IQ тест за деца

  • 29 834
  • 161
# 90
Сега вече определено си ясна, Бояна, и се разбира какво искаш да кажеш. В първия пост не беше точно така.  Peace

Виж целия пост
# 91
Доколко тук имат пръст родителите - не знам, но дори и да е тяхна вината, не виждам защо трябва да се вписва в чужда компания и как ще му се помогне насилствено.

Това е интересен въпрос. Докого трябва да се помогне на едно дете да се впише в средата и от коя степен нататък да се отдели от нея. И това важи не само за високо- , но и за ниско интелигентни деца, не само за деца с вродени дефицити в общуването и социализацията или придобите в следствие на среда и т.н.

Така или иначе това дете няма да е изолирано от света. "Нормалната" интелигентност все още е най-разпространената по света и все ще му се наложи по един или друг начин да общува с такива хора, та за негово добро би било ако умее да го прави.
Виж целия пост
# 92
Бояна, можела си да четеш на две години? Уау. Много съм впечатлена. Интересно какво си чела на тази възраст? Отделни думи или текст?
Нямаш повод да си впечатлена. Не можех "да си чета" сама, знаех азбуката и на срички прочитах думи.
Ама то и това е впечатляващо. Да се четат срички и да се четат думи на срички на две години си е много добро постижение.
От друга страна...
Дори аз имам 149, а съм уникално зле по математика, почти на ниво дискалкулалия.
дискалкулия и IQ 149 с нищо не доказват небивала интелигентност

Предполагам ти е ясно, че нямам дискалкулалия, просто не обичам математика. Вероятно трябваше да сложа някакъв търкалящ се емотикон, за да стане ясно в какъв план пиша това, а то беше във връзка с това, че всеки си има области на интерес и това няма нишо общо с интелигентността. Както и има области на по- изпреварващо развитие и други на по- изоставащо, защото те зависят от интересите, а не от друго, дори човек, който има по- сериозен капацитет за удовлетворяване на някакъв интерес става доста по- капризен по отношение на правото на избор с какво да се занимава и от какво да се интересува. Можеш да имаш много над средното IQ и да нямаш интерес към музика, например, да не можеш да свириш или изпееш две ноти правилно, това не те прави по- тъп, а думата тъп използвам във връзка с това:

Трябва ли друг да преценява дали едно дете има проблеми със социализацията и трябва ли да му се налага да се чувства добре в някаква компания (например на по-тъпите си съученици)?
Ето това е вмешателството на възрастните, за което говоря от няколко поста насам, това са мерни единици на възрастен и то определен тип възрастен, а не на дете. Едно дете на 6 може спокойно да играе с едно на 3 без да го смята за по- тъпо, както и със свой връстник, който знае по- малко, защото това няма нищо общо с игрите между децата. Ако едно дете бъде научено да се сравнява с останалите, да се опиянява от това, че ги превъзхожда по някакъв показател, това дете вероятно трудно ще се чувства добре някъде, защото ще му под нивото да е с тези по- зле от него и ще му е твърде обезкуражаващо с тези над него. Въобще, това е една, лично за мен, изцяло грешна постановка на отношението, което може да се формира у едно дете към останалите хора. Независимо дали детето е много, средно или малко интелигентно. И независимо тази интелигентност как точно е измерена и преценена, и как преценката е накара родителите да се чувстват, горди или засрамени, от нещо, за което нямат никакъв принос.

Това е най- трудното в родителството, човек да не проектира върху детето си своите проблеми, дори под формата на очаквания, гордост или друго уж привидно положително оценяващо детето отношение. Задачата на родителите е да обичат детето и да му помогат, не да го преценяват и оценяват, да му лепят етикети.

ЧеКа, радвам се, че сега е достатъчно коректно и се разбира,  и благодаря за забележката. Peace
Виж целия пост
# 93
Не бих се изразила с "по-интелигентните", по-скоро с "по-умните" деца, та по-умните деца така или иначе се различават, и в един момент започват да се групират със също така по-умни деца. Обаче да събереш всичките по-умни на едно място, това вече е змиярник, защото нещата се определят не само от умността на детето, а и от амбициите на родителите. По-умните деца по някакъв начин изпъкват, а това в един момент започва да дразни останалите. Природата не обича екстремумите и колкото по-встрани от средната е един човек, толкова повече проблеми има. Ние сме свикнали да се превъзнасяме по "най-умните, успелите и пр" десет-двайсет процента, и да наричаме "най-неуспелите, неумните и пр" останали двайсет процента от другата страна на кривата, но рационално и непредубедено погледнато, и двете катерогии са аутсайдери, а аутсайдерите съвсем естествено имат търкания със средното ниво. Доста от умните са и самолюбиви, амбициозни, и като събереш един такъв клас само от много умни, и гледай какво става! Те не се бият с юмруци, а се ритат по кокалчетата също толкова злобно кой да изпъкне повече.
Виж целия пост
# 94
Не бих се изразила с "по-интелигентните", по-скоро с "по-умните" деца, та по-умните деца така или иначе се различават, и в един момент започват да се групират със също така по-умни деца. Обаче да събереш всичките по-умни на едно място, това вече е змиярник, защото нещата се определят не само от умността на детето, а и от амбициите на родителите. По-умните деца по някакъв начин изпъкват, а това в един момент започва да дразни останалите. Природата не обича екстремумите и колкото по-встрани от средната е един човек, толкова повече проблеми има. Ние сме свикнали да се превъзнасяме по "най-умните, успелите и пр" десет-двайсет процента, и да наричаме "най-неуспелите, неумните и пр" останали двайсет процента от другата страна на кривата, но рационално и непредубедено погледнато, и двете катерогии са аутсайдери, а аутсайдерите съвсем естествено имат търкания със средното ниво. Доста от умните са и самолюбиви, амбициозни, и като събереш един такъв клас само от много умни, и гледай какво става! Те не се бият с юмруци, а се ритат по кокалчетата също толкова злобно кой да изпъкне повече.
Напълно съм съгласна, това опитвам да обясня от началото от гледна точка на самото дете, но от гледна точка на групата е още по- неприятна перспективата. Пък и затова толкова натъртвам, че ум е едно, другите умения и знания са отделен въпрос, особено социалните. Пък и Чека правилно отбелязва, повечето хора са в средно ниво, детето трябва да се социализира сред най- разпространеното, а не сред други с хипертрофирала една зона за сметка на останалите. Иначе на детето се отнема шанса да се развие нормално, да овладее екстремума си, положителен или не в случая и по принцип. Идеята е да се гледа доброто на детето, а не доброто за суетата на неговите родители.( да не зачекваме колко извратена е тази суета на желанието детето ти да е специално, гениално и тн)
Виж целия пост
# 95
Бояна, аз рядко съм срещала родители, които да не смятат детето си за "специално".
Според мен такова отношение донякъде е здравословно. Има си обаче и обективни показатели, по които може да се прецени детето с какви темпове се развива на фона на останалите. Ако е по-напред, надали винаги е защото е надарено, най-вероятно просто има по-ангажирано родителстване, освен естествена будност на детето.
Виж целия пост
# 96
Бояна, аз рядко съм срещала родители, които да не смятат детето си за "специално".
Според мен такова отношение донякъде е здравословно. Има си обаче и обективни показатели, по които може да се прецени детето с какви темпове се развива на фона на останалите. Ако е по-напред, надали винаги е защото е надарено, най-вероятно просто има по-ангажирано родителстване, освен естествена будност на детето.
Естествено, чувството за малоценност най- лесно избива, когато станеш родител и в това срещнеш възможност за реванш. Детето ти трябва да е специално за теб, защото го обичаш най- много от всичко, но толкова. Другата специалност е на база сравнения, които са излишни, можеш да окуражаваш и подкрепяш детето си без да го считаш за специално в сравнение с останалите деца, както и без да го сравняваш като степенуваш децата. А за темп на развитие в дадена област си има обективни показатели и те не са свързани със знания- с това е свързано по- ангажираното родителство, а повече със способността детето да разбира, което е интелигентност. За всяка възраст има някаква очаквана способност да се разбират концепции, явления, последователности, да се пресъздават или използват собствено творчество и никакво ангажирано родителство или обучение не може да помогне на детето да надскочи естествения темп на развитие на способността да разбира изпреварващо или не. Но за мен по- важно е да се разбере навреме дали детето не изостава в способността да разбира- от концепции, схеми до отношения и емоции, това е важно. На изпреварването няма какво да му се прави, то се обслужва само така или иначе. Мое мнение, разбира се.
Виж целия пост
# 97
На мен ми е трудно да преценя дали чувстваш се малоценен човек може да бъде добър родител. По-скоро не, струва ми се.
Както и не знам как могат да се придобиват знания без способност за правене на връзки и достатъчна емоционална и социална интелигентност и любов от страна на родителите.
стимулирането става с много общуване с детето, четене на приказки, майсторене с татко, да си ангажираш час да го заведеш на театър, на разходка, да поиграе с приятели. Все от любов, а не от друго.
Виж целия пост
# 98
Аз категорично не мога да се съглася, че родителската амбиция е "здравословна".
Още по-малко мога да се съглася, че тя се дължи на любов към детето...
Виж целия пост
# 99
На мен ми е трудно да преценя дали чувстваш се малоценен човек може да бъде добър родител. По-скоро не, струва ми се.
Както и не знам как могат да се придобиват знания без способност за правене на връзки и достатъчна емоционална и социална интелигентност и любов от страна на родителите.
стимулирането става с много общуване с детето, четене на приказки, майсторене с татко, да си ангажираш час да го заведеш на театър, на разходка, да поиграе с приятели. Все от любов, а не от друго.
Има дори гениалност, която е напълно лишена от емоционална и/или социална интелигентност, но това е друга тема. Екстремните неща в развитието винаги са за сметка на нещо, за жалост.

Разбира се, въвеждаш детето в твоя свят, в който може да  има и общуване, и театър, и приказки. Но и деца, чиито родители са в друга среда също са интелигентни, просто ние по някаква странна причина сме приели като прояви на интелигентност неща свързани с мерилото на възрастните като интерес към книги, театър и тн. Познавам деца растящи на село, тяхната интелигентност се вижда най- ясно в игрите, които измислят. Моето напълно непрофесионално мерило всъщност е в това, способността да се измислят интересни игри за само дете или за повече. Но много изместихме темата.
Виж целия пост
# 100
Аз категорично не мога да се съглася, че родителската амбиция е "здравословна".
Още по-малко мога да се съглася, че тя се дължи на любов към детето...

Има здравословна и нездравословна родителска амбиция.
Виж целия пост
# 101
не мога да си заложа главата, че го казвам точно, но мисля, че едва след 7-годишна възраст главата на детето узрява за правене на връзки между обекти/явления/концепции от различни области, а твърде често децата се ограничават с правене на прости връзки между част и цяло или обекти от една и съща област. Та, малко трудно детето ще се сети самичко за това как кръвоносната система е като магистралите и отбивките. Ако на детето не му е дошло времето, колкото и да общуваш, колкото и да си амбициозен, няма да изпревариш природно заложеното в него.
Според мен най-чувствителни на тема развитие и интелигентност, обучение са родителите, които са имали някакви подозрения или проблеми с децата и се притесняват, че детето ще изостане или че не може да се мери с най-добрите. Хората, чиито деца от самото начало са били обикновени, много-много не се напъват.
Виж целия пост
# 102
Има здравословна и нездравословна родителска амбиция.

Може...
За мен няма нищо здравословно в това друг човек, било то и родителя ти, който ти мисли най-доброто, да проектира върху теб собствената си амбиция.
Амбицията може да бъде ползотворна, само ако е лично мотивирана...(макар да си мисля, че дори и в този случай, пак не е "здравословна").
Виж целия пост
# 103
Това с родителската амбиция е страшно нещо! Аз дори бих го приравнила с насилие.
Виж целия пост
# 104
Според мен всеки си говори за съвсем различни неща....
трудно е детето да разбере какво е праисторическо животно, ако няма представа за време
едно е дете на две години да различава пеликан, лястовица и щъркел, друго е въобще да не знае, че в небето летят птици, защото не е имало кой да му ги покаже
ако си чел повече книги на детето, съвсем естествено е то да се научи да чете по-бързо, защото най-малкото познава повече думи
Не смятам, че само книгите и театъра са мерило за интелигентност, това бяха само примери, има безброй такива в различни сфери от живота -от това да сготвите заедно до това да научите чужда дума. Смятам, че ако общуваш повече с детето, независимо в каква среда си, то ще знае повече неща. Даже и играта може да бъде подпомогната - най-малкото е необходимо детето да знае какво е игра, да е влязло в контакт с възрастен или дете.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия