Зависимости между любовта и външния вид

Защото ме дразни колко е сладка и колко леко, небрежно и елегантно размята дългите си крака, докато аз се кекерча на токовете и подтичвам след нея. Освен всичко друго, едни пет шест седем осем кила за нищо ги няма и за да добие вид на тагадък тагадък, трябва да качи минимум десет /това за римски сандали и пантофки/ обаче понеже го е правила и този номер с десетте кила, просто се качва на свой ред на ток да се кекерчи за кратко, докато се тъпче с марули и моркови и пак никой не разбира за десетте кила, защото те и десет пак са пет в цици и пет в дупе и бедра.
В резюме- дразни ме, от една страна, от друга - примирявам се колко несправедлив е животът понякога, въздъхвам тъжно и продължавам напред.
Имам и две миньонки в листата на близките другарки, миньонки, миньонки, колко да са миньонки- 162, примерно и интересното е, че и двете са надарени с великолепни очи - огромни, изразителни с гъсти черни мигли и един такъв влажен поглед, в  смисъл очите им са някак си мокри и колкото и да се смята, че такива очи повече подхождат на крава или тагадък тагадък, сега като се замисля, май само миньонките в моето обкръжение са с такива, та, без да се отплесвам, там също изпитвам известно раздразнение понякога, защото и там се злоупотребява понякога с природните дадености, като например да отправиш поглед отдолу нагоре към същество от мъжки пол, след това притваряш очи, все едно всеки момент ще припаднеш от това, което си видяла насреща, след това пак поглеждаш нагоре и понеже очите са ти влажни имат вид, че всеки момент ще ревнеш, съществото от мъжки пол, още преди да си си отворила устата да кажеш какво искаш, като например да те осведоми къде е номер тридесет и шест на улица Гладстон, той само, където не е предложил да те занесе на гръб до там, да не вземеш да се загубиш по пътя, евентуално.
Изобщо много комплексен въпрос е този защо ми е да съм такава или онакава, във всеки случай, самата аз още не съм взела окончателно решение дали искам едното или другото, вероятно затова съм останала някъде по средата.

Очевидно се прави, защото има снимки на бабички с бастуни, чиито крака са натикани в тези неща.

На дъщеря ми като й дойде цикъла - на 12 , спря да й расте кракът . И на ръст вече май не расте .
И при мен беше така .

Аааа, преди да се натикат в тези неща, се завиват в бинтове в продължение на поне две години, докато се счупят всички пръсти на краката, както и костите на стъпалото.
Както писах и днес се практикува, но е забранено, а преди 1911-та само слугините са били оставяни свободно да шляпат.

"Дъщеря на съдбата"- много хубава книга с много хубави описания на лотосовите крачета 

Стига сте, че ми приседна кафето. Съжалих, че споменах.

Да, това беше гадно отклонение.

Ази,   . Това с очите е толкова правилно. Хич и не се замислям, докато го правя, някак отвътре ми идва

Е, как краката да не са мерило за красота или извивката на ушите, съвсем серизоно говоря.
Един от бившите, дето на всички все кусури им намира (само аз бях най-прекрасна), гледаше какви са им пръстите на краката.
Аз напр. не харесвам на Анджелина Джоли как и е сраснала възглавничката на ушите директно към главата.

Имаше един филм с Еди Мърфи навремето, в който той беше страшен плейбой и това му беше повод сутрин да зарязва жените, защото никоя нямаше съвършен крак. Но това беше хумор и препратка към Пепеляшка, а твърде много хора явно са го взели на сериозно сякаш са го измислили те.
И не казвам това, защото имам грозен крак.

А, да, бе. Сложи едно фино краче в сандалки и един 42 номер, пък да видим тогаз!

42 номер дамски сандали съществуват ли въобще?

39-ти, мола ве, но за другото още вчера се разбрахме, да не спорим. Сега ще трябва пак да пусна моя снимка, няма да е готино.

И да не съществуват още с тая акселерация скоро аз няма да мога да си намирам сандалки, понеже ще почват от 38 и нагоре.

И мойте възглавнички са сраснали за главата, а отгоре са залепени като на елф.