Госпожата бие!

има ли начин да се свържеш с майката на Мими и да я питаш и нея, какво казва детето й, без да й насаждаш паника?

иначе - да, възможно е да лъже, възможно е и да казва истината, но никой не може да ти каже със сигурност, какво става в главичката му

Благодаря ти за добрия съвет! 
Трудно ще ми е, но ще опитам. Познавам две-три от другите майки, ще поразпитам и тях.
Предполагам, че ако наистина се случва подобно нещо, не е фокусирано само върху Мими и моя син.

 

Mоя пък разказваше как са се търкаляли по стълбите всичките барабар с учителките.
Пробвай да играете у дома на детска градина. Детето в ролята на учителката кукли или плюшки в ролята на децата...лесно ще схванеш каква е ситуацията.

Аз имах проблем с едната госпожа, която не биеше, но дърпаше уши до мораво-виолетово.
Проведох личен разговор с нея, както и с директора. Агресията престана.

Съветът да издириш майката на Мми е чудесен, както и да разговаряш с други майки.
После директно при директора - подаваш жалба, която задължително да е с входящ номер и печат.

Успех ти желая!

Благодаря ви много за помощта! 

Имам три основни задачи: да разпозная истината от лъжата, да идентифицирам виновницата и да и дам да се разбере  !
Сериозно - всеки път, когато съм чела тук такива теми, съм излизала от кожата си от гняв! Онзи ден ми се подкосиха краката, като си представих как някаква нервозна предпенсионерка  (имам подозрения) ще си остави пръстите върху бялата нежна бузка на русото ми ангелче....Вариантът въпросното ангелче да си вихри фантазийката за сметка на мама също не е най-добрият, но е за предпочитане! 

Седя си сега и в търсене на истината си размишлявам....Защо се съмнявам в детето си всъщност? Та то детето ми е показало точно тази бузка - лявата, по която удрят повечето хора с дясната ръка. Защо не ми показа например дясната бузка, или да се поколебае, като го попитах къде го е ударила госпожата, а веднага ръчичката му се насочи натам. В същото време защо час-два по-късно каза, че госпожите не бият децата и са добрички - дали доброто настроение му е помогнало да заличи спомена? Явно споменът не е запечатан добре в съзнанието му, защото предполагам щеше да се оплаче веднага след случката ( евентуалната), а не след като аз го присетих. Защо си спомня за Мими и ми казва без да го питам? Ах, главице малка!

Какво ще ме посъветвате - да го попитам ли пак, за да видя дали ще ми потвърди, с риск, ако не е вярно, да му внуша, че се е случило или да не го правя?

Benisima, моя син е голям колкото твоя и повечето ни разговори протичат в същия дух като вашия, само дето все още моя използва по-малко думи. Питам го: "Искаш ли банан?", отговор "Да". Давам банана, казва "Не ще". Питам: "Нали каза, че искаш?" - "Да". Аз:"Хапни тогава" - "Не ще"    Забелязала съм, че като го питам нещо отговора обикновено е "да", а ако го карам да прави нещо, отговора обикновено е "не" 
Спомням си и племенника ми като беше на около 2-3 години и сестра ми го оставяше при нас с майка,веднъж като го питала какво е правил, той отговорил, че сме го били, което си беше абсолютна лъжа. Та явно е характерно за възрастта. Не мисля, че го правят съзнателно с цел да излъжат, а по-скоро е въпрос на етап в развитието.
Но ти все пак си поговори с другите майки и сравни версиите. Пък ако се окаже, че и другите деца казват, че ги бият, може да поговориш и с персонала.
А ако разбереш как да разпознаваш истината от лъжата при деца на тази възраст непременно да споделиш, че на този етап аз се чудя да се смея ли на изобретателността на дребния или да се сърдя 

 

Моя също говори от рано.И в яслата ги беше страх от такива деца.Персонала в яслите е по скоро медицински кадри отколкото педагози.Направо кажи на госпожата какво ти е казал малкия.Дали е вярно или не все нещо вярно има.Поне ще разберат че твоето дете разказва и ще спрат да тормозят него и децата около него.

От къде си толкова сигурна, че "все нещо вярно има"? Ако знаете децата ви какви ги разказват за вас,  родителите, пак ли така ще мислиш?
.......................
Деликатно се отнеси към ситуацията, защото е абсолютно възможно г-жите да не са били нито него, нито Мими. Но е възможно и да са ги удряли

Моето дете може да разказва каквото иска за мен.Хората могат да му вярват или не.После могат и да ме питат дали е  вярно...но никой няма право да удря детето ми.
И ако искам детето да не разказва за нещо не го правя пред него.

След като детето ти не е удряно в къщи...от къде ще се сети за бузката...Пътите в, в които съм си позволявала да ги шляпна е било по дупето, по ръчичката....
И още нещо, не знам как, но си мисля, че по някакъв начин учат децата да не казват в къщи...както ще да ви звучи и при каката го наблюдавах като тръгна на ДГ и при малкия...Доста усилия ми костваше с каката да я науча да ми разкава ежедневието в ДГ с подробности, с малкия все още нямам този успех, но след някоклко дни се сеща и казва някои неща...но притеснено и по скоро/няма да ти кажа, но... / и последния път ми каза, че е бутнал столчето без да иска и госпожата му се разкрещяла и той ревал....не е разказвал за биене, но често казва, че крещат и в началото това беше причина да отказва да ходи на ДГ/тръгна направо в първа група/ Най-вероятно е трудно в група от по 30-33 деца, но проведох разговор с лелята, от която той се страхуваше и после станаха приятели, а лелята понамали децибели, защото като го питам, той ми казва, че викала от време на време....Във втора група пък каката каза, че учителката бие Д....като попита как я бие...отговора беше - ми по дупето....Питах непрекъснато, дали удря други деца, дали я удря нея, но се оказа май, че само Д. пошляпва по дупето....
Така или иначе трябва детето да се научи да споделя, за да имаш информация какво става в яслата /ДГ...защото иначе всичко си изяждат, спят, и т.н. Не мисля, че на всяка цена трябва да се фокусираш в боя и Мимето, просто си направете ритуал/време, в което си говорите за яслата. С каката имаше седмици, в които дума не обелваше, аз питах и тя ми казваше няма да ти кажа....и със сигурност е имало някаква причина, после се научи и почна еди кой си ме удари без причина, учителката крещеше....и така леко по леко, почнах да научавам доста подробности от ежедневието й в ДГ...от това как без да иска едно дете й бутнало супата и не й сипали нова, до това как са се били с възглавници, защото никой не е бил при тях докато са спали.... примерно...

Добро утро!
Вчера споделих с таткото. Както казах, ходя рядко в яслата, т.к. излизам за работа много рано и се прибирам много късно, та наблюденията и впечатленията са в неговия джоб. Остана много изненадан, каза, че госпожите толкова много им се радвали сутрин като ги посрещат ( е то естествено, че пред родителите ще е така), но го помолих да си заостри вниманието. Поразпитах пак и малкия снощи, съвсем шеговито, под формата на веселяшки разговор и между другите въпроси вмъкнах пак този дали госпожата го бие. Каза НЕЕЕЕ  ! Доста е приказлив и се изразява много добре ( нали е от стара коза яре  ) и сподели вчера, че Ицо не слушал и г-жата го наказала. Попитах как го е наказала - нещо от рода на да отиде да застане до играчките (така и не стана много ясно). Но явно не е било кой-знае какво наказание. Разказва такива неща: Опожата каза Мони, завивай се и пинкай, Объщайте се на другата стана и пинкайте, Айде пийте водичка сигаааа - такива нормални неща. Направо си цитира цели изречения. Явно и да е имало нещо, се е позатулило като спомен и аз съм го провокирала някак онзи ден.
Разбира се, че ще подходя съвсем деликатно. Тези жени отглеждат детето ми по цял ден за мизерни пари и не бих си позволила да ги обидя по какъвто и да е начин, ако не съм абсолютно сигурна.

Мъжът ми също се замисли вчера дали не ги учат да не казват вкъщи ( понеже, както споделих, малко след като се оплака онази вечер, взе, че се отметна), но стигнахме до извода, че нашите ясленчета са прекалено малки, за да им бъде обяснено как се прави това.

Благодаря за мненията! 

Добре как си представяте  госпожата , лелята или който и да е да "научи" детето ви да не казва нищо, със заплахи , с бой , с какво? Моята е голяма в трета група на 5г. и като я питам ти изяде ли си обяда в ДГ. , отговора е ентусиазирано " Да". На следващия ми въпрос, какво беше първото "мисли" , а второто , пак се мъчи да си спомни  какво да ми каже, в крайна сметка и изплува нещо си какво са им давали, но тя така и така е решила че не й харесва и  само го е опитала. Давам пример само.  Да не си мислите че персонала в ДГ , по цял ден мъчи децата и им повтаря как да не казват нищо на мама и тате. Та нали ако има тормоз, то той ще проличи именно не в думите на детето , а в невербалното му държане, в рисунките му , тоталното отричане на детското заведение, кошмари , стрес, непрекъсната тъга и т.н. , които всеки родител, който общува достатъчно с детето си може да забележи и да му светне лампичкаа , че някъде има проблем и трябва да търси къде е , в градината , в парка , у дома ... .