За алергиите и астмата, нетрадиционно!

Имахме същия проблем, знам го целия път с изследванията, докторите, лекарствата, пристъпите и болниците. Решихме го доста нетрадиционно - купихме си кученце йоркширски териер. За два месеца забравихме и пристъпите и лекарствата. Синът ми беше на 3 години, сега е на 6 години - нито един асматичен пристъп. Така че си струва да опитате - има развъдници за йоркшири, които приемат посещения на болни деца, за да се види въздействието на кученцата върху децата. При това не струва пари, а и кученцата са много хубави.

Една нестандартна форма на имунотерапия, особено при така наречената "сенна хрема", преминаваща много често в спастичен бронхит или астма, е съжителство с кученце от породата Йоркширски териер [1]. Особената структура на козината, много близка до структурата на човешката коса, както и липсата на подкосъм (микро власинки, които при другите дългокосмести породи се сменят пролет и есен) действа при пряк контакт с човека - при гушкане или игра като "алергична ваксина". Важно е обаче кученцето да се вземе като бебе - около 45-50 дни. Въздействието е както при малки деца, така и при възрастни, като първите положителни резултати се забелязват още в края на първата седмица, а симптомите отшумяват напълно след 3-4 месеца. Ефективността на метода е над 90%. Източника е wikipedia

Преди 14 години ми се роди син. Прекрасно момченце, но със страхотен проблем - алергични пристъпи водещи до спастичен бронхит, а в последствие и до бронхиална астма. Какво ли не правихме с моя съпруг, при какви ли доктори не ходихме. То бяха лекарства, инжекции, системи, инхалации... Всичко даваше временен ефект, а пристъпите ставаха все по-чести и все по страшни. Детето ми се се задушаваше до посиняване, а аз от мъка че не мога да му помогна и от недоспиване се стопих и заприличах на скелет.

На края в отчаянието си тръгнах по врачки /сега им казват екстрасенси/ и така случайно чрез наш общ приятел попаднах при една велика българка от Петрич, сега вече покойница, вечна и памет...

Беше надвечер. Тя тъкмо беше станала от следобеден сън и седеше в градинката пред къщата си. Още като влязахме при нея, тя вдигна глава към мен, мога да кажа че ме погледна, въпреки че много добре знаех че е незряща и каза:"Ми ти за какво си дошла? Вземи на дедето едно малко рунтаво пале да си играят и ке му мине!Ама от малко да го земеш, заедно да растът." После се обърна към нашият приятел и заговориха по техни си работи.Не ми каза нищо повече, освен "Лек ви път" като си тръгвахме.

Бях изумена. Не само защото без да кажа и дума знаеше какъв ми е проблема и ми даде съвет как да го реша, но и защото нейният съвет беше абсолютно обратен на съвета на всички лекари при които бяхме ходили - никакви животни в къщи, никакви рибки,никакво излизнане на вън в сезона на полените, стерилна чистота в дома и т.н. И аз бършех прах по три пъти на ден, чистех ежеднедно с прахосмукачка /даже си купихме такава с воден филтър/, а сега изведнъж куче, при това "рунтаво", т.е. дългокосмено.
Ами нали ще цапа, ще падат косми, ще пишка и ще ака, ще трябва да се извежда редовно, абе въобще егати!

Чудихме се с мъжът ми какво да правим, съветвахме се с ветеринари и накрая решихме да си вземем йоркширско териерче. До тогава даже нямах представа какво е това. За пръв път го видях на снимка във ветеринарния кабинет/докторите имат едни такива табла със снимки на всички породи/.

Защо точно йоркширче. Ами първо защото е малко,може да се отглежда в неголямо жилище, а когато пътуваме можем да го взимаме с нас, а не да се чудим на кого да го оставяме. Второ защото е една от малкото, ако не едниствената от дългокосмените породи кучета, които не си сменят козината пролет и есен и нямат подкосъм. Трето защото са невероятно красиви поне на снимката, която видяхме - тогава още не знаехме, че освен това са много умни, игриви и любеобвилни. След това, като всички териери йорките са жизнени и здрави, не боледуват и живият по кучешките стандарти до дълбока старост.
И на края, но не на последно място, защото за разлика от едрите породи кучета не се нуждаят от ежедневни дълги разходки по график.
И така, след като взехме "политическото решение" да си вземем йорки започнахме да търсим бебе. По онова време породата не беше кой зане колко разпространена, пък то и сега едва ли има повече от 1000 йорки в цяла България, за това поръчахме на наша приятелка стюардеса да ни купи едно от чужбина. Но тъй като заплеснати в разгора не уточнихме какво точно искаме мъжко или женско, един прекрасен ден стюардесата "цъфна" в къщи направо с две - мъжко и женско да си изберем!!!

Тотален стрес!!! Ами сега?!? И двете бяха невероятни, малки плюшени играчки, събиращи се в шепка, с оченца като копчета и черни лъскави носленца. Кое да изберем? Точно така - взехме ги и двете!!!

И започна МАГИЯТА НА ЙОРКИТЕ! Синът ми който току що беше проходил щапуркаше с тях из целия апартамент, по-често на четири крака, отколкото на два, опитваше се да им яде от чинийките и им давше от своята, изсипваше си купичката с вода на главата, заспиваше при тях на килима, а те при него в креватчето му... Но най-важното - всичките му дихателни и алегрична проблеми изчезнаха само след месец, забравихме инхалатори, инжекции и лекарства, не се притеснявахме от "сезона на тополите", заживяхме без страх и притеснения...

Нещо повече, съпругът ми който цял живот е имал алегргия от полени, също се оправи.

Не искам да кажа нищо лошо срещу лекарити, не знам дали това което се случи има някакво научно обяснение или е "магия", но фактът си е факт.

В момента съм на 50 години, стадах от сенна хрема от 20 годишен. Синът ми получи първите пристъпи на сенна хрема, която в последствие премина в спастичен бронхит и бронхиална астма, когато беше на 1 година. След две годишно безуспешно лечение с какви ли не медикаменти и инхалации си взехме по препоръка на мой приятел - лекар живеещ в САЩ кученце от породата Йоркширски териер. Първоначално се стъписах от такава препоръка, тъй като до тогава всички препоръки бяха да избягваме каквито и да е контакти с домашни любимци, защото те са силен алергенен фактор. Обяснението му беше, че това е единствената порода дългокосмести кучета които нямат подкосъм - онези малки власинки, които се сменят пролет и есен и чието неволно вдишване води до алергични пристъпи, т.е. представлява съвсем слаб дразнител, но съжителството с него стимулира устойчивостта на организма към алергени, т.е. действа като ваксина!
Взех си йоркширче и действително само за около 6 месеца синът ми се оправи на пълно и вече 13 години не е имал не само пристъпи, но да чукам на дърво не се е разболявал нито веднъж от грип или настинка. Нещо повече - моята зверска алергия също изчезна и не съм взел нито едно хапче - освен аналгин след препиване. Не съм лекар и не мога да обясня научно какво точно се случи, но факта си е факт.