Прав ли е Оскар Уайлд?

Всички хора имат тъмна страна, Андариел.
Всички. До един. Някои, обаче никога не им се налага да достигат до нея и никога не разбират дори, че тя живее в тях. Просто нещо трябва да я провокира.
Други живеят чрез такива усещания и имат необходимост да търсят дълбоко в себе си и да провокират такива усещания, чувства и емоции, които ги карат да се чувстват живи.
Отделно има и такива, които просто вегетират в битовизмите и удобната рамка на ежедневното удобство- храна, спане-работа и животът им отминава в този битов кръговрат, без никога да се докоснат до нещо по-различно, интересно, екстремно и необичайно, което ще разтърси душата, тялото и разума и ще ги доведе до ръба на чувствата и инстинктите, адреналинът ще се качи, ще удари сърцето, ще стегне всички мускули до краен предел и ще доведе тялото и душата до екстаз.
Някои скачат с парашут, други скачат в любов, трети застават на ръба на някой водопад или отиват близо до сърцето на бурята, за да погълнат стихията в цялата и мощ, рискувайки тя да ги погълне след това и прочие и прочие.

Ако за теб задържане се измерва единствено с " да остареят заедно", за мен не.

Azzy ,   .

ази, изобщо не говоря за описаното от теб - нито за търсене на тъмното в себе си като скача с парашут, нито за вегетиране в битовизмите. Както се казва в кримките, става въпрос за това човек да има "намерение intent" да провокира и извади на повърхността зверското/тъмното у партньора си. Особено хем да го провокира и изважда, хем да си мисли, че последствията ще са различни от лоши. В Библията май беше, или в нещо, свързано с Божите заповеди има една много важна фраза "не изкушавай близжния". Някой друг би казал "не отваряй кутията на Пандора". Идеята е, че е много изкушаващо да изкушиш другия с неща и действия, които провокират излизането наяве и избуяването на тъмните му страни, но на практика това е опасно и разрушително като краен резултат. Имам сериозни подозрения, че много хора това не го разбират или го пренебрегват, робувайки на самолюбието си да властват над другия. Но такова пускане на звяра е измамна власт, защото звярът се обръща срещу "дресьора" си.
не ми се вярва някоя тук да се гъбарка с мъжа си, изваждайки звяра у него, нищо че изглежда много примамливо. Звярът не е романтичен, нито ближе ръката на дресьора си, а романтичният изглед е безопасен само в романите.

дайте безценни идеи за разпалване на животинското  в леглото

аз изобщо искам да ми каже Боги какви са тези проявления на звяра, дето не били "бой с колан", че да почерпя опит. В кревата, извън кревата..., абе, всичко!

Императивният ти тон искрено ме забавлява, Анди. Предвид, че самият Оскар Уайлд за теб е лексиконен автор, аз скромно ще постоя в ъгъла. Съвсем не мога да се меря с гения му в опитите си да ти обясня нещо.
А пък щом и звяр в леглото не знаеш как разбудиш, аз съм пас.

Не ми ги пробутвай тези! Давай с изреждането на звяра! Готова съм да се задоволя с твоите разяснения по въпроса. Имай доблестта да защитиш тезата си с примери!

Ти май се опитваш пред строя да ме изкараш? Какъв е този тон, другарко отрядна?

Ти сама се изкара с твърденията си! Темата е твоя, тезата е твоя! Следователно, трябва да имаш и аргументи! Само с подхвърлени три изреечения не става. Най-малкото въпрос на добро възпитание е като твърдиш нещо, и да дадеш аргументи. Като шаха е - не можеш да преместиш първата пешка и да седиш и да отказваш да продължиш играта - или играеш, или доброволно се признаваш за победен! Дръж се мъжки!

Ето ти пример за "звяр" - Дали и Гала. От свития младеж Гала изкарва гения. Ако не е била тя, Дали е нямало да го има в този му вид. Като доказателство за тезата ми - след смъртта й Дали не рисува.

Може ли малко по-подробно относно връзката им? Кое е това, лошото, което тя и изкарала? Вероятно ревността, ако е вярно, че е била доста шавлива, но пък той явно не е имал нищо против триъгълниците, в които е участвал, значи няма как да е ревността. Гениалността човек си я носи и тя така или иначе се проявява - Дали вече е бил художник преди появата на Гала, така че няма как и това да се е случило - седял си човекът и си чел вестника цял живот, четка не хващал, и се появила една жена, и той тутакси прорисувал. 

Не ме вади от контекст моля. То е ясно, че сега всяка втора жена е "жрица" в тази област, но по времето на Оскар Уайлд не е било така. В момента чета една книга за викторианската епоха, в която има прекрасен пример за изваждане на тъмните страни у мъжа от една на пръв поглед доста безобидна жена. Без бой с колани и скубане на интимни косми с упойка при това  
Тя просто го изкарва извън релси. Което за съжаление красивата, млада, благочестива и желана от всички други годеница, не успява да направи.

Ами примерно избора на партньор да вземем.
Има мъже, които избират тенденциозно "безопасна игла" - безлична, кротка, послушна жена, която ще папака, ще слушка, ще ражда и ще отглежда децата, ще се грижи за дома, за храната и за ризите и панталоните като шансовете да създава главоболия се свеждат практически до нула.
Просто не искат да се главоболят и натоварват с внимание към жена, не искат да я мислят, да е тръшкат и да се занимават, просто казано.

Обаче има и мъже, които се впускат в едно друго приключение с жена, която е с ярко изявена самоличност и възможности за всякаква изява на всевъзможни поприща и рядко би останала в сянка. Една такава жена рядко се задоволява с подобен модус вивенди като първата и животът и е пълен с динамика на всяко развнище- като се започне със собствения си мъж, тя едва ли би се задоволила единствено да му глади ризите и да му гледа децата като символ на вечна, неразделна любов и претенциите и към живота са достатъчни, за да знае отлично нейния мъж, че ходи по сравнително тънък лед и няма осигурена гаранция за собственост върху нея, ако нещо се обърка, което е достатъчен повод  за напрежение.
Отделно фактът, че е привлекателна я поставя на пазара в изгодна позиция и в условия на конкуренция, които както знаем винаги действат стимулиращо, а понякога и депресиращо, в зависимост от случая.

И сега, кои тактики да разгледаме, кажи ми, тези на първата или на втората?

ази, аз не виждам какво общо има всичко това с изкарването на лошото у един мъж, като начин да бъде задържан от жената. Ти описваш личностни избори, абсолютно тривиални, които човек прави сам. Описаните жени нямат никаква заслуга, още повече те да се представят като такива, че да вадят някаква лошотия на звяра, че да го задържат.
Лично за мен в такива неща няма никаква интрига. Проза отвсякъде.

Ами ти може и да не виждаш нищо общо, но ако не го виждаш, аз веднага мога да ти кажа кое е и къде е.
И за да е по-ясно ще обърнем нещата обратно.
Кое, кой и как ще извади една жена от обувките.

Възможно ли е това да е някакво първо сигнално създание, тъпо като галош, ограничено до степен да яде и спи и мисълта за пържолата в чинията вечер да олицетворява душевния му мир. И нищо друго не е в състояние да го развълнува или вкара в някаква емоция, просто, защото не е надарен с богат душевен мир, а е беден душевно и емоционално.

Или друго такова, което носи в себе си цяла вселена от чувства, емоции и търсения, което преживява всяка птичка, пчеличка и буря и я пресътворява в любов и изживяване, в което води за ръка любимия до себе си, животът му се състои от динамика, непрестанно движение и духът му никога не остава спокоен, отношенията са му на приливи и отливи и днес е ангел небесен, утре- по-лош и от дявола. И понеже тази наситена емоционалност, чувствителност и богата душевност рядко е динамична само в едната посока, обичайно, ако някой е в състояние да те качи в облаците на крилете на екстаза, абсолютно е в състояние да превърне животът ти в един малък ад.
Поради простата причина, че чувствата са взаимносвързани. На двама души, които изпитват един към друг чувства. Защото в горния случай чувства няма, има някаква привързаност и зависимост на първосигнално ниво - някой да сътвори пържолата за вечеря.
Докато, ако изпитваш чувства, имаш зависимост емоционална към този човек и силна връзка с него, съответно да извади душата ти и да сътвори с нея Ад или Рай не е много трудно.