Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 22

Гугъл Докс примерно? хит.бг пък май се виждаше до скоро само от бг сега не знам.

Таня направи един блог от майки за майки в който качва такива материали. Аз за да не я притеснявам също направих един блог в който качих файлове. Ако искаш прати го на Таня да го качи в блога, или ми го прати на мен да го кача или и ти си направи блог и го качи там, като дадеш тук линка. В блоговете файловете не са ограничени със срок като на други места. Файловете които аз качих не излизат през Гугъл

Някъде до към 8 тодина на сина ми, неспособността му да излъже, а да я кара на принципа "право куме в очи", не ме тревожеше, ами дори забвляваше. Не беше от фрапантните му прояви, така че не работех върху това. Обаче в последсвие, като ставаше по-голям, започна/хме да изпадаме в неловки ситуации, както описанат от мене случка с говорещата по време на ядене учителка,  и тогава реших да се занимая с този въпрос. Бавно и постепенно, с много обяснения той вдена какво трябва да прави и сега вече на 10 и половина години мога да кажа, че почти нямаме неловки моменти. Ако ме лъже, то ме лъже рядко, но СЪЗНАТЕЛНО, просто както всички останали деца. Аз прилагам следното правило: когато той ме лъже или ме е излъгал, използвам глагола "лъжа". Питам го: "ти защо ме излъга", но когато понякога се налага да измислиме двамата някакво оправдание, което напрактика си е вид лъжа, аз никога не използвам този глагол. В такива ситуации винаги обяснявам, че понякога е по-добре истината (или поне част от нея) да се премълчи, или пък да се замени с нещо по-подходящо като обяснение. На тази крехка възраст, все още мисля, че да им казваме директно, че вживота се налага да излъжеш понякога е твърде рано. Но със сгурност след няколко години ще му го кажа съвсем директно. Няма какво да се заблуждаваме, че във всички ситуации в живота е добре да се каже истината. Ние възрастните, нормални или аутисти, го знаеме добре, значи на определен етап от ръзвитието им и нашите деца трябва да го заучат, за да не изпадат в неловки ситуации или да живеят в социална изолация.

Зор, докато ги накараш да почнат, после зор да ги отучиш Хриси беше така  с рисуването

  Катина , може би е трябвало да уточня , че правя моя избор във връзка с моето си дете и неговото си състояние . 
 
   Всеки тук е ориентира , според неговия си индивидуален случай . Така че моята посока не бива да звучи осъждащо за избралите противоположната или просто по-различна .... Всеки си има причини и си носи отговорности . 

Да, разбрах добре, че внучето ми е достигнало рудиментарна ТоМ. И имам основание за това - не само разказаните два епизода. Само не разбирам, откъде е това подозрение към възможностите ми да разбера нещо, което съм оценила, избрала да преведа и да предоставя на майките.

И за кой ли път се чудя, защо не си чета и не си прилагам нещата само на моето внуче, ами мине не мине, се излагам на подобни иронични съждения.

Освен това, аз не искам детето да лъже, което е почти невъзможно за хората от спектъра, а само да се научи да бъде тактично, да не нагрубява и обижда. 

Както вече вие от собсвен опит сте се убедили, от психолог до псохолог има разлика. Също както и от зъболекар до зъболекар или от лекар до лекар. Има много добри психолози, обаче има и доста калпави такива. За съжаление и двата вида са с дипломи и фасони, така че в началото не можеме да ги различиме.
В Холандия, една доста голяма част от помощта за аутистичните деца, се поема от застрахователите, но се случва и частни психолози да се наемат. Ние решихме да наемеме един такъв, защото ни го препоръчаха, за да работи индивидуално със сина ни в насока емоционално стабилизиране. Един сеанс ни струваше 75 евро, а тъй като тя (психоложката) идваше в у-ще, а не ние при нея и плащахме още 20 евро пътни разноски. Общо 95 евро на сеанс. И ако си мислите, че нещо постигнахме с това? НИЩО! Трябваше да имаме общо 10 сесии, но аз след 5-та, като видях, че всичко е ала-бала и написах едно любезно писмо, че и благодаря и я разкарах.  Препоръчана била, не знам какви си резултати имала! Глупости на търкалета, 500 евро все едно ги бях хвърлила в кошчето за буклук. През изминалите години и аз доста съм се изучила и не ми минават всякакви алабализми. За това и вие внимавайте на какви специалисти попадате и на кой си давате парите, а най-вече детето. Това че този или онзи ви е препоръчал някого, или че му се носи на някого славата на добър специалист, нищо не означава. Трябва да бъдем критични! С течение на времето ние се превръщаме в най-добрите психолози за нашите деца. Не казвам, че не трябва да се търсят съвети отвън, но нашата преценка и опит стават с течение на времето все по-големи.
Тука, покрай моята работа си имам регулярно взимане-давене с психолози (в една съвсем друга област)  и съм се убедила, че някои от тях са много добри. Като ги питаш нещо, получаваш ясни и добре аргументирани заключения. Но други са направо мърльовци   Ти им задаваш съвсем конкретен въпрос, но вместо конкретен отговор получаваш едни дълги и мъгляви обяснения, смятат че като дълго пишат или говорят, ще успеят да заблудят събеседника си, че не знят или, че не могат да отговорят. Такива ми иде направо да ги   защото само ми губят времето.

 julian22, права си ,че има психолози и психолози ....

 Но има и още нещо - връзката ,която правим с тях .
 Някой психолог може да е "спасителен " за едните и напълно невършещ работа за другите ..., защото връзката  със специалиста , която се установява в един или друг случай , може да е много различна ,както градивна , така и разрушителна ... Това независимо от професионализма му....

  Но си е факт , че има доста "мърльовци" и в тази професия .  За съжаление често хората не може да го видят , докато не попаднат на истински специалист и не направят сравнение .

  (Виждам толкова , колкото знам . Гьоте )

Катина
историята с филмчето за мен бе доказателство , че той се "светва" за разни неща.

Седмица преди това като му режа ноктите забелязвам че показалеца на дясната ръка е изгризан. Направо ми става лошо защото точно си мислех че сме се справили с този сензорен проблем. Питам " Ох! защо си изгриза нокътчето"  , а той ми казва - "Не бях аз татко беше"  и с пръсти разглажда устата ми като да я направи усмихната. Прави  го защото знае че ставам тъжна и напрегната. Като си направих после анализ стигнах до извода че е лъжа "емоционален тип" и не я отразих много. Защото например често ми казва че съм имала бабешки ръце и крака  и като ме види да се замислям ( толкова кремове мажа отгоре им пък  ) се поправя - маааалко, съвсем малко , бабешки.

констанца, предположих, че внучето ти също като всички наши деца изпитва затрудненията типични за деца с ГРР. Нормално е да го предположа, защото според дебелите книги децата с ГРР изпитват такива затруднения или изобщо не могат да направят дадено нещо.
Освен това предположих, че за пръв път четеш тази материя, която досега не сме обсъждали през времето в което ти пишеш тук. Трудна материя е и сухата формулировка не се разбира от първо четене, а от по задълбочено. Думите ми "надявам се да си разбрала прочетеното" са един вид покана да влезеш в дискусията с конкретни теории. Ако не си разбрала добре прочетеното ще се доусъвършенстваш и пак ще помогнеш със съвет или идеи.

И на мен ми писна всяка моя дума да се приема като нападение от твоя страна.

Конкретно по темата. Ти си първата тук, която казва, че . Ще ти бъда много благодарна, ако споделиш опит и идеи и съвети. Би било добре да е личен опит, защото не вярвам само за мен сухите статистики да са безполезни и откриване на топлата вода. Разбира се помогни, ако искаш.

Реге, отчетох си наум факта за "светкането" с филмчето. Обаче постъпих точно като една позната психоложка подминах святканията като нещо естествено и потърсих анализ за  търсене на по голямо светкане. ( Това ме побъркваше в нея, пък виж правя същото  )Нали целта е да вървим нагоре и напред. Всеки успех е браво, ама дай да мислим следващите два хода напред  

Включвам се още веднъж на тема лъжата и истината при аутистичните деца, защото се сетих още за нещо интересно. Чета, че доста от вас тука имате деца на около 5-6 годинки. Значи ние сме ви "батковци" и някои от нещата, които в момента преживяваме, може би ви чакат и вас някъде в бъдещето.
Моят син, още от момента, в който взеха да го изследват за аутизъм, т.е. преди около 3 години, си чуства сам, че е малко по-различен от другите. Осъзнава, че понякога възприема света около него и реагира не така както останалите неаутистични деца. Но напоследък, може би от около половин година, вече ми казва, че не иска да се отличава от околните и иска да направи всичко възможно да е неразличим от тях. Дори нещо повече. Тъй като осъзнава, че заради страховете си, той не може в пълна степен да функционира като връстниците си, е взел да се притеснява напоследък от факта те да не разберат за това, а именно, че той не може да направи еди какво си от страх. Това ни довете през последните няколко месеца 2 пъти до ситуация в у-ще да излъжем. Ситуацията с този проблем е много деликатна, защото от една страна аз не искам, а и не бива да го насилвам да направи нещо, което той психически не е готов да направи, заради страха, който изпитва. От друга страна, той не иска да каже на приятелите си истината, защо еди какво си няма да направи, а и на мене не ми дава да го направя. И така стигаме до ситуация , в която трябва да излъжеме. За мене, това хич не е проблем, защото знам в какви ситуации и докъде мога да лъжа. Но в същото време не искам да го правя, както ми идва от вътре, защото тази ситуация е много възпитателна за него. Ако той ме види, че аз без какпка колебание и лека ръка махвам и му решавам проблема с една лъжа, той попива доста лесно и слидващия път той ще ме изкопира и ще излъже без напълно да разбира нюансите в ситуациите за "лъжене". Конкретен пример: за пръв път тази година класът трябваше да отиде някъде извън нашия квартал с колела. А моят син кара колело само около нашата къща и с хиляди притеснения до у-щето, което е на 5-6 минути пеш от нас в едино страшно тих кварталче. И така, като се изприщи това момече, ами сега какво ще стане като той не може да отиде с тях, какво щели да си помислят за него, веднага щели да прозрат, че го е страх и т.н. и т.н. Само за това приказваше. Моята първа вътрешна реакция  беше, хм няма проблем ще си остане вкъщи и ще кажа, че е болен. Да но веднага прецених, че ако му предложа така да го направиме, това ще бъде лошо от възпитателна гледна точка. Той ще запомни да се измъква по този начин и по далеч по-незначителни поводи. Тогава реших да направя друго. Седнах и спокойно му обясних, че не е толкова странно за едно дете като него да се страхува днес от едно нещо, утре от друго нещо. Това принадлежи към аутизма. Хубавата новина е , че тези състояния се израстват и той после изобщо не се сеще, че от нещо се е страхувал. Веднага му припомних как се е страхувал от водата, а сега 2 пъти в седмицата ходи и плува като истинските плувци без грам страх. Спомня ли си, че се е страхувал? Смее ми се насреща. После му казах, че и този страх ще го надрастне, просто трябва търпение и ежедневно да се упражнява. За децата от класа му казах, че не е необходимо да узнават за този му страх. Казах му, че много хора се страхуват от различни неща, но никой не развява това като знаме, ами всеки гледа да прикрие този факт. Той не е единствен с този проблем, така че спокойно. Но му казах, че ще трябва да кажем на учителката му истината, нея няма да я лъжеме. Ще и кажеме, че в момента има този страх, затова не може даотиде с класа, а ще си остане вкъщи. Официално ще го обявим за болен. Така хем прикрихме истината от децата, за да не му се присмиват, хем на учителката казахме истината. Компромисно решение  
Все си мисля, че той много учи благодарение на тази открита политика, която водя с него. Важно е да разбере границата между лъжата по принуда и безогледната лъжа и не виждам друг начин да му я обясня освен да обсъдя откровено с него всичките  си разсъждения в дадена ситуация.  

Доника
Забравям да те поздравя с успехите на голямото момче . Много се зарадавах на резултата и особенно че сте натрили носовете на учителките. Това е стахотна случка, която може да покаже на всички в градината и в квартала, че те не са компетентни да решават възможностите на някое дете. Същото важи и за  отношението им към Гого.



И
много искам да ви покажа това защото е много важно за мен да видите докъде сме стигнали в борбата с нашето момче ( всички знаете откъде сме тръгнали ). Знаете че допреди година рисуването му беше като на двегодишно дете - линии и кръчета. Втората рисунка  е зоологическа градина. Когато му казаха да нарисува такава се притесних и му казах че е знам как се рисува слон. той ми отоговри - спокойно мамо, лесно е -  ще те науча после, и остана да рисува на занятието ( от вълнение малко съм му отрязала хобота на снимката обаче  )

Прекрасни рисунки! Целувки за малкия художник 

_re_ge  страхотни рисунки!

_re_ge, много много хубави рисунки ! Има и съдържание , и  пространство , и цвят , и настроение ! Браво на вас !