Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 22

Днес психоложката на ДГ ми се оплака, че Хриси тормозела децата.Никой не искал да играе с нея.
Когато била строга, детето си търсело друг възрастен, от който да търси подкрепа.
Казах й, че трябва да й предлага други занимания и да отклонява дразнителите, които предизвикват неприемливото й поведение.
Не мога да разбера за какво ми каза всичко това? Не знае как да реагира или търси причината в семейната среда?
В тази връзка намерих тази статия:
ПРИЧИНИ ЗА ПРОЯВИ НА АГРЕСИЯ ПРИ 2-7-ГОДИШНИТЕ

Съгласна съм 100%.
Това е мерилото, оценката, показателя как си се справил първите 7 години , кое си наваксал кое си пропуснал. От там е следвашия етап предплагам - до пубертета, където всичко се обръща с крата нагоре .... за всички деца.



Еднакака.

а от къде е тази статистика 90% деца с проблеми с усвояването и обмяната, пък останалите 10% с други проблеми.

и не искам да се заяждам но би трябвало да кажеш че с обменни проблеми са 90% от децата от спектъра а не с аутизъм. защото дори и да подложиш дете с аутизъм на диета , да му даваш добавки и какво ли още не то няма да стане дете в норма. Това може само да подобри симптомите на поведенческите му проблеми но до там. Поне това е моето мнеие и наблюдение.

Чакай нека почнем от началото!
В какво се състои според нея тормоза на който Хриси подлага другите деца.

Не могат да се възстановят защото се пипа късно. Ако дете на 2 показващо всички симптоми на аутизъм го подложиш на диета и добавки, проблем няма да има. Ако на 4 го подложиш - ще влезе горе долу в норма, но ще има отклонения. Ако на 10 го подложиш много вероятно видими следи няма да има. Ако на 20 подложиш неговорещ възрастен с аутизъм на диета и добавки какво?

Мозъка се уврежда. И след това се опитва всячески да компенсира. Детски паралич и аутизъм. Боледуват повечето леко, 1% получават временна парализа, 1/200 трайна. Това значи ли, че тези с трайна парализа са лилави деца?

Аутизма е увреждане след болест. Болестта протича тогава когато детето се влошава. Тогава трябва да се лекува.

След полио децата с трайна парализа си остават с увреждане. Ако разсъждаваме с логиката на аутизма трябва да кажем, че те са си такива по природа. Различни.

 Aлекс , моя син , градината го научи на агресия .
 Иначе той беше много позитивен и дружелюбен , никога не нападаше никого !

 Там първо децата го шамареха ,задето не спазва правилата , не седи на столче , скача от него по никое време и т.н..  След време започна да ги шамари и той . Сякаш прие шамарите ,освен друго , и като начин на общуване с децата .....

   Още не съм прочела статията . Но ще я видя . Благодаря  

   Може да имам някаква идеализирана представа за добър психолог , но според мен , не е редно такъв да се оплаква . Да разпитва , да се интересува ,да консултира , да съветва , да препоръчва - ОК . Но да се оплаква , значи не си знае работата .  

n_alex76, често се случва някои психолози да  забравят, че аутистичните деца въпреки календарната си възраст имат емоционално разбиране на по ниско ниво от връстниците си. Тоест аутистичните деца реагират според нивото на разбиране което е типично за много по малки деца.

Например моето дете е почти на 11, но в много отношения се държи като 6 годишен. И аз имам предвид физическото му развитие и повишените хормони и серотонини и адреналини, но бебешки възприятия на околния свят поради незряла психологическа нагласа. Типично за аутистичните деца е да не умеят да играят с връстниците си, а с много по малки деца, защото грубо казано са емоционално изостанали и с разбиране на по малко дете. А с по големи деца или възрастни общуват по лесно, защото по големите или възрастните обгрижват по малките. Няма какво да се лъжем много е трудно да се адаптира аутист сред връстници. Чак когато навакса, защото може да се навакса изоставането можем да се надяваме на прилична адаптация сред наборите.

Тези неща "лъсват" най вече в училище. Там най ясно се вижда разликата между дете с аутизъм и невротипичните деца, и колкото повече аутиста е наваксал изоставането в емоционалната сфера - толкова по малко са проблемите с връстниците там.

Когато ги извеждаме пред блока или в градинка можем да ги приберем при проблем и да сме им ментори в адаптацията, а в училище няма ментор, няма тръгване - трябва да е на училище има задължителна програма. И ако детето не е "узряло" за там -  идват проблемите. За съжаление аз знам само за три деца с аутистично поведение ходещи на училище сами без родителя да е с тях. А първата стъпка за подготовка в училището е детската градина. Много е важно как ще съумее да се подготви там - говорим за адаптация и самостоятелност, не за усвояване на учебния материал. Колкото по добре се научи в детската да общува с децата - толкова по лесно ще е по натам в училището.

Селма, извинявай, че ти се бъркам, но тези шамари дето си раздават децата в детската биха могли да продължат и в училище. Там шамари не се толерират в нито едно училище. Това трябва да го пресечеш сега, преди да тръгнете .

 Катина , няма проблем , разбира се ,  се намесвай , ако имаш какво да кажеш . 

 И разбира се , работим много по въпроса за шамарите .
 То ако беше толкова лесно пресичането .... 
 И да  бяха само шамарите .....
   

Селма, още малко ще се намеся. Ако има начин да се върна назад във времето и да мога да повторя обучението ли възпитанието ли как да го нарека бих направила следното. Бих го извеждала колкото се може повече пред блока, в кварталната градинка, в различни паркове и градинки. Бих търсила колкото се може повече деца с които да общува за да мога докато съм там около него да го уча да общува с тях. Защото тази емоционална незрялост е всъщност неумение да общува адекватно с връстници и от там са най големите му затруднения в училище. Знаааааааааааааааам колко е трудно. Много добре знам какво ви говоря и колко невъзможно изглежда, но е наистина единствения възможен начин да се научи да играе и да общува.  Не казвам, че аз съм го научила или, че съм се справила аз, а казвам, че това е моя грешка, която се оказа много, много голяма пречка за адаптацията му сред връстници.

  Благодаря ти , Катина ! 

  Веднага си намирам оправдания (макар че и тях трябва да преодолея , очевидно ).
  У нас пред блока се събира половин квартал , защото имаме много хубава площадка . И през лятото ни се случва да излезем от входа и да не можем да минем заради претъпкаността с народ ! (буквално !) Шумът на такава тълпа е като на обществен плаж . Чува се от далечината !
   Освен шума сред толкова народ ме е страх и да не изгубя някой от децата . И двамата са невероятни живаци . Малката ,освен всичко , е и малка , и още иска и тя сериозен контрол в игрите с другите .
   На такава площадка не виждам ,как да угодя на потребностите и на двамата ....

   Вчера бяхме излезли по тъмно и със сестричката : садихме цветя в една градинка .
   После и с баткото излязохме , поливахме ги .....Той тичаше по вече празната писта , която има на площадката ..
   Така се спасяваме ...

Сигурна съм, че няма нужда да ти го казвам и че го осъзнаваш, ама ще го напиша гласно.

Не е въпроса да е на вън и на въздух детето, а да общува с дете и ти да му помогнеш в диалога с детето. И за двете ти деца е добре. Не го приемай като критика - и за мен се отнася това, което пиша. И за всички май. Защо да заравяме главата в пясъка - нека се нахъсаме и да работим върху това. Това е истинската работа с дете с аутизъм - адаптацията и социализацията, а не изрязване по контур или редене на пъзели!!!

Знаеш, че освен тази хубава градинка има и други смотанки градинки с по едно две деца. Не се сърди сега, че ти го казвам - сама го знаеш 

Да така е.
съвсем правилно и аз стигнах до този извод.

Аз вече съм пътеводител на площадките в града. При нас плюса е че занятията на които ходим за в 3 различни квартала, пътуваме по автобус, виснем по спирки, току се закачи някое дете или някой възрастне иска да проведе с него разговор. В тези квартали също има площадки. Той често иска да поиграе 15-20 минути преди занятието , както и често след това. Понякога намира деца с които става страхота игра, понякога това не става. Понякога нещо сес лучва- според мен словесен двубой който аз не чувам поради разтоянието и той веднага иска да си трегнем. После я нарочва тази площадка за два три месеца да не ходим там. Разбира се ходим на друга площадка. След това сякаш спомените се притъпяват и пак отиваме там. Общо взето нещата са на вълни. Виждам го как иска да е с децата ( но все пак е избирателен ) и същесвременно как се мъчи да е постоянно адекватен макар и да не разбира всичко което му се казва. КАто чужденче е, в езиково отношение.

Знаете ли какво ми каза синът ми преди време - Ние с Мими се разбираме най-добре. Мими е момиченце в детската градина - детето е в норма но с логопедични проблеми , поне половината  азбука не може да произнесе правилно и децата/учителите  трудно я разбират. Със синът ми се разбират разбират и си играят двамата.


Но
никога не сме на площадката пред блока. Винаги си мисля че ако живот и здраве ще сме в съседното училище по добре да не подхождат към него с предубеждение. Разбирате какво имам в предвид.

     Сигурно всички или повечето от нас, които пишем тук се числим към "невротипичните", тези които имат ТоМ, т.е. могат да разбират мислите, чувствата, подбудите и намеренията на другите и дори да се поставят на тяхно място.
     Често, когато в събота вечер ни гостува малката ми внучка, която е на годините на дъщеричката на Селма  си мисля, как се справя Селма. Разликата в годините между внуците ми е 8 години, но тя принадлежи към вида Хомо сапиенс, а той - към Хомо аутистикус. Общуването от негова страна първоначално бе грубата закачка - да я дръпне, да й вземе нещо, за да получи реакция не толкова от нея, колкото от нас. Дори когато се разплачеше, той се смееше.  
     Това се промени доста. Дотам, че когато миналата събота малката падна и се разплака, той отиде да я вдигне и я целуна. При всяко посещение й дава една играчка и един диск, които трябва да върне следващия път. Но настоява, той да избира, кои да даде. Това е един доста бавен процес на взаимно приемане, който вероятно е повече от полза за баткото, отколкото за малката. При децата на Селма сигурно той е по-интензивен, но и по-драматичен и пълен с неочаквани казуси за разрешаване. Едно е 2-3 часа и съвсем друго 24 часа в денонощието. Но мисля, че на този етап, това е своего рода школа за социализация на Алекс и огромно изпитание за Селма, която няма физическа помощ от никого. Но съм сигурна, че тя ще се справя все по-добре с времето, защото и сега при тези обстоятелства с двете деца прави повече, отколкото много майки с едно дете, вкл. едно невротипично.  
    

констанца, браво, много хубава идея.

Селма, реално децата ти имат в момента едно и също ниво на емоционално развитие. Вероятно голямото ти дете има същите потребности и същите разбирания на малката. Правена ли му е някога диагностика на нивото му на развитие. В св. Никола ги дават много точни диагностиките. И моя Мишо много добре се разбира с племенничката ми, защото в много отношения е на нейната възраст като разбиране. Та мисълта ми е да се възползваш от ситуацията и да се опиташ да го приемеш като неин връстник. Опитвай се да играеш с тях като с две малки деца на възрастта на малката. Един вид временно си намали изискванията към него и подходи като по малко дете. Да видим дали ще сработи това. Предполагам, че ако свалиш изискванията постепенно той ще стабилизира нивото на емоционално развитие и когато го стабилизира ще започне да надгражда заедно с нейния растеж и своите дефицити.

Същевременно обаче трябва да намериш точния баланс кои изисквания да намалиш и кои изисквания спрямо календарната му възраст да запазиш. Разбираш ли какво си мисля. Много хлъзгав е съвета, защото трябва много внимателно да намериш баланса. Питай някой психолог дали тази идея ще ти свърши работа във вашия случай. Аз някак си го правя вече автоматично това, когато се вижда с племеничката и знам какво искам да кажа, ама не знам ти дали можеш да ме разбереш заради кофтито ми обяснение де  

  Катина , изразяваш се много добре , било образно или буквално . И всичко ти се разбира ! 
  С думите си доста ме успокои .....
  Защото ....всъщност това и правим , играем на много общи игри , въпреки разликата в възрастта 3,5 години . Само че сега , след твоите съвети , придобих приятно чувство , че правим това , което е добре .  
   Реално сестричката изпреврва в развитието своите връстници , тя и изглежда по-голяма : и физически , и с блясъка в очите , за речта да не говорим ...
   Така че .....общата игра може да е и на домино даже . 

   Констанца ,    Силно ме трогна ! 
   Наистина много малко хора може да ми разберат ситуацията . Друго си е , поне веднъж седмично/ месечно да можеш да си прехвърлиш децата на баба и да изкараш един ден или поне няколко часа в правене на това , от което имаш лична нужда (козметик , пазаруване , вечеря насаме с половинката , виждане с приятелки ) , а аз с години не мога да си откъсна половин ден за да отида на зъболекар .....
    Това освен същинските трудности , свързани със състоянието на едното и възрастта на другото дете ...
   
   А за емпатията ....
   Честно казано , чак напоследък осъзнавам , колко ние невротипичните се нуждаем от развитието на това чувство ! Аз лично хванах себе си в доста НЕпрояви на такава  и то покрай другите си прояви , като перфекционизъм , например ....
   Благодарение на книгата на Ирис Юхансон прочувствах емпатия и към аутистичното си дете . Преди това ми беше трудно , признавам ......

     Да ме прости Господ, но емпатията ми към аутистичното дете е  по-силна, отколкото към невротипичното, дали защото съм го отгледала от малко като мое или защото ми се струва, че то има повече нужда не само от обич, но и от демонстриране на обич. Надявам се с времето да стана по-справедлива (не е честно към другото детенце, пък и към другия ми син, дано не го усеща).
     Марк пък казва, че невротипичните деца са му скучни, защото ги разбира бързо, без много думи и разсъждения. Казва, че момчето го е направило друг човек, променило е житейската му философия и че не съжалява нито за миг за изпитанието, което му е изпратил Бог. Вчера го попитах, как би се чувствал един ден, ако има още едно дете от спектъра. А той ми отговори, че вече има опит и смята, че ще се справи още по-добре.