Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 22

Права си, на ГРР (генерализирано разстройство на развитието) отговаря PDD ("первазивно" е всеобхватно, всепроникващо, но генерализирано е също добър превод). И двете са "чадърът", под който са всички останали, класически (детски) аутизъм и т.н.

А дефиницията на PDD-NOS според DSM 4 е: 299.80 PDD-NOS incl. Atypical autism
This category should be used when there is a severe and pervasive impairment in the
development of reciprocal social interaction or verbal and nonverbal communication
skills, or when stereotyped behavior, interests, and activities are present, but the criteria
are not met for a specific Pervasive Developmental Disorder, Schizophrenia, Schizotypal
Personality Disorder, or Avoidant Personality Disorder. For example, this category
includes "atypical autism"—presentations that do not meet the criteria for Autistic
Disorder because of late age at onset, atypical symptomatology, or subthreshold
symptomatology, or all of these.

Превод: Тази категория трябва да се използва, когато има тежко и генерализирано нарушение на развитието на реципрочното социално взаимодействие или уменията за вербално и невербално общуване, или когато съществуват стереотипно поведение, интереси и дейности, но не се покриват критериите за первазивно разстройство на развитието [PDD=ГРР], шизофрения, шизотипно разстройство на личността или Разстройството  патологична неподчиняемост [не се сещам в момента термина на български]. Тази категория включва например "Атипичен аутизъм", чиято изява не покрива критериите за аутистично нарушение поради започване на по-късна възраст, атипична симптоматика или подпрагова симптоматика или всичко това.

Така че, ако се говори за по-леко протичане, може би това е атипичният аутизъм. 
 
Знам, че има други тълкувания като на Фолкмар, когото много харесвам (и може би ще ви цитирам по-късно нещо от него за характеристиките на отделните подгрупи), но това беше доскоро официалната дефиниция, към която трябваше да се придържат поставящите диагноза на човек с някои аутистични черти, но не отговарящ на дефинициите на другите подгрупи. Сега нещата са различни и мисля, че всяка от нас, може да определи в коя част на спектъра е детето й, когато прочете внимателно нивата на стр.50 от тема 17.  


  

Мойто дете е с диагноза само ГРР.

Ехолалията, както сме говорили и по-рано е хубаво нещо - предвестник, че детето ще проговори. Но не бъди нетърпелива по отношение на лъжите. Аз вече почти се бях отчаяла, когато в рамките на 2-3 дни нашият изрече няколко явни лъжи. Една от тях беше по повод на дъвкането на хартийки, което вече прави рядко, но го прави и понякога даже ги гълта. Викнах му: "Изплюй боклука", а той ми се ухили и каза: "Няма боклук". "Къде е хартийката, глътна ли я?" "Не, на пода". "Къде?" И ме поведе по стаите, за да ми покаже, къде я е изплюл. Чак, когато му обещах, че няма да му се карам, призна, че я е глътнал. Втората лъжа - преди малко. През последните дни си мокри нарочно блузите, за да приличали на точките по блузата на някой си от някакъв филм. Аз естествено се сърдя. И пак се умокрил, докато уж си миеше само ръцете. Питам: "Нарочно ли го направи?" "Не, без да искам" "Кажи, няма да се карам." Отговор: "Извинявай. Няма да се мокря пак." Кажи: "Нарочно ли?" "Да" 

Но той след 20-ина дни става на 11, а само преди няколко месеца, на въпроса му, къде са бонбоните и моя отговор: "Скрих ги", той най-невинно ме попита:"Къде?". Е, започнахме да се учим и какво не се казва на хората, защото е невъзпитано. И да се надяваме, че за още няколко години ще се "очовечи" още. Колко отвратителни сме ние невротипичните, искайки чистите аутистични души да започнат да приличат на нас!

Наистина ми трябва повече търпение, но нали затова са децата ни.
Просто съм научена да не лъжа и ми е трудно да приема подобна ехолалия.
Хриси започна да реже картинки от брошурите по контур.
Вчера ми каза: "Пусни телевизора!". Той беше включен, но не на нейния канал.
Попитах я кой канал да ти пусна?
И ми отговори: "Супер 7."
Направо не си познах детето.
А днес облече моята нощница и после блузата на баща си.

 n_alex76,

Ехолалията е много различно нещо от лъжата. Ние сме минали през един доста продължителен ехолаличен период и от опит ти казвам. Не се притеснявай, ще отмине.   Във виртуалната библиотека има файл, от който ти пускам един пасаж:

Разбиране на ехолалията

    Ехолалията не е нещо, което е вероятно ние да сме засилили у детето с аутизъм. Счита се, че с най-голяма вероятност тя е специална компенсация за аутистичните деца. Тя им дава възможност да си отбелязват наистина какво казват другите.  Много деца с аутизъм стават истински експерти не само по отношение на съдържанието на казаното от другите, но и на гласа, интонацията и маниера на изричането му.   Стойността на ехолалията за аутиста е, че той си създава резерв от информация, с която после си служи, когато си припомня събитието.  
   Наличието на ехолалия в действително е ПОЛОЖИТЕЛЕН ЗНАК при хората с аутизъм. Тя е важен ПРЕДВЕСТНИК за бъдещото развитие на езика. Установено е, че деца, които са имали ехолалия, по-късно развиват добър говор, независимо от това дали са получили или не интензивно “езиково” обучение. Ехолалията е една от фазите на нормалното развитие на езика. Продължителната ехолалия показва, че индивидът с аутизъм е “зациклил” за известно време на едно ниво от развитието на езика, но ще го преодолее и ще развие по-нормален говор. Деца, които са били някога “неми” и след това са развили добра реч, неминуемо са минали през стадия на ехолалия
   Въпреки ползата от ехолалията за аутистичното дете, тя може да е пречка за неговото социално взаимодействие и обучението му. Поради това повечето изследователи акцентират върху подпомагане на аутистичните деца за преминаване към по-креативна форма на езика. Ехолалията е функционална стъпало в когнитивното и езиково развитие на аутистичното дете, но може да бъде дразнеща за самите тях, семействата и учителите им.

А във връзка с това, че не си се научила да лъжеш, и аз съм така, но мисля, че когато е много изразено, не е въпрос на научаване, а е аутистична черта. Поне съм се научила да замълчавам и рядко казвам на хората неприятни за личността им неща. Ще е успех, ако научим и нашите деца на това. 

Можеш да си направиш един тест, съставен от Симон Барон Коен за принадлежност към спектъра на възрастни хора. Аз си го направих и не съм от спектъра. Но както казват големите в областта на аутизма, границите на спектъра не са ясно очертани и голяма част от населението притежава аутистични черти.  
http://www.wired.com/wired/archive/9.12/aqtest.html

А това е тест за емоционална интелигентност.
http://psychology.about.com/library/quiz/bl_eq_quiz.htm?questnum=18&cor=3902

  Моят син също имаше продължителен период на ехолалия . В градината го наричаха "папагал" ....

  Логопедката му предлагаше ето такъв начин за работа папагалското повтаряне .

  Държиш в две ръце две неща ,играчки ,например, едната от които (да кажем синята) е много желана от детето ,а другата (червената) - не . Питаш детето: " коя от играчките искаш ,синята или червената ? " (като на края на въпроса слагаш НЕжеланата играчка )

   При ехолалията е нормално детето да повтори последната дума "червената" , но силното му желание за "синята" ще го накара да "се спъне" и да не отговаря ехолалично  . Може и да не стане веднага , но при повтаряне на упражнението с различни играчки , предмети , храни , мозъкът ще се научи на по-различна , не ехолалична , реакция .

   За "лъжите" ....
   Детето ми ме "излъга" , но всъщност се пошегува с мен за първи път ,когато беше на 5 и малко . Случи се точно на 1 април .
   Помолих го да пусне печката на еди коя си програма , но той се запъна и поиска да я включи на някаква друга . След кратък спор , излязох от кухнята с думите : "щом не я пускаш ,както те помолих , ще я пусна сама"
   След малко той ме настига :" Мамо , пуснах я на другата програма " и се хили ...
   Влизам в кухнята да поправя програмите и ...ИЗНЕНАДА ! Печката е пусната все пак на тази програма , която  е била нужна на мен !  

   Разсмях се , когато видях резултата .   с коментар: "Ти май се пошегува с мен ! "

  Сега много добре му действат по въпроса  предаванията по един руски детски канал , където се разнищват магически фокуси , от по-елементарните , разбира се.
   От 2 дни , например , той ми показва фокуса с "откъсването на палеца" , след като го е видял по ТВ-то .

По въпроса за шегите

    Нашето момче има страст към календарите. Започна преди 3 години. Баща му откри съвсем случайно, че знае за цялата 2010г. коя дата на кой ден от седмицата се пада. Решихме да не го поощряваме в това безсмислено забавление. Но тази година, тя го обхвана с нова сила на ново ниво.
Започна се едно писане в тетрадки, едно ровене в компютъра за различните години и сътворяване на собствени календари, които окачваше по стените. Сега малко позатихна, но започнаха "шегите". Казва ми например, 20 април 2018г. вторник ли е. Казвам, че не знам и той започва да се кикоти, че не е, ами е нещо друго. Ха, сега де?! За мен няма нищо смешно, но за него е забавно, че ме е подлъгал някак. Или ме препитва, кои са високосните години.

Някой пробвал ли е скоро да направи някой от тестовете за погрешно вярване на децата си? Терапевтите също ги тестват децата чат пат с някой от разновидностите на теста. Според мен един от най лесните варианти е следният

При Гого ехолалията е винаги уместна. Не изтрелва ейтака изречение, без да е на място. Вчера например го карам да ляга да спи на обед, а то ми каза "не ми те пи". попитах какво и той повтори
А иначе излезе резултата от теста за интелигентност на нищо неможещият ми (според учителките в ДГ голям син). IQ - то му е потресаващо за моите представи...не се е метнал на мен

Ами това не е ехолалия, а напълно нормално изречение.

Това в случая да, но сутрн ни буди с Мечооо, събОди се Което го научи от Маша и мечокът

И все пак е стъпка към смислен говор, защото избира подходящата фраза  от резерва си от заучени от различни места фрази".

Преди няколко години нашето момче казваше всеки път, когато изпращаше чичо си на площадката в блока: "Какво, искаш да се върне мама ли, та никой да не те обича?!" Едва ли е останал съсед, който да не е чул това и вероятно коментират, че това са думи на свеки по адрес на майка му, защото са далеч от източника "Играта на играчките" и не можеха да знаят, че така изразява тъгата си, че чичо, който го обича, си отива.

Но въпреки че вече няма ехолалия, в трудни моменти, когато не знае как да изрази огорчението си, пак си служи с някой цитат. Не съм чувала сигурно от няколко месеца тази много смешна жалба, когато се чувстваше незаслужено порицан за нещо: "Ние бяхме изгубени, забравени, никой не ни обичаше ..." мисля от същия източник. 

Здравейте.Моята бебе от извесно време е много лошо-нищо,което знаеше не показва.Просто ни игнорира и си прави нейните.Но съм сигурна,че ги помни нещата-просто не иска да ги прави.Постоянно се качва на леглото и се тръска,поскача,язди мен,големите си плюшени играчки и се хили ли,хили.Не иска да учи нищо,не мога да й привлека вниманието изобщо.Моля за съвет-кажете ми ако се сещате за някой трик,или съвет от логопед,психолог ,за да почне да се интересува от това,което й се показваме.Струва ми се,че трябва скоро време да се прибираме в Бг,за да започнат да се занимават с нея специалисти.Също-не спира да търчи,обикаля,да блъска шкафовете.Като седне на столчето за хранене краката й не спират да се блъскат.Благодаря.

Темата ехолалия е мноооого сложна и проявите й са различни а пък като четеш за нея виждаш че само е разделена на два вида моментна и отложена.

Синът ми имаш два различни вида ехолалия.

Първия период на ехолалия   - странен говор , неразбираем, китайскии и на никого , без повод и ситуация. Струваше ми се сладък докато нищо не разбирах от състоянието му , но на първата среща с детски психиатър ми казаха че се срещал при олигофренията , но тъй като той явно не е олигофрен значи говорим за аутизъм понеже беше съчетан с доста типични аутистични прояви. Но тъй като имаше показатели които бяха нормално го сложиха при атипичните аутисти. Ето тази ехолалия е страшна хич не е позитивна нито епоказател за нещо добро а както чета нито един от вашите примери не са именно тази ехолалия.

По късно , доста покъсно вече преминахме през етапа на градивната както я наричам аз ехолалия която покава - желания за говор но не достатъчно разбиране на ситацията или на казаното в очакване на отговор.

Това със цитатите го използва  и моят син , но цитата му е винаги е на място и дори звучи с лек хумор което много се харесва на децата и възрастните - не знам как го прави. Откакто започна да рисува ида ходи на рисуване започна за излива емоциите в картините - потресаващо е на моменти, прилича на комикс, картинки с емоция и действие. Радвам се че щом не се получава много добре с думи нека за това му служат рисунките.