Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 22

въобще не е повод за притеснение съгласна съм с доика. при нас те бяха първи помагачки, защото терапията вървеше паралелно с приучаването на гърнето. Случвало се е и да се наа...  докато е на терапия защото е след градината а той там се стискаше. Катоотида да го взема те го измили, изпрали сложли му някакви гащета  ( който работи с деца винаги има какво да му обуе ) и така.

Доника при нас по време на първото лято без памперс синът ми беше на 3 и половина. Бяхме на море. Идеше ми да потъна вдън земя ..... беше като кученцата. Ходихме на плаж на доста километри надолу където не ни познава никой. Аз постоянно имах торбички вкоито да прибирам свършеното.  Нямаше никакво ама никакво подобрение докат беше гол . Нещо като разказите на еднакака.

В този ред на мисли се сетих, че имаше период, в който Гого само и само да направи на пук на логопедката, че няма да направи каквото тя каже и се напикаваше. Слагах резервен комплект дрехи. Тя го преобуваше и продължаваха. Накрая той се убеди, че няма да стане на неговата

Ние сега се напикахме на разходката. От известно време не се беше случвало и не бях взела резервни дрехи. 
Ей тази тема заприлича на тоалетна 

Моят син пък от бойкот заспиваше. или изпадаше в нещо като сън , но много дълбок и също кратък. Да кажем аз го водя а той е притеснен но не го показва. Оставям го след което той се отпуска на стола и изключва.Жените веднага ми звънят притеснени какво става. Обеснявам им. Те го оставяха така 15 минути да се съвземе. После му наплискват лицето с вода и започват да работят. След месец номера с "изключванията" се забрави. Свикнаха и преминаха на прегръдки и целувки- т.е. той е отпусна и свикна. Но гадната логопедка която той така и не възприе никога не се отнасяше по този мил и човешки начин с него. Като заспиваше ми звънеше на пожар да идвам да го 'събуждам', като се надриска веднъж преккъсна часа и ни изпрати директно. Няма да коментирам думите й към мен и диагнозите които си позволяваше да раздава ( без квалификация!). Вдигнах и червен картон  



Това е от заплесване.
Не е страшно. просто го питай от време на време има ли пиш. иначе от заиграване отначало забравят.

То от заплесване големия, дето ще стане на 7 е наказан отново без детски, защото се изпуска. Обаче как да пропусне поредното детско

Дам, заплесване си беше. Бяхме с приятелче в парка.

Нещо интересно
http://www.naturalnews.com/040938_ADHD_fictitious_disease_psychiatry.html

Аз пък знам, че децата заспиват, когато им е много трудно това, което работят и така се самоизключват. Няма да забравя моят син на 5 год. работеше с една психоложка много трудни неща. Караше го жената да разглежда картинка на супермаркет и да се опитва да и разбере обясненията на рафтове, пътека, купувач, продавач, плодове, зеленчуци, стилажи....всичко, което види в картинката с най дребните детайли на кой къде му ръката, посоката на количката дрехите обувките....... Наистина страхотен урок и много полезно упражнение, което той стана готов да разбере поне година по късно. Нашия човек си заспиваше по време на урока. Може да е бил на 5 год. и според календарната му възраст би трябвало да може да се вгледа в картинката и да разбере детайлите, но нивото му на функциониране беше много по ниско и той се самоизключваше със сън. Когато започна друг тип обучение на по ниско ниво с друг терапевт спря да заспива по време на часовете  .

Миналата година ,Ади беше на 5 години и 2 месеца.Тогава беше още с памперс.Питате ли ни,като се изака миличкия насред плажа??? Точно както си играеше с кофичката и лопатката,на брега.Пълно с хора.......аз започнах да гледам настрани от срам и не знаех какво да направя.Добре,че мъжа ми прояви смелост...та отиде и прибра........и го хвърли.А след няколко дни се изака във водата Какво да се прави.
Точно на това море,миналата година и след морето се научи без памперс.Но колко се напикаваше на това море.Един път насред пързалката с децата.Всички се разбягаха,като видяха как си стои,а панталонките му стават мокри и се стича надолу локва.А преди това съм го карала да пишка,да каже ако има пиш.Но след тези напикавания,като че ли осъзна.Но за цялата работа помогна детската градина.Колкото и да се опитвах през годините да го науча не се получаваше.Страхуваше се да седне на тоалетната чиния.Плачеше.Но....нещата просто си станаха сами.
Отдавна вече си казва че има пиш. Поне това най-накрая се оправи.Вече е голям мъж на 6 г и 2 месеца,но това го преодоляхме.
Но има моменти,в които като че ли прави напук Като гледа филм на компютъра,отивам и какво да видя.Изпишкал се на пода......абе нямам думи.

Това не е напук.
Това е, защото това което гледа, е по-голям дразнител от чувството че ти се пишка. Случва се и на деца в норма. Просто трябва по-често да го питаш когато го слагаш за повече от час да гледа филмче.

О,аз толкова се притеснявам да не се напишка,че през половин час му слагам една купичка да го изпишквам в нея.Като видя,че му е надуто коремчето и му давам тази купичка.Което знам,че не е много добре,защото става ленив и ще спре да казва......но....това е за сега положението.

Права си.
и нашите терапевтки твърдяха че са виждали "заспиването " в такъв смисъл. Обаче при синът ми се случваше в момента в който се разделяше с мен и го оставях на някой различен.Той не се тръшкаше не плачеше не изпадаше в истерика но това беше начина да го демонстрира. Психоложката каза че това е стрес от раздялата с мен. Той така беше свикнал с мен че ме възприемаше като ръка или крак. с общи усилия  за няколко месеца ме "ампутираха"

Реге, как постигнахте тази "ампутация", че на мен взе да ми идва малко в повече Откакто се върнахме от Великденското гостуване при нашите е залепен за мен. Спря да ходи в баба си, не дава и на мен да ходя. Пищи само като тръгна към тяхната къща. Сега ваканцията се гледат с баба му, но в нас и тя недоволства, защото си е свикнала да го гледа в тях. Прибера ли се и се настанява в мен и  да се гушкаме. От 2 седмици го няма брат му и още повече ме "изтисква". Все едно съм негова собственост. Поне ме оставя да се изкъпя сама (за ходене до тоалетна не важи), като переодично отваря вратата и ме проверява. Като минем покрай яслата или детската градина изпада в истерия да не го оставя там (а в яслата го гледаха като цар). Страх го е да не го изоставя ли, не знам. Едва излизам за работа сутрин

Много познато.
Стои в тоалетната - вратат е отворена и ме гледа косо, а съм мръднала се чуваше само едно НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ.

Доника рецептата е една и за съжаление трудно изпълнима- участие на други личности които да привличат пък било то и за определено време вниманието с нещо интересно, с някаква обща само за тях ( детето и личността) дейност в която ти не можеш да участваш ( мъжки работи както казва татко ни. ) . Нашите баби и дядовци ни не влизаха в сметката защото те никога не пожелаха да правят нещо с детето . предполагам ги е "страх" ако разбирате какво искам да кажа. Повтарят като зомбирани - нищо му няма или той ще се оправи но дотолкова. Само баща ми беше включен в схемата но за съжаление той се разболя тежко .

 затова всичко стана с помощта на Татко ни, каката, отчасти дядото и специалистите. Всеки си измисли някакви дейности с него с който да го откъснат от мен. Примерно : с таткото- да се подстригват, колата , спортни предавания с обсъждане, да напазарят дреболии, да се разходят след градината - такива. С каката - да рисуват, да пишат домашни,  да играят някакви само техни игри. С дядото- разходки с опознаване на природата. с терапевтките Монтесори със стимули ( ядене балони, лепенки татуировки играчка която иска да вземе в къщи ).

страхът да не го изоставиш със сигурност, трябва да анализирате откъде идва при вас. При нас знам от къде. Като лежах в болницата за две седмици - той е бил на две години и ни беше първото разделяне - преживал го е много тежко, беше избягал от къщи гол , отказваше да се мие да се храни. Баща му беше в потрес, но тогава беше само констатция. Когато започна големия страх да не го изоставя се стигна с анализ до тази случка. Спомените и страха не могат да се изтрият но могат да се преодолеят , с успокоение, с думи, с действия, да се обеснява винаги къде отиваш кога ще се върнеш. и разбира се дежурното- кога съм те извоставяла че да го направя сега. Полека лека вискчо си идва на мястото.

И мен ме вълнува тази тема - Доника ме изпревари и те попита преди мен за това.

Ама нашето емоционално обвързване май е по различно вече. Започна като при вас (без раздялата с болницата, а го отдавам на някаква незрялост ) и правихме същото което и вие, но сега е по различен тип като, че ли. Ще ми е интересно как се развива положението при вас. Имам чувството, че много от нещата, които пишеш са ми като дежавю    Ако ти хрумнат някакви идеи можеш да ги споделяш - ще ми е от полза.

При нас раздели не е имало, като изключим ходенето му да градина, аз съответно на работа