Ново правителство, нов късмет

Синът ми ме издаде. Осъдиха ме за престъпление против банковата система. В детската градина ги обучават да докладват всеки, който говори лошо за банките. Разбира се, като всички български семейства от години не употребяваме думата банка от страх да не попаднем под тежките удари на закона. Веднъж обаче го предупредих да не яде една ябълка, тъй като е изгнила. Оказа се, че децата са тренирани да откриват всякакви синоними и названия, използвани със значението банка, а гнили ябълки бил точно такъв израз. Научих го от други майки и бащи, с които се познавахме от родителските срещи, и които се бяха озовали в подобна ситуация. Бяхме го записали в детска градина "Павлик Морозов". Майка му извади връзки и го взеха там – прочути са с най-добрите резултати в работата с децата. Потвърди се, че е така.

Малчуганите са инструктирани, когато забележат, че някой говори за банки, веднага да звънят на краткия номер в Министерството на истината за банките. Какво е това министерство ли? Бе включено в структурата на правителството, след като управляващите се убедиха колко опасни биха могли да бъдат неистините, разпространявани за стабилността на банковата система.

Министерството на истината за банките откри специален кратък номер за деца. Тъй като най-малките не могат да се изразяват добре, процедурата е силно облекчена – просто звънят и назовават извършителя: "мама", "тати", "леля", "госпожата в детската градина" и т.н. В отговор получават приказка по телефона, разказана от служители на Министерството на любовта към банките, също създадено след Голямата банкова криза.

Щом в Министерството на истината за банките получат сигнала, разследването е тяхна работа, не занимават повече децата, а ги оставят да се радват на детството си и дори откриват спестовен влог "Сираче" на тяхно име. В моя случай се оказа, че почти няма за какво да се хванат. Тъкмо щяха да ме освободят, което се случва изключително рядко, защото е трудно да се намери макар и един човек, който никога не е извършвал дори и в помислите си престъпление срещу банките. Разпитаха всичките ми познати, а мен подложиха на мозъчна проверка – четене на мислите от последните 30 години. Излязоха чисти – бях се тренирал, изобщо да не мисля по тези въпроси. За беда при един от многобройните обиски вкъщи откриха брошура на една банка. Явно някой я беше пуснал в пощенската ни кутия. Най-обикновена брошура, от онези, рекламиращи потребителски кредит или пък депозит. Забравили сме я обаче на масата в кухнята и мухите я наакали. Бях обвинен в увреждане на доброто име на банката и престъпна небрежност спрямо нейното имущество.

Получих най-тежкото наказание – закриване на всички сметки и доживотна забрана за електронно банкиране. На практика това означава, че завинаги съм извън обществото. На хората вече им е забранено да държат пари в брой, за да не би някога да започнат да теглят спестяванията си от банката. Всички разплащания преминават през електронно банкиране, а онези, получили забрана, са оставени на доизживяване. За такива като нас няма никаква надежда: не можем да имаме семейства – всичките ни роднини се отказват от нас, а онези, които не го правят, рискуват да се озоват в нашето положение; не можем да работим, защото няма как да получаваме заплати, не можем да учим или да се развиваме, защото всичко това се заплаща. Но банките са благородни – всяка има специален фонд за изхранване нарушителите и получаваме по една порция храна на ден, която ни държи живи. При все това повечето от нас биха предпочели това скотско съществуване да приключи час по-скоро. Самоубийствата обаче са напълно отречени, тъй като създават смут в обществото, който би могъл косвено да рефлектира върху банковата система.