В момента чета ... 19

Елинка, сега и тази книга да искам.  Не съм чувала да е издавана досега, но филмът е много хубав. И аз ще чакам отзиви.

Аз много съм я харесала, даже вчера четох откъса, който са публикували в сайта на Бард. Със сигурност ще си я купя, но исках да "сондирам" мненията. Обичам понякога да избирам книги без предварително да знам нищо за тях, да действам по интуиция. Понякога уцелвам, понякога не, но трябва и да се експериментира от време на време.

Елинка, има филм по книгата.... Не че те агитирам да го гледаш,просто се сетих сега като писа че я издават.
Даже е доста стар.

Аз съм почитателка на Фани Фланг! Хей, супер, най-после я издадоха на български! Чела съм "Пържени зелени домати" на английски, много ми хареса. Любимата ми нейна книга е "Welcome to the world, baby girl" (Добре дошла на света, момиченце). Препоръчвам я силно! Точно мой тип авторка е това - докосва душата, гледа истината в очите, не захаросва излишно, но има в себе си дълбок позитивизъм и онази пасторална и деликатна душевност от миналия век, която обожавам. Книгите й са предназначени предимно за нас, жените.  Много се радвам, че вече я има на български! 

♥.Петя.♥. , благодаря ти за мнението. Точно по описания от теб начин си представям и аз атмосферата на книгата - една спокойна и ведра атмосфера от отминали времена, която в днешното ежедневие е почти непосилно да почувстваш. Представям си едни отрудени, но мъдри герои, натрупали в себе си много знания и опит. Може би като атмосферата и светоусещането, които ми носят книгите на Стайнбек, например.

Леле, колко неща написах, а все още не съм чела книгата!

Вчера довърших "Гробище за домашни любимци" на Стивън Кинг. Отдавна не бях чела нещо негово, много ми хареса. В книгата имаше един герой Виктор Пасков и сега от темата разбирАм, че имало и такъв автор - дали е съвпадение?

Цитат:
"Любопитен факт за Пасков е това, че Стивън Кинг, вдъхновен от първите книги на автора, с които се е запознал, кръщава свой ключов персонаж на него. Става дума за Пасков от “Гробище за домашни любимци” – мъртвият студент, който в течение на целия роман помага на главния герой в търсенето на правилните решения."

Много е интересно това мнение за "Доброжелателните" като "Библията на 20-ти век". Сутринта го прочетох и днес си мислех доста дали изобщо е възможно да се твърди такова нещо... Книгата казва толкова много (като странна енциклопедия е, изтъкана от безкрайни факти и спекулации) за тази война, за това събитие, което прекроява света, но по-важното предефинира усещането ни за власт, за държавност, за нация, за човек... Събитие, което задава съвсем нов хоризонт, в светлината, на който живеем сега, и просто не мога да не се чудя щяхме ли в момента да имаме света, в който живеем, с цялата система от ценности, които приемаме, без тази трагедия. Мисля, че в този смисъл колегата на svet65 е съвсем прав. И пак не бих препоръчала тази книга на всеки.


(И понеже всички тези мисли и книгата (очевидно!) настройва и мен на спекулативна вълна днес си спомних за една статия по темата, която се канех да прочета преди време и така и не прочетох - "Понятието за бог след Аушвиц". Приготвих си я за после.)

Ееее супер, сега вече определено ще прочета нещо на Пасков!

Препрочетох книгата наскоро и я видях през съвсем различна призма от преди 15 г. когато бях тийн

Уникална книга за мен.

Аз мислех да не пиша за тази книга тук, да не преписвам откъси, а се получи точно обратното. Дори всеки ден пиша тук – за което се извинявам на тези, които не се интересуват (и на тези, които ще я четат, а разкривам доста). Всъщност не съм човек, който се интересува особено от политика и история. Тук по-скоро изследвам Човека (или човека?).

Непременно ще питам колегата си като свърша книгата - с какво точно я намира за Библия, ако аз не установя… А за това:

моят мъж мисля, че би казал почти „не“… може би (не питам, защото не ми се иска да чуя отговора – „Необходима е била…“ Аз не знам…
Но се сещам какво каза и хауптщурмфюрер Ауе: „Искам да се занимавам с въпросите на бъдеща Европа“ (неточно цитирам). Със сигурност тази „бъдеща Европа“ нямаше да е Европа от Римските договори на Европейския съюз (каквито и недостатъци да се намират в тях сега).

Днес пак си извадих думички: „специална обработка“ (умъртвяването, т.е. убийствата на евреите) – и не мисля, че този израз се използва, защото това е било тайна, просто така наричат това деяние на НС бюрократичен език… За нова разновидност на газ за убийствата се казва „Много добре работи.“ Обектите на тези деяния се наричат „осъдени“ и „пациенти“. И двете са абсурдни…!

Всичко, което знаем за нацизма, си е изиграло интересна шега при мен – винаги съм се изненадвала (в книги и филми), че повечето нацисти много харесват класическата музика… Защо съм си представяла погрешно, че тя е запазена за „възвишени“ хора извън тази идеология?! А нацисткият офицер в книгата се интересува от музика, литература, философия...

Новото за мен в тази книга – въпреки смразяващите ужаси в нея (засега, преди Аушвиц, не се оставям да „гледам“ изцяло самите ужаси, преживявала съм го в други произведения, не исках пак; в киното сякаш по-силно ми действат, защото не можеш да избягаш от картината; е, да, тук пък думите са по-силни и по-пълни…), едва ли има нещо, което да не сме чели/гледали (или предполагали), че се е случвало по време на войната и в концентрационните лагери. Но тук всичко е „обяснено“, наистина не съм чела такова нещо. Сигурно има доста чисто исторически книги с подобни опити за разкриване на причините, сигурно и на самите процеси срещу военнопрестъпниците след 1945 г. са чувани подобни обяснения. Но аз за първи път се срещам с тях. Чувала съм само, че обвиняемите на тези процеси искрено са недоумявали с какво са прегрешили (както и по-късно при войните в бивша Югославия).

Ето например частичка от пъзела на „обосновката“:

Въобще не бих могла да чета такава книга... Поне не скоро... За мен Библията на нашето съвремие е Хари Потър!

Ахаха +1

В момента чета Анна Каренина. Не съм много впечатлена..може би защото много ми я хвалеха.
Иначе тъкмо привърших поредицата Игрите на глада от Сюзан Колинс.

Аз,  прочетох "Рекетьорът" и като за първа среща с Гришам съм много доволна. Със сигурност това няма да е последната ми среща с него Сега започвам тази:

Купих си След багера на Джак Харт, в една книжарница беше на промоция,а съм срещала книгата някъде във форума,но не се сещам какво точно. Можете ли да ми кажете мнения,заслужава ли си четенето ?