Благодаря за мненията. 
Малката не плаче когато има кой да се занимава с нея 
в случая баща й, баба й и т.н. Плаче когато остава съвсем сама в стаята, с до преди две седмици ( преди да се наложи да липсвам известно време) нямахме такъв проблем.
Малката не плаче когато има кой да се занимава с нея в случая баща й, баба й и т.н. Плаче когато остава съвсем сама в стаята, с до преди две седмици ( преди да се наложи да липсвам известно време) нямахме такъв проблем. Нервния плач или т.нар ''ексцесивен".
Осъзнателното плачене на тази възраст,разбира се ако няма физиологична причина.В тази възраст децата откриват,че могат да постигнат задоволяване на желанията си чрез плач.Познато до болка с второто ми дете.....
Повечето деца го правят и
плачът не прекъсва, докато детето не получи това, което иска.После след годината започва другия период обикновено след като е проходило -любимото на всички майки ‘тръшкане” на земята.
Ами търпение,сили и здрави нерви.....друго и да искаш не можеш да направиш в този етап от развитие на детето.
Важни характеристики за намаляване на тази дразнимост са :добър сън;стимулираща разходка;повече комуникация майка-бебе/трудно,знам особенно ако нямаш допълнителна помощ/
Преодолява се,още дишам......с някой друг бял косъм......
Не се стресирай,гледай положително на нещата
) Вече четвърти ден не плаче като излизам от стаята и я оставям сама. И то при положение, че ме наблюдава как се отдалечавам, т.е. не се промъквам зад гърба й. Отдавам го като последствие от тези 10-тина дни, в които липсвах за по 6-7 часа. Може би и раздразненост от зъбоникнене, тъй като тези дни пробиха първите ни зъбчета.. 
. 
, но някои са направо нетърпими и чесно казано мисля, че понякога ние сме виновни за това. В моя случай - свеки, която свикна зверчето да се носи на ръце и все да има някой до мъничето ми. После що зор, що чудо. Затова казвам - много нерви трябва и помощ от мъжа иначе е адски трудно