Православието като начин на живот

ЗА ПОВЕДЕНИЕТО НИ В ХРАМА
Помнете - храмът е дом Божи,
в който невидимо присъства Сам Бог, затова и нашето поведение трябва да бъде достойно за Неговата святост и величие.
Както в обществото съществуват правила на поведение, които трябва да бъдат спазвани, така и в храма има такива правила. Както на опера не можеш да отидеш спортно облечен, както е неучтиво да закъснееш за официална среща, както не бива да говориш високо в кино или театралната зала, така трябва да внимаваш за своето облекло и поведение и в храма.
Облеклото трябва да бъде скромно и чисто.

Трябва да се стремим да украсяваме не външността си, а вътрешния си мир.

• Старай се да влизаш в храма с духовна радост, защото Сам Господ Иисус Христос призовава: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя” (Мат. 11:28). В храма получаваме от Бога утеха в скърбите си.

• В храма влизай със смирение и кротост, за да излезеш оправдан като митаря (Лук. 18:10-14).

• Когато гледаш към св. икони, помни, че Сам Господ и светиите гледат на тебе, затова бъди благоговеен и имай страх Божий.

• Когато влизаме в светия храм, се прекръстваме и правим три малки поклона с думите: "Господи, Който си ме създал, помилвай ме"; "Боже, бъди милостив към мене, грешния"; "Боже, безкрай съгреших, прости ми".

• При влизане в храма можеш да запишеш имената на свои близки за молитвено споменаване по време на службата. Всички записани трябва да бъдат православни (кръстени), като се записват само малките им имена и то четливо, за да не се затруднява свещеникът, когато ги чете.

• Към църковната свещ се отнасяй с голямо благоговение.
Тя е символ на нашето молитвено горене пред Бога. Свещите се палят една от друга, а не от кандилата, и се поставят на съответното място според случая – за живи или за починали. Когато свещниците са претрупани (напр. на голям празник), не се възмущавай духом (или гласно), ако служителите в храма угасят твоята свещ, за да поставят на мястото й други свещи. Бог приема всяка една жертва.

• Ако посещаваш храма редовно, добре е да имаш в него постоянно място, от където добре да чуваш всичко, което се пее или чете.
По древен обичай в храма мъжете застават отдясно, а жените – отляво.

• В храма трябва да бъдем облечени прилично и скромно, за да не привличаме излишно внимание върху себе си. Недопустимо е за жените да влизат в храма с начервени устни, да целуват с тях св. икони и да се причастяват.

• Старай се да не закъсняваш за служба. Ако това се случи, застани тихо на някое свободно място, без да пречиш на тези, които се молят. По време на служба не се движи излишно в храма. Ако се случи да преминеш пред царските двери (централните врати на св. олтар), спри, благоговейно се прекръсти, поклони се и тогава премини.

• Ако си дошъл в храма по време на някой по-важен момент от богослужението – напр. при четене на Шестопсалмието или св. Евангелие, по време на Херувимската песен, „Тебе поем” или „Отче наш” - спри се близо до входните врата, докато завърши пеенето или четенето, а след това безшумно заеми мястото си.

• В храма заставай на място, където няма да пречиш на свещенослужителите по време на богослужението. По тази причина не стой в средата на храма, близо до царските двери, а също там, откъдето преминават свещенослужителите при извършване на Малкия и Великия вход.

• В храма не се говори! Ако се случи да те заговорят, отговаряй кратко, без да се впускаш в разговори. Ако искаш да поздравиш някого, направи го с мълчалив поклон.

• Старай се да стоиш прав по време на служба. В храма е допустимо да седят само по-възрастните и болните. Задължително стой прав при четене на Шестопсалмието, при пеене на „Во царствии Твоем” (Малък вход), при четене на св.Евангелие, също при „Иже херувими” (Велик вход), когато се чете Символа на вярата, когато се пее „Тебе поем”, „Достойно ест”, „Отче наш” и когато свещеникът изнася св. Дарове с възгласа „Со страхом Божиим”("Със страх Божий").

• Когато свещеникът (дяконът) кади в храма, заставай с лице към него, а когато е нужно се отдръпни настрани, за да му направиш път. Когато преминава покрай теб не се кръсти, а наведи леко глава. Прекланяме глава (без да се кръстим) и в случаите, когато свещеникът призовава: „Приклонете главите си пред Господа”, и когато благославя с „Мир всем”(„Мир на всички”). Това се отнася и в случаите, когато архиереят благославя с дикирий (двусвещник) и трикирий (трисвещник). Когато обаче свещеникът (или архиереят) благославят със св. Кръст, трябва да се прекръстим с благоговение.

• В храма присъствай телом и духом, като се стараеш да вникваш в молитвите, които се четат или пеят. Когато се произнася славословие за Св. Троица или Господ Иисус Христос, когато се пее „Господи, помилуй” или „Подай, Господи”, се прекръсти. Изобразявай кръстният знак бавно, с внимание и благоговение, както в началото и в края на всяка молитва, така също и когато целуваш св. икони.

• Когато си с деца в храма, грижи се да не шумят или играят, а от малки ги приучавай да стоят благоговейно и да се молят. Ако детето се разплаче или по някакъв начин пречи на общата молитва, изведи го от храма докато се успокои.

• Не позволявай на децата да се хранят в храма, освен тогава, когато свещеникът раздава нафора или друг осветен хляб.

• Избягвай да правиш забележки или да поучаваш другите в храма, особено по време на св. Божествена Литургия. Ако забележиш сериозна нередност, с дух на кротост и любов посъветвай своя брат или сестра, но само след края на службата. Помни, че човешката душа е лесно ранима, затова не си позволявай да правиш забележка с гняв в сърцето. По-добре е да премълчиш, отколкото да нараниш или смутиш с дума ближния си.

• Когато си в храма, старай се да пазиш душевния си мир и мира на другите. Ако някой пречи на молитвата ти, не го укорявай с гняв и не създавай крамоли в храма. Постарай се да претърпиш, а ако не можеш, намери друго, по-тихо място за молитва.

• Пази се от това да осъждаш грешките на служащите или присъстващите в храма. Старай се да забелязваш и изправяш преди всичко своите грешки, защото това е полезно и спасително за теб.

• Не излизай без нужда от храма! Тези, които не остават до края на св. Литургия, внасят безредие в храма и попадат под осъждане от църковните канони. За този грях, ако сме го извършили, следва да принесем покаяние в тайнството Изповед и да не го повтаряме вече.

• Всички изброени по-горе правила се свеждат до следното:

Трябва да стоим в храма с благоговение, със страх Божий и с живото усещане за Божието присъствие в него.


По материали от: http://www.elisavetgrad.ru/
http://www.berlin.dveribg.net/docs/lili-pritvor.pdf
Публикацията взех от тук