С какво ви дразнят свекървите- 25

Като чета, правилно си я отрязала. Според мен е трябвало да го направиш по-рано, но пък аз съм малко крайна на тема "самонатрисане в чужд дом" и не бих я търпяла така да ми се изтърсва когато ѝ скимне.

Аз вече знам, че след като се появи дете, свекърва ми ще започне да ме гледа на кръв. Вчера ми изнесе лекция как майката и само тя, има задължения към детето, а именно - да възпитава, да го гледа, да го къпе, да го води на доктор, да го записва за училище и изобщо всичко що е задължение, а пък бащата бил за да си поиграе с детето събота/неделя  Падна ми шапката. Но тя пак е във фаза, не искам да задълбочавам, но ако ви разкажа какви ги твори тези дни... Не мога да повярвам, че го прави възрастен човек с акъл.  А ние скоро няма да се видим май, защото се скараха с мъжа ми и тя трябва да му се извини, но съм сигурна че няма да е тези дни 

Бронте, браво. Възхищавам се на хора като теб.
И за мен е немислимо свекървата и който и да е /дори майка ми/ да идват когато си искат и още повече - да нахълтват. Независимо за кой става въпрос, бих го поставила на мястото му веднага.
Kali_tod , защо ли си мисля, че някой ден ще страдаш от тази твоя широко скроена душа - свекървата да ви ползва дома като хан и да си идва и ходи, когато си иска. Защото утре като поостарее още малко може да реши, че трябва да я гледате. Нали и без това ви е подарила апартамент - длъжни сте й  /това иронично казано/. Не допускай приказката "Подаваш ръка, а те ти я захапват до рамото" да ти се случи. Защото както е свикнала да идва за малко, утре ще реши, че няма да е проблем да остане за месец, докато мине зимата............докато умре. Дано да греша, ама като разказваш колко е "съобразителна" и как ти нищо против нямаш да идва, няма да се учудя ако го направи.

miss july
 
, след такъв коментар ми е ясно, защо по-възрастни жени ме оплакаха, когато родих втория си син и ми казваха, че все едно деца нямам. Не сме ги създали да ни гледат, но когато си стар и безпомощен нормално е да разчиташ на елементарни грижи поне от страна на децата си. Още повече свекървата на Кали, доколкото разбирам няма други деца, жената си е преотстъпила жилището на "децата" и накрая да я зарежат на село без грижи на стари години ми се струва неморално и  безсърдечно -поне настаняване и плащане на старчески дом са длъжни да й осигурят- да не им се пречка в апартамента.

Кой какво е длъжен или "недлъжен"... айде, моля ви!
Моята по-добра половинка пък казва: "спрямо децата си родителите имат само задължения, а спрямо родителите си децата имат само права".

Цитирам се:"Защото утре като поостарее още малко може да реши, че трябва да я гледате".
Имах предвид свекърва й да си навие на пръста, че е стара и болна, без да е така реално. Много ясно, че на родителите - хубави или лоши, трябва да се помага.
Точно пък аз да съм неморална и безсърдечна дето два месеца бягах и все още бягам, за да обслужвам свекърва си, дето пръста си за нищо не е мръднала за мен и за собствените си деца. В момента гледаме свекървата повече отколкото тя навремето е гледала децата си.

Защо не си прочетете малко приказки - има доста по въпроса. Сега си мислите, че вечно ще сте млади.

Трещи, въобще не си мисля, че вечно ще съм млада. Не че сега, като съм млада, съм много здрава и не знам какво е да ходиш с една торбичка лекарства навсякъде. Нито аз, а предполагам и останалите в темата /с малки изключения/, не смятаме да зарязваме който и да било родител в беда. Само че е ужасно дразнещо цял живот да си тъпкан я от родители, я от свекъри и накрая някой да ти набива задължения да бягаш да го обслужваш, да го издържаш и да му угаждаш. Къде бяха тези хора, когато децата им са имали нужда от тях, за да предявяват на стари години претенции към тях. Ти един път не ги съжали младите. Питаш ли ни какво ни е на нас. Вечно ние сме кривите, неблагодарните, злобните, обидчивите. Ами няма такова нещо.
Има една приказка : "На всекиму - заслуженото".

Който каквото си е постлал, на това си лежи.

Така е, но като не могат да се оправят , съседи и полиция търси децата...Няма кой друг! Така, че щеш не щеш пак децата са накрая.

Знам, нали имам такова съкровище- иначе в собствените си л...на лежи, но поне веднъж месечно се обажда на по- добрата ми половинка да го трови с безсмислиците си и да му дава акъл как да бил живеел. Аз не съм я виждала, той не ме допуска въобще, но като гледам как след всяко нейно обаждане по два-три дни ходи разтреперан, а и ми е разказвал такива неща...
Иначе като стане проблем, всички на него му висват- и лекар, и социални и кой ли не. А иначе нека и' е зле- лежи си в старчески дом, храна, глезотийки, топло... Верно, искат често да я къпят, ама сега- има си правила. А и пари си има, та от нищо не е лишена.

Вече разбрах какво искаше да кажеш с това :


 

Така е, напълно съм съгласна. Аз съм ЗА младото семейство да живее отделно, да не се бута при свекър и свекърва, ЗА пълното право на свекърите да откажат да приемат младите в дома си. Но тази самостоятелност е двупосочна - важи и за младите, и за старите. А не в началото свекърите да кажат "не ви искаме при нас", а след време "елате, че ни трябвате". При този вариант няма да са с нищо по-добри и по-различни от някоя снаха, която се бие в гърдите колко е пораснала и самостоятелна, но изисква да ѝ предоставят апартамент и свекървата да е на повикване за детето.

Мисля,че всеки трябва да прави за детето си това което сметне за добре,
без да си прави сметки дали детето ще го гледа на старини или не.
Това чувство на дълг към родителя,трябва да е в самосъзнанието
на детето,без натиск и натякване какво си му дал.
Единствения който е длъжен на другия,това е родителя на детето,
защото детето не е избрало само живота ,
а родителя е избрал вместо него дали да се роди.
В такъв случай даваш всичко от себе си,дори да знаеш,
че детето един ден може да те заплюе и да не те погледне.
Всичко друго е бизнес- на ти,дай ми.
Има неща които не се говорят,те се знаят и или се правят или не.

За оставяне в старчески дом или въобще оставяне на произвола, ако вече не може да се обслужва сама, и дума не може да става!
Винаги съм знаела, че аз ще съм тази, която ще гледа свекърва си, ако се наложи и това не ми е като черна мисъл - така съм възпитана от майка си!
Колкото до толерантността към нея, това е защото имаме уговорки и както държа тя да ги спазва, така си ги спазвам и аз. Ако започне да прекалява - ще надам вой, повярвайте ми, пък ако ще тука във форума да ме "разчекнат" свекървите. Уговорките са за да се спазват и не ме интересува чии е имота, щом си го предложил за ползване сам!!!

Тя между другото днес ми звънна... Звъннала била на сина си, ама той не си чул телефона и тя звъняла да ми каже, че другата седмица си идва за 2-3 дена (За което евала и, защото такава беше уговорката - да предупреждава).
Отговорих "Добре!" и толкова...
Тя обаче сама започна да разпитва как върви ремонта (от чисто любопитство и притеснение да не би случайно да изхвърлим някой стар и изгнил шкаф на боклука). Обрисувах и ситуацията подробно, без да казвам изришно, че няма къде да спи. Предполагаше се, че сама ще се усети, при положение, че ме попита къде са всички посуди и вещи от махнатите вече кухненски шкафове и аз и казах къде са...
Разговора приключи с: "Добре, хайде чао! Ще се видим другата седмица!"
Отговора: "Да, чао! Много поздрави на дядо!"

Това е... Така протичат нашите разговори - никой на никого не се кара, никой на никого не казва, че не е желан... Просто понякога се очаква, че човек би трябвало сам да се усети, кое е удобно и кое не до там!
Сина и обаче, понякога не реагира толкова спокойно...
Не знам, да се оправят - те са си роднини, аз съм чужда!