А сега накъде?

Авторката не мисля, че ще се втурне да прави кариера. А и не е необходимо да чака 5 години, дори и още като студентка първи-втори курс пак може да започне нещо в тази област. Да не се залъгваме, дипломата си е предимство. На повечето сериозни места първо се прави подбор по документи и после евентуално тест или практически изпит. Въобще къде ги намирате тези работи без да ви  искат дипломи? Знам, че е възможно, но не е масовия случай.

Именно, много хора още като студенти започват работа, т.е. на около 20 и са с десет години напред, могат да си позволят да работят за по- малко или никакви пари. да се започва кариера и следване на почти 30 ми се струва напълно загубена кауза. Има всякакви примери, но все пак, ако говорим реално това са утопии. После следва разочарованието защо учих, пък на никой не му пука, че съм учил.
А аз съм работила само на сериозни места. Но като започнеш работа на 18- 20 вече вървиш с името си, знаят какво умееш и никой не се вълнува какви документи имаш. Още повече аз не съм следвала онова, което работех основно, та дипломи от други специалности не са имали никакво значение. А дори и да им покажа 50 сертификата за език ако не мога реално да работя на чужд език просто няма смисъл да кандидатствам за позиция, която го налага. В много сфери е така. Тапии ти трябват за счетоводител, адвокат, юрист, лекар и тн. За останалото като си завършил Маркетинг и мениджмънт то това няма никакво отношение към работа в банка или офис на фирма, например.

Да не би всички започнали рано работа по специалността да са направили кариера? Масово си седят на една и съща длъжност и малко от тях растат нагоре в йерархията. Най-много от експерт да стане главен експерт / е, при държавните служители има рангове/. Освен това в много обяви за работа изискването е висше икономическо, така че дали е Маркетинг и мениджмънт или Аграрна икономика пак може да се класираш.

Ау, това 40+ беше грубо
Малко късметлии работят това което харесват и им се плаща добре
Не се примирявай, имаш още време да промениш нещата
Когато и времето спре да работи в твоя полза и го осъзнаеш, ще е още по-гадно

Да, на авторката й трябва среда. Не тапия. Ако ще я  праща някой само да се води редовно, то за какъв й е изобщо, щом няма да поддържав връзка с колегите? Пари назаем за съботно-неделен езиков курс може да свършат две в едно - хем усвояването на нов език, хем нови контакти с по-амбициозни хора.
Ужасявам се като чуя или прочета, че някой се записва в университет само  заради тапията, а всъщност грам не иска ниищо да научи.

Едно от най-безсмислените неща, които съм чувала като съвет към някого, който не си харесва и дори мрази работата си в момента, е да си смени нагласата. Звучи ми като "представяй си, че вместо л...а ядеш шоколадови бонбони".  Това няма да доведе до нищо добро.

Едно майчинство  - ако има такава опция - съвсем не е лоша идея в твоя случай. Като родиш, ти ще си друга, приоритетите ти ще са други. А и ще имаш така желаната пауза в служебен план.

А, колкото е объркана, само едно майчинство и трябва наистина... Съвсем да цъфне и да върже.
И с Бояна също не съм съгласна. Познавам хора, на които на стари години им се отвориха врати заради късно записаното образование. Някои си спасиха и настоящата работа като завършиха задочно. Винаги има смисъл човек да учи. Винаги! Моят шеф записа още едно висше на 55 г. , и то само за да не губи форма. Мозъкът е като градинка, бре! Иска копане, поливане, сеене, много грижи.
Пак казвам и се съгласявам с всички, които вече изложиха доказателства, че смисъл има! Да се учи, да се търсят варианти, да се карат курсове, да се самообучаваме, да не спираме... да си копаме градинките Младите са си млади. Умните са си умни. Богатите са си богати. Но нека всеки да се съобразява само със собствените си мечти, желания и кеф!
Възможности има и те са за всички!!!

Най-накрая нещо умно и вдъхновяващо по темата. Човек не трябва да спира да се учи и развива! Естел, намали форума, не влияе добре на психиката.

Естел, мисля, че разбирам какво те мъчи при сегашната ти работа. Не знам точно в какъв тип магазини за хранителни стоки работиш. Но майка ми, която също като колежките ти влиза в графа "лелички" навремето беше започнала в Билла и никак не се чувстваше на мястото си там, макар и да беше на 50 години. Освен, че ги третираха като пълни боклуци, се изгавриха с труда им за празниците и после половината ги освободиха на възрастов признак. Още я втриса като мине от там и си спомни за методите им.
Аз пък съм напускала добре платена работа по специалността си точно заради кофти отношение на работодателите и отровна среда, насърчавана да бъде такава от страна на шефовете. В един момент си казах, че колкото и да ми плащат, аз не мога повече да се подлагам на такъв психотормоз, когато вече и организмът ми се съпротивляваше по всякакъв начин. Бях стигнала дотам, че сутрин като тръгвах за работа, ми се гадеше и като влезех в офиса ми прилошаваше. После се почна с едни ужасни болки в главата, от които направо ми причерняваше пред очите. Имах колеги, с които си пасвахме, но те доста бързо напускаха, а със старите кадри нямахме абсолютно никакви допирни точки. Това може и да не е толкова важно за някои хора. И аз някак си успявах да поддържам колегиални отношения с тях, но не се чувствах комфортно с хора от съвсем различна планета и с които съм принудена да прекарвам една доста голяма част от времето си ( тъй като и много извънреден труд полагахме). И въпреки че с годините напреднах и научих много неща, които ми помагаха да се справям още по-добре там, не се чувствах добре, защото имаше доста слаби места в организацията на работата, независещи от нас и които понякога осуетяваха всичките ми усилия.

Мъжът ми например си е избрал работа, която на пръв поглед не е никак привлекателна, но при него основната цел е да не е седнал по цял ден и да не работи с хора.
Затова си мисля, че дори и да работиш в офис, пак има риск да не ти допадне самата среда.
Когато аз се оплаквах от работата си, всички ми повтаряха, че или трябва да си търся работа във фирма, която да не е от семеен тип, или да разбера какво мога да правя сама и да си бъда шеф на себе си.
За съжаление моите хобита не са от тези, които дават като резултат нещо материално. Част от знанията ми биха се продавали добре, но не и в провинцията, където се приемат едва ли не за даденост, та се насочих към първата алтернатива и мисля, че успях да попадна на свястно място и свестни колеги.

Все пак ако бях малко по-сръчна, бих изкарала някакъв курс по фризьорство, маникюр, масаж, грим. Даже например за грим имам някакъв кураж да се пробвам и може да го направя на даден етап. Винаги съм смятала, че е добре човек да има някакъв занаят, дето се вика дори за черни дни. Та аз нещо такова бих ти предложила като идея. Маникюристки и козметички винаги се търсят. Има пък някои жени, които са много добри в украсите и опаковането. При нас в града има едни хора, които имат магазинче за опаковане на подаръци и доста добре се препитават с този си труд.

Не. Ако нямаш деца, сега е моментът да действаш. Поне според мен.
Когато отговаряш и за някого другиго нещата стават различни и лично аз не бих събрала смелост да оставя питомното и да гоня дивото.
Аз съм една крачка пред теб в тази ситуация- след седмица изтича предизвестието ми и наистина не съм изчистила в главата си какво ще се случва след това. Просто един ден реших да се махна Разбирам те напълно и стискам палци да събереш смелост и да тръгнеш по път, който да е твоя.

А, въобще смяната на нагласата няма нищо общо с това, което казваш. Четох и друга тема от същата авторка, тя е звучи крайно подтисната и по други причини. Просто е хубаво да се знае, че това са състояние, иначе се задълбочава едно чувство на безнадеждност, което не води до нищо добро. А и човек най- малкото може да има нагласата, че животът не е само цветя и рози, защото реално живота не  е само цветя и рози. Има неприятни неща, които трябва да се търпят и всички го правим понякога или постоянно, но без да се отчайваме. Единици харесват ужасно много работата и колегите си, буквално единици. Не вярвам и в историята селянина е преливал от плодов аромат като е ставал в пет и е отивал в обора, това само например. От много филми и книги се остава с впечатлението, че всичко е възможно, че работата е радост и щастие, но това много рядко е така. Толкова.

Е хайде сега ще се обиждаме на възраст 

Ми, гадно й е, какво сега! Кой ли не минава през такива моменти и периоди дори на чувство за обърканост, дори безнадеждност! Най-дразнещото в такива моменти е някой да ти каже да си смениш гледната точка. Малко като с "яжте пасти". Направо да ти се доще да го фраснеш с нещо по главата такъв. (не теб де, принципно такива хора с такива съвети). Когато човек се чувства зле най-малкото, от което има нужда е някой да му казва, че животът не е цветя и рози, и че всички правят неща, които не им харесват, обаче няма как, това е животът. Ще си преболедува периода и ще се оправи, сама ще си намери за какво да се закачи, защото рядко човек се оставя да пропадне.

Аз я разбирам за какви колежки говори. Такава й е средата и изобщо не се изненадвам, че колежките-продавачки на възраст 40 и нагоре нямат други интереси, освен към работата. Явно тази среда не е за нея, затова трябва да си потърси друга, по-подходяща.

Аз знам, че е гадно, но е хубаво фокуса на човек да е в онова, което може да контролира, в случая- себе си.  И да, иска ти се фраснеш човека, който казва такова нещо, но аз не казвам да не си преболедува периода, а че периода на боледуване не е онзи, в който могат да се очакват отговори и да се видят изходи. Иначе истината боли, несъмнено, но тя е такава, сори. Мога да и каже, че може да излети в космоса, ако се постарае, но това реално е твърде малко вероятно да се случи. Като се търсят практически съвети, давам такива. И у нас, както се вижда и по съветите тук, да си продавачка е срамно, трябва да имаш виШу и да си в офис, а реално не е така. Всяка работа е ценна и малко занятия водят до щастливо прекарване на времето с приятни хора.

Между приятни хора и абсолютни гадняри има поне 3 степени на неприятност.
Ако са просто с различни интереси от твоите, се ядва някак си, но ако са прости и амбициозни, завладени от злоба към всичко и всички, си е цяло изпитание да се впишеш в подобен колектив без това да ти влияе по някакъв начин.
Наистина е лудост да очакваш, че колегите ти трябва да отговарят на критериите ти за свестни и интелигентни хора и да споделят интересите ти, но на мен и преди ми се е случвало без да го искам да попадна на такива, и сега пак извадих късмет, че с голяма част от колегите си имаме доста общи теми на разговор ( макар и по-важното е да се сработим заедно). Не че пак няма риск от сблъсък на интереси, но поне знаеш, че с хората сте горе-долу на едно ниво. А не например секретарката да е с две висши и пет езика, а ръководителят и да е шофьорин с основно, който говори на "га".