А сега накъде?

Донякъде - да. Седя тук, когато имам време - напоследък все по-малко.


Минавала ми е през главата тази мисъл, но не бих рискувала - сама, без език, без познати - твърдо не.


Мамасита, за мултилевъла знам че ла*но и няма да се хвана.


Не, не искам кариера, прекалено късно е. Искам спокойна и що-годе удовлетворяваща работа.

К'во майчинство, бе хора? Идеята е повече от смешна. Дори и факта че ще е 100 лв на месец, ако реша един куп проблеми преди това.

Естел, аз бих ти дала един по-различен съвет от масовия досега. Ако искаш да се измъкнеш от този затворен кръг с работата само като продавач в хранителен магазин трябва да започнеш от CV-то си. Най-вероятно за да не те викат за други длъжности в него си записала,че си работила като 'продавач-консултант в хранителен магазин'. Ако е така това е груба грешка. Трябва да си преработваш автобиографията в съответствие с всяка обява, за която кандидатстваш, за да изтъкнеш потенциала си за нея. Ето например спокойно можеш да кандидатстваш за касиер в банка или в чейндж бюро (в момента в jobs.bg има точно 2 такива обяви). Само че запиши че си работила като касиер и консултант в голяма търговска верига. Не споменавай името на веригата. Така не си излъгала, но си изтъкнала опита си и че е в унисон с изискванията на обявата. Запиши, че си минала примерно обучение за работа с клиенти, обучение за разпознаване на фалшиви пари, че имаш опит в обслужването на голям човекопоток за дълга смяна и т.н. - всичко, което има общо с длъжността и ти си правила и знаеш много добре. Важното е да стигнеш до интервю. Там дори и да стане въпрос, че е хранителен магазина по-голямо значение има  личното впечатление. На интервюто дори можеш да откажеш да назовеш последния си работодател под предлог че не би искала да се обадят за референции и той да разбере, че искаш да напуснеш. Можеш да предложиш да дадеш контакти на предходните работодатели, но името на последния и бранша да остане неназован. задължително впиши, че имаш опит в работата със специализиран счетоводен, касиерски или складов софтуер (каквато там програма сте ползвали в магазина).
Ако кандидатстваш за за мърчандайзер пишеш различна автобиография- на име на позиция напиши, ч еси била 'мърчандайчер и продавач консултант'. В основни задължения първо описваш подробно какво си правила като мърчандайзер и накрая в 1 изречение накратко и че си била продавач консултант. Пак няма да е лъжа, защото ти казваш, че реално си вършилаи това.
Идеята е за всяка позиция да изтъкваш подобния си опит и да минимизираш останалите задължения.
Добре е да изпращаш и мотивационно писмо - не толкова заради това, което ще напишеш в него, а за начина по-който ще го напишеш. Едно красиво оформено и грамотно написано мотивационно, с добър изказ и без правописни и пунктоационни грешки веднага изпъква на фона на всички кандидати, които и автобиографията дори са я оформили по безумен начин (веднага показващ, че те не могат реално да работят с компютър).
Също това че си на 27 е в плюс за теб и твоята професия. задължително сложи хубава снимка на СВ-то и на интервюто се постарай да изглеждаш възможно най-добре. Колкото и кофти да звучи на много места за фрон офиси избират само млади, добре изглеждащи момичета. Виж например  банките- масово момичетата по касите и бюрата за обслужване са като манекенки- съвсем умишлено е.

Какво е спокойна работа за теб? Може ли пример

Естел , какво е това пораженско мислене ?
На 27 било късно за кариера ?
Все едно си на 57 ?

Видно е , че си в труден период , но на теб тепърва ти предстои да работиш .
Особено пък с вдигането на пенсионната възраст , смятай , че краят не се вижда !

Много хубави съвети ти е дала sunlight_eli , възползвай се !

Аз ще добавя , че трябва да учиш !
Език , задължително , висше - също .
Не била важна дипломата ?
Как да не е важна ?
Много по-добре е да я имаш , отколкото да нямаш !

Успех ! И горе главата ! Самочувствие ти липсва !

Не изчетох всичките отговори, само първа страница и аз също подкрепям мнението, че висше образование не ти трябва за работата, която искаш да вършиш. Имам чувството, че всеки е с висше под път и над път в БГ и това, меко казано, го обезценява. За пример - в Белгия управител на магазин от голяма верига магазини или редови счетоводител, не е с висше образование. И мисля, че има защо. Все пак идеята на висшето е не да вършиш рутинна работа след това, а да влагаш повече мисъл.
А ти както имаш опит с работа с хора и това ти доставя удоволствие, направо се стягай, отделяй пари и изкарвай шофьорските курсове! А има ли някакви програни за квалификация на персонал към бюрата на труда, които могат да финансират част от курса? Само предположение изказвам...

Успех!

За огромно наше съжаление - България не е Белгия. Точно, защото всички тук са с висше под път и над път, затова е станало абсолютно задължително изискване дори за длъжности, за които реално не е необходимо. Какво самочувствие би имала тя, когато започне като търговски представител и уговаря срещи със засукани секретарки с по няколко висши? И понеже много държа на практиката, а не на голите приказки, отново ще дам пример от близкото ми обкръжение: Моята свекърва няма висше образование, но работи като директор производство в голяма фирма. Започнала е там от самото основаване, от най-ниско ниво. Но няма да ви казвам как се чувства всеки път, когато назначават девойки за нейни заместнички с по пет висши, три езика, много разбиращи и знаещи. Естествено, успява да се справи с тях, защото опита й няма с какво да се замени, но ако си беше изкарала едно образование, нямаше да се налага на стари години да се доказва на хвъркати субекти. Имам приятелка, която изкара висше на 35 години. Намери си работа в банка.
Образованието отдавна не е критерий, но е стъпало, на което трябва да стъпиш, за да те видят! Същото важи и за чуждите езици. И за така любимата ми - компютърна грамотност (каквото и да означава това)!

Много точно !

Да, предполагам, че е так, все пак не съм раждана в Белгия и съм работила също и в БГ Но да отдели 5 години да учи висше, само заради идеята да има тапия...не знам.
А за твоята свекърва - просто не виждам какво има да се комплексира, при положение, че масово висшистите, не могат едно изречение на български език правилно да напишат. Камо ли да направят връзка между теорията и практиката!

може би само аз разбрах Бояна, но я разбирам много добре и съм на същото мнение 

Естел в момента си е сложила тъмните очила и всичко вижда в черно - на където и да погледне - яма; трябва да свали тези очила - защото с тях вижда само това, което не й харесва и пропуска да забележи възможностите 

разочарованието в момента изкривява възприятията - само в посока на това, което не й харесва

винаги има и позитивни и негативни неща - въпрос на избор  кои ще видиш, над кои ще помислиш и да имаш балансиран поглед 

---

относно книжката - не съм убедена дали ще бъде поверен автомобил на шофьор без опит, още повече, че тя няма личен автомобил и ако не започне работа веднага с получаван на книжката - съвсем ще загуби навици 

---

може би има нужда да поговори с консултант за кандидатстване за работа (имаше добри идеи по-горе),  който не само да помогне с изготвянето на CV, но и да вдъхне малко кураж и увереност - за да повярват другите в нея - трябва и тя да повярва в себе си 

и какво сега, някой като си е сложил тъмните очила, отиваш и му казваш "трябва да си свалиш тъмните очила", и той тутакси ще ги свали и ще каже като в онази реклама "я, то било от очилата"? Когато човек е в най-острата фаза от кризата, ако ще цяла рота да му запее "трябва да си смениш гледната точка", "трябва да си свалиш тъмните очила", най-много да предизвика още по-голямо раздразнение и отчаяние, защото все едно на този човек му казват "твоето нищо не е, ти не виждаш нещата правилно, а аз ги виждам и ти казвам как правилно да ги виждаш, защото аз така ги виждам".

Дай да не си говорим изобщо по твоята логика.

Тази логика ми е много позната, защото и аз съм била
в дупка и се изредиха всички да ми казват всъщност колко
прекрасен ми е животът, как трябва да танцувам, да се забавлявам,
усмивката ми да не слиза от лицето. Щото всички биха искали да
са на мястото на разведена 29-годишна жена, вярно, здрава, но
без доходи, стресирана и с дерайлирал живот. За малко да плесна
с ръце, да се ухиля маниакално и да им повярвам.

В такава ситуация изобщо не е до хилене и техники. Почваш
от много малкото. Едно СиВи- няма нужда от консултант, в темата
има достатъчно добри съвети. Пари за шоф. курс и книжка.
Внимание към партньорите- без хора, дето те дърпат назад.
Внимание към здравето.

Ако предприемаш малки, но солидни стъпки, може да си се
чувстваш колкото искаш черно, няма да навреди само по себе си.
След известно време депресията ще се изчерпа, а ще видиш, че
си стигнала донякъде. Изобщо, човек може да действа и с доста
черно настроение, ако се налага и го влече.

според мен докато "не ги свали" - няма да изпитва удовлетворение - каквото и да започне - цялата нагласа на първия пост ми звучи, като "изход няма", а тя няма да го види (изхода), докато е с тази нагласа

разбира се - няма да е "хоп и хайде" - сваля очилата с едно движение и излиза от дупката   най-труден е именно моментът на осмисляне/узряване - сега съзнава какво не й харесва, тя сама ще събере сили и излезе от дупката, няма как друг да й извърви пътя

не мисля, че й е късно да с занимава и с нещо друго, но трябва да има увереност в себе си и "яко дупе", нищо хубаво не идва лесно, а ако дойде лесно - не му се радваме  

Къде точно "моята логика" куца? Кое от написаното от мен не е вярно на практика? Досега не съм видяла и чула някой човек, когато се чувства зле и в безизходица, да е много благодарен на друг, който му казва да си смени гледната точка или да си махне черните очила. Обикновено такива думи се тълкуват като "за нищо не ставаш".

Абс. права е Андариел.

Много е кофти да си смениш гледната точка, без да си сменил
наистина условията. След време таман си мислиш, че всичко
е наред и падаш в още по-голяма дупка.