На 6години не иска на градина!Помогнете ми...!!!

...И тъй като свекървата няма да иска да гледа детето, авторката вижда единствен начин да направи така, че детето да ходи на градина без да реве.

Дъщеря ми е на 6 години.Няма проблем с общуването,лъчезарно дете е и лесно се сприятелява с деца и хора които хареса,но когато сама реши.Ако я накарам да говори с някои,да каже как се казва,или на колко години е ще го направи общо взето само ако тя реши.Бих казала че е много своенравна и голямо инатче.
На градина ходи от 2 годишна възраст.Мога да кажа,че няма проблем с ходенето,докато не дойде моментът да има някакви промени-смяна на учителка или нещо такова.Лятото обаче групите са смесени.Преместиха ни в друга сграда където си е централната градина,ние по принцип сме в филиал.Лелите са си същите,групичката си им е там / децата /,просто госпожите се сменят.Всяка сутрин когато я оставям плаче много,изпада в  някакви нервни състояния,вкопчва ми се във врата и се почва"Обичам те...,да дойдеш първа....нали няма да ме оставиш довечера да спя тук!" / това никога не се е случвало да е оставяна някъде,дори при бабите си не е спала. ooooh!Госпожите казват,че след като тръгна се успокоява и започва да си играе с децата,и всичко е наред.Но ми е много притеснено.Не знам как да постъпя.Дали просто е поредната прищявка,манипулация или има нужда от психолог.Говоря с нея,питам я дали някои я тормози,наказва,дали и се карат.Казва,че няма такова нещо.На въпроса защо не иска да ходи на градина и плаче,е "Защото ми липсвате с тати,и искам да съм при вас"Понякога ми казва,че няма с кого да играе в градината,после казва "Шегувах се"      Аз не мисля,че е така,защото вечер играем на парка със същите деца които са в нейната група.В смисъл,че са си приятели и си играят и контактуват.
Не знам как да постъпя.Чувствам се зле,объркана съм и като че ли безсилна.Понякога се разплаквам дори от това чувство за безсилие пред нея,което е ОГРОМНА грешка от моя страна.Но ми е адски мъчно.По стечение на обстоятелствата няма кой да я гледа,ние сме баща й сме  на работа,баби да речем че нямаме.Понякога сутрин се скарван и тръгвам,защото иначе не мога да тръгна един час,и закъснявам.Вчера с баща и си говорихме дали да не говорим с майка му да се съгласи да я гледа.Но знам че ще я гледа ден,два -после ще си измисли някаква работа,и ще стане още по зле положението.Тогава вече не знам как ще я закарам на градина.
Моля ви дайте някакъв съвет,мнение  
Когато сме си в нашата градина,пак е такава ситуацията ,ако някоя от госпожите излезе в отпуска и дойде нова г-жа да замества.Ревове,писъци и не искам да ходя на градина!

.... а тук авторката написа, че заради някакви семейни неща е останала вкъщи известно време и детето е било с нея, и много му е харесало, поискало е още, а авторката му е обяснила, че ако тя не ходи на работа, няма да има парички за море и играчки.

 детето трудно приема промените, преместено е в друга сграда