Дъщеря ми е на 6 години.Няма проблем с общуването,лъчезарно дете е и лесно се сприятелява с деца и хора които хареса,но когато сама реши.Ако я накарам да говори с някои,да каже как се казва,или на колко години е ще го направи общо взето само ако тя реши.Бих казала че е много своенравна и голямо инатче.
На градина ходи от 2 годишна възраст.Мога да кажа,че няма проблем с ходенето,докато не дойде моментът да има някакви промени-смяна на учителка или нещо такова.Лятото обаче групите са смесени.Преместиха ни в друга сграда където си е централната градина,ние по принцип сме в филиал.Лелите са си същите,групичката си им е там / децата /,просто госпожите се сменят.Всяка сутрин когато я оставям плаче много,изпада в някакви нервни състояния,вкопчва ми се във врата и се почва"Обичам те...,да дойдеш първа....нали няма да ме оставиш довечера да спя тук!" / това никога не се е случвало да е оставяна някъде,дори при бабите си не е спала. ooooh!Госпожите казват,че след като тръгна се успокоява и започва да си играе с децата,и всичко е наред.Но ми е много притеснено.Не знам как да постъпя.Дали просто е поредната прищявка,манипулация или има нужда от психолог.Говоря с нея,питам я дали някои я тормози,наказва,дали и се карат.Казва,че няма такова нещо.На въпроса защо не иска да ходи на градина и плаче,е "Защото ми липсвате с тати,и искам да съм при вас"Понякога ми казва,че няма с кого да играе в градината,после казва "Шегувах се"
Аз не мисля,че е така,защото вечер играем на парка със същите деца които са в нейната група.В смисъл,че са си приятели и си играят и контактуват.
Не знам как да постъпя.Чувствам се зле,объркана съм и като че ли безсилна.Понякога се разплаквам дори от това чувство за безсилие пред нея,което е ОГРОМНА грешка от моя страна.Но ми е адски мъчно.По стечение на обстоятелствата няма кой да я гледа,ние сме баща й сме на работа,баби да речем че нямаме.Понякога сутрин се скарван и тръгвам,защото иначе не мога да тръгна един час,и закъснявам.Вчера с баща и си говорихме дали да не говорим с майка му да се съгласи да я гледа.Но знам че ще я гледа ден,два -после ще си измисли някаква работа,и ще стане още по зле положението.Тогава вече не знам как ще я закарам на градина.
Моля ви дайте някакъв съвет,мнение
Когато сме си в нашата градина,пак е такава ситуацията ,ако някоя от госпожите излезе в отпуска и дойде нова г-жа да замества.Ревове,писъци и не искам да ходя на градина!
Виж целия пост
На градина ходи от 2 годишна възраст.Мога да кажа,че няма проблем с ходенето,докато не дойде моментът да има някакви промени-смяна на учителка или нещо такова.Лятото обаче групите са смесени.Преместиха ни в друга сграда където си е централната градина,ние по принцип сме в филиал.Лелите са си същите,групичката си им е там / децата /,просто госпожите се сменят.Всяка сутрин когато я оставям плаче много,изпада в някакви нервни състояния,вкопчва ми се във врата и се почва"Обичам те...,да дойдеш първа....нали няма да ме оставиш довечера да спя тук!" / това никога не се е случвало да е оставяна някъде,дори при бабите си не е спала. ooooh!Госпожите казват,че след като тръгна се успокоява и започва да си играе с децата,и всичко е наред.Но ми е много притеснено.Не знам как да постъпя.Дали просто е поредната прищявка,манипулация или има нужда от психолог.Говоря с нея,питам я дали някои я тормози,наказва,дали и се карат.Казва,че няма такова нещо.На въпроса защо не иска да ходи на градина и плаче,е "Защото ми липсвате с тати,и искам да съм при вас"Понякога ми казва,че няма с кого да играе в градината,после казва "Шегувах се"
Аз не мисля,че е така,защото вечер играем на парка със същите деца които са в нейната група.В смисъл,че са си приятели и си играят и контактуват.Не знам как да постъпя.Чувствам се зле,объркана съм и като че ли безсилна.Понякога се разплаквам дори от това чувство за безсилие пред нея,което е ОГРОМНА грешка от моя страна.Но ми е адски мъчно.По стечение на обстоятелствата няма кой да я гледа,ние сме баща й сме на работа,баби да речем че нямаме.Понякога сутрин се скарван и тръгвам,защото иначе не мога да тръгна един час,и закъснявам.Вчера с баща и си говорихме дали да не говорим с майка му да се съгласи да я гледа.Но знам че ще я гледа ден,два -после ще си измисли някаква работа,и ще стане още по зле положението.Тогава вече не знам как ще я закарам на градина.
Моля ви дайте някакъв съвет,мнение
Когато сме си в нашата градина,пак е такава ситуацията ,ако някоя от госпожите излезе в отпуска и дойде нова г-жа да замества.Ревове,писъци и не искам да ходя на градина!
На 21 юли тръгваме за морето,август ще ходим на балкан.Броим календара,че остават две седмици и почивка.Въпроса е дали да потърсим психолог,но пък ме е страх да не се стресира още повече 
Така ще е , трябва да свикват и да се адаптират някак, твоето дете скоро ще тръгне и на училище, а там е строго положението. Не мисля, че трябва сега да я откъсвате от градината! Ще знае, че когато има проблем и не и харесва, винаги може да не отиде. Нито вие можете да го осигурите безпроблемно, нито е "здравословно" за нея! Така смятам! 
... 