Здравейте,момичета. Има доста неща изписани по темата,но се развиват в посока различна от зададената от мен. Накратко-детдто ми е едва на годинка и един месец. До преди три дена беше адски контактен,тича покрай децата,усмихва им се,закача се докато получи внимание. От три дена насам започна да получава всеки ден на площадката удар по главичката от различки дечица,които ревностно си пазят личното пространство. Не питам какво да правим с такива деца,с тях смятам че родителите им са тези дето трябва да ги възпитават. Питам това как би повлияло на моето дете- забелязвам,че буквално за три дена стана много по затворен,вече се чуди дали няма някое дете пак да го удари,вече не посяга да вземе играчна независимо,че му привлича внимания,и някак започна вяло да се бори,когато му вземат негова играчка от неговите ръчички. Споделете мнение
Виж целия пост
удрят детето ми
- Публикувана: 4 юли 2013, 13:50 ч.
- Последно мнение: 15 юли 2013, 17:46 ч.
# 1
4 юли 2013, 14:24 ч.
Здравей, аз съм била и от двете страни. Първото ми дете искаше всичко чуждо и не даваше нищо свое...още преди годинката буквално търчеше грабеше дърпаше и буташе всичко и всички по пътя си...Не искам да си спомням какъв кошмар беше да го извеждам при наборчетата...Днес след 4 години осъзнавам, че това може би е синдром на прекалено много обгрижваното дете със самочувствие за превъзходство пред другите "виждате ли мен толкова много ме обичат - аз съм специален" - много се занимавах с него - от мерак - първо дете - сам не е играл никога
Израснахме този период! Бъдете сигурни, че повечето родители на такива деца се чувстват наистина зле и общо взето няма какво много да направят - просто всеки е длъжен да защитава своето и чуждите деца! Моля не ги съдете и не наричайте децата им невъзпитани - това са бебета до 3 години!
Второто ми дете израсна ей така на шега спокоен съзерцателен изобретателен скромен щедър - редовно получава удари по главата и реве милото...Опитвам се да предвидя действието на другото дете и се опитвам да го разсея с друга играчка. Винаги съм учила децата да си предлагат размяна на играчките. По тази причина вървях след буйния ми син с една торба като дядо коледа и преговарях вместо него докато той сам се научи да го прави!
Сега малкия ми син има едно наборче същото като големия ми син - редовно го цапва с някоя играчка в главата, но работим по преговорите! Иначе не смятам отстояването на своето за недостатък! Когато нещо е мое имам право да реша дали да го дам...как да му дам играчката на друго дете, ако той иска да си играе с нея - ще реши че светът е несправедливо място!
Иначе пази детето и му търси сродни души!
Виж целия пост
Израснахме този период! Бъдете сигурни, че повечето родители на такива деца се чувстват наистина зле и общо взето няма какво много да направят - просто всеки е длъжен да защитава своето и чуждите деца! Моля не ги съдете и не наричайте децата им невъзпитани - това са бебета до 3 години!
Второто ми дете израсна ей така на шега спокоен съзерцателен изобретателен скромен щедър - редовно получава удари по главата и реве милото...Опитвам се да предвидя действието на другото дете и се опитвам да го разсея с друга играчка. Винаги съм учила децата да си предлагат размяна на играчките. По тази причина вървях след буйния ми син с една торба като дядо коледа и преговарях вместо него докато той сам се научи да го прави!
Сега малкия ми син има едно наборче същото като големия ми син - редовно го цапва с някоя играчка в главата, но работим по преговорите! Иначе не смятам отстояването на своето за недостатък! Когато нещо е мое имам право да реша дали да го дам...как да му дам играчката на друго дете, ако той иска да си играе с нея - ще реши че светът е несправедливо място!
Иначе пази детето и му търси сродни души!
# 2
4 юли 2013, 16:00 ч.
Такъв е животът 
. Избягвайте агресивните деца и сменяйте площадките. Не е приятно, но и това ще мине.
Виж целия пост
. Избягвайте агресивните деца и сменяйте площадките. Не е приятно, но и това ще мине.
# 3
4 юли 2013, 17:21 ч.
Praschinka,чак като прочетох отговора ти си дадох сметка как може и да е прозвучало....но в изречението чуждите деца да ги възпитават техните родители не съм споменавала и не съм имала впредвид, че са невъзпитани...опазил ме бог...имап впредвид,че аз не смятам че трябва да възпитавам чуждите деца,както и че моето дете е моя грижа за възоитаване...
Виж целия пост
# 4
4 юли 2013, 17:37 ч.
Леле, аз пък не бях обърнала внимание на думите ти! Говорих от личния си опит с майките от преди 4 години с големия ми син!
Както е и при възрастните контактувайте със сродни души! И без това е хубаво да имат постоянни приятелчета! Целувки от мен и по-малко сълзички!
Виж целия пост
Както е и при възрастните контактувайте със сродни души! И без това е хубаво да имат постоянни приятелчета! Целувки от мен и по-малко сълзички!
# 5
4 юли 2013, 23:12 ч.
Избягвайте такива деца. Моят син също беше от удряните. Постепенно се научи да си избира приятелите и да страни от агресивни деца. С него правех грешката да се старая на всяка цена да общува с други деца, дори при вероятни конфликтни ситуации. Сега, ако видя, че дъщеря ми се приближава към непознато или познато агресивно дете без родител наоколо, направо я отдалечавам и разсейвам. На този етап контактът с други деца на и около нейната възраст не е толкова важен. Всъщност, ако не беше батко и, въобще нямаше и да ходим по площадките, а щяхме да си обикаляме двете около блока.
Виж целия пост
# 6
5 юли 2013, 00:13 ч.
Моето мнение е малко по различно. Аз не смятам да се местя от площадка на площадка заради това, че някои деца са агресивни. Тях ги има винаги и навсякъде. Колкото и малко да е агресивното дете мисля, че майката трябва да му обръща внимание и да му прави забележки. Даже тя трябва да го отдалечи, а не другата майка да отдалечи неагресивното дете. Сега понякога и синът ми си позволява да удря, да замахва. Веднага ставам и реагирам, а не чакам другите да си дърпат децата.
Виж целия пост
# 7
5 юли 2013, 09:47 ч.
даже при нужда аз правя забележка на агресивното дете- в случай, че майката,бабата или който.. блее някъде и не се интересува от собственото си поколение какъв тормоз налага на по-малките деца-често явление.
На моя приятелка дъщеричката даже беше развила страхова невроза от едно момче, доста време странеше от децата, дори синът ми,който засега не посяга и е много мило дете-се доближеше до него-тя се свиваше с цел да се предпази да не би да бъде ударена,оскубана,ухапана и т.н., Мъжа й , забрани да ги среща с онова дете и вече тя е ок, играят си с моето дете всеки ден и проблеми няма.
Виж целия пост
Моето мнение е малко по различно. Аз не смятам да се местя от площадка на площадка заради това, че някои деца са агресивни. Тях ги има винаги и навсякъде. Колкото и малко да е агресивното дете мисля, че майката трябва да му обръща внимание и да му прави забележки. Даже тя трябва да го отдалечи, а не другата майка да отдалечи неагресивното дете. Сега понякога и синът ми си позволява да удря, да замахва. Веднага ставам и реагирам, а не чакам другите да си дърпат децата.
даже при нужда аз правя забележка на агресивното дете- в случай, че майката,бабата или който.. блее някъде и не се интересува от собственото си поколение какъв тормоз налага на по-малките деца-често явление.На моя приятелка дъщеричката даже беше развила страхова невроза от едно момче, доста време странеше от децата, дори синът ми,който засега не посяга и е много мило дете-се доближеше до него-тя се свиваше с цел да се предпази да не би да бъде ударена,оскубана,ухапана и т.н., Мъжа й , забрани да ги среща с онова дете и вече тя е ок, играят си с моето дете всеки ден и проблеми няма.
# 8
5 юли 2013, 12:49 ч.
Стой до/гледай детето си.
Не го "бутай" в компанията на големите /под "големите" разбирай всеки над 18 месеца/
Това че още е бебе, не му дава права да пипа чужди вещи, да се намесва с присъствие в игрите на останалите и пр. Това и са основните причини да се проявява агресия /дали е точно агресия е друг въпрос/ из места с концентрация на малки деца.
Аз не вярвам, че просто така е било ударяно. Хом, ходиш си и бой по главата. Не, не оправдавам удрянето, но да си кажа правичката, в подобни случаи удареният винаги си проси боя, изхождайки от гледната точка на някое тригодишно, като се вре, необезпокояван от родител, където не му е работата.
Виж целия пост
Не го "бутай" в компанията на големите /под "големите" разбирай всеки над 18 месеца/
Това че още е бебе, не му дава права да пипа чужди вещи, да се намесва с присъствие в игрите на останалите и пр. Това и са основните причини да се проявява агресия /дали е точно агресия е друг въпрос/ из места с концентрация на малки деца.
Аз не вярвам, че просто така е било ударяно. Хом, ходиш си и бой по главата. Не, не оправдавам удрянето, но да си кажа правичката, в подобни случаи удареният винаги си проси боя, изхождайки от гледната точка на някое тригодишно, като се вре, необезпокояван от родител, където не му е работата.
# 9
5 юли 2013, 14:08 ч.
Касита Определено ме кефиш...хем либерална хем държиш всичко под контрол...точно такава винаги съм се старала да бъда... ама тренинг на нервите явно трябва...
Виж целия пост
# 10
5 юли 2013, 14:16 ч.
Касита Има всякакви деца, снощи например ние с компанията от дребосъци 2 годишни си седяхме тихо и кротко на едно място в парка,дойдоха 2 дечица на поне 4-5 години/родителите седяха там пред една сцена без видимост при нас/ и започнаха да се въртят около дребните и да се заяждат с тях, да ги блъскат и плюят-сдъвкани солети в лицата им и да крещят,че няма да им дадат солети-без децата да искат въобще- това най-вече момичето,да им взимат лопатките и т.н. Пиша това по въпроса ти,че не вярваш,че просто така е било удряно..примери стотици имам за съжаление.
Виж целия пост
# 11
5 юли 2013, 15:13 ч.
maiskoslance, моето дете е почти колкото твоето и по същия начин се радва на другите деца, ходи да се завиря в игрите им и да им дърпа играчките. Аз да си призная честно гледам да се намесвам колкото може по-малко. Ако някое дете не иска да си даде играчката предлагам някоя наша в замяна. Ако откаже - здраве да е, да се учи моето, че и такива случки има. Някои "по-големи" (в повечето случаи става дума за дечица до 2,5-3 години) го бутат по-грубо, но да си призная честно хич не ме притеснява. Това е светът и на големите - някои си проправят път със зъби и нокти. Гледам само да не се нарани и нямам никакво намерение да му спестявам отхвърлянето. Пък и си мисля, че той сам постепенно ще се научи да се бори за това което иска. Ако всеки път го дърпам от горещата точка как ще го науча да се справя по-нататък?
Общо взето целият ми подход е насочен към това да се учи, защото игрите са затова - да ги подготвят за живота, където има и приятни, но и конфликтни ситуации. Аз само гледам да му помагам да се учи да общува с другите, но не и да се намесвам грубо в детските взаимоотношения.
Виж целия пост
Общо взето целият ми подход е насочен към това да се учи, защото игрите са затова - да ги подготвят за живота, където има и приятни, но и конфликтни ситуации. Аз само гледам да му помагам да се учи да общува с другите, но не и да се намесвам грубо в детските взаимоотношения.
# 12
5 юли 2013, 15:23 ч.
За съжаление си права. Някои деца удрят /блъскат /плюят без да са провокирани.
Снощи моето дете два пъти беше блъснато от едно момченце без причина. След което се обърна и каза "Ти си лоша" и за капак плю към нея. Полудях.
Хванах малкия бабаит за ръцете, клекнах на неговото ниво и гледайки го в очите го предупредих, че така не може да се държи и следващия път аз него ще ударя. Естествено повече не удряше детето ми, но продължи да я дразни. Тя рисува, той ходи и скача върху рисунките и, тя страни от него той върви след нея. През цялото време поглеждаше към мен и мисля, че ако не го наблюдавах пак би посегнал.
Един друг блъскаше децата от пързалката надолу през стълбите. Дядо му вместо да се справи с него, седеше на стълбите за да не се пребие някое дете....
Виж целия пост
Пиша това по въпроса ти,че не вярваш,че просто така е било удряно..
Снощи моето дете два пъти беше блъснато от едно момченце без причина. След което се обърна и каза "Ти си лоша" и за капак плю към нея. Полудях.
Хванах малкия бабаит за ръцете, клекнах на неговото ниво и гледайки го в очите го предупредих, че така не може да се държи и следващия път аз него ще ударя. Естествено повече не удряше детето ми, но продължи да я дразни. Тя рисува, той ходи и скача върху рисунките и, тя страни от него той върви след нея. През цялото време поглеждаше към мен и мисля, че ако не го наблюдавах пак би посегнал.Един друг блъскаше децата от пързалката надолу през стълбите. Дядо му вместо да се справи с него, седеше на стълбите за да не се пребие някое дете....
# 13
5 юли 2013, 16:26 ч.
Благодаря за отговорите ви. Не съм напълно съгласна с поста на Касита ...1. никога не съм го"бутала" да ходи където и да било...той е достатъчно подвижен ,за да избере посока на която желае да тръгне.2. както казах детето ми е изключително контактно- винаги тръгва с усмивка към всяко дете срещу него, ако детето сметне че се е засилило за да му отнене играчките е друг въпрос.(естествено не отричам и желанието му да вземе чужда играчка) 3. че е бебе ,бебе е...че не му дава основания да взима чужди играчки-съгласна съм...ама я ми обясни ,как да обясниш на дете на годинка че играчката е чужда и той е лошо дете ,че я желае...по същата логика,защо другите деца идват и дърпат играчкие от ръцете му...и те ли са лоши....ами това е света на децата, всяко нещо което привлече вниманието им е достатъчно интересно за тях и е обект на вниманието им...
както и да е , колкото майки толкова мнение.
Виж целия пост
както и да е , колкото майки толкова мнение.
# 14
5 юли 2013, 16:33 ч.
и аз като другите ще те посъветвам да избягваш площадките с такива деца, въпреки че на почти всички има агресивни деца. Детенцето ти е много мъничко, за да разбере, че трябва да се пази от такива. Може би донесете доста играчки, но не му ги давай всички, изваждат по една пред 5-10 минути, за да има с какво да се занимава и да не взема играчките на другите, защото понякога те се дразнят. разбирам, че всички деца си менкат играчките, но има и неприятни ситуации.
Виж целия пост
Препоръчани теми