удрят детето ми

Виждала съм дете да се удари и да започнат да го дърпат и крещят с репликата: -" Аз нали ти казах"!
Щом детето ми изпитва болка и плаче, дали съм му казала или не ще го взема, гушна и успокоя.   

Вчера в градинката на Лагера, в новата дървена катерушка наречена ГРАД, станах свидетел на изключително агресивно момиче на видима възраст около 4.5 г. Направих забележка, след което детето заобикаляше моята дъщеря, но продължаваше да се държи лошо с останалите. След това същото това красиво, но супер невъзпитано момиченце, се държеше отвратително с майка си. Реших, че горката жена достатъчно страда и въобще не споделих колко деца обиди детето й, докато си играеше.

Хубаво, децата не са по калъп и моето като не е агресивно, това не изключва останалите деца да са по---буйни, да го кажем. Но затова си има една думичка, наречена възпитание. Като по характер детето ти е по-буйно, ролята ти на родител е да го вкараш в някакви норми на поведение.

Изумена съм в началото на темата как оправдавате тригодишни да бутат/удрят/гонят по някакъв начин едногодишните, щото видите ли, им досаждали.

Същите тези тригодишни сега като са станали на 5 годинки, си позволяват да бутат/гонят/обиждат моето дете /на 3/. Защото е било допуснато да израснат с мисълта, че имат повече права от по-малките ли, какво?

Аз пък винаги съм възпитавала детето си и ще го възпитавам да дава предимство и да се съобразява с по-малките и винаги съм изисквала от чуждите по-големи деца същото. Не си мълча по площадките, но не викам родителите, общувам директно с детето. Обикновено с две думи е достатъчно да си корегира реакциите /поне за дадения момент/. Забелязала съм, че децата имат по-голям респект от чужди родители.  

Гледала съм по ТЛС , семейства да викат бавачка, тъй като не могат да се справят с децата си. Потомствата ги бият , скубят, хапях, а родителите нямат право, за да не ги обвинят в насилие.

Ние почти само на една и съща площадка ходим понеже ни е близо до вкъщи. Там вече си се знаеме родителите, а съответно се знаят и характерите на децата. Не позволявам сина ми да се доближава много, много до деца, които сякаш ток ги хваща като им пипнеш играчката . Има друг тип деца, които не правят проблем за играчките и го оставям свободно да отива при тях. На агресивни деца и аз съм се карала и с родителите съм говорила, ама ето от миналото лято нямат промяна тези деца.

Тези стари приоми на възпитание....
Онзи ден вдигнах скандал на майка ми, защото я хванах да казва на сина ми - "така е като не говориш, не можем да те разберем.." и т.н. в стил вменяване на вина. Детето още не е проговорило, дрънка на бебешки и няма никаква вина за това. Та обясних на майка ми как да си сменя изразите, но едва ли е хванало декиш, защото тя си е такава. Бях я хванала да казва и нещо от рода - "видя ли майка ти излезе от стаята, защото ти еди си какво", а аз просто излязох да свърша нещо. Пак имаше скандал, едва ли ще има промяна. Така ме е възпитавала мен, така нея са я възпитавали..... Повечето родители повтарят грешките на своите.
Стига сме измествали темата.

Doro , точно така!

П.П. Лошият изказ от децата към родителите също е отражение на възпитанието. Ако родителя говори така на детето си, нормално е и то да отвръща със същото. Същото е и ако няма ответна реакция от родителя при първото проявление на този лош изказ към него. Същото е с отношението дете/родител и обратно.

Моето дете в периода на опознаване на света също ме е удряло, скубало и т.н. Ами не съм отвръщала със същото. За сега му е достатъчен един поглед от мен на сина ми, за да разбере, че е сгазил лука. Ще видим по-нататък.

Лошо отношение на дете към родителите му според мен си е вина на самите родители. И на мен понякога ми е било трудно да се справя със синчето, но стискам зъби и измислям нови начини на противодействие, защото съм на мнение, че ако се поддам на чувството за безсилие, това ще е зле за възпитанието му.
На удари и хапане не може да се въздейства със същите средства, защото детето приема, че това е нормален подход, щом и мама го ползва. Обяснявам как се чувствам, как той ще се почувства, че на любовта към него не е правилно да отвръща с лошо... В този дух - удивително е колко много разбират децата, въпреки че на пръв поглед не изглежда така.

Да, аз само като си променя изражението към сериозно и малката пита "мамо, защо си сърдита". Аз обяснявам, че като прави така и така и това не ми е приятно и т.н.
И в резултат какво се получи, да се оплача: сега е почнала да се сърди за всяко нещо, което не става по нейния начин или не получава каквото иска. Нацупва се и се сърди, за да я питаме какво има...
Ох, децата как ни копират, много трябва да се внимава  И какви са манипулатори...
Обхваща ме безсилие на моменти, да си призная. 

Охооо, това е нормално,  да не отвръщате с неговите действия, важното е да знае, че е "сгазил лука" 

Вярно копират много  Аз в този смисъл си мисля, че като се обяснявам толкова, накрая ще излезе някой дървен философ, дето ще се чудя как да му противодействам, но пък обичам да философствам, та може и интересно да ми е 
А чувството за безсилие сигурно всеки го е изпитвал, но аз се успокоявам, че така се развиваме и ние родителите - като търсим нови средства, с които да преборим безсилието и да постигнем желания ефект. Важното е детето да не усети това безсилие.