Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 23

Семейство Атанасови ти си знаеш плановете и знаеш защо се връщаш или къде и защо отиваш. Детето не знае - за него това е необичайно. Можеш да направиш друго - да го попиташ иска ли да направите нещо, да отидете някъде и после да се върнете, да го попиташ ще те придружи ли до басеина и дали е съгласен да отиде да играе.

Налекс и ти би могла да попиташ детето ще дойде ли с теб в аптеката, или ще остане в колата. Така хем и раздвижваш мозъка като я караш да мисли и да вземе решение - хем когато е направила вече избора си няма да мрънка при взето от нея решение. Ако не стане от първия път не се отказвай - все някога ще почне да взима сама решенията  

Еднакака, приятел съм му много години. Аз съм детешняр и обичам децата. Но не мога да общувам с големи момчета тинейджъри - не знам как. Всички тийнове момчета които познавам ми изглеждат глупави или невъзпитани. Не мога да общувам като тъп невъзпитан тинейджър. Момичетата са ми по лесни, с момичета тинейджърки се справям екстра.

Работя вече по въпроса да се отделя от мен и да си изгради своя среда или поне да се надявам и се опитвам да му помогна да си потърси среда. Години наред скачам на дама, на ръбчета, играя на карти, на народна топка, пиян морков, федербал и другите модерни игри. Затова ме обичат май тинейджърките - няма друга неработеща майка около тях влачеща ги навсякъде, защото има много свободно време отглеждайки някакъв си брат на една от тях. За съжаление с момчетата нямам успех. Дори с момчетата приятели на дъщеря ми не мога да общувам. С татковците общувам екстра обаче   Може би подсъзнателно се притеснявам от момчетата - не знам.

Но иначе браво за идеята   Рядко се сещат майките да играят с децата си.

С голям интерес следя последните страници!
Катина, дай моля те пример за хипотетична ситуация, че не ми е много ясно.
А как да се  опитам да го науча на мааааалко търпение, защото той няма никакво, всичко иска да стане на секундата! Вярно, че е още малък (на 2г. 8м), но все от някъде да започна 

Дали има линк на добре обяснена програмата сон-райз на български, защото на първа страничка двата линка са само на английски, а няма да разбера всичко.

Писа толкова много, излях си душата и накрая дойде малкия натисна един бутон и всичко изчезна, ядосана съм! но също и уморена и няма да тръгвам да пиша отново, на сутринта, сега ще се опитам да не си го изкарам върху него и да разреша проблема с обувките ........ (татко му му обеща да го вози с колата, ама легна и заспа ... а ние още не сме си махнали обувките)
лека нощ от мен и сладки сънищаа и утре ще се опитам да пиша пак. Благодаря ви за насърчението, подновихте силите ми!

⅞ ...and Happily Ever After, примери искай от мене  Само не разбрах пример за какво       ?

За научаването на търпение. За съжаление процеса е бавен и труден и изнервящ. Трудно им е да чакат защото не умеят нищоправенето. Не знаят какво да правят, когато трябва да изчакват. Например от моят опит - не може да чака на опашка, не може да чака за люлка, не може да изчака да си изгледам сериала или новините, а трябва веднага да му се пусне фолкканала - на секундата в която се е прибрал. Това е нещо като стериотип- винаги трябва да се случи веднага това, което му трябва и иска и има нужда. това е нещо като ритуал, който го успокоява. Да се спазва последователност на събитията. Да се прибере и със засилка да стигне до леглото и да се хвърли отгоре подскачайки забивайки главата в матрака и да вземе дистанционното и да пусне фолкканала. Такова нещо като събуване на обувки и миене на ръце се случва след като направи ритуалното мятане на леглото и чуване на Планета ТВ. Това ставаше, когато беше на възрастта на твоето дете.

Това съм го изчистила бавно, трудно и изнервящо с нарушаване на ритуалите. По трудния начин. С нарушавайки на стериотипите - нарочно. Постепенно го направих доколкото имах сили. Не му слагах храна първо на него, а на себе си, не давах вода първо на него, а пиех първо аз. Не се качваше пръв в колата, а първа сестра му. Не пусках веднага фолкканала, а първо новините. Разбира се не се случи за един ден или месец, а ми отне години напрежение. Поне две - три години. Като поотрасна започнахме да играем игри с правила. Например в редене на кубчета - едно поставя той, едно аз. Той рисува една черта на листа, аз една, той метне топката, аз я метна. После дойдоха и другите игри с възраста на карти, на дама и т.н. по същия начин с редуване и спазване на правилата на играта. Постепенно спрях да се правя, че губя в играта. Започнах да спазвам и да се боря да спечеля - нарочно. Не се сърди човече е добра игра. Биех го когато можех. Ама на тази игра рядко го бия, защото му върви и хвърля много шестици. Дай ми конкретен въпрос с ваши примери за да споделя какво съм правила.

Между другото това е едно от най трудните за изчистване неща при тях, но не е невъзможен. Не само моят син вече спазва правилата сравнително добре, а поне още двама с ГРР негови приятели съм виждала да го правят почти без проблеми. Значи не е невъзможно.

Катина, има логика да питам Хриси дали иска с мама в аптеката или с тати в колата, но... още не сме осъзнали значението да думата "или".Когато я питам например ябълка или круша, тя повтаря ябълка или круша.
И тъй като баща й не се интересува от състоянието й и го обучавам как трябва да реагира, предпочитам да си я взема в аптеката.Плака малко, но като й обясня какво ще правим се успокоява.
Днес Хриси намери бебе Мини.
През цялото време е било скрито под един детски календар зад шкафа.
Сега ще го изкъпем и ще му направим подобаващо посрещане.
Сдобихме се с Рамка с големи копчета и карти за Съставяне на изречения.Хриси толкова хареса картите, че за нула време каза изреченията, защото знаеше че след това ще ги получи.

Катина, все си мисля не е ли по-добре децата да са сред съучениците си, отколкото да ги запознаваме с нови деца, които веднага губят интерес, защото разбират, че не могат да комуникират с децата ни? Съучениците или децата от групата вече са приели странностите на децата ни и ги приемат.

Това е мое мнение, като "дете" на разведени родители.

1. Тази игра за съставяне на изречения е страхотна!!!
2. И нашия татко го дава понякога малко през оная му работа, понякога много изнервя детето и постоянно трябва да му повтарям, отнасяй се с повече търпение, на детето му е нужно спокойствие. Но от друга страна благодарение на таткото, детето се научи да плува, да се катери. Той го отавя да прави повече неща сам - да слага ключовете, да си налива сам вода в шишето (още сме с биберон...)Но пък търпението му се изчерпва по-бързо... както и да е, учим се още, оправяме се някак си.
3. Идеята за това детето да е с деца от неговата група ми звучи много добре, имайки предвид и нашия опит. Ако дете от групата на Еми го види на детската площадка, веднага го хващат за ръка и почват да му говорят и да го мъкнат с него. За съжаление обаче не се случва често. Друг е въпросът, че и аз не познавам всички деца от неговата група.
4. Друго което аз правя, нещо което незнам дали ще даде резултати, но искрено вярвам във силата на думите. Вярвам, че ако на някой му казваш нещо доста често, той ще го приеме в един момент за истина и ще почне да действа според тази истина. Нещо друго което съм учена е че човек трябва да осъзнава от къде да черпи идентичността си. Че това кой е той на първо място трябва да се определи от семейната среда, т.е. мнението на страничните не би трябвало да ни влияе, ако ние осъзнаваме, че сме приети, обикнати от семейството, без значение дали ще се провалим или не, без значение дали ще покрия нечии очаквания, аз съм приет, обикнат, нищо от това което правя няма да ме отдели от тази обич. Друг чисто психологичен момент, е това че като хора сме по склонни да правим това което ни харесва, а не това което ни задължават. Така че повлияй ми така че да реша, че аз го искам, мотивирай ме да осъзная, че това е добро за мен и да го поискам. Много пъти съм питала психоложките, логопедите, хората който работят със синът ми, как е възможно да разбира, когато си говорим аз и съпругът ми, например, че после ще идем на Магдонълдс и като минем от там веднага да скача и да бяга или да почне да те дърпа на там, или други такива неща, защо като отидем на зала и в момента в който му кажа събличай се, без да повтарям и почва да се съблича и да се облича сам за басейна, а като сме в къщи, трябва да повтарям 100 пъти ... и отговора винаги е бил един и същ, ами защото това са неща който му харесват...

Здравейте на всички. Преди време бях писала в темата, че имам съмнения че детето ми има аутизъм. Тя по принцип е с неврологични проблеми, имаше епи пристъпи като бебе, има и лека форма на ДЦП, лека хидроцефалия. Сега е на 4 години и вече е диагностицирана с аутизъм, не говори, има голяма забавяне в развитието си. Честно да ви кажа при нас с времето нещата стават все по-трудни. Докато на времето позволяваше да се работи с нея, сега това е невъзможно. Иначе има обра памет и много работа има напредък, но тя просто не позволява. няма очен контакт, като й говориш не реагира, все едно не чува, трябва да й привличеш вниманието по друг начин. От известно време почна да прави нервни кризи. Снощи беше поредната, защото не искаше да си мие зъбите и мъжа ми я накара насила. и като се почна крещене, тръшкане по земята, почна да ни посяга, почна да си удря главата в земята, ние не знаем как да реагираме, само безпомощно я гледаме, аз се разплаках, не можахме по никакъв начин да я успокоим, успокои се от самосебе си. През нощта беше неспокойна. Според мен я избива на агресия. Имате ли идея какво да правим по време на такива кризи. По принцип тя си е спокойна и не ми се иска постоянно да я тъпчем с успокоителни.

гала, виж поста на Марк http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=694311.210

Гала, прочети "Методът на Ловас", много хубава книжка. Там ще намериш помощ как да се справяш в някои ситуации, как да постъпваш, методи на обучение също. На мен ми беше първата прочетена аутистична книжка и научих много неща от нея. Но всичко става бавно, трябва много упоритост. Няма рецепта, която изведнъж да спре агресията (всъщност за теб е агресия, а за детето страх, тревожност, изпадане в паника). Моят син е по същият начин, но като взех да прилагам някои методи, може би с около 20 % намаляха. И аз така преди правех - насила миех зъби, насила го вкарвах в магазин, казвам - да се научи. Да, ама не, много неправилно, даже така се влошава положението.
На първа страница я има книжката, ако не ти е удобно да я четеш на компа я имам във fb2 формат - за ел. четец, прати ми мейл да ти я изпратя.   Аз да ти кажа, че съм хванала всичко наред от първа страница и чета. Четат даже мъжа ми и дъщеря ми, тя е на 15. Според мен трябва всички в семейството да са запознати, да постъпват еднакво (с еднакъв подход имам предвид) във дадени ситуации, но ти ще прочетеш в книгата.
За успокоителните мисля, че не са нужни, аз не бих ги прилагала. Така само тушираш проблема, а не търсиш корените му и решение за него. Знам, че пишеш и в темата за епилепсията, но не помня дали си споменавала там какви лекарства пиете и в момента има ли пристъпи?
Посещавате ли психолог? Ние откакто тръгнахме на психолог и логопед той научи някои на пръв поглед дребни неща, но за него е напредък, аз също научих доста, а с книгите у дома се запознавам допълнително. Основно да ти кажа уча се от него. Аз също съм нетърпелива личност, но покрай него се научих да бъда по-търпелива. И той е с изоставане. Не говори, само вокализира, не казва и сричка, но това най-малко ме притеснява. Не разбира по-голямата част от говора, от скоро посочва, има имитационна игра вече  (на 2г. 8 м. е). Просто нещата стават бавно, но и на това съм доволна. Трябваше по-рано даже да потърсим помощ, но все ме убеждаваха, че момчетата така били, бля-бля... Винаги съм смятала, че майката най-добре усеща нещата и най-добре си познава детето (или този, който е ежедневно с него), но тук отивам вече на друга тема.

Катина, питах за пример, понеже не знам какво означава понятието "хипотетична ситуация". Кои ситуации се наричат така, някакъв пример от ежедневието?

За търпението какъв пример да ти дам, ти каквото си написала е същото при нас.  Когато приготвям да яде, ако правя мляко с бисквити не изтърпява да натроша вътре бисквитите. Сутрин като стане и реве ако не му е приготвена закуската, ставаме рано за да я приготвим. Не е ли готова - реве през цялото време. Какво реване, направо си е пищене.
Значи 2-3 години казваш... ох...   ще започна тогава както ме посъветва.
А на опашки с него не чакам, а ако се наложи се пререждам, колкото и да го мразя това. Ама аз и да не се прередя, той като започне да пищи и хората гледат да се отърват от нас.
Телевизията е същата работа при нас, само че канала е Бейби ТВ. Там обаче малко смених тактиката, започнах да ограничавам гледането на  телевизия, взела съм доста обучителни играчки и пособия (като за неговата възраст) и гледам да му запълвам времето с това. Хубавото е, ч е емалък и се излъгва често, докато при голямо дете е почти невъзможно, поне така мисля. А и той обикновено като гледа телевизия се самостимулира с ходене на пръсти и махане с ръце.

Благодаря ти за съветите!   

Благодаря ви момичета. За щастие епи пристъпи не сме правили от години, да чукна на дърво, и сме без лекарства там. Единственото, което пием е енцефабол за проговаряне, то е ноотропно, но не мисля, че има връзка с пристъпите, пием го в минимална доза. Ходи 2 пъти седмично в Карин дом, на монтесори терапия, посещава и логопед. Сега от есента ще й включат и психолог. Това, че с времето се влошава много ме притеснява, постоянно се моля само да напредваме. А то все нови и нови симптоми излизат. но какво да се прави, ще се борим.

Налекс, благодаря за съвета   - важи  ако децата от училище са го приели и са свикнали с него. При нас е малко по сложно - не че не го приемат, ама е сложно за обяснение.


Сигурна бях, че не разбира какво е "или" и не може да прави избор. Съдех по моето дете на вашата възраст - и той не можеше и не разбираше. Но начина да се научи е да го питаме постоянно. просто те подсещам, че е време да го учите и на това. Ако няма кой да ти го покаже как става- имам предвид логопед, психолог, майка на дете със СОП, която ти е близка - мога да ти разкажа как става. На мен ми каза една майка от форума тук на лични. Първо ми показа логопед, после майката ми написа лични съобщения - аз я помолих и ми обясни. Сега и тя е логопед  

Катина ние сме още далеч от или-то, но ще ми е интересно и на мен, аи на всички останали да разкажеш. Твоите съвети за ходене до тоалетна се оказаха много полезни за нас. 

⅞ ...and Happily Ever After,  имаш предвид разиграване предварително на хипотетична ситуация ли?

Това е нещо такова. Предвиждаш, че като отидете в градинката ще видите деца заровени с кофички и лопатки в пясъка. Децата си ровят и правят фигурки от пясък. Твоето дете застава до тях и му изсипваш неговите фигурки и лопатки. В тази ситуация е повече от сигурно, че друго дете ще поиска някоя от фигурките на твоето. Ти знаеш как ще постъпи твоето дете в този момент и знаеш как трябва да постъпи. Пример за разиграване на хипотетична ситуация е ти да постъпваш така както би постъпило друго дете на пясъка, да вземеш играчка без да попиташ или поискаш играчка от неговите. Когато детето реагира неприемливо ще се опитваш да му показваш и обясняваш правилното поведение. Тоест ти играеш ролята на друго дете и същевременно си в ролята на обучител. Предполага се, че когато достатъчно дълго влизаш в ролята на друго дете и същевременно обучаваш постепенно ще разбере твоето дете как да постъпва в дадена ситуация.

Друг пример за предварително разиграване. Влизаме в ролята на дете с което се запознава нашето. Как се казваш го питаме, на колко си години, искаш ли да си играем.Хайде да играем с топката. Не знам доколко може да разбере това твоето дете към момента, защото е мъничък, но това е нещо, което спонтанно разиграва всеки родител със своето дете учейки го да се запознава с друго дете. Ама се нарича разиграване на хипотетична ситуация. На по късен етап би могла да предвиждаш взаимоотношенията му с учители и съученици и да ги разигравате в къщи предварително за да знае как да реагира в училище. 

Дано ме разбра, не ви познавам за да бъда по конкретна и да ти дам по близки към вашето ежедневие примери 

семейство Атанасови, много ми харесва какво си написала    Нещо като това

Еднакака не ти е малко детето за учене да прави избор. Ще се концентрирам и ще ти опиша по късно как става.

Здравейте 
Аз само чета темата, но  и за мен е полезно да чуя как да науча детето да прави избор. Тя понякога избира, но не винаги. Това, което правя е да поставям любимото нещо първо и тя в повечето случаи се ориентира, но ако са неща, които не обича много ги повтаря и двете.

За да се научи да прави детето избор, трябва да разбере идеята на избора. Предлагат му се две възможности, като се започва с една реална и една нереална възможност. Примери: Държиш пред теб на еднакво разстояние от него два предмета като .......какво ще облечеш тази рокля или моята рокля, с какво ще ядеш супата лъжица или черпак, какво ще обуеш сандалите или маратонките на тати, какво ще ядеш (държиш любимата храна в една ръка и нещо което мрази и със сигурност няма да яде в другата). Тези две възможности се правят за всяко нещо което правите в ежедневието и се сетите да попитате. Детето естествено избира това, което предполагате, но се полага основата в мозъчето му за идеята на избора. Възможно е да поиска да облече мамината рокля и да поиска да яде с черпака и да обуе татините маратонки. Веднага му давате това което иска без да го разубеждавате. Нека опита да ходи с мамината рокля и татините обувки и да яде с черпака. Така само ще стигне до извода, че е направило грешен избор. Не бутай лъжицата по близо до него, а черпака назад. Нека са на еднакво разстояние от него, когато предлагаш.
Това е първи етап. Основата е положена и детето е подразбрало лекинко, че когато посегне към нещо при въпроса ти - получава каквото иска.
Втори етап на обучението - прилага се когато прецените, че може да опитате е да предлагате по реални опции. С какъв фулмастер ще оцветиш слънцето жълт или зелен - държиш в ръце двата фулмастера пред него, какво кисело мляко да купим елена или верея, от кой хляб да купим бял или типов, със сандали ли ще излезнеш или с гуменки, панталон ли ще обуеш или поличка, блузката със Спайдърмен ли ще облечеш или с мечо, с чорапки ли ще ходиш или без чорапки. пък държиш двата предмета пред теб. Това е труден избор в повечето случаи, защото двата предмета са сходни. И пак ще му дадете това което поиска независимо дали е подходящ според вас цвета на слънцето или избора на мляко. Не е необходима реч за тези неща, посочване е достатъчно за да разберете избора на детето.
Когато ги усвои тези неща вече ще почне да разбира дали да остане в колата или да отиде с мама в аптеката. Може да стане много бързо, а може да стане и много бавно - зависи колко често го питате в ежедневието за мнението му.
Обикновено когато се попита едно дете дали иска ябълка или банан - детето повтаря последната чута дума, но не винаги това е избора му. Ако детето кажа в този случай банан, а посегне към ябълката, то тогава дайте веднага банана и приберете ябълката. Ако детето започне да протестира с рев вероятно му кажете ти каза че искаш банана - това е банан ето ти го. ще продължи да се тръшка и да реве и тогава ще попитате банан ли искаш или ябълка и ще държите и банана и ябълката пред него без да давате. Детето вероятно ще повтори пак последната дума и ще каже ябълка и тогава ще я получи, защото е назовало правилната дума. Това е и един начин по който се подпожмага изчистването ехолалията на деца с ехолалия.

Налекс детето повтаря ябълка или круша. Ехолалията е сериозна значи. Би трябвало да не даваш нито ябълка, нито круша докато не каже поне едното от двете. По скоро попитай ябълка ли искаш или кромид лук. Ако повтори ябълка или кромид и дай нарязана ябълка и нарязан кромид лук. защото не е избрала поне едното. Или пък ябълка ли искаш или лимон и ако повтори ябълка или лимон и дай и двете.

eli82eli, когато предлагаш нещо нелюбимо и предлагай нещо което би могла и да избере и нещо което със сигурност няма да избере. Например знаеш, че със сигурност няма да яде кромид лук, а се опитваш да я накараш да яде морков, който има шанс да хапне. Предлагаш лук и морков и детето ще избере по малко нелюбимото - моркова демек. Знаеш, че със сигурност няма да облече дадена блузка и я предлагаш нея и тази която би могла и да се съгласи да облече. детето избира по малкото зло в случая. Това е начин да накараш детето да избере и опита нещо недотам нелюбимо му.