149 Американки наричат за здраве, благоденствие и късмет на мъничката Виктория!

Jane, а сега отвори постовете на Анна отпреди 5-6 год и прочети словоизлиянията и по въпроса 

Постига се грамотност и на двата езика, но с много зор и труд. Моите за сега мога да кажа,че се справят доста добре с четенето и писането на български. Ако сега ги запиша в България на училище, бързо ще догонят връстниците си. Ще им е трудно първите 1-2 месеца да понаваксат, даже съм сигурна, че ще има деца които ще са по-зле от тях. Но всичко това се постига с мноооооого труд. Всяка събота на Бг училище по 5 часа и половина. Всяка неделя писане на домашни по български по 2-3 часа. Говорене в къщи от нас само на български /те помежду си си говорят на английски/.  Когато говорят с нас ни говорят на български. Ако ми кажат нещо на английски веднага ги поправям и им казвам думата на български и те я повтарят. Всяко лято по 2 месеца в България. За сега системата работи, но определено ми е много изтощаваща. А и те са достатъчно малки, за да ни слушат. Аз просто не давам избор. Не ги питам искат ли - не искат ли - това е положението. Българския трябва да се знае. Не държа да са супер грамотни, но искам да се справят с четенето, писането и говоренето на прилично ниво.

Всичко това обаче и аз като Лени, дълбоко се съмнявам, че може да се постигне когато единия родител е англоговорящ и не се ходи в България често.


Това си е чистата истина. Аз също съм много по настоятелна на първородната и тя много по-добре се справя с българския.  За малката като че ли сила и енергия не ми остават толкова, но и нея не изпускам. Чете на български и ушите й пукат.

Не знам до кога ще работи тази система при нас, но се надявам да избутаме до 8 клас в Бг училището. Дени тази година ще е 4ти. Пък за мой срам да си призная, че покрай тяхното българско училище си припомних доста позабравени правописни правила. Имам още 5 години, докато го завършат да се до ограмотя, че определено си имам пропуски в Бг граматиката.

На мен от вътре не ми идва да им говоря на английски, чужд ми е този език за общуване с моите деца. На английски им обяснявам само неща от американското училище и после даже винаги им го повтарям и на български.

Но покрай ученето на българския през годината пропускаме доста забавления, пътувания и нямаме никакво свободно време. Дано си струва, но имам вътрешното усещане, че децата ми ще се радват след време, че знаят този език. Така както аз бих се радвала ако бях на тяхно място. И има огромно значение това, че са момичета. С момчетата определено ми се вижда много по-трудно.

Вие сигурно го знаете този сайт, ама аз да и кажа:

http://openlibrary.org/

Не го знаех, много благодаря! 

Джейн, не е постижимо. Ти дерзай де (дано можем след 5 години пак да си говорим, да видим до къде сме я докарали)
Анет, понякога за постовете ти ми трябва преводач 
Ще видим с Боби какво ще стане, сега го връщаме в БГ, после пак ще се върнем тук, надявам се да е като мъжа на вдовицата(според мен няма акцент на нито един от двата езика). Малко се притеснявам за него, честно да ви кажа. Той и без това е много труден с говоренето, пък сега още една голяма промяна...

Преди 150 години, когато аз се присъединих към тази тема, първият ми пост беше да посъветвам Анет, че мозъкът е свикнал да ползва абзаци. И тя, вместо да ми шибне два виртуални за великата наглост, ми казва "Добре, ще се опитам." Тя наистина е нашият Мечо Пух. 

Описаното от Ирка,за мен,е мисия невъзможна,при почти равни други условия,та ей на,пример за приоритетизиране и че може.Евала за енергията и положените усилия!
Другата ми , не-абзацно подредена мисъл беше,че ако не става (товА,или онова с готвенето на три топли манджи на ден,или третото с академичния блясък и пр) значи не е толкоз важно в личната ми схема и толкоз,смисъл от вечно усещане за виновност че все нещо е недонаправено няма и константно разминаваме на очаквания и реалност само убива мозъчни клетки..пусто много време и клетки ми отне постигането на тази една мъдрост обаче
@
АП,аз наскоро се четох по една тема с яслите отпреди 7г и много се смях..жалостно ( или не?)  е, че все повече неща отиват в кюпа "и без това може"

Аз не го казах като критика, имах предвид, че ние очевидно имаме проблеми с езика, забравяме думички, да не говорим, че речникът ни обеднява (в този ред на мисли всеки път се изумявам от постовете на Агентката) и т.н., и не можем да очакваме от децата си нещо по-различно, а те са поставени в къде къде по-кофти условия. Казвах ли ви, че майка ми вече има акцент на руски, открихме го тук, след като една продавачка (рускиня) й каза: "ама Вие много добре говорите руски, от къде сте"

аз за това избягвам да чета теми от преди 7 години, за да не изпитвам жалост към нарастващата графа на без-това-можещите. аз стигам до извода, че всъщност е въпрос най-вече на късмет, интерес на децата и стечение на обстоятелства. децата с наклонностите и интересите си всъщност до голяма степен насочват нашите приоритети. ако някое от децата го влече цигулката, например, или езика или математиката или гребането, ми някак си се оказва, че става приоритет на семейството. и се оказва, че за това се намира начин и време и средства и прочие. ако се опъва с говоренето на български, ти може и да си скъсаш нервите и да прекарваш три часа на ден в борба с българския и да си посветиш всеки уикенд на българското училище, обаче то може така и да не го проговори и пропише този език. та така си мисля аз, пък всеки сам ще си стигне до неговите изводи и опити  ...

Моят първороден засега се справя отлично с българския (говоримо), защото всяко лято е в България. Много ми се иска и малката да е така, но от сега се настройвам, че може и да не е. Той от малък се справяше добре с двата езика, не ги е мешал много.
На БГ училище не ходи все още, мисля като стане на 7 да го запиша. Много ще ми е трудно да се разделя с уикендите в полза на БГ училище и се почудвам по въпроса, но ми се иска да се научи да чете и пише и на БГ. На него също му се иска, но ми се струва, че му е рано, защото го домързява.
На мен на този етап не ми тежи да го уча на български, но ние и двамата сме българи и ни е неестествено да си говорим на английски. Обаче, разбирам и семейства, на които не им се занимава с българския. Наистина е въпрос на приоритети.  

Мисля си обаче, че всичко все пак опира до родителите.
Когато живеехме в Канада, бях учител в бг училище. Новодошлите деца за 2 години имаха страхотен прогрес с английския и регрес с българския. Имаше деца, никога не стъпвали в Бг пишеха и четяха без проблем. И то с майка работеща на фул тайм.
Гледам сега моето дете...ами аз се връщам претрепана от работа и с него имам сумарно 3 часа...къде да сядаме да учим  . Знам, че е извинение, но ум не ми го побира как да стифоваме нещата. Както казах в къщи говорим само на български, но е близо 10 часа на градина....добре че лятото си е в България за да оправяме езикът. Онзи ден осъзнах, че някой неща ги знае само на английски и се наложи да обяснявам на английски ( нещо, което хич не ми се иска да паря. Иначе не смесва двата език...

моите и тримата проговориха на български. големите говореха в къщи изключително на бг до 7-8 годишна възраст, помагаше им и това че двете разговаряха по между си. в един момент намериха общи приятели и английския освен език в училище им стана и език за игра. аз ги научих да четат и пишат, не са ходили на бг училище, но никога не им стана писмен и четим език на особено ниво. в момента могат да прочетат сами меню в ресторант, но до там, нищо интелектуално или образователно. с баби и дядовци са на ниво необходимо общуване, близост трудно се реализира  ... но поне това. брат им разбира български, с тях винаги е общувал на английски, родителите му говорим в ежедневието с него предимно български, ако помагаме за училище често опираме до английски, до четене и писане на майчин език с него така и не стигнах, с баби и дядовци е на `да`, `не`, `лека нощ!`... но аз съм доволна, че децата ми си говорят с мен, споделят и нерядко търсят съвет, пък на какъвто език искат да го правят. това тийновете, претийнът е друга бира, както казва една друга съфорумка ...

Миз, на тази възраст е голямо постижение ако изобщо ти говорят. По-нататък може да им се възроди желанието да общуват и на български с роднините.

Наистина чувството за вина не е нужно и не помага, но пък не е лошо човек да има амбициозни планове. Тънък баланс е да си хем амбициозен, хем да не се биеш по главата за всичко.

Ние с БГ за момента сме ок, но К. ходи на градина по няколко часа и забелязвам колко по-бъро се развива английския за сметка на българския. Искам да може да говори с роднините, но не бих го направила за сметка на английския и да и се налага да е догонваща като започне предучилищна. И аз като Winx ще се чудя по въпроса БГ училище. Имаме много БГ книжки, а и другите често ги превеждам, вкъщи говорим на БГ... Дано поне говоримо го научи, пък за четене и писане ще видим какво е положението по-нататък. Повечето БГ родители наоколо наблягат на БГ, защото английския "така или иначе ще го научи", но аз не смятам така. Не, че няма да го научи, но е важно и до каква степен ще го научи. Както Яна спомена по-рано - от въздуха не става тая работа.


Анет,     Перфекционизмът и контрол-фрийкизмът са толкова изморителни и ненужни... Само носят разочарование и чувство за вина. На чист български  - let's take it easy and enjoy life!