Е, къде си живяла преди - в гората ли? 
Виж целия пост
Въпрос към семействата, живеещи в къщи
- Публикувана: 13 юли 2013, 12:37 ч.
- Последно мнение: 26 авг. 2013, 16:12 ч.
# 46
23 юли 2013, 14:28 ч.
Да и в гората съм живяла, ако е за въпрос 
.
Има и други типове строителство освен панел - ЕПК, бетон/тухла, гредоред, Пруски свод и други, които не се сещам в момента.
Виж целия пост
.Има и други типове строителство освен панел - ЕПК, бетон/тухла, гредоред, Пруски свод и други, които не се сещам в момента.
# 47
23 юли 2013, 14:34 ч.
Е, вероятно при пруски вход не те е било страх, разбирам логиката.
Виж целия пост
# 48
23 юли 2013, 14:38 ч.
Зависи от района, в който е къщата. Около нас няма обири. Но във вилната зона до селото - има.
Половината ми колеги живеят на Редута, района с къщите. Всеки поне по веднъж са го обирали (гаража най-малкото).
Виж целия пост
Половината ми колеги живеят на Редута, района с къщите. Всеки поне по веднъж са го обирали (гаража най-малкото).
# 49
23 юли 2013, 14:58 ч.
То и в блока на родителите ми, редовно обират мазетата.
Горе- долу същото е.
Иначе в къща вярно съседите са по-отдалечени отколкото в блок, но не е гаранция, че ако в апартамента някой влезе с взлом, комшиите ще излязат да помогнат.
Виж целия пост
Горе- долу същото е.
Иначе в къща вярно съседите са по-отдалечени отколкото в блок, но не е гаранция, че ако в апартамента някой влезе с взлом, комшиите ще излязат да помогнат.
# 50
23 юли 2013, 18:32 ч.
Аз лично бях свикнала с шумовете в блока и не ми правеше толкова впечатление. Знаех, че съседите правят нещо.
В къщата е по-тихо и всеки шум ме стряскаше в началото, защото ако има шум, той явно е свързан с мен.
Ако някой влезе в двора, или го познавам, или лошо.
Ако някой се върти около блока, непознат не значи директно опасен.
Виж целия пост
В къщата е по-тихо и всеки шум ме стряскаше в началото, защото ако има шум, той явно е свързан с мен.
Ако някой влезе в двора, или го познавам, или лошо.
Ако някой се върти около блока, непознат не значи директно опасен.
# 51
23 юли 2013, 19:19 ч.
От 2007г. живея в къща почти в центъра на Пловдив и не мога свикна. Къщата еднофамилна, на първия етаж живее бащата на мъжа ми, а ние сме на втория. Не ползвам двор, само ако се съберем с приятели. Преди, около месец видях един индивид да се разхожда в двора в 03.00ч. беше прескочил оградата. Събудих мъжа ми, развикахме се и онзи се изнесе....От тази случка се ослушвам още повече. Колкото и да е странно за всички си искам кутийката в блок или кооперация. В района все още останаха къщи, които не са бутнати за да бъдат построени кооперации и не минава месец да не се чуе за обир.
Виж целия пост
# 52
23 юли 2013, 19:35 ч.
Висока ограда и порта с ключ и никакъв звънец. В самата къща имаме СОТ.
Виж целия пост
# 53
23 юли 2013, 21:10 ч.
И зло куче 
Виж целия пост
Висока ограда и порта с ключ и никакъв звънец. В самата къща имаме СОТ.
# 54
6 авг. 2013, 14:14 ч.
Не мога да си представя вече да живея в апартамент. Да не мога да си изляза на двора, да си лежа в басейнчето, децата да си лудуват без да ми унищожават покъщнината...
Портата е заключена постоянно, заключвам и входната врата нощем, имаме куче, заради което всъщност заключваме и портата през деня, за да не влезе някой нещастник, който ще бъде "изяден"...
Апартамента на родителите ми е 5 - стаен, с просторни помещения. Хубаво ми е да им гостувам и да си лягам в моето легло, в моята стая, но ако всичкото това беше изнесено насред един двор без долепени комшии отгоре, отдолу и отстрани щеше да е още по.
Виж целия пост
Портата е заключена постоянно, заключвам и входната врата нощем, имаме куче, заради което всъщност заключваме и портата през деня, за да не влезе някой нещастник, който ще бъде "изяден"...
Апартамента на родителите ми е 5 - стаен, с просторни помещения. Хубаво ми е да им гостувам и да си лягам в моето легло, в моята стая, но ако всичкото това беше изнесено насред един двор без долепени комшии отгоре, отдолу и отстрани щеше да е още по.
# 55
6 авг. 2013, 16:37 ч.
И зло куче
Ааа, не. Три котки ми стигат.
Виж целия пост
Висока ограда и порта с ключ и никакъв звънец. В самата къща имаме СОТ.
Ааа, не. Три котки ми стигат.
# 56
6 авг. 2013, 19:05 ч.
Израснала съм в къща, после в апартамент. Никъде не се заключваше. Да не кажа, че в къщата цялата махала знаеше къде стои ключа, както и ние знаехме къде стоят техните.
Когато заживях сама взех да се заключвам и като се преместихме в Канада държах да сложим аларма...оказа се че съседите не се заключват дори....Тук ситуацията е аналогична, заключвам, а понякога и пропускам
Дворът никога не е заключен (там са електромери, газомери- техниците трябва да имат достъп).
ЗМечтая си за къща като се приберем в България....определено няма да имам куче ( градината ще е изровена тотално), предполагам като ни няма и като спим ще е заключено.
Виж целия пост
Когато заживях сама взех да се заключвам и като се преместихме в Канада държах да сложим аларма...оказа се че съседите не се заключват дори....Тук ситуацията е аналогична, заключвам, а понякога и пропускам
Дворът никога не е заключен (там са електромери, газомери- техниците трябва да имат достъп).ЗМечтая си за къща като се приберем в България....определено няма да имам куче ( градината ще е изровена тотално), предполагам като ни няма и като спим ще е заключено.
# 57
8 авг. 2013, 21:54 ч.
Никога не съм живяла в апартамент.
Живея в къщата, в която съм израстнала от бебе, в нея гледам и дъщеря ми, познавам цялата "махала", те мен - също. С повечето се поздравяваме. Пътната врата е отключена през деня, но рядко някой неканен влиза без позволение. Обикновено мои, на майка ми или на баща ми приятели, за които знаем, че ще дойдат. Вратата на къщата също стои отключена, заключват се само вечер.
Влизам у съседката като у дома си, след като тя ми е казала по телефона да не викам, а право да се омъквам вкъщи, от др страна пак влизам (брата на дядо ми), но още от пътната врата викам "Вуйноооооооооо" или "бабо Иванкееееееееееее"
примерно, за да знаят, че идвам. Преди години техните лапетии се бяха научили да прекарват по цял ден в нашия двор, та оставахме без плодове, че всичко ошумкваха още зелено. Сега сме оставили буренаци около прасковата, че тя е най-апетитна, пък е и точно на границата с техния двор (нямаме ограда), но набези не е имало.
Бабите си разменят зарзават, разсад.
Виж целия пост
Живея в къщата, в която съм израстнала от бебе, в нея гледам и дъщеря ми, познавам цялата "махала", те мен - също. С повечето се поздравяваме. Пътната врата е отключена през деня, но рядко някой неканен влиза без позволение. Обикновено мои, на майка ми или на баща ми приятели, за които знаем, че ще дойдат. Вратата на къщата също стои отключена, заключват се само вечер.
Влизам у съседката като у дома си, след като тя ми е казала по телефона да не викам, а право да се омъквам вкъщи, от др страна пак влизам (брата на дядо ми), но още от пътната врата викам "Вуйноооооооооо" или "бабо Иванкееееееееееее"
примерно, за да знаят, че идвам. Преди години техните лапетии се бяха научили да прекарват по цял ден в нашия двор, та оставахме без плодове, че всичко ошумкваха още зелено. Сега сме оставили буренаци около прасковата, че тя е най-апетитна, пък е и точно на границата с техния двор (нямаме ограда), но набези не е имало. Бабите си разменят зарзават, разсад.
# 58
11 авг. 2013, 12:43 ч.
Живеем в къща от както се роди голямото ми дете.Имаме звънец на вратата .Вратата на двора винаги е заключена,когато малкият е на двора сам. Няма нищо страшно да живееш в къща.За децата е супер.Играят до късно на улицата,родителите се познават,ходите си често на гости /по съседски/ вечер по биричка/ Аз все си чопкам нещо по двора.
Виж целия пост
# 59
11 авг. 2013, 12:47 ч.
Точно така. 
Моят син чака с нетърпение да се позатопли и да вечеряме на двора.
За децата къщата с двор е нещо прекрасно. То може да си играе на двора, докато аз вляза вкъщи за 5-10 мин, например да видя манджата или да свърша нещо друго, като само го наглеждам от прозореца.
Това в апартамент няма как да стане.
Виж целия пост
Живеем в къща от както се роди голямото ми дете.Имаме звънец на вратата .Вратата на двора винаги е заключена,когато малкият е на двора сам. Няма нищо страшно да живееш в къща.За децата е супер.Играят до късно на улицата,родителите се познават,ходите си често на гости /по съседски/ вечер по биричка/ Аз все си чопкам нещо по двора.
Моят син чака с нетърпение да се позатопли и да вечеряме на двора.
За децата къщата с двор е нещо прекрасно. То може да си играе на двора, докато аз вляза вкъщи за 5-10 мин, например да видя манджата или да свърша нещо друго, като само го наглеждам от прозореца.
Това в апартамент няма как да стане.
Препоръчани теми