Има ли някакъв смисъл бракът?

Абе Хепи на теб ли да злобея ? Е сега мога да ти извадя от форумната биография една дузина мнения да се видиш какво представляваш и след това ще те питам на какво от това точно мога да злобея ? Само в тази тема  на някоко пъти си противоречиш и дори бе написала, че стоиш само заради детето си с този мъж, днес вече си най-щастлива. На кое точно се питам да ти завиждам?

Защо трябва да злобеем на ХЕПИ , АРХИВ 

А, аз също имах приятел близнаци, с който живеехме заедно 5 години. Напуснах го само, защото не искаше да подпишем.Когато обаче аз поисках да имаме дете, той отказа, не искаше да се обвързваме официално и аз го напуснах

Ако не се лъжа преди няколко страници обясняваше как не си искала дете и как , ако не искал сегашния ти съпруг изобщо нямало да помислиш за брак и деца. Или трябва и този твой пост да търся на противоречия ??? А я виж тук какво си писала за предната връзка.... нещо се разминават вижданията ти май,май.

Примерно и аз преди да родя си мислех, че детето ще ни сплоти повече, но напротив - като че ли това е камъкът на раздора при нас (разбира се, не при всеки). Така че аз бих имала връзка вече само с мъж, който също е разведен и има дете и повече не иска деца, защото и аз не искам да имам деца от мъжа, с който мисля да бъда.

Ние с моя и двамата сме се събрали лика-прилика - нито той ми има доверие, нито аз на него. 

Ненавиждам факта, че се превърнах в една обикновена домакиня Уви, сама си направих този избор, в който живея сега.

Много щастлива а ?Особено последния пост е просто трепач. Купища неща провокиращи завист....

Това за недобрата съдба не го разбрах. Мислиш, че ще разчитам някой мъж да ме прибере, защото ще съм на улицата след развод?  Очевидно, че ще има доведени, заварени и пр. деца. Ако аз взема, че умра първа, хич няма да ми се ще мъж, който не е баща на децата ми, да наследи половината, пък ако ще тази половина да е на геврека дупката. Но пък и аз няма да искам да се вкарвам в ситуация с чуждите деца. На всичко отгоре колкото повече остарява човек, толкова по-назаем живее.
С мъжа ми сме се взели на по двайсет и малко години, в едни по-други времена, а и семейните ни традиции са такива, че разводите са рядкост, също както и съжителствата без брак. Когато човек за пръв път се жени, се надява и вярва, че е завинаги, децата са си от нас, и каквото градим е за нас като семейство. Но когато вече има един развод/семейство зад гърба си, нещата стоят по по-друг начин, дето се вика, парен каша духа, да не говорим, че с напредването на пенсионна възраст на човек му се влошават мисловните и паметови процеси и е способен много глупости да натвори.

Злобееш, Catrala, злобееш! Факта, че се разрови толкова назад, показва колко навътре си навлязла в злобното пространство. Пък аз като се сетя колко по-лоши неща съм писала, само това ли успя да намериш?   Намери още, моля те!   ИЗлагай се на воля!  
Не допускаш, че човек може да си смени мнението и нагласата в зависимост от партньорите. Естествено, че ще напусна мъж със сравнително добър материален статус, защото не гледа сериозно на мен. А какво по-голямо доказателство за сериозността от брак и деца?

И да, не се чувствам щастлива от факта, че съм обикновена домакиня в момента, което не значи, че чистя и готвя, но най-вече - не ходя на работа и гледам дете. Аз съм от жените, които не могат да живеят без да се развиват, а това в момента е пълен застой за мен. И да, аз съм го избрала - значи си струва, макар и в определени моменти да не мисля така.
А и това, че си нямаме доверие не виждам да е някакъв проблем. Съжителстваме си много добре и без доверие, това не ни пречи да сме щастливи, поне не живеем в илюзии.
А и се случва докато детето е все още малко- бебе, докато хората се нагодят към новия режим, да имат повече пререкания. ХАйде роди и ще видиш, че след детето идват повечето неразбирателства, особено и след като известно време на жената не й е до секс.
И всичко това, обаче, не ми пречи да съм щастлива, защото моя мъж всеки ден ми доказва, че е най-милия и най-любвеобилния на света, така че да забравя всички неща в ежедневието, които ми тежат. Ето и днес стана - оправи кревата, сега прави закуска и се занимава с малкия, докато аз се обяснявам за глупости.
И да, не съм мечтала да съм една обикновена домакиня и се надявам това да е един малък период от живота ми. Но няма как да не се мине през него, ако искаш да имаш дете. И да, на моменти съм - понякога искам, понякога не искам деца. И сега се е случвало да съжаля, че имам, но пък в друг момент съм щастлива, че го имам. Противоречива личност съм аз, завися от определения момент. Не съм робот, че да съм константа!
Доволна съм от факта, че мъжът ми ме обича. Това е нещо, което никой преди него не е правил за мен. Така че в определени случаи човек оценява най-вече духовното.  И е толкова доволен от живота, че не му се налага да злобее срещу другите потребителки и да търси с какво да ги злепостави.  Това, което правиш ти, може да го направи само един озлобен и неудовлетворен от живота човек. Който не е доволен от собствения си живот, търси с какво да злепостави другите и да им докаже (а може би на себе си да докаже), че са по-зле от него. ОПитвай се, Катрала, опитвай се. И дано си повярваш, за да постигнеш духовен мир.

Хепи, много се обясняваш.

Що се заяждаш с Хепи, с повечето изобщо?!!Излизаш в опозиция на всяко изказване, което не отговаря на твоите разбирания. Ми хората са цветни, шарени, различни. Едни се женят,други- не. Някой готвят, други смятат, че мама ги е родила да хапват само по ресторанти( и да, казвам го с ирония)   Едва ли има човек, който да е щастлив всеки ден. Веднъж ще се скараш с половинката и ще те е яд на него, ще ти се струва, че в такива моменти не го обичаш много, много. Друг ден ще преливаш от любов и всичко ще е ок! Такъв е живота-спадове и подеми, във всичко.
 P.S Беше обръщение към La Catrala

То повечето мъже не се женят за жени, "влюбени" единствено в портфейлите им.   
Освен 55+ богати чичковци, ама то е от липса на избор.....все пак пари, пари, ама не всяка има нагласата да се погребе с дядка.

Да, има голям смисъл, но щом задаваш този въпрос и използваш думата "полза", значи изначално не уважаваш тази институция и е безсмислено да ти се обясни.

Идеята не е да оправдаем личния си избор, а просто да споделим какво мислим. 
Лошото е, че аз като връщам и чета - усещам като полза единствено изтъкването на наследствата и издръжките...

Къртиш,жена !!!  

Ама, viliko, човек е щастлив когато взема, а когато дава е два пъти повече. Защо трябва да търсиш полза от брака (ако не си женен по сметка, разбира се). Как да му се обясни на такъв човек. Ами изборът ми се припокрива с мнението ми 

Правят ме щастлива отношенията, не документите. Не мога да възприема гражданският брак като нещо повече от документ и това е. И ми е много криво, че почти всички тук приравняват гражданския и църковния като просто брак. 

Защото за да вземе решение човек за каквото и да било - тегли + и -
Е, в случая какви бяха твоите + за да сключиш брак? Кое те накара - така си възпитана може би?

  Има смисъл брака, по отношение на имуществени и наследствени въпроси.

  не съм чела назад скарАхте ли се вече?

И аз това викам, иначе халка, рокля и думба-лумба и ромите го правят без да знаят думата брак.