АВГУСТОВСКИТЕ ДЕЦА радват се на пролетта -Тема 33

Dusty Wind, нашата градина работи с Мачирски. Не съм гледала как им протичат тренировките, но съдейки по качеството и нивото в самата детска градина, а също и колко взискателни (да не кажа префърцунени  ) са повечето родители, съм склонна да вярвам, че предлаганата ски услуга е на ниво. Ще дам отзиви след като я пуснем.

Александра, хаха, много яки лафове цепи тази Кати.  Ама стига сте провокирали горкото дете. Шегата настрана, да не вземе да се усети и така още повече да се настрои срещу идеята за бебе?

Здравейте, момичета!
Честита Новата 2014г! Желая ви здраве, щастие, много любов и послушни мъници!
След дълго отсъствие, се включвам отново, надявам се да не сте ме забравили.
Много приятно съм изненадана да видя порасналите бебешори! 

Здравейте!
Ние сме по-добре.Вчера бяхме на контролен преглед и нямаме хрипове,кашля все по-рядко и така дано да минава.Сега трябва да се пазим и да се гледаме още седмица удома.Днес мислех малко да излезем,но времето е ужасно мъгливо и ще се въздържим.Митко обича да му четем много приказки.Всичко което чета аз или баща му и той казва"Какво пише я ми разкажи"Дори вчера мъжо му чете Време вазделно той нищо не разбира,но слуша.Иначе много харесва приказките за Франклин.Имаме много книжки от поредицата и още купува ме,много са интересни и поучителни.
Napetia-не сме те забравели по-честичко се включвай
Хубав ден 

Привет и от мен и честита Нова година! Дай Боже да е мирна, сговорна и добра за всички ни!

Аз отдавна не съм писала, но както някои от вас вече разбраха (от ФБ) съдбата ми нанесе жесток удар. Трябваше ми време, за да се осъзная, да се науча да живея вече без моята скъпа майчица и да се опитам да се съвзема. Няма да крия, че бях много зле, а това се отразяваше още по-зле на децата ми, разстройваха се много, а аз нямах сили да крия от тях мъката си. Сега малко по малко, стъпка по стъпка сякаш започвам да се съвземам и да мога да дишам. София много тежко изживя загубата на баба си и продължава да си поплаква всеки ден, когато й стане много тъжно, но аз съм й казала да плаче, когато й се плаче, защото само така ще успее да преодолее болката. Постоянно говори за майка ми, осъзнавайки че вече я няма, но сякаш я е страх да не изчезне съвсем и от паметта й, все разказва за разни случки с нея и иска да гледа снимки с нея. Те двете имаха много тясна връзка, как го беше направила мама не знам, но когато отивахме в Кюстендил, София се лепваше за нея и за друго място и друг човек не искаше да чуе, ако 10 дни стояхме там, тя 10 дни беше плътно с майка ми. А после когато си я взимахме си тръгваше с рев и писъци, сякаш я откъсваме от най-скъпия й човек. Затова ми беше много страшно да й съобщя, че скъпата й баба вече я няма, че е отишла на небето. Момента беше ужасен... Сега си поплакваме двете заедно, когато вече болката стане неудържима и така се успокояваме и продължаваме напред. Изведнъж разбрах в този труден и най-тежък момент от живота ми колко много наистина е пораснало моето момиче и колко неща от живота осъзнава вече. Изгубих майка си, но пък вече имам до себе си не просто дъщеря, а една истинска приятелка в лицето на София, която никога няма да ме изостави и която ще ми помогне да превъзмогна тази огромна загуба. Тя ми е най-доброто другарче. Елиза е още мъничка и не осъзнава нещата. Но ще направя всичко възможно да не забрави майка ми.
Извинете ме, но имах нужда да ги изкажа тези неща и вие ми се сторихте подходящи слушатели, тъй като с много от вас се познавам лично и сме споделяли доста. Благодаря Ви за изказаните съболезнования и на всички, които се опитаха да се свържат с мен по някакъв начин, за да се опитат да ме успокоят и да ми дадат съвет. Знам че в такива тежки съдбовни моменти е трудно да се намерят каквито и да е думи, затова още повече оценявам факта, че се опитахте да бъдете до мен! Благодаря! С капките на Бах и с четене на книги, засягащи живота след смъртта, успявам вече бавно да излизам от пропастта и да мога да дишам, успявам да се усмихвам отново на децата си.

Изключително ми е приятно да поздравя всички мами, които отново чакат бебчета. Алегория, Рибке, Скайпетя, честито момичета! Дано имате спокойни бременности и леко раждане накрая на здрави бебенца!

Алегория, със сестра ми пишете в една тема. Тя е Десисю.

Напетя

Дъсти, честит син! Желая му прекрасен живот, щастливо детство и винаги здраве и любов! Как е да гледаш момченце след момиченцето?

Панди, и тук да кажа че сте прелестни на снимките! Като ги разглеждах, с умиление си спомних момента, когато аз родих Елиза, нейното изписване и как Софи я гледаше. Сърцето ми преливаше от щастие, като ги гледах двете една до друга. Предполагам какво щастие и вълнение си изживяла и ти, това е неописуемо. Но всичко се вижда по лицето ти, то е много изразително. И ние наричаме нашето малко съкровище Лизи. Сега и двете си имаме по една малка Лизи.  Бабите и двете наричат Елиза "Изи", майка ми също я наричаше винаги така (ох, как ми е трудно да говоря за нея в минало време...), сестра ми също я нарича така. Но ние у дома и приятелите, както и в яслата я наричаме Лизи или Елиза. Аз много често се обръщам към нея с пълното име, към София също, просто защото съм избрала имената им да звучат красиво и нежно и си ги харесвам, приятно ми е да ги чувам и да ги изричам. Твоите дъщери също са с красиви имена, предполагам че и ти ще искаш да ги наричаш често с пълните им имена.

Скоро ще се включа пак.
Бъдете здрави!

Хариелка, миличка, аз вече ти казах основното, което исках да ти кажа. Но още веднъж искам да ти кажа, че ми е много, много мъчно, очите ми се насълзиха докато те четях, особено в частта със страдащата София. Не мога да си представя през какъв ад си минала и продъжлаваш да минаваш. Преди две години изгубихме бабата на моя мъж. Те двамата имаха страшно силна връзка помежду си и интересното е, че тя някак се пренесе и върху Анди. До ден днешен тя си спомня за баба Дани, къде са ходили, какво са правили, какво са си говорили. Дори с Миро имаме усещането, че Анди е наследила чувството за хумор на тази си прабаба. И също до ден днешен като се сети за нея си поплаква. В същност покай тази трагедия Анди разбра какво е смърт, да умреш, разбра суровата истина, че никой човек не живее вечно, сама достигна до още по-суровата истина, че някой ден най-близките й хора няма да ги има и че дори нея няма да я има... Истина, която много често (снощи за последно) я разплаква, а аз се чудя какво да обяснявам и как да успокоявам, просто защото отдавна вече не мога да я лъжа, но е и прекалено малка за такива тежки теми........ За снимките и коментара за двете ми дечица - определено един от най-щастливите моменти в жовота ми бе когато Анди и Лизи се срещнаха за пръв път в болничната ми стая, а после и на изписването.  Сега вече и всеки ден у дома като гледам как Анди гушка, целува, успокоява, разказва приказки, пее и т.н на Лизи. Чувството и изживяването не могат да се опишат и сравнят с нищо друго!!!   За имената под секрет да ти кажа, че до последно се колебаехме между София и Луиза. И на двама ни са ни любими.   Дори си говорим, че ако живот и здраве имаме трета дъщеря, вероятно ще е София.  

Рибке, ти ли ме питаше за името? Както Андреа, така и Луиза не е кръстена на никого. Не сме фенове на това по ред причини.

Хариела моите съболезнования. Съжалявам за загубата ви. Стана ми страшно мъчно като те прочетох. 
За разлика в гледане между момче и момиче.. ами не намирам. Същото си е, може би само първия ден в къщи, когато сменях памперс и миех дупе ми беше малко странно. Прави ми впечатление, че за разлика от Ема, Ники е по-проблемен. Смисъл първо му се подуха гърдите Няколко дни направо все едно имаше орехчета. Оказа се, че е хормонално и бързо премина, но беше достатъчно да ми изкара акъла. Също има повече колики, а от 2-3 дни се е опъпчил по лицето. Днес ще ходим при педито и се моля да не е някой стафилокок от Шейново, че във форума и това прочетох

Панди ама вие вече и 3-то коментирате. Браво, браво- възхищавам ви се! Аз лично приключих с децата и възнамерявам да си сложа една спирала. Коментирахме го с моя доктор още в болницата. Изписа ми я като каза, че можем да я сложим още сега на контролния преглед месец след раждането. Аз все пак мисля да изчакам още 2-3 месеца докато кърмя, пък дано не стане някой фал.

Здравейте:)
Намаленията в Комсед нещо са минали покрай мен, незнаех за такива, само в Хиполенд сме се възползвали и то винаги преди Коледа, но вече ще следя и за Комсед благодаря за информацията.
Бременея си аз ,но нещо темата на бъдещите бебоци "майските" ми е скучна , коментират се шишета, колички т.н. , а аз съм старо куче.А в нашата темичка гледам са си останали най сериозните писачки аз наистина мисля, че спрях да пиша от две години насам, но редовно си ви следях и виждах как оредяват редиците на мамите тук . Сега по често ще шпионирам, а и чат-пат ще се разписвам .Бебока пак ще е мъж, но това на 100% ще се види на живо( в точния ден и час,когато той си избере), че вече няколко близки до мен  бяха подведени до последно .Вярвам на моята доки, но все пак...
Хариела съжалявам за загубата ви бъдете силни 

Да, много искаме трето детенце, живот и здраве.  Но зависи от много неща. Аз лично трябва да видя като тръгна да се връщам на работа след 2 години, на какво ще се върна и как ще ми потръгне. Ако не успея да намеря работа по професията ми, която да не е на безумни смени, ще е практически невъзможно гледането на три деца. Имам да мисля и за цялостна смяна на професията, въобще нелеки решения и ме чакат.

Dusty wind, пъпчиците към третата седмица са нормални - хормално очистване на организма. И Анди, и Лизи минаха през това, Лизи имаше доста по-малко и минаха за 3 дни. Иначе съм чувала, че момченцата едва ли не имали повече "проблеми" като бебенца, но аз мисля, че като цяло всичко си е до детенце. На спирали не вярвам. Първа братовчедка на ММ е "дете от спирала".   Е сигурно вече са по-съвременни и надеждни, но съм останала с впечатлението, че продлжава да има прекалено много "фалове"...
 
Skypetia, хехе ами ще оредяват редиците, като спирате да пишете.

Дъсти, ревността при децата е на приливи и отливи, при нас е имало и доста по-емоциални сцени на ревност от описаните от теб, но отминаваха. Откакто оба4е малкото е по-мобилно и докопва вси4ки игра4ки на баткото са сълзи всеки ден- е, не е нон-стоп, но лудницата е в пъти по-голяма, голям Бибитко рано или късно стига до извода да сме вържели малкия с въженце, за да не пипал нищо или пък 4е не искал брат4е, да сме го подаряли някому, или пък някоя друга детска щуротия. А хем баткото е кротко дете(но пък много 4увствително от друга страна).Е, има и дни, в които се гушкат пове4е, не се сдърпват постоянно помежду си.

Панди, и аз познавам една девойка, забременяла със спирала, но това е било преди 10-на години, така 4е новите изобретения в тази област може да са по4ти 100 % сигурни.
4удесно е, 4е на4алото като майка на 2 деца е добро. Като се върна назад, първите месеци с децата ми са ме изстисквали порядъ4но , за съжаление съм била по-скоро стресирана, отколкото щастлива. Наслаждавай се на тези моменти!

Елия, Бибит4ето е фен на детските енциклопедии- някои от тях са на по-сложен език, но опростявам фразите, които ми се струват неразбираеми за 4-годишно. То не бяха теми за самолети, за влакове, за машините, после дойде ред на Космос, планети, Луна, Слън4еви системи. Последното сума време го вълнуваше, даже все още следим в коя фаза е Луната.
Последно 4етохме книги за морския свят, за гигантите на океаните(разли4ните китове, косатки, делфини, китови акули, скатове....), Бибит4ето така се вживя, 4е ве4е 2 месеца сме на такава вълна. Даже отново се записахме на библиотека и взех назаем 4удесни детски енциклопедии за китовете и техните роднини.
Приказки и детски роман4ета в момента са на заден план, единствено Франклин успява да измести временно актуалните теми за деня.

Е това одавна не ви се беше случвало, докгато публикувам и някой друг да пише.
Честито на скайпетя. Добре завърнали се на всички останали.
И
Алегория извини ме, но не помня какво сме ви подарили.слид второто дете паметта ми съвсем изчезна. Помня че от Алекс имаме книжка с приказки и от месец се каня на я извадя да четим вечер и все ни стигам в лудницата.
Май ние с Терп повлякохме грак и ето колко много бебенца се чакат. Много се радвам. Много и от ттарите мами се разписаха.
Марти ревност не е изпитвал, по скоро се ядосваше че не става неговото. Сега колко се обичат тези деца, няма такава радост, Ками ако мрънка като види Марти млъква, той пък тя катоттане от сън скача и ходи да я гали, целува и да и се радва. Любимата ни игра е гоненица. Аз я държа той тича и го гоним, лети и крачета и се хили с глас от радост. А понякога просто го гледа и му се хили. Фенове сме на книжките за Франклин, гленаме ги и на тв то. Доста неща научава от там. 
Аз карам сноуборд и искам на това да се учи, а не на скучните ски. До  2 седмици сигурно ще заминем и ще питам един учител какво и защо.
Терп, дай линк за този дух, да ме смени малко в отговорите на 100 въпроса. Вчера му взехме миксер с купа (розов) толкова бил хубар този миксерак. Аз нали постоянно му бъркам някакви сладкиши, по скоро той бърка и искаше и той да има такъв.
За бебето спасение няма, мронкало си е като батко си. Пуу не иска и да спи като него. Явно ще чакам да мине. Прегръщам я и я целувам много. Не помня така да съм се радвала на Мартин. Той и беше много проблемен де. Все болен, мрънкащ, ревящ. 5 месеца с него ми се струваха години  а с Ками почти не ги усетихме. Много ми е лудницаобаче, искам малко тишина и спакойствие.
Хари, много съжалявам много. Просто като прочетох плаках и аз. Загубих тати преди 3 години, с времето ежедневието така те оплита че просто по рядко се сещаш. Аз от тогава вече 3 години го сънувам поне 3 пъти седмично. Много ми е тежко. Обичах го много, той беше моята опора във всичко. С мама одавна не се разбираме особенно и сега без него ми е още по трудно. Книгите и на мен помогнаха. Понякога си поплаквам нощем.  Радвай се че София ще я помни, защотона мен това ми е най голямата болка. Тати макар и болен много обичаше Марти и имаха жестока връзка, тати винаги се разплакваше като го гледа, на деди момчето, хранеше го, не межеха един бездруг, а другият му дядо за 1 година го беше виждал 5 пъти. За жалост Марти сега не помни тати, а помни само дядото който не му пукаше за внука. Много ме боли за това. Показвам снимки, говоря, но не помага. Беше на 1 годинка като почина и няма как да запави този спомен.
Съжалявам че и ав ви натоварих излишно ама имах нужда на го кажа.
Алегория, моя колежка с която бяхме много близки ме обяви че съм нервачка, защото съм била бременна, а изобщо не беше така. Накрая каза че и мъжа ми е грозен и и теглих една. И да е грозен мой си е и аз съм си го избрала. Да си види нейният и тогава да говори. Та тегли им по енна и на не ти пука. И да си дебела на теб ще ти мине, а дано завистливите колежки станат по дебели като толкова знаят.
Хайде до скоро с здрави дечица

Чета ви  ,но незнам какво да кажа за загубата на Хари, Глупи
Не мога и не искам да си представя каква мъка е това. 
Моите искрени съболезнования 
Глупи- не бяха мойте колежки, ама нищо. Аз също съм на бидон, ама съм свикнала.
За мен важно е,че съм всеки ден по 60 минути на пътеката във фитнеса и се движа, а другото ще изчезне после  Имаме рамка за снимка, текстилна, морска - в нея има разкошна снимка на Теди от първото му море.
Панди - ако не е тайна на къде мислиш да се ориентираш със смяната на професията? Много хубаво, че искаш промяна. Въпреки, че доколкото помня те гледахме по ТВ-то 

   Здравейте, Дами! Как сте? Надявам се да няма вече болни дечица! Хари - Съжалявам!!!  За избора на име съм с двете ръце против да се кръщава на някой..., така или иначе винаги има недоволни! Какви са тези шефове, какви са тези колежки..., на кой нормален ще му мине през ума,че една бременна е дебела?... УжасТ! И какво означава, че имал бил планове за лятото??? Много важно... Съжалявам, много се възмутих! Пандичке, страхотно е, че мислите за трето бебче! Дай Боже повече такива смели родители  Някой ден и аз бих искала...  Рибке, как реагира Митко, като разбра, че ще има братче? Сигурно много се радва..., страхотно е да не си едно дете, винаги имаш най-, най-близък човек до себе си! Изпаднах в едни размисли.... Незабравим ден!!! 

Леле, ама много трудно ви чета като не разделяте на нов ред и/или не болдвате лично обръщение към някого. Очите ме заболяват.  

Глупи, на мен пък сноуборда ми се струва скучен.  

Алегория, о още не зная, това е много труден въпрос и за това писах, че имам кажи-речи две години да го мисля. Иска ми се да си остана в ТВ, но да работя нормални смени. На този етап ми се струва невъзможно, но не се знае. Ако ли не, може би някой сайт, колкото и да мисля, че там пък ще ми е скучно. Угодията е трудна.   Може и тотално да сменя поприщено, но идея си нямам в каква насока. Просто никога не съм вършила работа, различна от журналистическата (изключвам работа в магазин, кино и бар като студентка в чужбинско   ).

Бибитке, засега Анди всеки ден ме убеждава как всичко ще споделя с Лизи и нямало да й се сърди, ако й чупи играчки, но да видим. Иначе и аз си мисля, че покрай споделянето на играчките традиционно има вероятност за поява на ревност, но дано отново бъдем приятно изненадани. Като цяло Анди е много разбрана, поне засега, и до момента с лекота преодоляваме нейната адаптация към новия член на семейството. Пу-пу!

Бибитке наясно съм, че ще е на приливи и отливи. Надеждата ми е, че като са момче и момиче всеки ще си играе с неговите играчки. Ще видим де А дано !

Янче риск винаги има. 100% сигурно е само ако не практикуваш Аз лично съм против противозачатъчните. Изпатих си от тях достатъчно и при никакви обстоятелства не бих пила отново, ако ще и най-добрите да са. И при тях има риск, особено ако пропуснеш хапче. Остава само презерватива, но и той може да се скъса, така че ... ако е писано да стане-ще стане

Глупи ние с мъжа ми от миналата година караме борд. Тоест той кара, аз още се уча. Искам и Ема да кара сноуборд, но ми се струва по-трудно за малко дете, а и всяка година трябва да купуваме нова дъска, не е така лесно както може да се намерят ските за този ръст (в началото ще взимаме под наем). Вие качвали ли сте Марти? От къде взехте дъската и автоматите? Ние намерихме в един сайт дъска и автомати за ръста на Ема, но 500 лв не ми се дават Тази година ще я пуснем на ски, пък догодина вече може и да инвестираме в сноуборд за нея и баща и да я учи.