много хубаво сте се разписали - личи си вълната от сладки номер 2 проекти

На всички бременеещи стискам палци и пожелавам много лека и приятна бременност с прекрасен резултат накрая!
Ох като гледам колко книги сте изброили се замислих, че скоро май нищо не сме чели вкъщи, понеже пак са разбъркали всичко и още не смогвам да го наредя и съответно книгите са потрупани.
Боби преди време все за Питър Пан искаше да му чета. Ади си ги разглежда и ако са с пъзели просто изважда всички части, та после едно редене пада...
От градината, обаче, малката толкова песнички е научила, че вкъщи все си пее. На моменти явно не помни думичките и просто си добавя нещо от нея и продължава - голям кеф е да я гледа и слуша човек.
Dusty_wind това с разпределянето на играчките при нас е наопаки все: девойката играе с колите и камионите, а младежът разнася куклите и чиниите.
Най-безумно става като имат 100 играчки, ама се сбият за някой боклук тип кутия или лист, че напоследък им давам едни перфоратори тип листенце, звездичка и голяма забава настава с дупченето и събирането на изпадналите елементи, но винаги има спореове какво да дупчат.
Тия дни се сдобиха с вигвама на Икеа (в средата на апртамента имам уютно местенце, в което редовно се налага и да пребивавам вкупом с двете деца, понеже игрите трябва да включват и мама).

Янче, мога да те окуража за смяната на попрището. Да, трудно е, но съм сигурна, че може да се случи. Знаеш, че и аз се опитам в тази насока, но то време има да стане всичко както си трябва. Гушкай сега двете принцеси, а останалото като си върви като нещо, което си мислиш в един момент ще започне да ти се прояснява и ще знаеш към какво да тръгнеш.

Хари, голяма прегръдка мога да предложа. За съжаление наистина само с времето и новите емоции човек приема тези неща малко по-спокойно.
Глупи, мисля, че още са малки по снимки да разберат неща за хора, които не помнят. Аз съм се опитвала да обясня какво е дядо, защото те реално не са го виждали моя баща, но им е трудно да схванат къде е и защо го няма. Знаят си бабите и дотам.
Хайде хубав ден и дано тая мъгла най-накрая се разнесе, че не се трае вече!

Не знам защо в съзнанието ми изплува твоето лице и я питам "ама вие тук ли сте си, не сте ли по морето?", тя ме гледа опулено.
В мнооого голямо последствие (примерно след седмици) се сетих, че сме си бутали количките заедно в парка... Кажи как сте?

Да ти призная един ден беше малко след като ви бяха изписали и пресичаше с Андичка Гоце Делчев точно срещу блока ви и спрях и ви направих път, много мило ми стана като ви засекох така случайно
Всъщност ако знае някъде по-леки писти с изкустен сняг цялата съм в слух
Пред нас сега стои този въпрос на дневен ред. На мястото където е не е лицензирано и няма как да му признаят предучилища. Не че ми е проблем, даже съм склонна да си платя глобата и да не го водя, но пък ако го оставя там ще остане с по-малки дечица само, има 2 дечица по-големи от него и тях ще ги местят в предучилищна. А на него по цял ден в училищна сграда, било то и частна ми се струва, че ще му дойде в повече, защото все още спи на обяд, а и аз си държа да спи. А ако го пусна сега в това училище което ми харесва там има доста познати дечица и в неговия клас ще има и в първи клас ще има. И съм в чуденка какво ще е най-добре за него. Вярно, че до Септември са 9 месеца и той ще израстне, но пак ми е рано още. Мислили сте вие по въпроса или ви е далечно още?
Миналата седмица щеше да стане един много страшен инцидент с колата, а всички бяхме вътре в нея. Мъжът ми казва, че не само Господ ни е пазил, а е сигурен че и майка ми е бдяла над нас. Той е по-уверен от мен в тези неща. Аз чета една книга "Пътят на душите", препоръча ми я Геринела и много й благодаря. Тази книга ми помогна поне малко да се съвзема и да си променя виждането за смъртта. Но на моменти пак се обгръщам само със скръб и нищо не може да ми помогне. След смъртта на мама разбрах колко безоблачен и лек живот съм имала досега.