Човек да не владее езика си е тъжно, нека затова да се потрудим дружно!

  • 96 298
  • 738
# 300
Само
Вапцаровото произведение
Виж целия пост
# 301
Как се пише
 Никола-Вапцаровото произведение
 така ли е?

Така е.
Сложни притежателни прилагателни, образувани от имена на лица с наставките -ов, -ев се пишат полуслято и с начална главна буква за всяко от имената.
Но - иванвазовски, елинпелиновски....Сложни прилагателни, образувани от имена на лица с наставката -ски за качествена характеристика се пишат слято и с малка буква.
Дано да съм го обяснила правилно.
Виж целия пост
# 302
Прекрасна тема, която съм пропускала по незнайни за мен причини. Връщам се да чета и да си опреснявам знанията, благодаря!
Виж целия пост
# 303
Благодаря, Дидева
По принцип такъв израз ми звучи тромаво, но беше от упражнение по граматика. Обяснението ти е разбираемо  bouquet
Виж целия пост
# 304
 Hug много ценна тема ...
Преподавам на студенти, които масово пишат с грешки дори и в WORD.
Вместо да им чета есетата по теми свързани с изкуството, аз поправям правописни грешки  Rolling Eyes.
Виж целия пост
# 305
Здравейте!
Влючвам се в изключително полезната ви тема с питанка, макар и от нежизненоважно значение!  Wink
Снощи третокласникът ме застреля с въпроса "шезлонзи или шезлонги"? Инстинктивно отговорих първото, макар че ми е трудно да го "сдъвча", после се замислих. Значи, имаме:
- архипелази, хирурзи, носорози..., но и
- макрофаги, итонги (срещала съм го в нета), дифтонги... да не зачеквам династиите, че там нещата, предполагам, са други. Та, шезлонгът къде се вмества? А "зигзаг"?
Има ли правило и какво е то?
Виж целия пост
# 306
В един онлайн правописен речник дават шезлонги
а за зигзаг - зигзаги и зигзази т.е. дублетна форма

предполагам, че тези, които образуват мн.ч. на ГИ са по принцип чуждици, навлезли скоро в езика ни, поради което т.нар. палатализация /смекчаване/ на съгласните не играе никаква роля. Защото макрофаг, итонг, дифтонг и шезлонг са си чуждици.
Не че архипелаг и хирург не са, но са навлезли в езика доста по-рано.

а и възможно да зависи от това от кой език са преминали в българския.

Само си разсъждавам върху въпроса ти, без претенции да е вярно.
Виж целия пост
# 307
 "При звукосъчетанието нг в книжовния език не настъпва промяна: паркинг – паркинги, куплунг – куплунги, дансинг – дансинги."
Виж целия пост
# 308
Благодаря!   bouquet
Как не се сетих за последните примери! Embarassed
Виж целия пост
# 309
моля за малко помощ за домашно на петокласник, а именно:
В изречението "Бабата чете на внука си", кое е вярното - 1."внука си"  е допълнение или 2. "внука" е допълнение, а "си" е определение към него
Виж целия пост
# 310
Второто е по-близо до истината /"внука си" е разширено допълнение/. Не знам обаче дали в 5 се учат възвратните местоимения.
Виж целия пост
# 311
Възвратно местоимение се учи в 6 клас.
За разширено допълнение не се говори никъде, нито в 5, нито в 6.
В 6 клас "си" е несъгласувано определение към допълнението "внука".

Та за 5 клас - допълнението е "внука".
Виж целия пост
# 312
Копирам си питането от една тема в клюкарника. Касае се за определяне на рода на прилагателните в множествено число. Убягва ми защо трябва да се определя рода на прилагателното в мн.ч., след като независимо какво съществително определят, формите на прилагателните са ясни.
Например за прилагателното "красив":
м.р. - красив
Ж.р. - красива
ср.р. - красиво

Това, коя форма ще използваме зависи от рода на съществителното, но когато се използва в множествено число формата е една и съща - красиви. За мен е безсмислено определянето на род на прилагателното в множествено число. Ще съм благодарна някой да ми обясни кое налага това.

Число на прилагателните имена

В българския език прилагателните имена имат две форми - за единствено и за множествено число. Формата за множествено число е обща за мъжки, женски и среден род. Тя се образува чрез прибавянето на окончанието -и към основната (простата) форма на прилагателното име (стари, нови, сурови, висши).
Прилагателното име приема само рода на същ.име, което определя.
Когато на децата им се даде задача да открият прилагателните в един текст и да определят рода и числото и им се падне "красиви птички"- децата пишат така ж.р мн.ч т.е обръщат същ. в ед.число и така определят рода на прилагателното ,с което е съчетано.

Дали може да ми дадете официален източник на гореописаното?
От известно време съм в чуденка по този въпрос. Като човек на точните науки се опитвам да схвана логиката но определянето на рода на прилагателното в множествено число.... Наистина не разбирам, защо, след като формата в мн.ч. е една и съща, трябва да се определи и рода на прилагателното име  newsm78 Реално се оказва, че се определя рода на думата в единствено число, но всъщност тя е в множествено....и ако извадиш прилагателното от текста вече не може да му се определи рода, докато винаги може да се каже рода на прилагателното, независимо текста:

Красива - ж.р. - няма значение дали е ябълка, круша или слива, все е в женски род;
Красив - аналогично - м.р., независимо от това коя дума в мъжки род определя;
Красиво - ср.р.

Докато множественото число е едно и също - и за слива, и за хълм, и за око...т.е. не би следвало да се задава род на прилагателното в мн.ч.

Да, родът му се определя от съществителното...НО...както писах и по-горе - изваждайки прилагателното от контекста, пак може да се определи дали е в ж.р., м.р. или ср.р., което няма как да се случи ако думата е в множествено число.
Виж целия пост
# 313
Elfi, налага го принципът ма съгласуване на рода на прилагателното име с рода на съществителното име. Нищо, че в множествено число формата е една.  Peace
Виж целия пост
# 314
Elfi, налага го принципът ма съгласуване на рода на прилагателното име с рода на съществителното име. Нищо, че в множествено число формата е една.  Peace

Напротив, именно това, че в множествено число формата е една, обезсмисля определянето на рода в мн.ч....
Да, когато е в единствено число прилагателното се съгласува по род...но множественото число е еднакво за всички родове...дали ще са "ГОЛЕМИ дървета" или "ГОЛЕМИ калпазани" няма никакво значение...
прилагателно в мн.ч., ж.р = прилагателно в мн.ч., м.р. = прилагателно в мн.ч., ср.р.
иначе казано - нищо не налага определянето на рода на прилагателното в множствено число, по простата причина, че то е едно и също във всички случаи..
Това правило е лишено от всякакъв смисъл и логика...поредната недомислица...

Има езици, в които се налага определянето на рода на прилагателните и в мн.ч.
Например испански:
м.р мн.ч   - двама красиви мъже - dos hombres guapos
ж.р мн.ч   - две красиви жени - dos mujeres guapas,
но в българския не е необходимо...


Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия