Къде му е мястото на таткото по време на раждане?

  • 28 977
  • 817
# 135
Моят много иска, и ако раждам естествено ще е там, но подозирам, че повече ще мисля за него - нали мъжете са си по-лабилни от нас.... Но пък и ако седи отвън, също ще се притеснява, че не е вътре...
Виж целия пост
# 136
Аз не схващам защо трябва да се генерализира въз основа на личните схващания. Всеки си казва изживявнията, необходимо ли е да се унифицират. Аз явно тогава съм нераждаща и невнимателна, щото първия път докато раждах основната ми мисъл беше, че сестра ми никога не би изтърпяла такава болка newsm78 И кво, това ще да рече, че не съм раждала добре сигурно...
Сигурно за стотен път в тази тема ще наблегна на факта, че 15те мин пред родилна зала по никакъв начин не лишиха мъжа ми от емоцията, чувствата и т.н или мен от подкрепата му, която имах през всичките останали 10 часа.
Виж целия пост
# 137
Бубчето, ти все лично ги приемаш нещата... Ясно е, че всеки си казва мнението - няма как да знаем кой как ги е изживял ражданията. Така сте решили, така сте направили -никой нито ви критикува, нито има право да го прави. По-скоро става дума за нераждали кандидат-мами, които мислят, че татковците могат да се притеснят, гътнат и сексуално повредят  Joy та им казваме, че не е задължително да е така  Mr. Green
Виж целия пост
# 138
Ааааа, аз от самото начало твърдя, че нито са лемави, нито после стават асексуални и импотентни Mr. Green Ама се впрягам на тези квалификации с измамните усещания, всеки си има неговите усещания и не можем да му ги променим, различните гледни точки могат да дадат на мацката идеи, за които не се е сетила, че могат да я притеснат или да й помогнат ако таткото е там.
Виж целия пост
# 139
аз мисля ,че мъжът трябва да си прецини сам или го иска или не .Аз бях с акушерка и тя ме обгрижваше повече от добре .Можех всичко да правя и се чувствах спокойна в нейни ръце , тя контролираше психиката и действията ми ,в този момент никой друг не би се справил толкова добре колкото нея .Разбира се и аз искам мъжете да видят колко е тежко раждането и да знаят колко е трудно всичко ,Но не се насилват тези неща според мен . А какво ще прави дори и ракийка със салата ( моя мъж не пие ) пак ще се притеснява и ще чака телефона .
Виж целия пост
# 140
но не вярвам някоя жена да каже, че е успяла да мисли за друго, освен за раждането и за бебето си в този момент.
Честно ли? Не мислех за бебето. Само за себе си.  Joy Joy Joy
Виж целия пост
# 141
Бубчето, не съм се заяждала, исках да подчертая момента, че присъствието на таткото не непременно разсейва родилката ш я кара " да го мисли", което излезе като тенденция в дисскусията и притеснениеи за доста от нераждалите момичета. Чудесно е, че ти даваш и срещуположното мнение.
Иначе, и на мен много ми се искаше да се разсея с някава друга мисъл, ама пустите му контракции не ми дадоха, ще видим втория път как ще е Simple Smile
Виж целия пост
# 142
Разбира се и аз искам мъжете да видят колко е тежко раждането и да знаят колко е трудно всичко ,Но не се насилват тези неща според мен .
Tова пък въобще не ми е хрумвало като причина да присъства мъжът ми.
Виж целия пост
# 143
Разбира се и аз искам мъжете да видят колко е тежко раждането и да знаят колко е трудно всичко ,Но не се насилват тези неща според мен .
Tова пък въобще не ми е хрумвало като причина да присъства мъжът ми.
Ето това е последното заради, което бих искала да присъства и първото, заради което не бих искала. Не мъжете правят избора дали ние да раждаме или те, за да се опитваме да им вменяваме вина, да им натякваме или да се изкарваме героини и мъченици...
Виж целия пост
# 144
И  двете   си  деца  родих  в  присъствието  на  таткото.  Таткото  отряза   и   двете  пъпчета.   С  втория  ми  син,  ако  не  беше  милото  ми  момче,  не  знам как щях  да  се  оправя.  Родих  без   доктор,  от  2 см до  10  разкритие  +  излизането  на  беб  стана  за  30  минути. Милото  ми  държеше  легенчето,  защото  си  повръщах  стабилно /  според  сестрата, реакция  от  болката  и  контракциите/.  Твърдо  съм  за  присъстването  на  таткото   и  двамата  не   съжаляваме.  Самият  той  ми  каза, че  ако не  е видял  какво  е,  никога е  нямало  да  ми  повярва.  Мисля,  че  не  трябва  да  лишаваме половинките  си от   това.
Виж целия пост
# 145
На първото раждане ми се искаше да е с мен, но по стечение на обстоятелствата беше на няколко хиляди километра  Confused. Беше леко естествено раждане. Вторият път обаче се наложи секцио по спешност, него току що го бяха пуснали в отпуск и се радвам, че заради 5мин закъснение не успя да ме види преди да ме вкарат в операционната. За нищо на света не желаех да му причинявам подобно нещо. Важното за мен беше, че се грижеше за малката абсолютно сам първите два-три дена докато започнах да се справям сама, а го беше страх даже да я вземе на ръце да не я счупи  Heart Eyes
Виж целия пост
# 146
Голям спор заформихте пак от нищото.  Laughing Така както се чувстват комфортно родилката и таткото, така ще си го направят. Всеки има избор как иска да е.
Виж целия пост
# 147
И  двете   си  деца  родих  в  присъствието  на  таткото.  Таткото  отряза   и   двете  пъпчета.   С  втория  ми  син,  ако  не  беше  милото  ми  момче,  не  знам как щях  да  се  оправя.  Родих  без   доктор,  от  2 см до  10  разкритие  +  излизането  на  беб  стана  за  30  минути. Милото  ми  държеше  легенчето,  защото  си  повръщах  стабилно /  според  сестрата, реакция  от  болката  и  контракциите/.  Твърдо  съм  за  присъстването  на  таткото   и  двамата  не   съжаляваме.  Самият  той  ми  каза, че  ако не  е видял  какво  е,  никога е  нямало  да  ми  повярва.  Мисля,  че  не  трябва  да  лишаваме половинките  си от   това.

чувала съм татковци да казват - айде айде какво пък толкова станало едно раждане ,а мамата се разпорила милата от напъни ,еми не е честно да си мислят че работата става като по филмите
Виж целия пост
# 148
*АДРЕНАЛИНКА* и ако види, че е много страшно/тежко и т.н. ще те уважава/обича повече ли? За мен ако един мъж има отношение и уважение към жена си, никога няма да омаловажи това че е родила детето му. А ако отношението му е такова и да присъства на раждането, то пак ще си остане такова.
Виж целия пост
# 149
не   че  уважението  е  повече...Мисля,  че  просто  не  бива  да ги лишаваме  от  това.  За  татковците  раждането  на  дете  е също  толкова  важен  момент.  А  като  каже  някой   моя  не  може,  ще  припадне,  направо  ми  бърка  в  здравето.  Какви  са  тия  мъже. Ако не  може  да  те  подкрепи  в  такъв  момент.  Не  съм  чела  всички  коментари  -  може  и  да  има   такива  мами,  просто  не  мога  да  го  разбера   - нищо  лично.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия