Второкласници

     За мое огромно съжаление, при нас е точно обратното Вече нямам сили да се мъча да го вкарам в правия път! В нищо не е самостоятелен, за нищо не мога да му имам доверие, че ще го свърши, ако го помоля, дори и насила го карам да слезе пред блока да си играе с децата. Ако аз не му кажа да направи нещо, няма да се сети изобщо, било то да се измие, да се нахрани, пък камо ли да седне да чете, да пише и да свири. По цял ден може да се занимава с разни играчки, филми, простотии. И да кажеш, че  го прави кротко и не пречи на никого, добре, ама не е така - вдига цялата къща на главата си, непрекъснато дразни сестра си нарочно, изкарва и нея и мене и всички извън нерви и когато се развикам той се хили и пак го обръща на игра. Не мога вече, честно ви казвам, не издържам! Сигурно грешката е в мен, но не знам как да я поправя. А сестра му пък е пълна противоположност, слава Богу! Може да е малка, но е много съобразителна, внимателна, прецизна, всичко изпълнява и то старателно и точно. Когато съм само с нея по цял ден не повишавам тон, а с него пресипвам от викане и пак той си знае неговото. Разбира се, опитвала съм и да реагирам спокойно, да обяснявам спокойно ситуациите, но и това не помага.
      Извинявам се, че така ви се оплаквам, ама като прочетох поста на ivap и ми се прищя да споделя с някого. Просто ваканциите се оформят като най-омразното време през годината и то защото съм по цял ден с него и с претенциите му. За съжаление в малкия ни град няма много възможности за развлечение и спорт на децата, даже никакви през лятото, и малкото детски площадки вече са ни омръзнали до болка. Баща му е през повечето време на работа и няма много възможност да го изведе така "по мъжки" да спортуват или просто да са само двамата.
     Иначе в училище се справяше с всичко много добре, завършихме с "Отличен" първи клас и то съвсем заслужено (като изключим краснописа), много е умен, бързо схваща, само ако не е разасеян. Все се надявам, че всичко това ще го израстем и с времето ще стане по-отговорен и по-самостоятелен, поне колкото да може да пресича безопасно улиците и да се самообслужва.
      Още веднъж се извинявам за дългите излияния, но който не иска, спокойно може да не ги чете

Искрено ти съчувствам. Утешителното е, че по-дивите като малки, като големи са свестни, сериозни хора  

Със сигурност може да се оправи и да отиде на училище с рейса. На три спирки от нас е и няма пресичане, но мисля че още й е рано. Сестра й тръгна сама в пети клас.
На есен започва уроци по английски и е много развълнувана. Дано да й се задържи ентусиазмът.

И аз ще си го водя на у-ще.Близо е,но има глутница с кучета и ме е страх.

eee, много гадно Нямам нищо против животинките, но това с глудниците си е страшничко Сори за офф-а