Да, виждам, или по скоро чета. Друг е въпросът, че некои хора се дразнят от всичко явно.
В тази тема или си правиш общофорумски изводи?
Щото аз за тази конкретна тема говоря. Разпознахте ли се?
- Публикувана: 8 авг. 2013, 12:03 ч.
- Последно мнение: 13 авг. 2013, 09:52 ч.
# 375
10 авг. 2013, 14:30 ч.
В тази тема или си правиш общофорумски изводи? Щото аз за тази конкретна тема говоря.
Виж целия пост
В тази тема или си правиш общофорумски изводи?
Щото аз за тази конкретна тема говоря.
# 376
10 авг. 2013, 14:33 ч.
Всъщност първия въпрос, който ще бъде зададен на дете в ДГ/училище, е точно този. И е една от причините за ранна ДГ в много страни. Вкл. и в коментарите под статии в бг вестници могат да се прочетат коменатрите и настроенията спрямо циганските деца, които общуват на цигански с родители и други близки, и проблемите им при сблъсъка с образователната система.
пп. стига ирония и сарказъм, за тази тема говоря, макар че тя тръгна от някакъв блог, пък къде стигна. Не е трудно да се намерят поне 10 неща, които са подразнили хората дотук. Спектърът е широк:)
Виж целия пост
Не така. Никой не е писнал, че децата, отглеждани във Франция говорят официалния език на държавата, пищят, че не говорят родния си у дома. Не виждам някой да е писнал, че циганчетата говорят цигански у дома, а ти? 
пп. стига ирония и сарказъм, за тази тема говоря, макар че тя тръгна от някакъв блог, пък къде стигна. Не е трудно да се намерят поне 10 неща, които са подразнили хората дотук. Спектърът е широк:)
# 377
10 авг. 2013, 14:37 ч.
Виж сега, аз не оспорвам по-широките теми, които се засягат в разговора, зададох съвсем, съвсем конкретен въпрос. Нивото на активни предразсъдъци в родното общество е съвсем очевидно, но в досегашната дискусия се говореше за нещо друго, а именно да се правим на по католици от папата. Аз лично не виждам какъв е проблемът на някого нечие дете вкъщи да си говори на какъвто език може и иска. Влизайки в образователната система, нещата по необходимост се променят, не само тук, навсякъде.
Виж целия пост
# 378
10 авг. 2013, 14:43 ч.
Ами конкретният въпрос тръгна точно от предразсъдък. Представи си за секунда дете, което от 52 седмици 48-50 живее в чуждоезикова среда и 80% от комуникацията му е на чужд език, дори единият родител да говори само български. По какъв начин се очаква детето да успее да научи и използва добър български, с какъв приоритет и колко усилия гълта тази задача и в крайна сметка какъв е смисълът ( освен евентуално да не дразнят чувствителните уши през двуседмичната ваканция 
. Не ме разбирайте погрешно, не казвам, че не бива да се учи и говори майчиния език, но прекрасно мога да разбера хора, които са в такава ситуация, че българският им заема минимална част от живота. Човек се адаптира към промените, иначе е загубен.
Ако ви е интересно, скоро пусках тема в чужбинския за проблемите, които срещат триезичните възрастни. Нито е лесно, нито е просто.
Виж целия пост
. Не ме разбирайте погрешно, не казвам, че не бива да се учи и говори майчиния език, но прекрасно мога да разбера хора, които са в такава ситуация, че българският им заема минимална част от живота. Човек се адаптира към промените, иначе е загубен.Ако ви е интересно, скоро пусках тема в чужбинския за проблемите, които срещат триезичните възрастни. Нито е лесно, нито е просто.
# 379
10 авг. 2013, 14:43 ч.
Естествено, че нещата не са толкова прости, както и Рокси пише.
И естествено, че като тръгне детето на градина и училище, ще общува по-добре - далеч по-добре - на чуждия език.
Но все си мисля, че трябва, редно е поне да разбира майчиния си... стига майката да го иска и да му говори на него.
Скоро детето ми разказа за новото си познанство - българче. Ама всъщност не е, ами се оказа трето поколение американче. Баба му отишла с майка му в корема в Америка. Майката е женена за американец. Детето говори български. Не перфектно, но напълно добре, за да може например да ходи на курс по летни занимания с други българчета - баба му го води всяко лято тук. Не може да чете и пише на български - не знам дали все още (6 годишно) или не смятат да го учат.
Та, всичко може, стига човек да иска.
Виж целия пост
И естествено, че като тръгне детето на градина и училище, ще общува по-добре - далеч по-добре - на чуждия език.
Но все си мисля, че трябва, редно е поне да разбира майчиния си... стига майката да го иска и да му говори на него.
От мен да мине, права си.........., но до второто поколение родено там
Та, всичко може, стига човек да иска.
# 380
10 авг. 2013, 14:52 ч.
Ах, една от любимите ми теми. Продължавайте да умувате и търсите правилния отговор и рецепта. Ако беше вечер, щях да сипя чаша вино, докато ви чета.
Виж целия пост
Продължавайте да умувате и търсите правилния отговор и рецепта. Ако беше вечер, щях да сипя чаша вино, докато ви чета.
# 381
10 авг. 2013, 14:56 ч.
Майка в чуждоезична среда е по-склонна да подържа у децата си своя език, отколкото баща в чуждоезична среда. Имам предвид майката, живееща в езикоавата среда на бащата, сравнено с бащата, живеещ в езиковата среда на майката. Имам си и лични примери.
Не така. Никой не е писнал, че децата, отглеждани във Франция говорят официалния език на държавата, пищят, че не говорят родния си у дома. Не виждам някой да е писнал, че циганчетата говорят цигански у дома, а ти?
Познавам едно семейство бащата е българин,а майката мароканка. Децата са родени и отраснали в Мароко,там и учат,нооо бащата ги е научил на български,говорят завалено и с акцент,но пишат доста добре. Всичко е относително.
Има ли желание има и начин. Аз бих искала децата ми да знаят моят майчин език и този на бащата.
А по между си с братчетата и сестрите да си говорят както намират за добре.
В семейството на моята половинка той разговаря с родителите си на техният език,но със сестрите и братята си на френски.
Виж целия пост
То затова се казва "майчин език", защото майката говори с децата си на точно този език.
Майка в чуждоезична среда е по-склонна да подържа у децата си своя език, отколкото баща в чуждоезична среда. Имам предвид майката, живееща в езикоавата среда на бащата, сравнено с бащата, живеещ в езиковата среда на майката. Имам си и лични примери.Ама за циганчетата ще опищите орталъка, че не говорели български, нали
Те ти двойни стандарти, те ти широк мироглед
Те ти двойни стандарти, те ти широк мироглед
Не така. Никой не е писнал, че децата, отглеждани във Франция говорят официалния език на държавата, пищят, че не говорят родния си у дома. Не виждам някой да е писнал, че циганчетата говорят цигански у дома, а ти?
Познавам едно семейство бащата е българин,а майката мароканка. Децата са родени и отраснали в Мароко,там и учат,нооо бащата ги е научил на български,говорят завалено и с акцент,но пишат доста добре. Всичко е относително.
Има ли желание има и начин. Аз бих искала децата ми да знаят моят майчин език и този на бащата.
А по между си с братчетата и сестрите да си говорят както намират за добре.
В семейството на моята половинка той разговаря с родителите си на техният език,но със сестрите и братята си на френски.
# 382
10 авг. 2013, 14:58 ч.
Да кажем, че е чудесно дори. На някои хора им се получава, на други не им се получава.
Мисълта ми е, че не бива хората да стават за подигравка и да се смята, че всички се превземат.
Щото после идва и другата тема - за подигравките и с психическия тормоз. Ами то няма как да се избегнат тия работи, като към всичко се подхожда с високомерие или осмиване. Глей го па тоя се прави на по англичанин от Кралицата - ми да се прави. Аз като не искам детето ми да се прави, ще го запиша да учи език.
Между другото на мен ми е проблем да общувам на чужд език именно защото си мисля, че не казвам всичко правилно и че ще ми се смеят, а хората си плямпат, общуват и не им пука. Аз аз понякога изглеждам доста загубена и необщителна в смесена компания, а истината е, че съм плямпало и не може да ми се затвори устата.
Не те репликирам с грубост, и Рокси е права, но се хванах за твоя цитат, за да се изкажа и аз умно,
Наздраве, Кейси, с .... мохито?
Виж целия пост
Но все си мисля, че трябва, редно е поне да разбира майчиния си... стига майката да го иска и да му говори на него.
Да кажем, че е чудесно дори. На някои хора им се получава, на други не им се получава.
Мисълта ми е, че не бива хората да стават за подигравка и да се смята, че всички се превземат.
Щото после идва и другата тема - за подигравките и с психическия тормоз. Ами то няма как да се избегнат тия работи, като към всичко се подхожда с високомерие или осмиване. Глей го па тоя се прави на по англичанин от Кралицата - ми да се прави. Аз като не искам детето ми да се прави, ще го запиша да учи език.
Между другото на мен ми е проблем да общувам на чужд език именно защото си мисля, че не казвам всичко правилно и че ще ми се смеят, а хората си плямпат, общуват и не им пука. Аз аз понякога изглеждам доста загубена и необщителна в смесена компания, а истината е, че съм плямпало и не може да ми се затвори устата.
Не те репликирам с грубост, и Рокси е права, но се хванах за твоя цитат, за да се изкажа и аз умно,
Наздраве, Кейси, с .... мохито?
# 383
10 авг. 2013, 15:07 ч.
Дзън-Дзън, това е чудесно, дано има повече такива бащи. Най-често, обаче, майката е носителят на майчиния/родителския език, както каза и Андариел.
Рокси, никой не казва, че е лесно, но не е и непостижимо, даже хич никак в общия случай, който е двуезичен, все пак. Важи и за българчета, отглеждани в чужбина, и за ромчета, да сме политкоректни, отглеждани в България.
Виж целия пост
Рокси, никой не казва, че е лесно, но не е и непостижимо, даже хич никак в общия случай, който е двуезичен, все пак. Важи и за българчета, отглеждани в чужбина, и за ромчета, да сме политкоректни, отглеждани в България.
# 384
10 авг. 2013, 15:08 ч.
Да разкажа един пример от сегашно време, за едни хора. Майката и бащата са мигрирали в САЩ още в зората на демокрацията. Детето е родено там, в момента е сигурно някъде на 16-17. Говори и разбира български доста добре, макар и с акцент, може да чете и пише, в общи линии познава някои ключови географски и исторически факти. Почти всяко лято е при баба си в България за няколко седмици, и както тук, така и в Щатите с детето е работено индивидуално, не е ходило в българско неделно или както там се водят такива училища, продукт е на американската образователна система, поело е американските нрави, което е логично. Чувства се неудобно от поведението на хората и връстниците си тук, но го приема като част от живота и дори започва на втората седмица да му харесва. Сигурно и на неговите родители им е коствало много, що ли, интересно, не са решили, че усилията не си заслужават, нали и без това детето е родено там и най-вероятно ще живее там! Никой от родителите не си е поамериканчил имената, момичето е с българско име.
Виж целия пост
# 385
10 авг. 2013, 15:09 ч.
Да, то стана ясно, че за някои е постижимо, обаче за тези, които не е? На стената на срама?
Виж целия пост
Рокси, никой не казва, че е лесно, но не е и непостижимо, даже хич никак в общия случай, който е двуезичен, все пак. Важи и за българчета, отглеждани в чужбина, и за ромчета, да сме политкоректни, отглеждани в България.
Да, то стана ясно, че за някои е постижимо, обаче за тези, които не е? На стената на срама?
# 386
10 авг. 2013, 15:12 ч.
чак на стената на срама не, но е жалко за тях. Децата имат нужда от идентичност - дали ще са българи, цигани, франзуци или аборигени, това е част от самоопределянето им. Иначе са като дърво без корен - ашладисани на чуждо дърво.
Виж целия пост
# 387
10 авг. 2013, 15:14 ч.
Да, то стана ясно, че за някои е постижимо, обаче за тези, които не е? На стената на срама?
Естествено, че не, но моята теза е, че не е чак толкова непостижимо, че да се драматизира.
А на стената на срама само тия, дето го правят демонстративно и без нужда. 
Анди, аз имам два примера, много различни. В единия случай, децата, които занимаха на крехка възраст, около 3-4-5 години, след година-две почти не говореха български при връщанията си на гости на баба. Вторият е обратният - в дома на семейството се говори само на български, голямото дете (родено там) говори чудесно, малкото още не говори, защото е бебе. Но родителите държат децата им да знаят езика, не съм чула да са се озорили с английския, голямото дете си ходи на детска градина безпроблемно.
Виж целия пост
Рокси, никой не казва, че е лесно, но не е и непостижимо, даже хич никак в общия случай, който е двуезичен, все пак. Важи и за българчета, отглеждани в чужбина, и за ромчета, да сме политкоректни, отглеждани в България.
Да, то стана ясно, че за някои е постижимо, обаче за тези, които не е? На стената на срама?
Естествено, че не, но моята теза е, че не е чак толкова непостижимо, че да се драматизира.
А на стената на срама само тия, дето го правят демонстративно и без нужда. Анди, аз имам два примера, много различни. В единия случай, децата, които занимаха на крехка възраст, около 3-4-5 години, след година-две почти не говореха български при връщанията си на гости на баба. Вторият е обратният - в дома на семейството се говори само на български, голямото дете (родено там) говори чудесно, малкото още не говори, защото е бебе.
Но родителите държат децата им да знаят езика, не съм чула да са се озорили с английския, голямото дете си ходи на детска градина безпроблемно. 
# 388
10 авг. 2013, 15:14 ч.
Нещо не ви разбирам ...
Кой за какво се бори? Аз, примерно,
се боря за световен мир и ми личи
през девет земи в десета
Колкото емигранти - толкова начини ...
Ъъъъ, не се ли сърдихме на хипстъра
баш за това, че си позволява да съди?
Не? Щото аз с такова впечатление
останах, ама може и да греша ...
Виж целия пост
Кой за какво се бори? Аз, примерно,
се боря за световен мир и ми личи
през девет земи в десета
Колкото емигранти - толкова начини ...
Ъъъъ, не се ли сърдихме на хипстъра
баш за това, че си позволява да съди?
Не? Щото аз с такова впечатление
останах, ама може и да греша ...
# 389
10 авг. 2013, 15:18 ч.
То бързо се забравя. Уви.
Виж целия пост
Колкото емигранти - толкова начини ...
Ъъъъ, не се ли сърдихме на хипстъра
баш за това, че си позволява да съди?
Не? Щото аз с такова впечатление
останах, ама може и да греша ...
Ъъъъ, не се ли сърдихме на хипстъра
баш за това, че си позволява да съди?
Не? Щото аз с такова впечатление
останах, ама може и да греша ...
То бързо се забравя. Уви.
Препоръчани теми