Вагинално раждане след цезарово сечение и превенция на цезаровото сечение. Тема5

Ще зависи колко голяма ще стане, какъв тип и къде е миомата. Може да не порасне много като в моя случай, може да порасне. Божа работа, но в огромната част от случаите сама по себе си не е опасна.

Следващото условие е да се обърне бебето. Ще прочетеш много материали относно обръщането и как да се помогне. Първото ми дете се обърна много късно. Та правих такива упражнения. Заради тях или просто му дойде момента в един момент в последните седмици видяха и ми казаха, че е добре позициониран.

С второто ми дете много рано видяха, че миомата расте здраво и ме предупредиха, че има вероятност да не се обърне. В последните седмици се видя, че застава напречно. Не съм правила никакви упражнения, защото просто нямаше смисъл. С толкова голяма миома вече и аз самата не исках да мисля за естествено раждане.

Каквото има да стане, ще стане. Състоянието ти е нормално, често срещано, лекарите ще те следят и ще си в течение кое как се развива.

Знам каква е емоцията да искаш да се получи естествено. И аз бях в такова положение доста време. Накрая няма да ти пука как ще стане, просто ще искаш да свършиш работата 

Стискам палци   

Нощни очи, една моя позната й откриха миома, когато беше бременна в 6 м и си роди нормално без проблеми за миомата и когато спря да кърми я оперираха. Но колко е била голяма незнам. Имаш шанс все пак 

Момичета, имам нужда от помощ и успокоение по-точно...
Бременна съм с второ, първото го родих със спешно секцио. Второто е с термин 31 декември, ще се роди горе-долу, когато баткото ще е на 1г. и 9м.
Не живея в БГ и лекаря тук ми отказа секцио по желание, каза че ако всичко е наред с бременността ще раждам нормално...
За мен времето от 1г. и 9м. е много малко за нормално раждане след секцио... Изплашена съм, моля ви помогнете със съвети или с ваши истории... 

канарска-маймунка, самоцитирам се:


Има много истории на майки родили вагинално година и половина след секциото; има и такива родили естествено след по-малък период. Според мен щом лекарят ти е за естественото раждане, вероятно това е най-доброто и за теб, и за бебето ти. Теб кое точно те притеснява? Ако е рискът от руптура, според изследвания след 18тия месец той е един и същ, т.е. няма значение дали опитваш ВБАК след 18 или след 36 месеца, рискът като процент си е същият. Има ли нещо друго, което да те тревожи? Какви бяха причините за спешното секцио?

Много ти благодаря 
Влязох да раждам естествено, но след 17 часа мъки, пуснат окситоцин и само 7 см разкритие, останах без води и бебето започна да се задушава и се наложи секцио...
Страх ме е, защото всички лекари от БГ с които имам връзка казват, че е малък период и трябва да е секцио, страх ме е и за самата операция на корема ми да не вземе да стане нещо с нея от напъните, знам ли, така съм наплашено, че от всичко ме е страх... И от лошите спомени от първото ми раждане ...

Първото ти раждане е било травмиращо. Моето първо секцио се наложи при подобни обстоятелства и имах много тежко възстановяване. Отпусни се и повярвай, че второто няма да бъде така 
Желая ти успех!

канарска-маймунка, разликата не е драматично малка, така че няма повод за притеснение в тази насока.

Горещо ти препоръчвам да потърсиш професионална помощ от психолог или психотерапевт (най-добре човек, който се е специализирал в работа с жени, с травматични раждания). Родилната травма си е сериозна работа и изисква внимание.  

Не бих разчитала особено много на мнението на български лекари за ВБАК, като цяло за тях това е една terra incognita и главите им са пълни с доста небивалици.   Тези които имат някаква реалистична представа за това как стоят наистина нещата с вагиналното раждане след секцио са все още малцинство.

Успех!  

Много ви благодаря, успокоихте ме и ми върнахте куража  

канарска-маймунка разликата никак не е малка. И аз подкрепям нощни очи относно българските лакари. Масовото мнение е, че секциото е по-добрия вариант, дори и при първо раждане и без сериозни показатели (така им е по лесно). Не се тревожи толкова, все пак няма да раждаш сама - ще те наблюдават и ако има проблем ще реагират веднага лекарите. Аз също имах кошмарно първо раждане, завършило със секцио при пълно разкритие и ВБАК 1г. и 10 м. след това (с доста голямо бебе). Говори си с твоя лекар и обсъдете всичко, което те тревожи.

Здравейте момичета,не съм писала отдавна,но все нямам време Моето ВБАК май няма да се състои...Термина ми беше на 12.07.Все още нищо.Ходих точно на тази дата на преглед -главата не бебчо високо,разкритие грам нямам.Вчера се видях и с доктора при който ще раждам.Същата работа-пак грам разкритие нямам.Доктора при който ще раждам от сряда няма да е в града и се прибира чак другата седмица..Според него ще стане много време след термин и каза чакаме до Вторник и ако нищо не стане следобяд за секцио..Каза немога да ти предизвикам,да включа система,след  като нямаш и грам родова дейност,поне нещо за което да се хвана.А аз и имам едно стягане на корема на 2 дена и това.Не съм спряла да се движа да ходя пеша,даже се пренатоварвам и това е нищо не помага.Само за протокола предния път преносих 4 дена и отидох пак с 1см разкритие и грам контракцийка нямах..сега пак се повтаря.Та ако искам да родя при този доктор чакаме до утре и ако нищо няма следобяд пак на операционната маса.Не мисля да чакам,защото така или иначе все друг ,който чуе че съм с първо секцио ще ме среже.С този поне уговорка имам.А и да ви кажа момичета ми писна да се надявам,да чакам и нищо да не става.Той човека като бръкна за разкритие ми вика опитах да помогна ама едва ли-аз едва шийката на матката ти напипвам...Ей тва е мързеливи бебета ми се падат.Айде дъщеря ми беше и седалищно,ама аз до последно не знаех,та пак седях ей така и се надявах и нищо.Та това е,в крайна сметка искам вече да си гушна бебето и да не се тормозя повече...хубав ден:)

Бебетата не са мързеливи, лекарите са прекалено нетърпеливи... 

Успех, Роси! 

Разбирам те, Роси, късмет!

Може и така да е..лошото е това първо секцио.Пък няма кой друг да навия и то финала вече,така или иначе чуят ли ме с първо секцио ще ме резнат.Каквото е такова,доста се измъчвах,и само го мисля,какво да се направи не ми било писано

Аз пък стискам палци да родиш нормално. Аз бях в същото положение като теб - моя сладкиш се роди през нощта, а на другия ден моята лекарка пътуваше за чужбина. До последния момент изчака разбойникът . Но аз си бях решила, че ако я изпуснем, ще изчакам в къщи до последния момент и да им ида в болницата само да родя бебето (  даже имах план да изчакам в колата докато започнат напъните и тогава да влезна  в болницата )

Мен ме е шубе да остана до напъните без лекарско наблюдение.