Случи ми се нещо странно X

  • 134 054
  • 754
# 30
Записвам се в темата с една странна случка. И тъй...
С моя приятел ходим вече втора поредна година на един водопад близо до Струма. Водопада е изключително красив, можеш да се изкатериш по скалите нагоре през самата течаща вода.... Общо взето прелест.
Та качваме си ние водопада и има едно много приятно място, където е израснал мъха напред и прилича на козирка над една вдлъбнатина в скалата, която пък цялата е обрасла с мъх и има малко водичка, насъбрана като в езерце. И моя ми вика: "Ела, ела, да видиш...", отивам аз и гледам облегната на скалата една сатенена възглавничка, с бродирани цветя, пред нея в самия мъх набити 3 маски с размер на капачка от буркан, изкуствен лотос и в насъбраната водичка - езерце пръстени, ама поне десетина.  Shocked Предвид, че беше през деня случката не ми стана страшно, ама вечерта...  Laughing От реката постоянно се чува шум все едно някой шепне, ходи... Даже не посмях да ходя сама да пишкам в храстите, та той дойде да ме пази  Laughing
Сега уикенда пак ходихме до същия водопад и нещата още си бяха там. Маските вече доста пообрасли, възглавничката черна, пръстените във водата, лотоса си стоеше...
Той и двата пъти искаше да ги пипне, ама аз не му дадох, че аз съм доста плашлива и вярвам в де що има проклятия, магии и т.н.
Търсих из нета нещо за такъв ритуал или някакъв обичай, религия, култ, ама не намерих.  newsm78

П.С. Мога да прикача снимков материал ако желаете  Flutter
Виж целия пост
# 31
Давай, да видим  Flutter
Виж целия пост
# 32



Снимките не са с хубаво качество, съжалявам за което, а още повече ме е яд, че не взех апарата миналата година, когато всичко още беше свежо и ново.
Два са лотосите, над този вдясно е възглавничката, а трите белеещи се неща в мъха са маските, които са с доста зловещи физиономии. Пръстените почти не се виждат, защото са потъмнели доста за 1 година.
Виж целия пост
# 33
Като бях дете намерихме камък с червен конец до входната ни врата. При опит да отключим врата, ключа се счупи, сякаш беше от стъкло. Това ми е най-отчетливия спомен за нещо странно и необичайно.
Виж целия пост
# 34
Прочетох на втора страница е станало въпрос за църквите .Та да кажа , Че и аз изпитвам някакво странно Чувство ,като вляза във църква и ми идва да избягам .Става ми задушно и корема ми се свива на топка .Единствено нямам такова Чувство във църки4ката на света гора там сякаш се 4уствам спокойна .
Виж целия пост
# 35
В църквите, почити винаги, има липса на кислород, затова е задушно, тъмно .. Аз страдам от клаустрофобия и особено когато има много хора вътре ми е изключително неприятно.
Виж целия пост
# 36
Сега се сетих нещо, наскоро чух, че когато се ражда нов член в семейството, задължително умира някой друг, дали преди или след раждането, но в скоро време. Да сте забелязали такова нещо? Като се замислих и се сетих за следните случаи:
1. 15 дни преди да се родя аз е починала на дядо сестра му, която е нямала деца и много ме е чакала да се родя.
2. Когато се роди големият ми син, почина дядо ми.
3. Когато се роди племенникът ми, почина баба.
4. Когато се роди племенницата ми, почина леля.
5. На братовчедка ми сина ѝ почина преди няколко месеца, сестра ѝ е бременна сега.
Виж целия пост
# 37
Аз лично не намирам връзка. В нашето семейство няма такава закономерност, надявам се и да не се появи, винаги ми е звучало много зловещо. Просто хората се раждат и умират.
Виж целия пост
# 38
Аз не само съм го чела това, но лично съм го изживяла.
Буквално в деня, в който родих, майка ми, която беше вече болна, но не чак да е на смъртно легло, започна изведнъж да гасне. Просто сякаш някой й изпиваше силите, за два месеца се стопи и беше вече с единия крак в гроба. Тогава много се молих и стана някакво чудо - закрепиха я с един народен лек и се почувства невероятно подобрена. До степен да може да ходи, да се радва на внучето си. Изживя жената едно щастливо лято. Но като стана детето на една година, тя падна вкъщи и от това падане започна пак много бързо да се влошава, просто ми се обадиха след месец да си идвам и само седмица, след като кацнах в София, я погребахме. Детето ми проходи в суматохата покрай уреждане на погребение, отмяна на полети пр. Тогава имах чувството, че направо й дадоха отсрочка, но като мина подареното време, просто си отиде.

Другият случай е с моя много близка приятелка, на която само месец, след като майката почина, тя забременя по естествен път (а преди с години не можеше и какво ли не пробваха, вкл. и ин витро).
Виж целия пост
# 39
Никога не бях се замислила за това .Може да е някакво съвпадение ,но като се замислих баба ми по4ина 2007 ,а аз 2008 забременях и да си призная нео4аквано .
Виж целия пост
# 40
Аз лично не намирам връзка. В нашето семейство няма такава закономерност, надявам се и да не се появи, винаги ми е звучало много зловещо. Просто хората се раждат и умират.

Така е, но когато това става в кратък период, неочаквано и често, е странно.
Виж целия пост
# 41
Аз също съм се замисляла нееднократно над тази зависимост. Всъщност не знам зависимост ли е, случайност ли е, но е факт, че и в моето семейство се случи. За по-далечното минало не съм разпитвала, но когато аз родих, в същия ден сестрата на баба ми почина. А със сегашната бременност ми е още по-тегаво. Малко след като разбрахме, че съм бременна отново, бабата на моя мъж падна и си счупи ръката, дни по-късно получи серия от инфаркти. Малко след това ме приеха и мен в болница заради обезводняване. 3 дни след като ме изписаха, тя почина. Дори нямах възможност да се сбогувам с нея, през цялото време бяхме на метри една от друга, но в различни отделения. По-късно, в 2 последователни месеца починаха още двама близки. Нямаше да се замислям толкова, но за последните 5 години това са смъртните случаи близки до моето семейство  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 42
Във връзка с последните повдигнати въпроси, хрумна ми да ви питам за нещо, което от доста време ме вълнува - за твърдението, че не трябва да се кръщават деца на наскоро починали, и особено на загинали по трагичен начин. Моят мъж е кръстен на свой близък, който се удавил в Дунава скоро (но повече от 40 дни) преди той да се роди. Свекърва ми е била принудена да го кръсти така - знаете преди време колко се слушаха възрастните (съответно - нейната свекърва) и сега не пропуска да го спомене при всеки удобен случай - особено като ходим на море. Представете си само - доста е подтискащо да му напомня постоянно да внимава да не се удави, защото е кръстен на удавен.    sport027 Сещам се за един случай на познати, чиято дъщеря е била прегазена от автобус като дете, а те кръщават следващата си дъщеря на нейното име. Тя също почина млада - от рак. Съвпадение е, предполагам. Вие сещате ли се за подобни случаи?
Виж целия пост
# 43
Това пък ми е още по-зловещо, особено разказа за дъщеричката. Sad
 Добре, че в днешно време не се настоява толкова от страна на родата да се кръщават деца на баби, дядовци или починали близки. Но пък от майка ми и баба ми съм чувала, че не е хубаво да се кръщават деца на починали близки. Един вид се взима съдбата му  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 44
Аз също съм се замисляла нееднократно над тази зависимост. Всъщност не знам зависимост ли е, случайност ли е, но е факт, че и в моето семейство се случи. За по-далечното минало не съм разпитвала, но когато аз родих, в същия ден сестрата на баба ми почина. А със сегашната бременност ми е още по-тегаво. Малко след като разбрахме, че съм бременна отново, бабата на моя мъж падна и си счупи ръката, дни по-късно получи серия от инфаркти. Малко след това ме приеха и мен в болница заради обезводняване. 3 дни след като ме изписаха, тя почина. Дори нямах възможност да се сбогувам с нея, през цялото време бяхме на метри една от друга, но в различни отделения. По-късно, в 2 последователни месеца починаха още двама близки. Нямаше да се замислям толкова, но за последните 5 години това са смъртните случаи близки до моето семейство  Rolling Eyes

Значи имаш да "наваксваш" с още 2 деца?  Thinking
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия