Научих, че ако човек умее да се изразява добре и да доказва тезата си убедително, то със сигурност е кух лаладжия, чието основно достойнство се изразява в умението да говори. Но пък едва ли "практикува това което проповядва". (Тишевидишсинъттикатотидоведезетдалипакщеситолковатолерантна
Но научих и какво животоспасяващо богатство е истинското приятелство.
Научих, че има само един правилен начин за всяко нещо - децата да се кърмят до седемата година, сексуалната ориентация да е хетеро, децата да са по три месеца при бабите на село, за да не губят контакт с "естеството", редицата може да се продължи до безкрайност. Също така научих, че колкото хора - толкова и единствени правилни начини
Но научих и, че някои от най-интересните хора и на 40 не знаят какво искат да правят с живота си и това с нищо не ги прави по-малко чудесни и ценни.
Научих че "една консултация със специалист, ако не помогне, няма да навреди". Най-зловредното "знание" на което съм попадала някога. Може не само да навреди, но и да убие.
Но научих и колко сила и достойнство може да носи човешкият дух. Това го научих в подфорумите за деца с увреждания и родители, преживели загуба.
Научих че "класата" на човека се измерва в умението му да борави с прибори за охлюви. Освен това, човекът с "класа" носи обувки на Кристиан Л., но за нищо на света не може да изпише правилно името на въпросния дизайнер и така бедният човек продължава да бъде наричан "Лобутен"
Но и, че хората си помагат един на друг ей така, защото са хора. И стотици се мобилизират, за да намалят страданието на един. Такова другаде не съм виждала.
Научих, че човек намира центъра в себе, си общувайки с агънца и светулки
Но и че светът е пълен с истински автентични хора - толкова много от тях срещнах и четох тук.

