За спането у познати и роднини

Аз лично не бих се набутала някъде. Обаче това съм си аз. Обикновено ходя на гости в Благоевград при роднини. А там винаги имам варианти за спане, за да не съм в тежест на никого. Ако ходим там семейно, отиваме при дядо ми.

И аз съм като теб. Според мен си напълно права.

Въобще не си крайна, напротив.

За съжаление такъв ни е манталитета. Безкрайно се дразнех, когато по празници при свеки се канеха по 20 човека, при налично място за максимум 10. По техните думи-Сърце да е широко. Ми то хубаво, ама може ли да си ходим по главите, с идеята, че това е гостоприемство.

На мен ми е приятно някой да остане да спи у нас за ден-два, дори и да трябва да се сместим. На моя си почва нямам проблем.

Но с трите деца не бих отишла да спа в роднини, където ще трябва да се бутаме. Все пак да се изтърсим 5 човека и да трябва да се съобразяваме с домакините, ще ни дойде много.

Ако са ми много близки приятели и има място, и изрично са ме поканили, да, бих останала. Бих поканила и в нас, стига да имам място къде да ги сложа.
Обаче имаме едни роднини, които всяка година се изтърсваха в баба ми без предупреждение, и то 4-5 човека, като и те бяха 3-ма тогава. Е къде да спят 8 човека в 2 стаи? Юрваха се нашите да готвят, да вдигат, да слагат, накрая да се чудят къде да ги слагат да спят, те идваха в нас, за да има място за гостите. Е това не го разбирам. Добре че вече престанаха от няколко години. Беше ужас!

Не, не и пак не. Ако съм сама и моя приятелка ме покани да преспя в дома й при положение, че те не са сто човека и условията го позволяват - може, но въпреки това предпочитам хотел.
Вкъщи имаме стая за гости, но повече от две нощувки не мога да изтрая никой, защото цялата ми къща се обръща с главата надолу, което не ме кефи.
И двамата с приятеля ми сме на това мнение и нямаме никакви пререкания.
Но от негова страна има едни досадни роднини, които при наличие на други свободни жилища, държат да се бутат при нас. Излишно е да казвам, че не ги понасям 

Ако ти си крайна, значи аз съм по - крайна. Мразя да спя у някого или в нас да се спи. Ненужни анганжименти,неудобства и слугинстване. Отминали социалистически времена на къщните гостита но....все още не са много хората,които го разсъждават така.

Само и единствено при една много добра приятелка си позволявам да останем на гости с преспиване. Тя настоява и се сърди, ако не отидем ...и си изкарваме прекрасно. Но в други случаи - само хотел.

Не си крайна. Ползвам хотел, ако се налага да преспивам или друг да преспива при мен. Не виждам смисъл всички да се бутат като сардели, след като има хотели за тази цел.
Въпрос на манталитет е, макар и да остава крайно неразбран от моя страна. Свекърва ми все още ми е смъртно обидена, че й наех стая в хубав хотел за сватбата, вместо да спи на пода вкъщи, както искаше.

И аз в кюпа на необичащите подобни гостувания.
Вкъщи, откакто водя самостоятелен живот (независимо сама или семейна), гости с нощуване са оставали 4-5 пъти и то са били много близки, с които е имало изрична предварителна уговорка да останат у нас. Място има достатъчно, но не обичам. И гости рядко идват, но с нощувка - не. Ако са много близки и сме се събрали по повод (основно за Нова година се случва), няма проблем да останат няколко часа. За дълги гостувания няма начин. Докато нямах семейство някога, идваха братовчедките ми и беше страхотно, но и те бяха несемейни и идваха поединично, та спокойно можеше и по 1-2 седмици да останат, пък и така си имах компания.
Слава на Бога, имам съобразителни роднини и приятели и откакто всички са семейни всеки си намира къде да спи (хотел) и пак ми гостуват за кафе, обяд, вечеря и подобни.
Една от братовчедките ми често идва в София със съпруга й и децата - отсядат в хотел и обикаляме по заведения, което не се отразява на отношенията ни. Напротив. И двете сме спокойни, че всяка следва своя ритъм.
Аз също обичам да гостувам на близки по този начин - на хотел + определен брой гостувания в дома им или излизания някъде заедно. Нито натоварвам така домакините излишно, нито някой е длъжен да се съобразява с моите навици по отношение на спане, хранене, къпане и др.
Единствено у кръстницата ми се е случвало да останем няколко пъти за по 1-2 нощи, ако сме имали път към нея на връщане от някоя почивка. Тя държи на личното гостуване, но сме много близки (освен моя кръстница, е сестра на баща ми - т.е. моя леля и живеят с кръстника ми сами в огромна къща). Въпреки това, не се чувствам много удобно.
Радвам се, че все повече хора вече гледат различно на гостуването с нощувка.

Подкрепям идеята за хотела. Ние сме в малко жилище и ако някой трябва да преспи ще се наложи примерно сина ни(на 23 г) да спи в нашата стая, на дивана, за да може в неговата да сложим гости. Направо е лудост. А много хора продължават да живеят с идеята, че трябва да им отстъпиш леглото си. Повече от 15 години не съм канила гости с преспиване...

Още един глас против спането у роднини. Може би ако имат стая за гости, бих се съгласила, но нямаме такива или аз не зная. У дома също няма място, така че не практикуваме. Единственото изключение е на Коледа или Нова година у майка ми, но напоследък и това го отбягвам-предпочитам да си спя в собственото легло. Уточнявам, че и двете сме в София, така че се прибираме с такси.

  Ооо ти да видиш бабата на моя мъж  като ме види всеки път реве с думите "Ма ша спъ на земъта, но немъ да ида на хотел"