Все нещо недостига...

Според мен,  във вашите  чувства  един към друг  има  всичко друго, но   не и безразличие. Което  си  е  добра  новина  отвсякъде

Ние  постоянно  се  дразним и караме / особено  аз/, хем уж  съм взела  надмощие Обаче  и   той  не  се  дава.

И така сме, откакто  сме  се  събрали  преди  десет  години.

Имаме  си  и  тихи  и  спокойни  мигове  обаче. Идем ли  някъде   на почивка,  караниците  секват. Явно   при  нас   всичко  се  дължи  на  нерви и преумора.

Виж, приеми, че има  и  такъв тип семейства  и че вашето  може  да се окаже от тях-  хем са като  куче и коте, хем не могат  един  без друг / като  нас/. 

Има  ли  чувства  между вас,  нищо не е  загубено.

май е доста подобно

Изчетох цялата тема, че нещо не ми се спи! В началото мислех да отговоря какво точно ми липсва на мен, но виждам че темата е пълна със съвети към авторката. Има доста ценни! Аз съм на мнение че тоя брак няма да го бъде, може и да не се стигне до развод, но в един момент всеки ще си гледа живота и това ще е!

Како Сийке, разсмя ме много с извода до който достигна! 

компромисИ, и от двете страни.
Ама все някой трябва да направи първата крачка. 
Всички знаем поговорката:"Два остри камъка брашно не мелят"...

а ако единият прави пърата, че и втората, че и петата крачка, а другият игнорира или показва, че не иска да прави крачки?

Точно в случая никой никакви крачки не прави.Единият поне трябва да започне.....
А ако другият не отвърне със същото след 2-3 опита, ясна е работата.
Но пътя, по който вървят сега, води право в бракоразводната зала.
Или, той с любовници на една страна, тя със своя живот на друга , и така, докато някой не го "тресне" Голямата любов на живота и не зареже тотално семейството..... 

Абе компромиси да има... 

Точно. Това е едната възможност, да опитат.  Другата е ясна. При липса на желание, могат директно да преминат на вариант 2.

Иначе в съседната тема е видно какво се случва, когато само единият опитва, а другият си живее в свой собствен свят, отдаден на порното...

Няма смисъл от семейства ако това не е Голямата любов на живота.

Тук със сигурност не е.

Детска радост-шарени бонбонки. Просто ще си изпокъсат нервите докато не се усетят че някак неусетно и младостта си отиде, и те щастие не видяха.

По принцип е така.И предполагам повечето хора ,а и авторката с мъжа си са се оженили с мисълта, че това е Голямата любов.....после обаче нещата се смарангясват, както в случая, къде от младост, къде от инат, а може би наистина не са един за друг, и в един момент някой от двамата намира следващата си Голяма любов и тръгва след нея....

Вие пък сигурно въобще не сте се счепквали с благоверния. Техните кавги не са нищо особено - ядат се за простотии като децата, когато решат да покажат на другия кой е по-по-най. В един момент ще им писне и това ще мине.

Бульо, връщай се на работа и го раздавай по-сериозно с мъж ти. Сега е момента да се научи да се равнява по теб и детето. Ко беше минал навремето маршова и строева подготовка, твоите благи команди ще му се виждат като мехлем за душата. И така: ходиш на работа, гледаш си детето и къщата и правиш семейните планове /не самосиндикално обаче/. Оправданието ти ще е, че и без това малко време прекарвате заедно, поне да е пълноценно.  

Не си представям да живея с някого и постоянно да стъпвам на пръсти,че де да знам с какво ще го издразня за пореден път.
И не-не сме идеално семейство. И ние се караме естествено.
Но да ми казва ,че искам да го тровя с готвеното, да не идва на семейни почивки, да не излизаме понякога заедно....
 Пък после секс с кеф да правя с него. Е няма как да стане.

Тука нещата са комплексни. Доколкото разбрах двамата не са от една черга, тя е по-заможна. Аз така си обяснявам и поведението му: тя си е у дома - няма какво да стъпва на пръсти; той е заврян зет, ама мъж все пак - тенденциозно се ежи, че да не му се качат на главата. Хубавото е, че няма възрастни около тях, щото отношенията им съвсем ще се скапят.

Доколкото разбрах той имал някакъв апартамент. 

Аз май виждам повече през гледната точка на мъжа ти.
Не обичам много пътуванията, не мога да отида на море за повече от пет дни, не обичам да преспивам на чуждо място. Карали сме се много пъти с ММ по този въпрос, той иска да ходим на гости с преспиване, аз предпочитам да отидем сутринта и да се приберем вечерта. Още ми държи влага един скандал двудневен, физически се поболях, 100 пъти му казах да отиде сам или с детето, аз в чуждата къща няма да спя. Накрая се отказа, на мен не ми стана по-добре, ако беше отишъл също нямаше да съм щастлива. И сега ми се обръща стомаха като се сетя за разправията. След време искаше да ходим на друго място, по-далеч, направих компромис само за една нощ, беше ми некомфортно, но той беше доволен. Домошар съм, моят дом е моята крепост, обичам еднодневните разходки, да отидем тримата на интересно място или двамата на кино, а вечер вкъщи ми се отпуска душичката. Искам и да имам мъж вкъщи, ей така веднъж седмично да забие по един пирон където има нужда, става ми уютно,  дава ми стимул да му сготвя и нещо любимо, и нещо по-така да му дам. Ходи често да риболовства, нямам против да упражнява хобито си, но имаме неписано правило поне един от почивните дни да прекарва вкъщи, ако целия уикенд го няма, следващия не може . Понякога прекалява, по цял месец не можем да се видим и после съм супер изнервена, за всичко му се зъбя и заяждам. Едно време бях кротка и добричка, на никого не повишавах тон, сега се научих.

Та мисълта ми от целия този роман е да дам едно рамо на човека , той може да има и такива нужди. Не го притискай да следва твоя ритъм, опитайте да се нагодите към някаква златна среда. Другия път го попитай къде иска да отидете заедно, например. Готви си за теб и детето, като види, че не е отровно ще прояде. Не мога да повярвам, че сериозно може да си го помисли .