Все нещо недостига...

Има ли скандали в една връзка или брак това не е Любов.Любовта не е съпроводена с караници а с любов и секс.Защо скандали?Не е ли по-добре човек да прави любов да прегърне любимият човек и да му каже нежните и топли думи Обичам те!

абе вие сте избруталяли докато нямам интернет  - не караме на солети и адаптирано мляко, детето по цял ден е на градина, където яде манджи и се къса, после иска да пие едно мляко вечерта и да ляга. Тя е много много яшна, както казват бабите да го гледаш и да му се радваш и да му щипеш бузите (не е дебела, но мели храна непрекъснато, най-вече месо и сокове и др. напитки!) А събота и неделя е с баба и дядо, а ако не - или са ми пратили супа или съм направила. Чак толкова зле да ядем солети всеки ден...супа бар има в града и там ходим, ресторанти и т.н. Това, че човек не готви, не значи, че го кара нон стоп на сухоежбина, има си моменти просто, в които никой от нас не желае друго освен сок, солети и мляко (цял ден като сме яли някъде)!

Така сме откакто се познаваме с моя мъж, но разликата е, че сега се обиждаме, а преди само се скарвахме за нещо.

И двамата не сме мислили толкова за брака, нито съм искала, нито не съм искала, не е падало адското обсъждане дали да се женим, просто се сгодихме и си насрочихме дата. Аз да натискам някого да се взимаме или той мен - вече писах, че ни вее вятър на бял кон още и такива неща няма. За детето - той повече от мен се радва на всичко, дори сега...малко странно, но той е като дърта свекърва  - на всичко свети, да пипне, да направи, да даде акъл, гледа я през деня, ходи до градината да я вземе по никое време (обяд например), за да я прегръща и разхожда и т.н. Аз съм малко против да се съобразява с 2 годишно, което казва: "не искам на градина" и веднага да се случи това, гледам да не разваляме режима и да не свиква още от сега да се налага..но за момента се налага детето, особено над баща си и дядо си.

за нас - Разглезени и много гледани - да. Недорасли не сме. Натискали са ни да правим и сме правили всичко, въпреки, че може и да не го бяхме правили - учене, работа докато учим, работа веднага след като се изучим..моите родители специално докато си гледах бебето още ми говореха кога пак ще работя, не ме оставяха и да искам 


и друго, което не помня споменах ли - значи нашето дете не спи спокойно, откакто е родено! вечер се буди, мрънка, върти се, не може да го вземеш до теб - рита, това вече почти 3 години...ние сме на прага да превъртим и сутрин сме най-бясни кой да стане в 5 и 30 (днес!), 6 и 30 обичайно и 7 и 30 по изключение (тогава ставаме всички!). И оттам се караме за рутината и безсънието, аз имам анемия и ми е супер важно да се наспя, после съм като пребита, той също като иде на мач до 23 часа му се спи, а детето не оставя никого да спи разбира се, играе на макс от зори! Сама не я оставяме, да не се удари, че е спец в това - да отиде в друга стая, а ние да спи няма как да стане.

За момента продължава хармонията, усещам избухване съвсем скоро, че имам планове за една почивка..

ох разбирам те напълно , тази игра на кой е по-по-най съм я минала ,скандали , панаири обиди,Но любовта не е това -любовта провокира доброто в човека

Жозефин, според мен няма равновесие - жената трябва да е жена,мъжът -мъж.За да върви връзката мъжа трябва да е движещия, инициатора.Да не се бърка със силен и слаб, командващ и подчиняващ се.Мъжът е даващ, жената приемаща.Някои жени се раждат с това познание, но повечето в днешно време не знаем тези неща, затова и семейството, брака вече нямат тази стойност-всеки се бори за надмощие и много лесно се развалят отношенията.Мъжете ставата жени, жените-мъже.

Трудно е да се осъзнаят тези неща и да се приемат.Нашите баби ги знаят, но ние сме расли в еманципация.На някои им харесва, но това не е женската природа и затова сме масово нещастни и недоволни, а това прави и мъжете нещастни и неуспешни и порочния кръг се завърта.

Препоръчвам ти тази книга:

http://www.book.store.bg/p38545/evoliucia-na-vryzkata-kiril-stojchev.html

и този материал, на който попданах тук във форума, и който колкото и сектантско да звучи на пръв поглед има много мъдрост:

http://vrindabg.com/2011/03/10/roliata-na-jenata-v-semeistvoto/


И аз все още осмислям тази идея, намирам логиката, но е трудно да се промениш.

Josefin,според мен твоя мъж има някакъв проблем,който не споделя.Ти трябва да го разгадаеш какво му е точно.Няма да е лесно.Дали не се чувства добре в къщата на твоите родители,дали има комплекси и притеснения относно теглото си,дали ти го нараняваш по някакъв начин.Това,че живеете в една къща с твоите родители е голям минус.Разбирам,че сте на различни етажи,но и това е прекалено близо до нечии родители.Ако се налага,се изнесете.Аз не бих преживяла да съм в една къща с родителите на половинката.При все,всичко да ни е отделно,не си е работа просто.Всяка жаба да си знае гьола и територията.
Безсънието около детето и спането отделно допълнително ви натоварва и изморява.Но това е често срещано и не е нещо ненормално.Една,работеща ,връзка преминава през това леко.Предварително се разбирате кой ще стане с нея сутринта,той пък ще бъде освободен от вечерните грижи и ще легне първи.Събота спи той до късно,неделя ти.Когато можете,лягайте да спите на обяд.Детето си ходи на градина все пак.Поне ние така преминахме леко през безсънието около детето-строен график,редуване и поделяне на грижите.А вие сте облажени да имате баби и дядовци,които да ви взимат детето събота и неделя,което е супер.Това трябва да са ви дните са разтоварване и зареждане.Дали заедно двамата или по отделно.
Нашето е спало при баба си,когато с баща й бяхме 1 седмица в болница.Щото нали само 3 годишно не може да се гледа.Иначе ако можеше,щеше да е супер ...........
Имате толкова хубави и позитивни неща в живота ви.Имайте очи да ги видите и се радвайте

благодаря 

не живеем с нашите. сами живеем. нашите и техните са на километри от нас. нашите на малко повечко.

Щом не сте в една къща,още по-добре.Останах с такова впечатление заради това


Когато твоите родители го нападат,дори да са прави,ти трябва да го защитаваш.Той трябва да прави същото за теб.Пък после на 4 ри очи ще се изяснявате.
Явно не живее с кеф в твоята къща.За някой мъже това болезнен момент.

Докато не започнеш да мислиш, да говориш и да действаш в посока "имаМЕ", "искаМЕ", "планираМЕ", и т.н., избухванията винаги ще ги има.А хармонията ще става все по-рядка и все по-кратка.....

да, сигурно си права Краси! В много отношения говоря в множ. число, но когато е за пътувания и почивки не си кривя душата, че са общи планове - ами не са, инициатива почти равна на нула (с изключения когато техните имат празник и трябва да отидем някъде!)...
нищо, аз лекичко споменавам, че ни се ходи с детето и той лекичко проумява, че му се ходи...  


Искам само да кажа, че темата я пуснах не с идея да се разнищя и да обяснявам толкова, колкото да питам всички вас стига ли ви това, което имате с идеята, че все нещо ще липсва? Щастливи ли сте по този начин? Възприемате ли, че нещо липсва, обаче не ви пречи толкова, че това нещо липсва?Или просто нищо не ви липсва?  

Аз моите проблеми почти си ги знам и виждам, но ми е интересно човек се задоволява с каквото е дал живота, бори се, за да вземе повече или не ламти за още след като е здрав и читав...знам ли, в мен непрекъснато бушува огън и моя мъж казва, че щом едното нещо го постигна, веднага идва друго наред, без да се зарадвам на постигнатото дори ден ...може да не съм в час!  

Да, страшно много мъдрост и истини има в тази статия.Неща, които наистина действат и дават резултат.Стига да се чете с нагласата за самоизучаване и самоусъвършенстване, а не с нагласата за ограничения.

Ако някога някой каже, че в живота вече нищо не му липсва и има всичко, то не му остава нищо друго, освен да легне и да чака да умре.    
Аз обаче, поне до този момент, не съм срещала такъв човек.И не вярвам да срещна....
Човешката психика е така устроена, че вечно да се стреми към нещо, да се развива, да действа, да търси, да изучава.....И в този смисъл, винаги ще ни липсва нещо.
Затова и са измислени разните клишета като:
"Радвай се на малките неща!"
"Човек не цени това, което има!"
и подобни....
И да използвам и трето клише, за полупразната/полупълна чаша:  
Ако постоянно се терзаеш и измъчваш, че чашата ти винаги е полупразна, така и никога няма да се зарадваш и да си щастлива, че тя е наполовина ПЪЛНА.

Аз съм щастлива от живота,който имам.Не чувствам липса на нищо.Освен на повече пари,но с тях работата колкото повече,толкова повече.Чувстваме се добре и с това,което имаме.

ще прочета дадените линкове, както и си купих книгата, която ми беше препоръчала една потребителка на хорхе букай, да се обичаме с отворени очи, подарих я на мъжа ми. Малко е скептичен, но ще я прочете в тоалетната сигурно!  

благодаря за споделянето и аз мисля, че все нещо липсва, въпросът е как човек свиква без него, дали изобщо се свиква или е толкова маловажно,че не го усещаме като липса. Може да са клишета някои изрази, но аз ги чета, те много надъхват, карат човек да се замисли, че реално щом е здрав, прав и усмихнат всичко се оправя - и си е така, но от презадоволеност почваме да си мислим, че все може още, че все има какво да се желае и не отдавам аз лично значение на някои малки, но важни неща. Като ходенето до х. здравец, страхотно си прекарахме уикенда, обаче аз си мисля вече за друго, по-дълго ходене, по-далечно и т.н. и осъзнавам,че не трябва така  

Ако ти си активен тип, а мъжът ти е домошар, то това е завинаги. И не всеки човек е склонен да живее с друг, ако двамата не споделят едни и същи възгледи относно свободното си време. След като това ти е проблем - а като гледам и не само това - то вземи помисли, дали си склонна да се примиряваш или пътуванията са приоритет за теб. Дотолкова ли те мори това, че да предпочетеш да живееш сама вместо примерно да разредиш пътуванията. А ако мъжът ти иска от теб само спокойствие, то ти е време да осъзнаеш, че и той също разсъждава по въпроса, дали да си вижда детето по-рядко и да има по-кротка жена до себе си или да те търпи в името на детето.

той не е точно домошар - по-скоро кръчмар! обича друг тип излизания от мен, но не и да стои, той и аз сме еднакво енергично изтощителни, само, че по различен начин! нагаждаме се да е един, аз не мога да кисна в заведения с часове, обичам да шавам, той обича да се храни нормално, компании и прочие, докато аз може да снимам, обиколя и т.н хиляда неща в тези часове 
ходи на фитнес, футбол, в приятел, в едни заведения по 6 пъти на седмица, през целия ден може да се видим, вечер се виждаме малко по-трудно от 19 до 22 и 30 са тези събития! а аз ходя на кино и всякакви др. неща, които той не прави в същото време, но друг ден и така се състезаваме кой не си стои у дома.

От това, оставам с впечатлението, че вие продължавате да си живеете  като гаджета.Всеки ходи и прави, каквото му е интересно, чуквате си срещи чат-пат, различното е, че спите под един покрив, а не всеки при родителите.
Личното ми мнение е, че така семейство и общност не се гради.
Но пък, всеки си има собствена визия за типа семейство, което иска.