Все нещо недостига...

Май на такива двойки се вика Куку и Пипе 

поне си вървим комплект и си ни отива 

Прекаленото задоволяване ви дава много време за вглеждане в дребните ви проблемчета.
Отворете си душата и сърцата и гледайте по-широко.
Позволете и дайте шанс на брака си, твърде в началото сте.

Зет на къща не е чак толкоз лошо. Но трябват известни усилия от 2-те страни.
Опитайте да се отделите съвсем, ако има тази възможност.
В момента баща ми с топ не можеш да го поместиш от къщата на мама. Той казва така: на мен тук ми е хубаво, който иска да си тръгва... Разбира се, никога не е живял с тъща си заедно. 

Има пълно щастие. Мисля, че аз/ние изживях/ме няколко такива години...
Сега проумяваме, че няма вечни... И ходът на времето почна да взема своя дан.

А искаш ли да чуеш как изглежда проблема ви отстрани?
Ти искаш да си си същата, не желаеш/не виждаш причина да се променяш.ОБАЧЕ:Очакваш той да се промени, да стане по-улегнал, по-зрял (да тушира конфликтите ви), изведнъж да заобича постоянните пътувания насам-натам...и т.н.
Най-вероятно и той мисли по същия начин:харесва се такъв, какъвто е, не вижда проблем със своето поведение, но !Очаква от теб промяна:да станеш по-постоянна в решенията си, да се кротнеш повече у дома, все пак вече сте семейство с дете, да спреш да показваш неуважение, наричайки го тъпак/смотаняк и подобни......
И така, никой не желае да се променя, но очаква другият да се нагоди по неговия калъп.
А така добро съжителстване не се гради.
Затова и назад писах, че е добре единият да започне, да даде пример за промяна.
И понеже, както е видно и от темата ти, жените са тези, дето повече се терзаят за взаимоотношенията (мъжете са малко джаста-праста, ако нещата не вървят някъде, не губят съня си в мислене къде грешат, а най-често намират жена, с която няма да имат подобни проблеми), започни ти с промяната.
Това не означава да се пречупиш и да нямаш собствено мнение, а малко повече да се съобразяваш с нещата, на които той държи.
Вариантите са два:
или той ще забележи промяната, ще се замисли и съответно ще оцени усилията ти и ще положи същите, за да отговори на очакванията ти.
или нещата, въпреки твоята промяна, ще си останат същите.И бавно и славно ще вървите към развода.
Накъдето сте се запътили така или иначе.
Защото инатът и "тропането с крак" никога не водят до нищо добро.
Може и за момента да има ефект, или първите няколко пъти, но това оставя у другия едно такова неприятно чувство, че е манипулиран, използван, подчиняван, и в един момент му писва, тегли ти една "Абе, ти що не си гледаш работата!" и си стяга куфарчето.

А какво е станало със съседското куче?

  На колко години сте? Иначе не виждам нищо притеснително - и у нас има такива моменти - дет се вика - от мухата слон става...

По едно време и аз използвах този израз "Луд ли си". Но не в смисъл на обида, а по-скоро беше паразитен израз. Мъжът ми каза, че го дразни и аз се постарах да спра да го използвам - не беше все пак голям компромис 
Josefin проблемът с кучето и по-скоро неговата смърт ме спира да дам категорично мнение относно вашата връзка. Щото ако се окаже, че е умряло от манджите ти, нещата съвсем в друга светлина могат да се видят. Не е лесно да се живее с отровител, който при това настоява да ядеш храната, приготвена от него 

Оххххххххххх   

еееееееее, стига с това куче де - живо и здраво си е, просто е отишло на село

Ми стана ми жал за животинката /оттам и за мъжа- млад е още  /

От горния цитат на авторката съм се объркала. Което ме наведе на мисълта какъв е един от проблемите - авторката не разбира чувството за хумор на мъжа си. Той се шегува с нея, а тя си мисли че говори сериозно и вместо да се разведри ситуацията, каквато е идеята на мъжа й, се нажежава още повече. Може да излезе, че все пак мъжът полага някакви усилия, но те остават неразбрани.

Има и друг вариант - мъжът все пак да говори сериозно и авторката да и е неудобно да си признае, че е отровила животното /макар и несъзнателно/ и затова твърди, че то си живее щастливо на село 

Еее 25 лева за куче, голям данък голямо нещо, приз-на-вай къде е кучето! 

ЕЕ, момичето каза че кучето го няма вече, а не че е умряло. Сега обясни че е заминало на село. Ми преместили са го хората  и вече няма съседско куче. 
А че мъжа и се шегува за храната и аз така си мисля! Но те си знаят най добре!

За възрастта също вече написа - на 20 и няколко години са и двамата!

Krasi *** много добре обрисува проблема отстрани. Понякога човек наистина има нужда някой да му нарисува ситуацията погледната отстрани, а не да го укорява за грешките му.

Неколкократно авторката наблегна на факта, че и двамата са под 30 години. Това нито е оправдание за някого от двамата, нито пък стигането на 30 ще промени нещо! На 25 години бях омъжена от 5 години, родила две деца и загубила едно! На 25 години може да си много по- мъдър, отколкото друг ще бъде и на 100!

Омъжена съм от 13 години, имам връзка на почти 20. Не сме перфектното семейство, няколко пъти съм се лутала между това да си тръгна или да остана. Караме се, сигурно ежедневно има кавги, за битовизми и глобални неща... Но картината, която е обрисувана от авторката,  показва за мен само едно- недорасли разглезени хлапета, които си играят на майки и татковци. И никакви съвети не са резонни, докато децата не пораснат и започнат да играят на родители. Че и те дете гледат 

А, ето още нещо, което научавам от форума- че тригодишно дете може да се отглежда на солети, бисквитки и адаптирано мляко!

Друга тема е. но може и още как. Според зора е всичко.

Josefin,като бяхте гаджета така ли беше пак между вас?
Направихте сватба,защото беше бременна ли?
Той искаше ли детето и сватбата?

Започни ти първа да се държиш добре,да не избухваш и да не обиждаш.В началото ще му е странно,може да те осмива,но после би трябвало да се зарази от теб
Ако ти харесва,продължавай да готвиш.Имате дете,което трябва да се храни.Дори мъжо ти да не иска да яде сега.Сибирайте се заедно около масата.Той като иска да си яде сухото.Вие с малката си яжте манджата