Все нещо недостига...

Пак не разбрах прочела ли си линка който ти дадоха?
От там ще разбереш че в крайна сметка жените движат парада.
Ще разбереш че всичко зависи от теб,само че трябва да го оставиш да си мисли че зависи от него.
Но в същност шефката си ти. Не случайно на някои жени им казват че са лисици..

два линка ми дадоха по напред, но за момента само вас чета, макар, че кликнах и на двата. сега ще го видя, а това, че жените движат парада - да и според мен е така и всички успешни семейства са точно такива,а  не с хрисими, послушни жени!  

"ролята на жената в семейството" да чета нали?  

продава ли се някъде на книга (заглавие какво), за да не чета от компютъра?

Не знам дали има книга, но и статията е достатъчно изчерпателна.
Чети я сега,след една седмица пак я прочети
Много е информацията и няма да помниш нищо от едно четене.
Направи си извадки ако искаш на най-важните неща,така ще ти е по-лесно.
В крайна сметка хармония има когато жената е жена и мъжа е мъж
Ако всеки върши това за което е пратен на тая земя, проблеми няма.
А жената има мисия и ти ще разбереш каква е ако прочетеш.

Никой тук не я съветва да ги зареже!
Става въпрос за нормално отделяне от полата на мама...


А не е ли нормално, като паднеш, мъжа ти да ти подаде ръка първи?

Да,така е,но трябва да се прави незабележимо 

Спорем мен винаги пр по-властни родители, свикнали с едно дете /не знам при вас как е/, го има елемента на това че мама и тате не дават дъщеря си на друг, а при мъжа, попаднал в тази ситуация го има желанието да "откъсне" дъщерята от родителите й, за да й стане той "господар". Не мога да знам как протичат при вас тези отношения, но с времето ще разбереш, че ти си отделна личност и влияние може да ти оказва онзи, които ти самата искаш. Според мен ако продължаваш да работиш и живееш край родителите си трудно ще порастнеш и ще станеш независима. Не става въпрос да спреш да се виждаш с родителите си, просто в един момент човек пораства и започва да разчита на себе си, а ако някой друг му помага, то е само временна мярка. Моите родители са от твоя тип, обсебващи. Не се виждаме много често, просто защото нямаме много време за срещи. Но аз съм независима, получи се някак в годините. Ако живеем на едно място става кошмар - въпрос на власт и кои на кого ще се наложи, като аз трябва да съм малкото послушно момиче. Когато не сме на едно място се обичаме. Не мога обаче от всичко да разбера ти къде стоиш в цялата история и ти какво искаш. Явно е, че сегашната ситуация не урежда мъжа ти, а може би и теб в някаква степен. Малко ми прилича на това да искаш да сте си пак гаджета като едно време, а мама и тате да ви водят насам натам. Според моите представи това не ви прави семейство, но то не е задължително да сте. Не си представям мъжа ми да не иска да яде онова, което съм сготвила, ще ме обиди невероятно много. А твоят го прави нарочно, значи се чувства в същата степен обиден от теб. И още нещо ми направи голямо впечатление - това излизане по отделно, абе хора, вие сте заедно защото се обичате и искате да прекарвате свободното си време заедно /е, не цялото, разбира се, но предимно/, ако не е така, значи нещо куца много. Ако не прекарвате свободното си време заедно, значи или имате много свободно време и в част от него не искате да сте един с друг, или....не искате да сте в компанията си.
И още нещо - детето няма нищо общо с вашите отношения като мъж и жена, с него може всичко да е перфектно, но между вас да има стена.

Галчудо, като са и осигурили всичко,дай сега да не се омъжи момичето и да няма свое семейство...

Иначе си права за другото,тя не му гласува пълно доверие и за това си оставя вратичка към мама и тате.
Защото ако ги пренебрегне или даже се скара с тях заради него,те може да и се разсърдят сериозно,което автоматично означава че ще трябва да разчита само на съпруга си,а тя му няма доверие че може да разчита на него и... кръга се завърта.

Мисълта ми е ,че не може с лека ръка да се отрежат родителите.В крайна сметка с този човек е едва няколко години.Определено натиска е и от двете страни.Кой крив, кой прав не знам, защото не ги познавам.Но в повечето случаи, родителите искат най-доброто за детето си, затова съм по-склонна тях да оправдая.А един мъж ако те обича и уважава , каквито и да са родителите ти няма да те постави в ситуация да избираш.
Всичко е просто версия, но понякога истината е скрита и различните гледни точки може да и помогнат да осъзнае коя истинската причина.За да постигне хармонияв тези отношения, трябва тя самата да е в хармония и наясно, което е най-трудната задача пред нея.

ще те коригирам - истината е, че в повечето случаи родителите искат това, което мислят, че е най-доброто за детето им. Това нещо обаче може и да не е наистина най-доброто за детето им 

Каква вратичка, като тя продължава да си живее с мама и тате, плюс едно гадже за секс и за разкош.  


Имаше и още реплики, в които се споменаваше, че са СИ семейство с мама и тате (не ми се рови назад). Направо не ми се мисли на какво щеше да заприлича темата, ако ролите бяха обърнати - Той беше мунчото, вкопчен за полата на мама, а Тя - търсещият независимост електрон.  

И изобщо, аз особена драма тук не виждам - хвалбите в постовете са много повече от оплакванията. Да са живи и здрави и да не харчат всичко, наследено от родителите, че някой ден и на собствените си деца да осигурят такъв безгрижен живот. А, дано (че обикновено децата на такива, на които всичко им е изсипано щедро наготово, са принудени да почват от нулата...).

Не да се отрежат.
А просто да се дистанцира малко от тях.Защото семейството й вече, основното,е тя+мъж+ дете.
Бабите и дядовците са добавка.И колко прилепчива ще е тази добавка и какво влияние ще оказва на новото младо семейство, зависи от, или би трябвало да зависи от младото семейство.
Тя работи с баща си, значи всеки ден.Вижда се с майка си през ден, предполагам че по телефон/скайп се чуват всеки ден.
Лично за мен е прекалено.
Ако пренасочи тази енергия, която влага в общуването с родителите си, към мъжа и детето си, би могло да има по-добър ефект.

Всъщност, точно хрисимите и послушни жени на пръв поглед, командват парада.Защото те само изглеждат хрисими и послушни, а всъщност така са опитомили мъжа, че той се чувства като Владетеля на планината, но прави това, което иска тя-хрисимата и послушната.
Но това е малко висш пилотаж, а за съжаление малко жени го умеят.А и мисля, че не се учи.Или имаш подобен талант да "подкокоросваш" мъжете, или не.
Но, метода "С рогата напред" никога не дава резултат.
Колкото една жена повече иска да се доказва и налага силово, толкова мъжа става по-дръпнат и манипулатор.

И не знам точно в случая той доколко е манипулатор и се опитва да я манипулира, но че не се чувства Мъжа в това семейство, личи и от Космоса.    

Галчудо, ти си вникнала и като че ли си ме разбрала най-добре.Защото от думи във форум е наистина трудно човек да "види" ситуацията!  

Нито живея с нашите, нито имам желание, това, че те са толкова близо до мен (през деня, на работа), понякога ме дразни, но в повечето случаи те не се месят нон стоп в моята връзка!!- ок, тук е баща ми, но той и зетя се виждат 1 път на месеца, отбягват се, не си говорят, не е като да са се пренаситили всеки ден заедно и да им е натрапчиво да бъдат заедно.

Кристианс мам - няма такова нещо при нас като затворени вратички, ние сме нормални хора, не някакви наследници и глупости, държим се нормално, караме се нормално и възможностите, които съм споменала, че имаме са само за яснота на картината - изобщо не би решила,че някой от нас може да си купи големи неща или скъпи неща ако ни видиш. Това няма никакво значение, особено за мен и аз винаги съм си мечтала да хвана гората, а не спа хотелите  

Как' Сийке, прочела съм ти малките буквички, такива са много много хора около мен, аз в началото още казах, че съм работила, работя и не са ме оставили да харча "наследствени" пари. От ученичка ми е неудобно да искам пари от когото и да било, вклч и мъжът ми - успях да спестя 10000 лв от моята работа и майчинство (при други хора и др. голяма фирма, където работих), дадох ги за качествен фотоапарат да снимаме детето и обзавеждане у нас, както и някакви неща за детето - дрехи, принадлежности. Но то понякога се иска да се чете, за да се вникне...

А че съм семейство с майка си и баща си, ами семейство съм! Както съм семейство на първо място с мъжа ми, така всички сме едно голямо семейство, и с на мъжа ми техните съм семейство. Ти на твоите не им ли викаш семейство и роднини или просто познати, далечни роднини!?

Въпрос и на гледане, откъсване, каране, характери е - много малко семейства от познатите на родителите ми са заедно (особено тези с пари), а тези които са заедно - мъжете ходят  редовно до една виличка с по 4-5 млади момичета, жените им знаят, търпят ги, защото нямат нищо без тях и си седят на гъза. Един път съм почивала със седем от тези семейства, в луксозен курорт, когато бях още семейство само с моите родители, те съответно си бяха с техните деца (на моя възраст и по-малки) и когато седнеха на маса жените, говореха с интерес една на друга за похожденията и възрастта на момичетата, с които спят мъжете им. Еми, ние с майка ми сме като от друга планета при такива приказки, не ми е нормално да си изкривен от това, че имаш 2 лв повече от другите, нито си повече, нито си нищо. Тъжно ми е за тези жени, как са се потъпкали, даже суинг партита правят, за да са "до" мъжете си, да им угодят, да си запазят семейството. За мен и моето семейство състояние и пари са свързани с труд и ум, двамата ми родители изкарват поотделно достатъчно пари, не са си нужни, ако не се обичат и уважават. Това искам аз, не зависимост от мъж, не от майка, не от баща - а равенство. И гледам натам да вървя. Сега съм при баща ми за няколко месеца, може би това не споменах - аз не работя в нашата фирма, а помагам - имам си друго образование, друга кариера, сега съм след майчинство и просто не желая да се върна там, където работих преди - защото завършвам второто си висше и искам малко да поработя и в тази сфера, да видим икономика и търговия или право ми се отдават повече. Имам отговора за момента, но ..да изкарам сега държавния стаж, да взема изпитите и живот и здраве ще си покаже!  

"Всъщност, точно хрисимите и послушни жени на пръв поглед, командват парада.Защото те само изглеждат хрисими и послушни, а всъщност така са опитомили мъжа, че той се чувства като Владетеля на планината, но прави това, което иска тя-хрисимата и послушната.
Но това е малко висш пилотаж, а за съжаление малко жени го умеят.А и мисля, че не се учи.Или имаш подобен талант да "подкокоросваш" мъжете, или не.
Но, метода "С рогата напред" никога не дава резултат."


И аз така мисля по този въпрос-дори с очите си съм го виждала, затова и дадох статията.Жалко, че не съм се родила с тези умения.Но никога не е късно да си промениш гледната точка.

Жозефин, щом си тръгнала да търсиш отговорите, ще ги намериш.Пробвай, ако трябва с алтернативни методи- визуализации,молитви, благословии, разговори с висшия Аз, изобщо има много техники ако си отворена за този тип неща.Работи върху твоята нагласа към нещата и имай търпение.
 

Разбира се!
Защото мнението на Галчудо е такова, каквото на теб ти харесва да чуеш (прочетеш в случая)...


Как при това положение смяташ, че е нормално да ходят заедно на почивка?
Знам, че на тебе ти иска да сте заедно, да се забавлявате всички, но това няма как да стане. Просто на мъжа ти няма как да му е приятно в компанията на баща ти, щом по принцип се отбягват и не си говорят!