Все нещо недостига...

axel_chiara2430,мненията в темата са пожелателни 

Е това е повече от ясно , аз просто исках да разбера какво мисли тя  , затова и не знам как да ги дефинирам съвети или мнения , каквото и да е важното тя да е щастлива. Аз какво да направя като съм любопитна 

Линка който беше даден по-напред е най-полезното нещо в случая,там са всички отговори и решения. Само четене трябва.

E ..не съм чела всичко , но след това изказване няма смисъл да чета / за мен /.....подкрепям...много добре казано ..успех .

Следя темата от известно време и ми беше интересно как ще се развие. Според мен щом си правите напук, значи не комуникирате, не говорите. Колкото и тривиално да звучи, трябва да се научите да говорите за проблемите си, и то един с друг. Ако той не желае, а ти все още искаш да си с него, трябва да го научиш, аз така бих подходила. В смисъл - трябва да му създадеш условия и да му дадеш свобода да изрази онова, от което не е доволен. И пак колкото и тривиално да звучи хората са различни и възприемат нещата различно. Онова, което е за теб едно, за него е друго.
Това колко време прекарва детето ви с бабите определяте вие. Според мен за теб е невъзможно да се откъснеш от родителите си, не защото не можеш, а защото не искаш. Аз живея със свекърва, но не мога да кажа, че мъжа ми не в отношенията си с нея така, както ти си с вашите или мъжът ти с неговите родители. Според мен той ти прави напук като взема детето събота и неделя и по цял ден стои в техните - нещо като - ами щом цяла седмица ти си с вашите, почивните дни аз ще съм с нашите.
Бракът много често се превръща в място където двама се борят кои да вземе властта. Това е лошо, защото такова семейство ще води постоянна война и съвсем няма да бъде крепостта, където се изолираш и си почиваш.
За почивките с вашите просто ми се струва невероятно - ами много ясно че той няма да иска да ходите, ако той не може да си го позволи, а ти го искаш, значи не може да удовлетвори желанията на жена си, което много удря самочувствието му.
Много е трудно да накараш някой, който не е свикнал да говори, да го направи. Но ако искаш да си с него, и казваш че ти виждаш че има проблем, а той предпочита да си затваря очите, заради вас е добре да промениш нещата. И наистина да си склонна да чуеш какво мисли и да се съобразиш.

Дали е най-нормално не знам, но защо пък не!
Защо мислиш, че трябва да бъде всяка седмица при бабите? Това, че те го обожават, не означава, че нон стоп трябва да е при тях...


Това е друга крайност, но никой не ти говори за такива "мерки" чак...

А това, че принуждаваш мъжа си да ходи на почивки с вашите, при положение, че отношенията им са доста далеч от приятелски, е направо...  Все едно мъжа ми да предложи да отидем на почивка тримата с майка му...    А пък камо ли да се пробва да ме принуди... 
Преди, когато мъжа на майка ми беше жив, сме ходили заедно 2-3 пъти на почивка. Винаги предварително съм питала мъжа си, дали ще му е приятно, дали иска да отидем с тях. И ако беше казал "не", повярвай ми, нямаше да настоявам, макар че аз се виждам с майка си 3-4 пъти в годината...

axel аз наистина чета мненията и съветите, успокояват ме, влияят ми положително, дори в тях да се казва нещо от тиша: "ужас, как така даваш детето толкова" или "твоя няма оправия" (перифразирам) ..но наистина ми е приятно и полезно да прочета мнението на много хора, благодаря, че следите темата, отчасти някои от вас са ме разбрали, други - не съвсем, но също си казвам мнението и е полезно! 

Кали, аз мъжът ми не го принуждавам, така изглежда отстрани сигурно, но аз реално подковавам почвата с месеци наред, за някакви 2 дена уикенд с нашите...например: баща ми има р.д, в града е все едно и също, ако желаеш хайде да идем за ден, два някъде? той ми отговаря : ОК, ще видим и аз тичам радостна, купуваме с майка ми ваучери или резервираме и като дойде време за ходене му напомням, той е забравил и ето ти скандал: не можел сега, точно днес ли мрън дрън и аз си отивам, то всичко е платено !! впрочем през определено време намеквам, че наближава датата, но моя разбира се забравя точно на датата...аз не стресирам човека и не го задължавам, ама и той пък хем не му се ходи, хем да угоди явно се опитва..е, тази година си бяхме сами с нашите и детето, той се пъна като магаре на мост и не дойде с нас за уикенда, не, че ми липсваше толкова - нека и той си почине, ама оставя егати грозното впечатление!

Детето си пита само за бабите, има нужда от тях, те му дават едни различни емоции и то е много отворено към света, усмихнато, комуникативно дете, не виждам защо да им "орежа" срещите като всички са доволни - детето, аз, те. Ако имах зверове баби, дето се пънат дали да го гледат и го правят само за услугата - нямаше и ден да е спала там, но нашите баби и дядовци наистина нямам проблем с тях, само дето времето е малко и всеки от тях иска да я гледа. А работят всички до един, това да не го забравя, винаги е след работа или уикенда, или отпуски ако имат.

Аз нямам против да отида с майка му на море, нямам против леля му да ни заведе в сингапур с нея, нямам против да ми платят техните, нашите или който и да било почивката, когато те я измислят, нямам против ние да платим и вземем с нас който пожелае. Даже обичам организацията и семейни ваканции като на филм! Но той не е такъв, той и майка си няма да вземе, е, към нея е много отзивчив, но чак пък долепен. Ходи, оставя детето там събота и беж на кафе с приятели - нито седи до нея, нито до мен, той е свободен и отпочиващ електрон! 

псмама - всичко е горе-долу така, само където той си казва какво му пречи, не спира да говори от какво е недоволен, обаче не се вслушва в моите изисквания да ги нарека или моите проблеми, които виждам. Иска от мен да спра да говоря за екскурзии - ок, искам от него да спре с обидите...малко съмнително, той ядосан си ги говори ей така и вместо да спре и да помисли 10 секунди, винаги ще изстреля нещо злостно и аз,защото съм разбрана и добра, трябва или да го подмина или да си кажа "той,защото е ядосан, иначе не го мисли"...Да,но той към мен това го няма, като му кажа обида и после 4909094995 дена ми го напомня, злопаметния слон. Така, че хем иска аз еди какво си,хем той да не чуе какво точно ми пречи при него. Чака аз първа, аз чакам него първи..кръговрат и половина 

Да, но тук въпроса не е какво ТИ нямаш против, а какво ТОЙ има!!!
Момичетата ти го писаха няколко пъти - докато не се научиш да мислиш като НИЕ, а не като АЗ и ТОЙ, няма да се оправят нещата... И докато не се отлепиш от майка си!

Авторката се е заела да доказва на нас, на себе си и на мъжа си правотата си.

Добре, права си, за мен си права. Но важното е да си права за него.

Аз имам един въпрос - преди да се ожените (не знам дали сте женени, имам предвид преди да се обвържете сериозно) той такъв ли беше? Преди да се роди детето?

Първоначално смятах, че "вината" е в теб, но колкото повече се изясняват нещата виждам, че не е така.Според мен твоя мъж иска да те откъсне от родителите ти, за да може само той да те манипулира.Може и да не е толкова крайно, нито толкова осъзнато от негова страна, но поведението му е с цел да те накаже, да чустваш вина.Ето ти го усещаш, чудиш се какво да правиш.Ако си по-слаб харктер ще се примириш, ще отрежеш родителите си и ще и го гледаш в очите само и само да благоволи да ти обърне внимание.
Не познавам никоя от страните и мнението ми е само на база твоите писания, може и да не съм права, но не е лошо да помислиш и над тази версия.Не виждам родителите ти да са лоши хора или нахални и не съм съгласна ,че трябва да отложиш уговорка с майка си заради него, при положение ,че първо с нея си се уговорила.Това, че не се чувстваш добре е сигнал.Колкото повече се стремиш да му угодиш, толкова повече ще  те разиграва.

Не съм съгласна,че трябва да си разваля отношенията с родителите заради мъжа си.Ако той уважава нея, ще уважава и тях, дори и да не ги харесва.

Все пак не познавм страните, така,че и това мнение не толкова обективно.

глупости на търкалета! Баща й не пропуска да му докаже и натекне, колко е по-по-по-по-най от него, майка й му вдига скандали и настройва щерката срещу мъж й... а пък той трябва да ги уважава... това ми прилича на едновремешното - щом се омъжиш започваш да викаш "мама" и "татко" на родителите на партньора ти 

Янтра,ами честно да ти кажа, ние сме били само гаджета - идва, взима ме от нас, правим каквото решим - кафета, ходене някъде и ме прибира. Нашите мрънкаха и тогава. Бях над 20 годишна! Той не се е променял, нито аз, т.е аз съм се променила леко, а той -хич!
Тогава не съм разбрала какво е да се живее с него, нито съм тествала определен период (за което не съжалявам). Директно годеж и заживяхме рязко в нает апартамент, сватба и още поживяхме малко в наетия апартамент (докато се роди детето) - напуснахме апартамента, отидохме при нашите на отделен етаж, но все пак при тях (1 месец), отидохме при техните (1 месец), върнахме се при нашите (1 месец) и той каза "омръзна ми да се местим всеки месец, да останем при вашите" - стояхме 5-6 месеца и вече напрежението ескалира, отидохме при техните (в неговия апартамент с бабата) - стояхме 8 месеца и напрежението ескалира отново - къщата стана готова!
Само да кажа, че той с детето е адски мега отговорен, сериозен, неспонтанен, аз съм малко по-ларж - но той държи всичко да се знае, какво ще прави, къде ще ходи детето, като види сопол - не я пуска на градина и си я гледа ...малко на дърта свекърва дето я нямам и няма да я имам го играе той!

мале все едно слушам майка си, особено с частта за манипулирането, ако ти пусна как ми беше написала същото за него преди години и скоро отново във фейсбук!! мисля, че си права - той иска да се наложи и ако беше срещнал Мара селянката от говедарово или някоя свикнала на патриархизъм, щеше да го направи лесно и с кеф. Говорили сме за това и той отрича, но то действията, а не думите са важни - действа си като абсолютен единственоважен темерут понякога....просто наистина е понякога и винаги нашите са наоколо, когато е това "понякога"...!!как не видяха колко е загрижен и любвеобилен, има адски добри очи, гушлив и нежен, топъл и т.н...

и още нещо - много добре знае откъде ме взел и как съм живяла, няма да минат номера на манипулиране при мен: или равни или никакви 

Чела съм тук разни истории за лоши родители, но честно казано аз моите не бих зарязала заради мъж, въпреки ,че и ние не сме в отлични отношения, но знам ,че те са хората, които ако падна ще ми подадат ръка.И при нас се е получило така, че каквото имаме е от тях.Никога не са натякнали, нито имаме проблем с това, но на мен това ми дава едно чувство на сигурност.


Значи манипулаторите могат да бъдат много обичливи и гушливи, но ето идва съботата и неделята и той е на кафе с приятели вместо с теб.Гледай делата.

Не знам какво да направиш, честно.Може де се консултираш с психолог как да излезеш ситуация.Манипулиране сигурно има и от страна на родителите ти, но ти си тази която страда в крайна сметка.