Все нещо недостига...

абе точно!
Другите мнения ги четох, но ето това ни описва нас - детска работа! Ние все пак се "излъгахме рано", още сме под 30, глезените деца на мама и тате, изведнъж от гаджета, излизащи на кафе и кино се взехме - нито сме живели заедно, нито сме опознали навиците си, нито характерите - още ни е супер интересно и на двамата, всичко е 6 с копулацията, като тийнейджъри сме (това ок), но пък караниците за нагодяване на характера и кой да вземе правомощията да се разпорежда у нас продължават. Аз настъпвам, той настъпва....
Като гаджета имахме подобни караници, пак смешни, хората ни свикнаха много бързо и го възприемат за нормално да ни видят крещящи, а след 4 минути - целувайки се без да ни интересуват погледи и т.н.

Детето - не е малка, почти на 3 е, не се спира като е будна, а като легне си помрънква, не може да спи с нас - тя си спи сама в кошара, просто е в стаята. И като почне към 1, след това към 3, след това към 6 сутринта да мрънка за мляко, сок, вода, айран и т.н - все някой трябва да стане и да приготви. Бях твърда по едно време с това среднощно пиене - но то детето е като мъжът ми, той досега си ляга с 2 литра течност и много е жаден винаги! И разбира се да не забравяме 6 и 50 сутринта, когато окончателно е на крак, почва жестоко вилнеене, хубава, че ходи на детска градина вече!

Лизет, но ние и двамата си работим един вид от вкъщи, управляваме си разни неща, не сме напънати целодневно, ходим из града, свирна му към 11, към 15 и пристига за кафе, за обяд, за сладкарница - няма никакви ограничения от работно време, няма хора, с които работи и си почива, у нас не му е омръзнало, поради гореизброените неща - всяка вечер си имаме програма, самостоятелно, заедно, без детето, с детето..та ние не може да се видим понякога, че да си почива от дразнителя.

И пак караници! какво да го правя, толкова е инат и неулегнал, но аз съм същата...

Да не забравя и погаждането на номера - отивам еди къде си за няколко дни, идваш ли? И най-мрази да му кажат идваш ли, не бил го измислил той, не можело така и съответно аз си отивам - защото няма да ме спира я, свободата санчо...!
Не казвам, че не ми харесва брака, но пък не ми харесва всеки сам да си реши нещо - искам да кажа айде на планина и дори да не го кефи да отидем, защото държи на мен, а после той да каже хайде на море и дори мен да не ме кефи, пак да отидем и т.н...

Мъжът ми има един готин лаф
- Непоносимата леснота на битието.
Ужасно е прав, липсата на предизвикателства в ежедневието си е проблем.

Работата от вкъщи не е работа. От собствен опит говоря, че връщането ми в матрицата ми се отрази отрезвяващо, щото бях станала нетърпима.

При всеки е различно. Някои се чувстват добре на 100% вкъщи: да сготвят, да изперат, да изгладят, да разтребят, междувременно да намерят време да поиграят с децата, да им почетат, да ги изведат на разходка, да стоплят чехлите на мъжа си, да сложат масата, да приспят децата... ааа, забравих, освен всичко това да намерят време да се поглезят, че и усмивката им от там на сетне недвусмислено да намеква за копулация.

Битовизми няма при нас - не готвя, не чистя, не пера, стоя за украса у нас и секс ХАХА  
Винаги е чисто, винаги има нещо за ядене и дрехите още хвърлени в коша за пране, са изпрани и изгладени - нищо от това не му липсва.
Аз съм даже прекалено ведра и имам чувството, че го е яд понякога, ставам си хепи - и като му видя фейса и аз правя такъв. Няма нужда да се надъхвам или опитвам, аз съм си някаква летяща в облаците винаги, но пък той с една реплика ме приземява. А уж е като мен - пътува му се, ходи му се с приятели, обожава детето (казва, че е и той майка) - от малка едвам си я делим, кой да спи с нея, кой да я храни, при коя баба да отиде - всички имат желание за всичко, не се караме на тези теми.
Ами се караме например (от последните ми примери) - той искаше тази седмица да погледа малката, че прекарахме един отит, не я дава на градина (която е частна и сме платили за месеца и детето ходи с желание), следователно всяка сутрин той я хваща и отиват "У тях" - т.е той в нашата къща не остава да я гледа, нашата къща е наша, но от баща ми, не знам голяма гордост ли, инат ли, но той на нашата къща казва само "къщата", а на собствения си апартамент "у  нас"...та историята е, че той само да стане и излиза от къщата, отива си у тях с детето и там неговата баба готви и помага, свекъра и той се завърта и почват едни купувания на неща 3 дни глезене, идва си у нас и реве, че се е прибрала. И аз от вратата казвам на детето: Днес как изкара с твоите гледачи, баба ли те приспа? И моя мъж само това чака, засегнат до безобразие (щото видиш ли той е гледал нон стоп) се чуди какво да направи и той да ме засегне, бях сготвила (силно казано) спагети с домашен сос от някакви неща и веднага казва: Аз няма да ям, заради тези реплики, които съм казала още щом били влезли. И приключва. И аз почвам вече демонстрациите - сипвам си на мен, ям си, чувствам се ужасно.

Предишни пъти с готвенето ми 1 път месечно ми казва: опитай първа, че да не е отровно!? При което след 1 минута толкова сме скарани, че вече е излязъл да си поплаче някъде навън! АМАХА!
 

под работа от вкъщи имах предвид - фирмата ми е пред вкъщи, аз вкъщи не стоя. Нямам и тези долуописани "проблеми" за готвене, пране, гладене, разтребване, игра с детето (цял ден е на градина), слагане на маса (стои изложбена и тя), приспиване с детето (само заспива)...
Ходим към 2 пъти седмично на ресторант, ходя 2 пъти седмично на кино (с приятел мъж), уикенда си идва свекървата и връчваме детето да се порадва..
и пак се караме, да го вземат дяволите, ще се пръсна някой път вече от желание за нещо, дето не ми се получава!

както казва майка ми: вие като останете сами и се изпокарвате от незнание какво точно да направите.
няма я хармонията и двамата на думи искаме спокойствие и хармония, а толкова сме запалили, огън..

Ходи и на фитнес и на мач и на бира с приятели няколко пъти седмично. Моя не скучае просто! И аз не скучая. Не знам от какво ни идват проблемите, но си ги има и се тормозя и му казвам, че се тормозя...Реакция - аз съм лъжела, за да получа нещо (най-често ходене някъде извън града), наслагва ми мнение (как съм мислела, слага ми думи в устата без да съм ги казала аз) и аз се изнервям от това. И отвръщам, не мога да се стърпя - имаше време, в което се стърпявах, но сега съм на принципа каквото повикало, такова се обадило (след като пробвах с добро, пробвах с мълчание, пробвах с лошо..)
КОмплекси ли има този човек - млад е, позволяваме си всичко, колата е нова, къщата е нова, не знам ако той има комплекси всеки втори на улицата какво!>>! Вярно грозен е за околните - огромен, гологлав, тежък, но пък те мъжете се радват да са едри...
п.п пишката му не е малка (че имаше подобна тема тук) - всичко е точно и там 

Май си правите на пук ми се струва. Надцаквате се. И някой избива комплекси май.

На колко години сте?

Да, напук си прави.
Чудя се дали е от възрастта, дали тези неща се превъзмогват като улегнем, защото явно не сме..И комплекси от какво, аз лично себе си като погледна отстрани комплекс единствено от това, че мъжът ми ме ядосва, смисъл, че не мога да изляза на глава с него - друго не би ме комплексирало. А той точно това се чудя, от какво да е комплексиран - той единствен от приятелите си има дете, радва се на него, те искат също да има, радват се на нашето, канят ни с тях, не са ни отлъчили, не сме ги изоставили и ние, даже прекаляваме с ергенския/моминския живот - ясно е, че не сме се наживели, но пък с детето си имаме отговорностите, не е оставено на произвола, ходим и по петите, не сядаме докато сме с нея - винаги един от нас я следва, като принцеса е, опитваме се да отказваме някой неща - но дядо и баба ги купуват и бъркат нещата.
За роднини сме се карали, но то се почва от нашите глупости и се преминава към: ти си като майка си непукист, ти си всезнайка като твоята майка и ей такива гадни неща...

Явно такъв си ви е сорта и така ще си карате. 

Имате здрави нерви за хабене и живота и спокойствието си явно не ги цените... И аз едно време бях голям поддръжник на толерантността и компромисите в името на семейството. Ама към днешна дата това да ми се цупи някой мъж и да ми върти номера, ама не бил в настроение, ама нещо бил недоволен, хеле пък от мен   - няма да го издържа нито 1 ден. Хич не се шегувам, променила съм се на 100% в тези отношения и в дом, в който не цари подкрепа, разбирателство и безусловна любов, не искам да живея. Ама доста време изгубих, докато стигна до този акъл де, то не става за 1 ден, при мен отне поне около година, та дали не и две  

Оттук нататък съм си обещала, че нито един мъж няма да успее да ми вдигне и един скандал. Понеже ще съм изчезнала още със започването му и няма да има кой да го изслуша Може да звучи невероятно, но това ми е искреното мнение Истинската любов означава вече и спокойствие за мен, и пълна сигурност, че човека, който е до теб никога няма да те нарани и нападне... Спорове за изясняване, разговори - разбира се. Повишаване на тон и недоволства - не  

Разглезени сте и двамата, явно всичко ви се дава наготово, нямате истински проблеми и сами си ги създавате.
Само накрая да не стане от играчка - плачка...

И какво сега, на теб не ти харесва, че той смята майка ти за всезнайка; че свекърите глезят детето, а ти нищо не можеш да направиш; че не признава семейното огнище... Права си да негодуваш. Но защо имам усещането, че и на него си му харесва да си го глезанкат?

казала съм по-нагоре. в двайсетте сме още. И двамата родени края на годината, излъгахме се на 23-24
И той и аз сме гледани много от родителите си, не помисляме за емиграция, нямаме проблеми с жилище, кредити, заеми (даже нашия заел на няколко "приятели" 5 цифрени суми и няма да ги види вече), работим от ученици - аз съм на трудов договор към голяма компания, с външна търговия се занимавах, не искам да се върна там, гледам си моя сервиз сега, той си има хубава фирма - управлява си е сам, някой път е много много зает, друг път е свободен за всичко..
оф не знам как ще се оправим, днес е доста по-добре..

Пример от снощи: аз бях на кино на сем. Милър (много ми хареса филма за това измислено семейство), той с детето цял ден, само си идвам и се разминахме на вратата (отивал да види дали неговите приятели още били на заведението в квартала), 22 часа става въпрос - детето спи.
Прибира се около 24, аз още будна (нали пускам теми тук), почвам да разказвам филма, че ме е впечатлило как едни непознати накрая се почувстваха като семейство ( с лек намек го разказвам), съответно той излиза на терасата да прави нищо (докато говоря) и аз си млъквам. Влиза след малко и почва да ми говори за бирата как му се отразявала, че ставал жаден, налива се с вода през това време и аз го прекъсвам и казвам, че ни се разминават приказките - аз му говоря нещо, което не го засяга и той ми говори нещо, което не ми пука. И си лягаме. Той при детето. През нощта детето ме викна и се сменихме...Сутринта бяхме много хепи и двамата, но пък чак прегръдки и целувки, няма!

Нищо фатално не е станало все още, но няма да е лошо да му обясниш спокойно как се чувстваш. Животът ви е като на тийнеджъри, които успяват и да гледат едно дете, в което няма лошо, ако се разберете как и двамата да сте доволни