Все нещо недостига...

  • 23 964
  • 346
# 30
Имате здрави нерви за хабене и живота и спокойствието си явно не ги цените... Laughing И аз едно време бях голям поддръжник на толерантността и компромисите в името на семейството. Ама към днешна дата това да ми се цупи някой мъж и да ми върти номера, ама не бил в настроение, ама нещо бил недоволен, хеле пък от мен  Crazy - няма да го издържа нито 1 ден. Хич не се шегувам, променила съм се на 100% в тези отношения и в дом, в който не цари подкрепа, разбирателство и безусловна любов, не искам да живея. Ама доста време изгубих, докато стигна до този акъл де, то не става за 1 ден, при мен отне поне около година, та дали не и две  Wink

Оттук нататък съм си обещала, че нито един мъж няма да успее да ми вдигне и един скандал. Понеже ще съм изчезнала още със започването му и няма да има кой да го изслуша Mr. Green Може да звучи невероятно, но това ми е искреното мнение Peace Истинската любов означава вече и спокойствие за мен, и пълна сигурност, че човека, който е до теб никога няма да те нарани и нападне... Спорове за изясняване, разговори - разбира се. Повишаване на тон и недоволства - не  Naughty
Tвърдо заставам зад това мнение. От скандали ми е дошло до не знам къде. Само че на мен ми отне доста повече, и като време, и като опит. Бях готова мнооого да търпя. Само че той не изтърпя.  Grinning  Така, че не ми е невероятно мнението ти. И аз вече искам спокойствие, сигурност, битовизми даже искам.  Mr. Green Не искам изненади и кой знае какви тръпки и разнообразие.
Виж целия пост
# 31
в дом, в който не цари подкрепа, разбирателство и безусловна любов, не искам да живея. Ама доста време изгубих, докато стигна до този акъл де, то не става за 1 ден, при мен отне поне около година, та дали не и две  Wink


благодаря за ценните съвети. и аз не се чувствам в разбирателство, подкрепена и т.н в момента. А на моменти се чувствам така. Но не искам да са само моменти, а винаги.

Когато почна да си мисля без него какво ще е, не ми става хубаво - но не го търпя, защото нямам избор, напротив - всичко имам и ще си имам и без него, просто не ми става хубаво да не съм с него, да не го виждам, целувам, да не е до мен..обичам го и той ме обича, но това пусто изразяване на тази любов, ще ме умори.

Исках да разбера като цяло как по-мъдрите и с повече години брак балансирате липсата на нещо, каквото и да било?Компромиси ли правите, с времето ли улегнахте, втори партньор ли намерихте, примирихте ли се с нещо, той ли се примири с нещо, свикнахте си, все ви е тая, винаги сте имали всичко?

Виж целия пост
# 32
А ти сигурна ли си, че той не те ревнува? Явно си самостоятелна, имаш собствена среда, кариера, интереси, оставам с впечатлението, че изглеждаш добре. Може тайно да те ревнува, да се чувства несигурен в теб... На мен ми прилича на реакция на мъж, който се чувства несигурен във връзката си.
Виж целия пост
# 33
Според мен всичко може да бъде преодоляно и постигнато, ако двамата в семейството се обичат и милеят един за друг както се казва. Изчезне ли любовта, дори само от страна на единия, за мен нещата са тотално неспасяеми... Може би има хора, които продължават да живеят без истинска любов, но според мен това е агония някаква. Особено пък ако има намесен и трети човек (при вас явно случая не е такъв). Има ли любов - има и надежда. Няма ли - няма нищо. Много мелодраматично се изказах, обаче това е, което аз лично съм научила от живота дотук  Heart Eyes
Виж целия пост
# 34
той си е ревнив, не прекалено, но примерно не е съгласен с разни неща, бъзика ме, че ходя с друг мъж на кино, но знае, че не му изневерявам, нямам желание за друг и т.н И аз знам същото, тези неща се усещат. Аз по същата логика мога да го ревнувам като излиза с приятели (които са ергени) до през нощта, като ходи някъде..
това с ревността не ми се струва да му е оправдание за държанието (да не дойде с мен и детето на хотел например извън града)...нали който ревнува, постоянно преследва, обажда се, тормози..
или има и друг вид ревност!?

да не забравя да спомена, че ние сме от задръстените без бивши приятели и приятелки, взехме се млади зелени необработени още. Е, аз имах един "приятел" от разстояние, но това не го броя... Laughing
Виж целия пост
# 35
В такъв случай имай си едно наум за нощните му излизания с приятели - ергени  Peace Никога не трябва да се има 100% доверие на никой мъж  Mr. Green
Виж целия пост
# 36
Според мен всичко може да бъде преодоляно и постигнато, ако двамата в семейството се обичат и милеят един за друг както се казва. Изчезне ли любовта, дори само от страна на единия, за мен нещата са тотално неспасяеми... Може би има хора, които продължават да живеят без истинска любов, но според мен това е агония някаква. Особено пък ако има намесен и трети човек (при вас явно случая не е такъв). Има ли любов - има и надежда. Няма ли - няма нищо. Много мелодраматично се изказах, обаче това е, което аз лично съм научила от живота дотук  Heart Eyes
 bouquet
Човек трябва да се усеща навреме, когато любовта си отиде, да не се самозаблуждава.
Виж целия пост
# 37
Според мен може да ревнува и без да има предвид конкретен мъж, а от самостоятелността ти и свободният ти дух, де да знам.
Виж целия пост
# 38
да и аз заради едната любов, иначе за какво да съм с него като си имам всичко.
той също ме обича, личи му как се притеснява къде отивам и дали ще си дойда, личи му, че иска само с мен, но е млад и инат.
Виж целия пост
# 39
да и аз заради едната любов, иначе за какво да съм с него като си имам всичко.
той също ме обича, личи му как се притеснява къде отивам и дали ще си дойда, личи му, че иска само с мен, но е млад и инат.
И според теб това значи, че те обича? Добре.  Grinning
Виж целия пост
# 40
Добре де, пробвай по-отдалеч (ако не си го направила вече де).
Кажи му, че го обичаш, говорете къде да идете на почивка, решете заедно, планирайте заедно, съобрази се и с неговото мнение. Оставам с впечатлението, че си малко раз-праз, решаваш и ако иска да идва, ако не иска - негов проблем. Ми сигурно не се кефи, разбирам го.
Виж целия пост
# 41
1. Никога не сме си представяли, че като пресни съпрузи ще излизаме един без друг, с изключение на фирмените партита. Нито аз познавам неговите колеги, нито той моите и двамата не бихме се чувствали на мястото си.
2. Винаги сме имали нещо за решаване. Точно моментите, когато проблемите идват отвън, са ни сближавали най-много.
3. Нямаме ли проблеми - създаваме си ги сами  Mr. Green Нещо подобно на вас.
4. За да не става така поотпуснахме края след 17 години брачен живот. От време-на време аз си ходя по мои си места - той си излиза с неговите си приятели. Понякога сме заедно /разбирай той с мен на моите мероприятия и аз с него на неговите/.
5. С времето поулегнахме, но това съвсем не означава, че няма да има пушилки в бъдеще. Аз лично  ги приемам вече по-философски и не се паля толкова.

Накратко: всяко нещо с времето си. Ще се поошлайфате и вие покрай кавгите.
Виж целия пост
# 42
да и аз заради едната любов, иначе за какво да съм с него като си имам всичко.
той също ме обича, личи му как се притеснява къде отивам и дали ще си дойда, личи му, че иска само с мен, но е млад и инат.
И според теб това значи, че те обича? Добре.  Grinning

просто казвам, че не му е все тая с тези неща, а не конкретно защо ме обича.
Конкретно дали ме обича - личи си, че ме обича, поне за мен. За околните, които ни гледат да се караме  - може и да не виждат това  Tired
Виж целия пост
# 43
Добре де, пробвай по-отдалеч (ако не си го направила вече де).
Кажи му, че го обичаш, говорете къде да идете на почивка, решете заедно, планирайте заедно, съобрази се и с неговото мнение. Оставам с впечатлението, че си малко раз-праз, решаваш и ако иска да идва, ако не иска - негов проблем. Ми сигурно не се кефи, разбирам го.

аз като почна да говоря за почивка се почва бъзикът "защо да почиваш, не си ли почиваш по цял ден", това едно на ръка, ами другото е изнервяне само като чуе море, планина, хотел. Не го разбирам, уж има желание, има средства, има удобна голяма нова кола, има семейство - а пък трябва да злобее още в зародиш. Сега реших да го оставя да видим ще има ли инициатива сам, защото явно аз много го ръчкам. Да, храс прас съм, аз няма да живея и да съм вечно млада, свежа, активна - искам да ходя днес и сега, като не иска - да си седи тук. И не разбирам защо не иска - то да има някаква причина, но ако е само, за да откаже разбира се, че ще си отида където реша. Няма да ме спира, ако иска такава жена да си беше намерил, аз не съм крила, че "живея на път" както се казва!
И не е като да не съм направила компромис с това, от 3 години съм била много малко пъти (сравнено с колкото ходех) на екскурзии из чужбина, на места из България, на път като цяло!  ooooh!
Виж целия пост
# 44
1. Никога не сме си представяли, че като пресни съпрузи ще излизаме един без друг, с изключение на фирмените партита. Нито аз познавам неговите колеги, нито той моите и двамата не бихме се чувствали на мястото си.
2. Винаги сме имали нещо за решаване. Точно моментите, когато проблемите идват отвън, са ни сближавали най-много.
3. Нямаме ли проблеми - създаваме си ги сами  Mr. Green Нещо подобно на вас.
4. За да не става така поотпуснахме края след 17 години брачен живот. От време-на време аз си ходя по мои си места - той си излиза с неговите си приятели. Понякога сме заедно /разбирай той с мен на моите мероприятия и аз с него на неговите/.
5. С времето поулегнахме, но това съвсем не означава, че няма да има пушилки в бъдеще. Аз лично  ги приемам вече по-философски и не се паля толкова.

Накратко: всяко нещо с времето си. Ще се поошлайфате и вие покрай кавгите.

благодаря за хубавите съвети!
аз си мисля, че е и от поколението, ето казваш - преди 17 години. Да всички които познавам, с брак от 15-20 години не ходят никъде сами, винаги мъжете са до тях (искат или не), винаги жената казва и мъжът изпълнява. И майка ми чак ми се чуди, как нямало да дойде," я му кажи да идва"! Ама как да стане, аз като той не иска дойде, да не съм някой пъдарин, да налагам и айде да тръгнеш иначе...не мога такива да ги говоря, караме се и отивам сама, ако желае - знае къде съм (е, във виена му беше малко далече, като "забегнах" по повод р.д на баща ми)..Майка ми е това поколение, където вече философски гледа нещата, навсякъде са заедно, карат се, не се понасят и те понякога, но пък не са били отделно никъде по почивки и екскурзии(освен на лов примерно сутрин баща ми и на работа като ходят). И да, баща ми и той помрънква, но бързо му минава и не я е оставил майка ми да си отиде на круиз сама или да отиде дори до близък град сама...все я вози, придружава, разхожда  Sad
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия