Все нещо недостига...

аз не мога да разбера - като той не иска да стои в твоята къща, а ти в неговия апартамент, защо не се изнесете на неутрална територия под наем? Очевидно е, че на него не му е конфортно там, където живеете сега и това няма да се промени 

Това ще е поредния келешлък. Родителите са им осигурили ред жилища, те - на квартира с цел скрепяване на отношенията.  разбирам да са при нечии родители, а те са напълно отделно при това имат и избор.

ми тогава да идат в неговия апартамент 

Наистина е малко куцо, при наличие на празна къща, да живееш в апартамент, но пък ако наистина от това произлиза неговата несигурност и наранено самочуствие, по-добре да се отстъпи сякаш... 

Авторката, на кои дати сте родени? Ако е удобно да кажеш И ние сме двама Стрелци,за това..

Ако трябва да съдя по моя мъж (в качеството си на Стрелец)... еми за него е важно всичко той да подсигурява,и ако се наложи аз да дам и 2 лева за нещо, това за него е нещо ужасно, направо го депресира, един вид, не е мъж. А в жилище от моите родители изобщо няма да стъпи, толкова е горделив,че на палатка ще живее ако трябва.

Ние сме на по 30г, напасването на характерите ни костваше доста, но мисля че беше полезно за връзката ни. Иначе и ние преди бяхме така,хем се обичахме безумно,хем не можехме да се понасяме,доста откачено беше. Сега сме супер.

там е баба му и баща му, който въпреки, че не спи там е там през деня, все пак ще сме с други хора. В къщата сме сами, тя е за нас, чак да му е зле и неудобно - просто няма отговорности към нея и се държи като под наем, каквото направил- направил, а като изгори някоя крушка викам баща ми, иначе рискувам 4 месеца да не я забележи моя!

хаха супер, радвам се, че сте постигнали това, а сте на по 30. Ние сме близо 30, но още сме далеч от това. Да те питам - как са отношенията му с родителите ти? Моя и нашите - ужас, все по-зле става, те си мислят, че той само от него и неговите си роднини се интересува, че са втора категория нашите и т.н, супер депресирани са. А той не е лесен за разбиране от някои хора, държи се дръпнато и горделиво и вече почнаха да се спречкват, онзи ден ми вика, че най-големия му коз е да не е виждал майка ми толкова време (не са се засичали от месец примерно)..Знам ли какво да правя с този проблем, гледам да не се поставям по средата, че ми скапват настроението, ама не може така - ще се наложи да направи жертва да ходи поне на няколко обяда, вечери, празници и почивки с тях 

аз съм края на ноември, моя е средата на декември!

Ние и двамата сме в средата на декември, през 3 дена

За отношението му към нашите и най-вече към майка ми... трагедия
Бързам обаче да кажа,че майка ми му демонстрира неуважение, при все че той беше доста добре настроен към нея. Така че лошото отношение в случая си е изпросено буквално.
Не че се е карал с нея, но не му е приятна заради някои нейни приказки и действия.
Държи добро поведение все още пред нея. С баща ми по-лесно си комуникират.

Мога да заключа, че ако някой му "падне в очите" веднъж, не се издига никога повече.
Да си призная и аз съм така. После колкото и добре да се държи човека,винаги си имаш едно на ум.
Просто си е такъв,за да допусне някой до себе си, трябва да е "достоен" едва ли не...

Но твоята майка не е моята и лошото отношение може да е за нещо друго.
На мен ми харесва че е горделив,че си има принципи и не си ги нарушава заради никой.
Всичко си дава за най-близките и ако "ти" докажеш че си един от тези хора, повярвай, на ръце ще "те" носи. (това всъщност го казвам за моя мъж )


Не знам какъв съвет да ти дам... нашия живот не е вашия...
Моя мъж не мога да го изкарам на кафе в пластмасови чаши на пейка в парка,та да не говорим за кръчми. Ето ти една разлика. Мрази места на които има чужди хора, дори ако ходим на гости и няма да сме само ние и домакините,държи да знае кой точно ще е там.
Обича си спокойствието и не желае да е с хора които няма да са му приятни.
А такива почти винаги има по кръчмите За това предпочита да си пийне една биричка докато правя вечерята, после да хапне и да заспи на дивана,подпрял глава на рамото ми докато аз ви пиша всички тези глупости...

Помислете да промените нещо. И аз не знам какво.
Говори с него ... нямам опит с този "модел" Стрелци

Те трябва да си знаят, че ще са втора категория и да не се връзват толкова. И от какво се депресират? Че не ги зачита ли? Проблемът ви е, че непрекъснато се изтъква кой повече е допринесъл за вашето семейство /къде ти говориш, къде те/. Вашите си искат да им се признае роля на благодетели /жилище имате благодарение на тях/. Той не ги окичва с титлата, пък те продължават ви дават и да ви помагат, а той все на терсене. Разбирам го - и на мен ако ми дуднат на главата така и аз ще се дръпна. Тези хора очакват ти да им издействаш уважението и ти вгорчават живота, като непрекъснато се оплакват колко много правят за вас, пък как не ги уважава зет им. Поне на теб може да ти спестят напрежението, все пак си тяхна дъщеря.

Въобще не са депресирани, просто са недоволни.

Не знам как очакваш от мъж да се почувства в своя дом в твой наследствен апартамент.Това е абсурдно просто.Нито мъжа е мъж,нито семейството е семейство в такава ситуация 

stefanel, и защо все на мъжете трябва да им се пази егото?
Ако той принуди жена си да живее в негов наследствен апартамент, тя как да се чувства? Но тогава е друго и тя трябва да смята този имот за нейн дом. )
Хайде стига глупости от преди 100г.
Като толкова му е наранена гордостта да предостави място, където ще живеят и всеки ще се чувства като у дома си.

според мен нещата не са до собствеността на апартамента. Четейки авторката оставам с впечатлението, че родителите й не пропускат да напомнят, на кого дължат всичко, дори и авторката е убедена, че им дължи вечна благодарност, най-вероятно се опитва да обясни това и на мъжа си. Да, ама това не е вярно - щом са дали нещо, дали са го, не е нужно да им се кланяш непрестанно. Та така... Когато бях млада бях омъжена и бях попаднала в подобна ситуация - не чак толкова ескалирала, но майка ми не преставаше да ми дава съвети за семейството, мъжа ми и т.н. Ами не стигнах до нищо добро. Не че обвинявам майка си - сама съм си виновна, че съм й се водила по ума, но всяко вмешателство от външни фактори води до лоши последици...

Дзвер, това е нормално да подразни всеки човек....ако в това е проблема, авторката да понасмете родителите си за отношението им и коментарите. На никого не му е приятно да му се натяква постоянно нещо, независимо за какво точно става въпрос.

Доколкото разбирам, вие просто сте се събули и сте влезли да живеете.
В такъв случай, естествено е той да не я чувства като свой дом, та той нищо не е направил за него....
Както за повечето жени е важно те лично да си изберат и купят чаши, чинии, чаршафи, мебели, завеси и всякакви дреболии, които правят една къща дом, така и за мъжа е важно да е работил по този дом, за да чувства отговорност за него и да му е хубаво там.Дали ще го проектира, дали ще го строи, дали ще го боядиса или купи мебелите, важно е да има принос, и то голям.

Колкото до отношенията с родителите...
Малко са, ама наистина малко, семействата, в които никога не се стига до някакви търкания с родители.Първо, защото всеки родител иска най-доброто за детето си и ако търси, все ще намери какво не му хареса в зетя/снахата.
Обаче, много е важно родителите да живеят с максимата:"Това е моята дъщеря и тя си е избрала този мъж, тя живее с него, важно е тя да си го харесва и обича, а не ние.Ако не й е добре, ако дойде и поиска помощ, ще я получи.Иначе, не бива да се бъркаме в живота им."
Ако повече родители мислят така, ще има много по-малко нещастни семейства и разводи.
Когато аз започнах да излизам с гаджета, моята майка (светла й памет), ми казваше така:
"Внимавай с какъв мъж се събираш, че ти ще живееш с него.....На мен-зет, на теб-мъж, ти ще го търпиш ежедневно!" И наистина никога не каза една лоша дума нито за мъжа ми, нито за мъжа на сестра ми.Не че е нямало поводи, просто беше една много разумна жена  и дори да е забелязвала неща, които не й допадат, щом не влияят на семейния ни живот, тя си мълчеше.
И така трябва да бъде-щастливи ли са децата, родителите трябва да пазят мнението за себе си.
Без значение дали им харесва или не начина на живот на децата им.
Смятам да подходя по същия начин с моите снахи.    Не ща да се заричам, че понякога "действа" обратно, но ако синовете ми са щастливи, аз ще си   , дори хич да не ми допадат избраниците им.

само ще допълня - а когато родителите не са достатъчно разумни, за да запазват мнението си за себе си, ти си човека, който трябва да им покаже какво може и не може да коментират