Колко "различни" трябва да са децата в училище - относно смартфоните

Щото в "дивия социализъм"  го нямаше това парадиране с вещи от чужбина?
Хората са различни, социалният им статус е различен, разбиранията им са различни....смешно е да се очаква да няма различия.
Останалото зависи от правилата в училищната среда, има ли ги, спазват ли се, санкционира ли се неспазването.

Имаше го ,но беше за много малко хора и беше по скоро скрито отколкото явно.И стоките бяха от други соц.държави в повечето случаи.Не го одобрявам това време.Тогава нещата бяха забранени и бяха "сладки" като ги стигнеш.Е сега са разрешени нима хората са по добри..
Но и сега не ми се нрави и то не времето и вещите ,а криворазбраните ценности...но както казах нагаждаме се.
Работата стана дай на бедняка пари и власт и му гледай сеира...

desitkata77, извинявам се предварително, за това което ще напиша, но може пък да е за добро. Пропуснах предишния ти пост, защото не исках да съм причина разговора да тръгне натам, ама той и без мен тръгна. Трудно ми е да повярвам, че може млад човек да пише така. И в предишния и в този звучи примирение със скапания живот, което писа че втълпяваш и на децата. Като не ти харесва живота, не се примирявай и не се нагаждай, опитай да промениш нещо. Ето две идеи:
-може да започнеш да се занимаваш с благотворителност или обществено полезен труд. Там със сигурност ще срещнеш хора с по-различни ценности
-научи нещо ново, вложи време и усилия в разучаването на нещо, което може да ти донесе допълнителен доход

Аз споря по темата. Не ви харесват хора, гледащи си в телефоните, също, без да им знаете ситуацията и положението, ОК. Но, понякога е добре да се замислим, дали не изглеждаме по същия начин и когато изглеждаме точно така, да не го обръщаме на лични нападки, а да преглътнем, че малко сме се попрестарали в критиките.

Да, няма особена разлика между зависимостта към телефони и  форуми.Това не променя факта, че човек се увлича /не изключвам себе си/, а при  някои деца е още по-възможно  да се случи, защото трябва да мине време, докато могат да се самоконтролират. И ако вкъщи може да се приложи родителско наблюдение, то навън не е съвсем така.
Аз си говоря от собствения ограничен кръгозор на майка на малки деца, но някои от приятелите на сина ми имат и по-големи братя и сестри. Над 10-11 години много малко деца играят.
Може да звучи носталгично, по лелински или назадничаво,но се радвам, когато виждам, че приятелите на сина ми нещо си шушукат, измислят тайни игри, защото само след няколко години в този толкова обърнат навсякъде свят, дори и анонимността на приятелството, на моментите заедно, ще изчезне. Да, те ще имат снимка от всеки миг с други хора, ще възстановяват лесно спомени, ще се свързват едновременно с много други,но постепенно ще губят една различна по-жива според мен реалност. Сигурно е смешно и патетично, но аз предпочитам да израснат в  по моите си критерии правилна последователност. Както коментира скоро големият ми син за един радостен повод "това не е рожден ден, а сним ден" /всички, въоражени с телефоните документираха радостното събитие".

Аз се радвам, че в нашата махала все още ритат топка, играят на "стражари и апаши" ,събират се много деца.Моето малко като паленце точно сред 10-11 годишните се вре, дори има и осми клас деца сред тях.
Батковците го научиха на много неща във футбола.Съзнавам, че и ред глупости ще научи и ще види, но предпочитам да е в такава, естествена среда, отколкото в силно стерилизирана.

По въпроса за телефоните- не като оценка или възмущение, но това лято бях силно изненадана- На една дива поляна, заобиколена с огромни борове, с диви ягоди, малини ,боровинки и билки, край почти прозрачна рекичка, в която се виждаха раци и риби, едно дете просто седна и започна да си играе с телефона.На такова благодатно място за игра, наистина, странно ми изглеждаше.

Малко драматизирате с тези диви ягоди и пасторални картини. Все едно гледам серия от Неочаквана ваканция, само липсва филията с мас и кучето из прахоляка. Поколението е друго, не можем да го натикваме в нашите морално и  материално остаряли рамки за това "що е то щастливо детство". Същото, каквото вие сега казвате, го казваха и нашите родители и баби за нашето детство, в което имаше телевизия, кубче на Рубик, вълкът с яйцата. Между другото, точно вчера наблюдавах доста време едни деца, които правеха едно от нещата, които са описвани тук - бяха домъкнали картони, кашони и се опитваха да си построят къща и да играят там. Честно, не знам какъв чар виждате в това. Аз видях деца на възраст около 10-12 години, които  си играят с амбалаж и направо казано боклуци. Ми, мерси, ама не изпитвам умиление от такава картинка! Все едно гледах циганчетата в махалата, само дето тези бяха измити и говореха български.

Въпросното дете на поляната явно е било самичко или самотно. Нали е с други хора там! Или всички възрастни са били твърде заети със собствените си интереси и не са му обърнали внимание или е нямало други деца, с които да играе. Много е лесно да обвиняваме децата как не знаели да играят, как не можели да играят, но на практика ние колко играем с тях, особено ако няма други деца наоколо? Къде е бил бащата на това дете, че не го е хванал да ритат топка? Определено едно момче няма да тръгне да бере цветя.   

Свидетел от първа ръка съм, че децата /и големи и малки/ могат да имат детство и днес с игри, топки, колелета, рибарство, туризъм, игра на карти и всичко от сорта, което да се комбинира прекрасно с новите технологии.

Въпросът и тук е в мярата, чиято граница следва да се показва от родителите и зависи до голяма степен от личното им разбиране за местонахождението й и степента, в която е развита тяхната собствена воля за борба и побеждаване на различните зависимости- цигари, форум, чат, онлайн или други електронни игри и всичко друго, развиващо такива зависимости.

А играта на поляната, на игрището, пред блока, спортът, събиранията с приятели по градинки и кафета /за по- порасналите/ си остава чудесен стимул за балансирано развитие на децата и младежите, когато се комбинира с други начини за прекарване и осмисляне на времето.
Близки деца на по 14-15 години си бяха спретнали чудесна дървена къща с двор, че и насаждения до едно село /дори цветя са насадили и домат, а става въпрос за момчета/. Прекрасна изработка и прекрасно осмисляне на времето. Изказах искрените си поздравления. Те развиват лични качества, ум и умения в пъти повече по този начин от дългочасов основен престой над комп и ТВ, например. Обаче имат И този шанс. На доста деца шансът е ограбен, вкл. и от самите родители. Тези деца нямат друг избор, освен да залегнат ежедневно над екрани и да ги редуват с часове обучение по някой предмет- език, математика и т.н., в основната им седнала позиция, почти напълно обездвижени от ранна възраст. По този начин закърнява не само физиката, но в последствие и емоциите, интелекта и духа им. Защото липсва баланс на заниманията. А не защото определено занимание е вредно или демоде /което за мен е много странно, що се касае до всякакви игри и занимания на чист въздух, свързани с движение и творчество, които не пречат другиму/.
Не държа днешните деца да израснат като други някои в друго време и на друго място. Държа само да няма залитане в дадена насока.

тъй де, трябва да има и къде да го засадят този стрък домати, също и свестен материал да си направят дървена къща, а не като клошарите да събират кашоните до контейнера, празни бутилки от безалкохолно и пр.

Който както намери. Едни пращат децата на село, други намират начини в квартална градинка, горичка, на полянка. Всеки избира къде и как да живее, според приоритетите си. Аз споделих какво съм видяла и какво ми е харесало. Децата са намерили начин, не са търсили оправдание- нито те, нито родителите им. Не е задължително всяко дете да осмисля деня си по точно този начин, като си направи точно пък дървена къща. Дадох примери за редица други занимания на открито- смислени, подвижни, изискващи творчество и физическа енергия и креативност. Да се забива през целия ден едно дете на закрито пред екран, независимо какъв или в поредни часове по нещо си лично за мен е направо осмъртяващо.
Моите не ходят на село, но малкият /на 7/ с приятели си направиха къщичка от храсти до блока. Ми чудесно стана за тях, даже има и обзавеждане. Съжалявам хората, които биха определили подобно занимание като клошарство.
Лично видях хора, занимаващи със земеделие и животновъдство и деца, които им помагат- горди притежатели на смартфони и таблети, съчетаващи различните видове дейности. Може- ако човек иска и не си търси оправдания защо нещо нямало как да се случи. Въпрос на избор е основно.

Мерси  Няма нужда да ме съжаляваш за това, че го виждам като клошарство! И като дете не съм си падала по него - да събирам чуждите боклуци. Къща може да се направи и от свестни материали. Също и социализацията и ролевите игри могат да станат и без събиране на стари картони, шишета, парцали и пр.

И какво -трябва да отида до магазина за художнически материали, за да си направят децата къща
Това вече няма да бъде тяхна идея, а моя.

Както ти харесва. Аз коментирах това мъкнене на боклуци, но ако някой смята боклука за съкровище, ок. За мен боклукът си е боклук, амбалажът е просто амбалаж, който се превръща в боклук, когато бъде изхвърлен от употреба. Зависи кой какво иска да възпита, а аз опреледено не искам да възпитавам клошарско отношение. Това не е като да преправиш старите си дънки на чанта. Нито да си направиш замък на плажа.

Къде отидохте,не е истина!?
Джуди,подкрепям всичко,което си написала.В златната среда е истината пак и отново.
Моите както имат смартфони,така онзи ден мъкнаха дървата наравно с нас.А вчера пък пекоха пипера. Редуват игрите навън с екранните.(ей,това с пипера и дървата не го смятам за игри,сега да не скочите да анализирате )Изобщо засега не съм притеснена за развитието им,точно защото залитането го няма.

Да оставим личните спорове и да дам тон за нов размисъл- таблет в детската градина, носен от четиригодишно дете, счупен на втория ден. Виновникът се търси само и единствено сред децата, имали късметът да се доберат до въпросната техника.

Интересно ми е, Кейси, как е при вас? Зная, че таблети и пр. участват в учебния процес при вас, т.е. децата от една страна се научават от доста ранна възраст да боравят с тях, от друга да пазят, или бъркам?