Православието като начин на живот 2

Значи аз пък правя всичко, което ми харесва. И традиции, които съм взел още от прабаба ми (вярно малко съвременно адаптирани) и светилниките на елхата и молитвите.

Аз не знам от къде да почна. Дали от света Варвара, през свети Сава и Свети Никола, с чийто празници у нас започват Рождественските празници. На света Варвара жена ми готви нещо зърнено и тогава вечерта, четем молитва за жените в нашето семейство. На свети Сава аз пък меся пита (по рецепта на баба ми с нахутено брашно и сварен картоф и отгоре намазана с мед).

А на свети Никола рибника (прословутия панагюрски рибник). Баща ми (Бог да го прости !) се казваше Никола и в нашия род този празник е много почитан. На него пък баба хаджийка след молитва разказва приказка за доброто в хората. То тя тая приказка уж за малките, ама сега като няма такива всички я слушаме. Знаете ли ... ама то много хубаво се получава. Гасим лампата запалваме един арабски свещник (ще го видите на снимката по-долу) и бабата разказва приказка. И големи и малки деца, зрели мъже и жени подпрели се на брадичките, унесли се на някъде, усмихнали се блаженно като усещането за един добър спомен и ... слушат.

Мдааа ... моя рожден ден. Той не е Рождественски празник, ама е тяхното време. Тогава вечерта аз чета молитва за доброто на всички мои близки, приятели и врагове, а младите ми подаряват ... по едно листче с пожелания. Не ги чета. Пазя ги и на следващия рожден ден ги отварям и тогава ги прочитам.

На игнажден дебнем първия гост. А след 20-ти декември вече не ходим по гости, банкети и тържества а очакваме онази тихата святата нощ.

А тя Бъдни вечер при нас наистина е нещо тихо и свято. Няма фойерверки, няма шумна музика. Още на обяд бабата привиква всеки да вземе от един плик по 3 (чаени) лъжици ориз и да ги добави в една купа - после от него тя ще прави сърмите. Внучката с тати и вуйчо украсяват елхата (задължително ! - имаме нямаме малки деца, елха имаме - тя носи празнично настроение, а вълшебните ѝ светлинки допринасят още повече за този приказен празник). После се почва младоците там гледат телевизията, внучката и щерката като най младите жени месят содената питка (на този ден и на велики четвъртък у нас питката е безквасна), аз въртя щрудела (тиквеника ми е много труден, затова предпочитам ябълковата баница), измислям нещо ново (миналата година беше пюре от фурми с орехи и царевично оризови бишкоти), булката прави там сърмите и боба и т.н.

Вечерта ... на масата първо идва иконата на пресвета Богоридица. После се редят хляба, виното (имаме си специална ритуална чаша - вижте я на снимката), водата от Богоявление и се нарежда останалата маса. Загасваме лампите и оставаме на ония вълшебен арабски фенер от Тунис (е...преди бяхме само на чаена свещ ама то времената се менят). Аз прочитам молитвата, зетя или синът ми прочитат част от евангелието (това се чете на свещ). После всеки застава пред питката и чете три молитви една за света, една за семейството и една за него и завъртва питата три пъти обратно на часовниковата стрелка.

След това се запалват лампите в цялата къща и аз разчупвам питата, отделям по стара традиция първо за Бог (защото всичко от него ни е дадено и в негова чест сме наредили тази трапеза), за Богоридица (на молитвите, на която се уповаваме) на всички светии, за дома, за починалите, за онези които си нямат дом, за онези които не могат да бъдат до нас и т.н. След това раздавам на всеки по едно парче (а баба хаджийка предварително се е погрижила за всеки да има по едно „късметче“). След това сядаме и жените почват нали там да сипват ястията и всичко си върви по нормалния ред НО !!! никой не става от масата, докато всички не се нахранят.

А на следващия ден идва истинския празник. Първо през нощта дядо Коледа естествено е оставил подаръците под елхата. Сега ... спорим ние с жената кой е той, ама внучката каза, че тя го знаела, та понеже ние не ги разбираме тия работи да не спорим. Аз отивам на църква, а през това време се приготвя празничния обяд и всички ме чакат да се прибера в къщи и т.н.

Малко дълга ама ... А да ето и снимката:


Ритуалната чаша се използва само на велики четвъртък и на бъдни вечер.

... и безкрайно уютна и топла семейна приказка. 

Празникът е светъл и е празник когато се усеща като такъв. Всяко семейство има своите мънички тайни, които го правят още по-специален.
Ето, при вас всеки има задачи, но и всеки сипва ориз в купата за сърмичките. Дал е нещо от себе си за вечерята.
У нас се свещенодейства около хляба. Друго може и да не направя, но пита - винаги и винаги с молитва (то и в ежедневието така, но на Рождество и за Великден си е повече). Детето меси с мен и винаги си личи, когато ръчичките са бръкнали вътре. 

На мен пък ми е тъжно от репортажите на господари на ефира/ попрочетох, но нямам никакво желание нито да гледам, нито да чета докрай всичко/ и ми е гадно....  И ме е яд и на журналистите    Само това търсят.
Извинявам се, че нарушавам уюта.

Сега ... там има версия въпросното момче нещо да не е получило и затова да ги изнудва сега или да си отмъщава. Единственото, с което не съм съгласен е, че фактите се изнасят непотвърдени и непроверени. Но пък ако има истина в тях е крайно време да се реагира, защото и аз съм слушал доста потресаващи неща за някои монаси (не само от Троянската света обител).

Във ФБ съм в една група "Аз съм православен християнин" и тази сутрин постнах това, защото и аз  като Nil desperandum! се чувствам омерзена от репортажа на Господарите...

"Възмутена съм от снощния епизод на "Господари на ефира", в който един качулат момък обясняваше какво ставало в Троянския манастир и какви ни били свещениците и монасите..Питам се какъв е смисъла от подобни репортажи и разкрития? Кому олекна от това, което чу и видя и кой се е заблуждавал, че в духовния ни живот всичко ни е наред? Навсякъде и във всяка сфера има хора, които не са на мястото си, но това не променя важността на сферата, в която се трудят. Има лоши лекари, лоши учители, но това не прави болницата или училището лошо място..."Господари на ефира" имат и добри попадения, но това определено не беше такова - ненужно нагнетяване на напрежение и набъркване в една област, която не познават.Народа ни е обезверен, озлобял, атеистичен и няма нужда от допълнително нагнетяване на отрицателните ни качества!!!"
Направо ми се догади....

Не съм гледала въпросният епизод, няма и да го гледам.
Установихме, че по-щастливи сме у дома когато не включваме телевизора. Слушаме музикални радиа. Не живеем като коне с капаци, просто контролираме напора на (дез)информацията да нахлуе в сърцето на дома ни.

Блазе ви!

И аз така- по-добре живея без новини. Обвиняват ме, че съм била като щраус И така да е- така ми е по-добре.

В моя случай - чета новините в интернет. Информационните предавания са налични и в интернет. Телевизия не гледам, но се случва да гледам запис на нещо, което ме интересува. 

За себе си мога да кажа, че съм за информираност по наболели теми, както и за църковните новини.

Бог да пази БПЦ!

Лошо няма човек да е информиран и да знае. Явно одъртвам рязко, защото се дезактивирах по доста проблеми, които ме боляха преди  .
То си е за мене, виждам, че не работи сто процента тази система, защото пък се случва често да ме цапардоса някоя новина ...

Истината е, че се опитвам да направя някакво "сито", не мога да поемам всичко като информация. Най-много да си докарам синдрома "не ми дреме за нищо" или "всички са маскари". 

Същинското сито е да осъзнаем, че всичко това е дребнотемие и суета злободневна. Не мисля, че е добре да хлопнем кепенци пред информацията, но не е добре и да ровичкаме абстенентно из новинарските потоци. Но най-лошо е, ако внушената от това представа за света запълни душите ни.

Политическите, икономическите и всички подобни процеси ни засягат дълбоко, разбира се, но не те са смисълът, причината и резултатът, за които сме тука. Те няма да ни дадат нито истина, нито откровение или спасение.

Искам да попитам, гледате ли телевизия по време на пости? Подбирате ли предаванията?
А извън поста?

Ами  гледам да се ограничавам.Всеки случай не одобрявам въздържането от сума ти  неща през поста и после, след поста, лудо наваксване и отпускане Какъв е смисълът? Все ми се струва, че не трябва да има голяма, фрапираща разлика.

Предпазвам се от натоварване, чрез умишлено изнервящи предавания и новини. Гледам да не попадам на предавания, които могат да доведат до излишно веселие, но не се отказвам от хубавите музикални програми.

С една дума контролирам малко повече поведението си и се ограничавам от човешката суета и излишното веселие.

Благодаря Ви! Аз също се ограничавам, но изцяло не мога да се откажа.