Православието като начин на живот 2

  • 30 584
  • 744
# 120
Жени Калчева благодаря

http://www.desant.net/show-news/19207/
Виж целия пост
# 121
Веднъж питах един свещеник дали е лихварство да си държа парите в банка с лихва. Той ми каза, че не. Лихварство е да се сложи голяма лихва на беден човек.
Вие как мислите? Доста ме тормози този въпрос.
Виж целия пост
# 122
здравейте, загубих домашният си любимец и ми е много тежко. Какво казва нашата религия за животните?

petiasd,
много съжалявам за загубата и тъгата ти. Животните, за които се грижим (а и не само), ни дават много обич, нежност, топлина и го правят безкористно, чистосърдечно, доверчиво.  На мнение съм, че много можем да научим от тях, както и от всяко нещо в природата и света около нас, разбира се. Не мога да си представя, че нещо означаващо обич, доброта, милосърдие, състрадание би било отхвърлено или омаловажено от нашата религия. Старецът Паисий много е обичал животните, грижел се е за тях и им е помагал. Те са му отвръщали със същото, има много мили разкази за това.
Потъгувай си, petiasd, а после се утеши от това, че си получила и дала обич, а то е голям дар. И макар понякога да изглежда, че любовта ни прави по-уязвими, всъщност ни прави по-силни. И не се губи...Голяма сила е тя.   Heart Eyes
Виж целия пост
# 123
Мора, много благодаря за подкрепата, имам нужда
Виж целия пост
# 124
Темата, която предлага за таза седмица Жени отново е много интересна Peace.

Какво трябва да е отношението ни към парите и лихварството?
Според мен Евангелието хвърля доста светлина върху този въпрос.

Христос ни убеждава да си събираме съкровища на небесата и сърцето ни да не бъде привързано към земните блага. И все пак в притчите Той дава за пример именно благоразумните хора, които съхраняват богатството си при банкерите и го умножават чрез лихвата.

Човек трябва да бъде разумен, да уважава материалните блага, но без да става техен роб.
Материалните блага не трябва да се трупат заради самите тях, а да се ползват за придобиване на вечните блага. В това се състои истинската мъдрост на земния живот. "Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си" ?...
Виж целия пост
# 125
Интересни теми обсъждате тук, момичета. Позволете да се присъединя към вас.

Нямам претенции да съм много навътре в нещата и съм се категоризирала като вярваща, но нерелигиозна.

За мен лично вярата е единствена опорна точка и е извор на успокоение и умиротворение. С извинение за това, което ще кажа, но личното ми усещане е, че от голяма част от постовете ви лъха някакъв страх. Дано ме разберете правилно и дано дебатите са допустими в тази тема.

Повод да се включа е категоричното ми несъгласие с подчертаната част от поста на Надето:

Но аз си знам защо, грешна съм - непрекъснато наскърбявам Бога с думи и дела, забравям, че всяко добро е негово дело. Усещам с цялото си същество колко съм слаба и как се поддавам на униние, на раздразнение и гняв  Sad 

ВСИЧКО е Негово дело, не само доброто!
Защото ако само доброто е дело Божие, то злото чие дело е?
Виж целия пост
# 126
Човек трябва да бъде разумен, да уважава материалните блага, но без да става техен роб.
Материалните блага не трябва да се трупат заради самите тях, а да се ползват за придобиване на вечните блага. В това се състои истинската мъдрост на земния живот. "Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си" ?...
Това е и моето мнение по въпроса!!!! Peace
Иначе често давам пари на заем и като цяло не съм си патила, но никога с лихва. Според мен това е грях. Ако някой иска с лихва, нека си ходи в банката. На мен никога не са ми искали лихва, когато са ми услужвали с пари /а ми се е е налагало Embarassed/. Не мисля, че е редно и аз да го правя:)
 zazo, добре дошла! Мисля, че всички тук сме отворени за дискусии Simple Smile В поста на Надето аз не виждам нищо особено - всеки християнин е наясно, че е грешен! А страха...? Страха Божи може да е основополагащ и то не точно страх, а страхопочитание - поне аз това изпитвам!!!! Всичко е Негово дело, но лошите неща, които се случват са по Негово допущение - да не забравяме и дявола, който непрекъснато ни ръчка и ни изкушава!!! И това е борбата и вътре в нас - кого да послушаме? Rolling Eyes
Виж целия пост
# 127
zazo, добре дошла  Hug Доброто е дело на Господа, а злото идва от дявола. Понякога Бог допуска да ни се случат злини, да ни нападнат бесове или да изпаднем в трудности. Но никога не е повече, отколкото можем да приемем. И винаги е за да разберем своя урок. Той е като един добър баща, който милва и прегръща детето си, но когато то греши, го поучава и наказва. Нашето спасение зависи от нас- имаме свободна воля. Ако изберем да вървим към Бога, ще бъде трудно, ще има много пречки, ще падаме, ще ставаме... Но тесния път е този, който води към Него. Обратно- широкият, лесният път, непрестанните удоволствия, лъжите и леността- те водят към дявола. Единственият страх, който трябва да има един християнин  е страхът Божи. Но той не е като другия страх, който всеки познава. Той е страх с любов. Пак ще дам пример с добрия баща- ако си направил нещо лошо, се притесняваш, че ще наскърбиш баща си, защото го обичаш и може да изгубиш неговото благоволение. Но този страх е светъл, защото Бог е добър и прощава всичките ни грехове, дори и най- лошите. Дал ни е лекарство за тях- поста, покаянието, изповедта и причастието. Какво по- добро потвърждение за това- Той е изпратил на кръстна смърт единствения Си Син, за да изкупи нашите грехове. Бог ни обича Simple Smile

По темата-

Човек трябва да бъде разумен, да уважава материалните блага, но без да става техен роб.
Материалните блага не трябва да се трупат заради самите тях, а да се ползват за придобиване на вечните блага. В това се състои истинската мъдрост на земния живот. "Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си" ?...
simpatikonia, съгласна съм с теб.

 Ще ми се да коментираме и тази част от Евангелието от Марк (10:23-27):
23. И като погледна наоколо, Иисус казва на учениците Си: колко мъчно богатите ще влязат в царството Божие!
24. А учениците се смаяха от думите Му. Но Иисус пак им отговаря и казва: чеда, колко мъчно е ония, които се надяват на богатството си, да влязат в царството Божие!
25. По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.
26. А те твърде много се чудеха и говореха помежду си: а кой може да се спаси?
27. Иисус, като ги погледна, казва: за човеците това е невъзможно, ала не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно.
Виж целия пост
# 128
Да добавя нещо за гибелната страст:
СРЕБРОЛЮБИЕ
Любов към парите, изобщо любов към движимо и недвижимо имущество. Желание за обогатяване. Обмисляне на начини за обогатяване. Мечти за богатство. Страх от старост, от неочаквана бедност, болест, изгнание. Скъперничество. Користолюбие. Неверие в Бога, неуповаване на Неговия промисъл. Пристрастие или излишна болезнена любов към различни тленни предмети, която лишава душата от свобода. Увличане в суетни грижи. Любов към получаването на подаръци. Присвояване на чуждо. Лихварство. Жестокосърдечие към бедните братя и към всички нуждаещи се. Кражба. Разбойничество.

От "В помощ на каещия се", св. Игнатий Брянчанинов
Виж целия пост
# 129
zazo, ще ми се да споделя нещо, което на мен ми е помогнало да си отговоря на някои въпроси, които съм имала.
Прощавайте за отклонението от темата.

ОСНОВНИТЕ НАЧАЛА НА ДУХОВНИЯ ЖИВОТ

Скрит текст:
При нашата затъналост в грехове духовният живот не е нещо самопонятно и леко. Който иска да придобие мирния дух на спасението, за да помага и на други в пътя им към Бога, трябва да постави върху здрава основа своя собствен духовен живот.

Отде започва духовният живот? — От вярата в Бога, Който е дух (Ин. 4:24). Той ни е създал по Свой образ и подобие (Бит. 1:26-27), вложил е в нас духовното начало и духовния стремеж да Го търсим и иска от нас по дух да постъпваме (Гал. 5:25). С вярата в Бога неразривно са свързани надеждата и любовта към Него. “Без вяра не е възможно да се у годи Богу; защото оня, който дохожда при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и награждава ония, които Го търсят” (Евр. 11:6). Кое ще те подтикне към духовен живот, ако ти нито вярваш в Бога, нито се надяваш на Него, нито Го обичаш?...

Но излизайки от тези предпоставки на духовния живот — вярата, надеждата и любовта, православният християнин е длъжен по-нататък и практически да се запретне да изгражда духовния си живот. Каква основа той трябва да постави и с какъв материал трябва да гради по-нататък?

1. Смирението. Основата на духовния живот е смирението.

Силата на нашия враг се крие в гордостта. Но там е и неговото безсилие. Денница се извиси към несвойствени за неговата тварност висоти, ръководен от гордост, но и падна от гордост. Чрез гордост той прелъстява и всички човеци. Не случайно при първото грехопадение на-силната примамка за Адам и Ева беше тая — “ще бъдете като богове” (Бит. 3:5). Но това не стана. Получи се обратният резултат: възгорделите се паднаха чрез своята гордост дори по-ниско и от животните (Пс. 48:12 -13; 21).

Ако искаме да победим врага на нашето спасение, трябва преди всичко да се облечем в бронята на смирението. Тя ще ни направи неуязвими за дявола, защото той е безсилен пред смирението.

Господ Иисус Христос, Който “разруши делата на дявола” (I Иоан 3:8 ), показа чрез Своето смирение най-силното оръжие против поднебесните духове на злобата. Целият земен живот на Спасителя е дивен образец на невиждано смирение. И слизането Му от небесния престол на тая грешна земя, и раждането Му в овчарска пещера, и незабелязаното Му порасване в неизвестния градец Назарет, и безропотното Му послушание към близките Му, и всеотдайното Му служене на другите до себепожертвувателност, и умиването на нозете на учениците Му, и страданията Му, и кръстната Му смърт — всичко свидетелствува за Неговото безкрайно смирение. Но това смирение на Спасителя ни задължава да Му подражаваме. “Пример ви дадох да правите и вие същото, каквото Аз ви направих” (Ин. 13:15) — казал Той на учениците Си, след като им измил нозете.

Който се смирява, поставя единствено правилната основа на духовно-нравствения си живот. Ако човек се впусне в пътя на разните духовни подвизи, но не със смирение, а подтикван от гордост, той рано или късно ще се провали. Единствено подвизите и делата, изградени върху дълбоката основа на смирението, няма да се поклатят.

Колкото по-високо здание искаме да издигнем, толкова по-дълбоки основи трябва да поставим. Тъй е и в духовния живот. Колкото повече искаме да се извисим към Бога, толкова повече трябва да се смиряваме.

В гордостта е могъществото на дявола, но там е и неговото поражение. С гордостта си той е силен, но само пред горделивите, защото над тях само, той има власт. Пред дълбоко смирените гордостта му се оказва безпомощно оръжие за борба. Ледът може да бъде нещо много здраво, но само при сковаващ студ. Грейне ли топлото слънце, той, якият лед, започва безпомощно да се топи. Тъй и гордостта на лукавия е безсилна пред слънчевото смирение на истинските Божии угодници. Те се оказват чрез смирението си най-мъжествени герои. Не е ли същинско геройство това — да те оскърбяват, а ти да не отмъщаваш, да прощаваш и да надвиваш злото с добро (Рим. 12:21)!

Св. Антоний Велики видял някога разпрострени по земята всички примки на лукавия и тревожно извикал: “Кой ли може да ги избегне?!”, но чул глас, който му казал: “Смиреномъдрието”.

Не случайно Спасителят е поставил като основа на блажения духовен живот смирението: “Блажени бедните духом, защото тяхно е Царството небесно” (Мат. 5:3). Ако ние искаме да придобием мирен дух, с който да помагаме на хилядите вярващи около нас да се спасяват, трябва да започнем духовен живот, като поставяме за негова основа смирението. В тази добродетел на бедните по дух е скрит духовният мир, за който ни говори св. Серафим Саровски. Към този мир постоянно ни подтиква Спасителят, като ни увещава: “Поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си” (Мат. 11:29).

2. Самоосъждането

Второто основно начало на духовния живот е самоосъждането.

Кой искрено е обикнал и последвал смирението, това се познава най-добре по самоосъждането. Гордият никога не се самоосъжда. Той все смята себе си за прав. Само смиреният е готов да признае пред себе си, пред ближните и пред Бога всяко свое провинение. Онзи, който се самоосъжда, е само поради това вече в благословена война с “духовете на злобата”, тъй като е скъсал с внушаваната му от тях гордост.

Самоосъждането се изразява на дело в съжаляването за греховете си, което пък намира израз в изповядването им при тайнството Покаяние. За да можеш искрено да изповядаш греховете си, трябва най-напред да ги видиш, да се погнусиш от тях и да се самоосъдиш за тях. Който в порочното си сърце измисля “думи лукави за извиняване грешни дела” (Пс. 140:4), той не е в състояние да поправи дори отделни свои грешки, камо ли пък да тръгне по пътя на системния и постоянен духовен живот.

3. Решимостта да не се повтарят тежките грехове трябва да лежи също в основата на духовния живот.

Самоосъждането не е достатъчно. То трябва да бъде придружено с твърда решимост да не вършим вече предишните беззакония. Иначе няма успехи в духовния живот. Човек ще тъпче все на едно и също място, ако е раздвоен, ако ту се издига, ту пада, и ако ту гради, ту пак разрушава изграденото, според печалното признание на поета Димчо Дебелянов:

“Аз умирам и светло се раждам —
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша”. (Черна песен)

Представете си, че един размътва кладенеца, а друг го чака да се избистри.

Кой ще надвие? — Явно е, че оня, който проявява злата воля да размътва кладенеца. Тия двама — чакащият и размътващият — се намират събрани в нашата собствена душа. Ние трябва да забраним на злите наклонности у нас да размътват кладенеца на нашето сърце с поривите на греха, и то ще се избистри… Едва тогава ние ще разберем на дело колко верни са Христовите думи: “Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога” (Мат. 5:8 ).

Постоянното самоосъждане и твърдата решимост да бъдем верни на Създателя си омаломощават лошите привички у нас и подсилват добрите. По този път накрая от двойствени човеци ние ще можем да станем единни в душата си и целия си живот на Христа Бога да предадем. Така ще придобием мирен дух за собствено спасение и за спасението на нашите близки, с които Бог ни е поставил във връзка.

4. Ревността.

Четвъртото основно начало на духовния живот е ревността да угодим на Бога. Тя съставлява сърцевината на духовния живот. Няма ли у нас ревност за Богоугождение, няма и духовен живот (4). Затуй и първата грижа на вярващия, който иска да напредва в духовния живот, (ако води такъв), или да постави оттук нататък добро начало на истинския живот по Бога, е да разгаря тази ревност в сърцето си.

— Но каква ревност за богоугоден живот може да има при нашите трудни условия за съществуване? — ще запитат някои.

Слабата си ревност те обясняват с тежките условия, в които живеят. Но правилно ли е това обяснение? От благоприятните условия ли зависи ревността? Но тогава как да си обясним факта, че най-великата ревност — ревността на Апостолите — се проявявала сред най-тежки условия — сред скърби, сред гонения и изтезания (2 Кор. 4:8 -9)?! Ревността зависи от вярата, надеждата и любовта към Бога, а не от външните условия на живот. Немощна ли е вярата, бледа е и любовта. Липсва ли надеждата — слаба е и ревността.

Недостатъчната ревност е като малкото пламъче, което противните ветрове на живота лесно могат да угасят. А силната ревност е като буйните пожари, които не само не угасват, но още повече се разпалват при духането на бурните ветрове.

Един истински вярващ християнин не се смущава от вихрите на времето. Чрез ревността си той прогонва далеч от себе си всеки страх и маловерие, и смело изповядва вярата си в Бога, като помни, че “на страхливи и неверни, на мръсници и убийци… делът им е в езерото, що гори с огън и жупел” (Откр. 21:8 ). Истинският християнин е неустрашим. Той знае, че неговият Помощник и Покровител Бог е всемогъщ, и затова говори заедно със св. пророк Давида:

“Няма да се уплаша от десетки хиляди люде, които отвред са се опълчили против мене” (Псал. 3:6). “На Бога се уповавам, не се боя; какво ще ми стори човек?” (Пс. 55:12). Той не се бои от нищо друго освен от това — да не го завари смъртта духовно угаснал. Той живее не за земята и за нейните греховни наслади, а за небето и за неговите вечни духовни радости.

Всички свети мъченици и Божии угодници са се отличавали с такава ревност за Богоугоден живот. Благодарение на нея те са извършвали чудните си подвизи, които и днес будят удивление. От ревност по Бога отец Иоан Кронщадски е спал често пъти само по 3–4 часа в денонощието, водел е високо духовен живот и е бил жертвено готов да отдаде и последните си сили в служба на малките Христови братя.

5. Молитвата.

Петото основно начало на духовния живот е молитвата. Ревността и молитвата са тясно свързани помежду си — толкова тясно, че една без друга не могат да съществуват. Има ли ревност — има и молитва. Няма ли ревност — няма и молитва. И обратно, — гори ли в сърцето молитвено настроение, от него ще пламне непременно и гореща ревност. Ако пък молитвата угасне, ще угасне и ревността за водене на Богоугоден духовен живот.

Оттук пък следва заключението: искаме ли да горим от ревност по Бога, трябва често да се молим! Какво би било, ако всеки православен християнин ежедневно молитвено запалваше сърцето си от пламъчето на кандилцето, което
гори пред неговите домашни икони! Тогава той цял би сияел в тая благодатна ревност и с любов би изпълнявал своя висок християнски дълг.

След своя разговор с Бога на планината Синай Мойсей слезе оттам цял пламтящ от сиянието на Божията благодат. Ако и ние се възкачваме често на духовния Синай чрез молитвеното общение с Господа, тогава ще горим в ревност подобно на древните пророци и ще спасяваме и себе си и хилядите свои близки и познати около нас.

Молитвеният подвиг е духовният барометър, който показва какво е времето в душата ни. Имаме ли жажда за молитва — това е добър признак. Той сочи, че душата ни е жива и жадна за Бога. Изчезне ли обаче тази свещена жажда за молитвен разговор с Бога, това е зловещо предзнаменование, че грехът е изпълнил със своя мрак душата ни, и че ние сме близо до онова плачевно състояние, което се нарича духовна смърт. От такава духовна смърт може да ни възкреси само Бог чрез чудото на нашето лично покаяние. То ни връща отно во към молитвата и към ревносттта.

И тъй, ревността се поддържа чрез молитвата, както огънят се поддържа чрез прибавяне на гориво. От искрената молитва се ражда топло чувство към Господа, което се появява отначало рядко, после по-често и по-често, докато у укрепналите то се превръща в непрекъснато чувство за Бога. Това чувство е сладостно и блажено и с първото си появяване те възбужда да го желаеш и търсиш, тъй че да не напуща вече сърцето ти, защото в него е раят” (5). Който иска да влезе в този рай, трябва, по съветите на епископ Теофан Затворник, да следва това правило: когато се моли, да не изоставя молитвата, докато не възбуди в сърцето си някое чувство към Бога: или благоговение, или преданост, или благодарност…, или смирение, или упование” (6).

Когато една вещ дълго стои под слънчевите лъчи, тя се нагрява силно. Тъй става и тук. Когато молещият се стои под лъчите на съзнателното общуване с Бога, сърцето му все повече и повече ще се съгрява с неземната топлина на благодатта, и ревността му ще се възпламенява. Истинският духовен живот започва, когато човек получи тая топлина, тоя благословен огън (7).

Но ревността може да намалее и да се появи на нейно място охлаждение. Всякога ли е гибелно то? — ще запитат някои. Епископ Теофан Затворник отговаря, че има едно временно охлаждение, причинявано от умора или от боледуване. То не е така опасно, защото бързо отминава с отпадането на причината, която го е предизвикала. “Бедствено е обаче охлаждението вследствие на произволното отклоняване от Божията воля (т.е. вследствие на водене греховен живот — в ск.м.). То убива духа и пресича духовния живот” (8 ).

От това охлаждение ние трябва да се боим като от смърт. То се явява като последица от небрежността в духовния живот. Тая небрежност пък е свързана с поддаване на небогоугодни увлечения с падане в грехове и особено с неизповядването им. Всеки грях скъсва връзката ни с Бога. Единствено чрез покаянието и св. тайнство Изповед, което ни дава прошка на греховете, ние можем да възстановим пак общението си с небето. От искрата на това доброволно помиряване с Бога отново може да се запали огънят на угасналата ревност по Бога!
Архимандрит Серафим (Алексиев)
Виж целия пост
# 130
zazo, добре дошла  Hug Доброто е дело на Господа, а злото идва от дявола. Понякога Бог допуска да ни се случат злини, да ни нападнат бесове или да изпаднем в трудности. Но никога не е повече, отколкото можем да приемем. И винаги е за да разберем своя урок. Той е като един добър баща, който милва и прегръща детето си, но когато то греши, го поучава и наказва.

Обърках се! За съжаление не съм изчела първата тема и моля за извинение ако там сте обсъждали вече тези неща, но ми се струва за важно първо да уточним какво влагаме в категории като добро, зло, наказание, дявол.

Ако доброто е от Бог, а злото от дявола, значи те са равни.
А нали първите две божии заповеди гласят:
1.  Аз съм Господ, Бог твой, ...да нямаш други богове, освен Мене.

2.  Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи, защото Аз съм Господ, Бог твой...

И как уж злото от дявола, а Бог допуска да ни се случат злини?

Станат ли повече от един Боговете, неизменно се появява йерархия, отношения между тях, а това ще ме прощавате си е чисто езичество.
Виж целия пост
# 131
зазо, мисля че най-добре ще е да изчетеш двете теми, с текстовете в линковете, които сме дали. Да погледнеш заглавната страница с различните линкове, където има посочени електронни библиотеки на православна тематика, и да изчетеш основите на православието, така ще получиш отговора на всичките си въпроси. Всичко е отговорено.
Виж целия пост
# 132
Отворила съм старата тема и я чета в момента, но ми е интересно вашето мнение, момичета. Вие какво мислите и влагате във вярата си, защото всеки човек разбира и пречупва прочетеното през личната си призма на възгледи, възпитание, образование, жизнен опит...
То е ясно, че не откриваме тук топлата вода и всичко важно вече е казано отдавна.
Виж целия пост
# 133
zazo, добре дошла!
Тази тема е много обширна, която поставяш. Наскоро имаше такава дискусия в кафе книжарница Къща за птици.
Препоръчвам ти да видиш това видео, което е пост-нато и в началото на темата, Бог и злото: https://www.youtube.com/watch?v=n9y-Sme6TUo
И ако имаш време и желание, можеш да изгледаш/изслушаш тази лекция, за която споменах, именно този въпрос се разглежда в нея: https://www.youtube.com/watch?v=AqbRAAiR9To

И като стана дума за това, споделям и нещо, което преди доста време бяха чела: http://www.mystics.eu/interesni-fakti/240-всичко-ли,-което-същес … адено-от-бог.html
Виж целия пост
# 134
Единственият страх, който трябва да има един християнин е страхът Божи. Но той не е като другия страх, който всеки познава. Той е страх с любов. Пак ще дам пример с добрия баща- ако си направил нещо лошо, се притесняваш, че ще наскърбиш баща си, защото го обичаш и може да изгубиш неговото благоволение. Но този страх е светъл, защото Бог е добър и прощава всичките ни грехове, дори и най- лошите. Дал ни е лекарство за тях- поста, покаянието, изповедта и причастието. Какво по- добро потвърждение за това- Той е изпратил на кръстна смърт единствения Си Син, за да изкупи нашите грехове. Бог ни обича Simple Smile

Не мога да се съглася, че има страх с любов и светъл страх. И ако сме сигурни, че Бог ще ни прости всичко, защо ще се притесняваме, че ще го наскърбим и ще загубим благоволението му? Нали ще ни прости? И как разбирате, че един грях ви е простен? Като постите един месец? Като се изповядате? Като се покаете?
Покаянието е осъзнаване на грешките, които сме допуснали и доброволно желание да ги преодолеем. Това е декларация за промяна. Колко от нас са се покайвали за едно и също нещо няколко пъти? Според мен това не е някакъв автоматичен процес, който като го преминеш и излизаш чист като роса. В противен случай щяхме да  сме светец до светец...

Категорично не съм съгласна и с тази заблуда, че Бог е жертвал своя син, за да изкупи нашите грехове. Как "нашите"? На хората грешили до разпятието на Христос или на всички, които ще се родим и грешим до "края на света"? И как ги е взел и изпупил тези грехове, а ние си грешим точно както хората преди 2000 години?
Това освобождава ли ни в такъв случай от последствия от нашите грехове?

Благодаря за линковете, непременно ще ги прегледам. Но ще се радвам да си дискутираме директно и със собствени мисли, а не с цитати от свети писания и чужди мнения.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия