Югозападния край.
Младите до 30 години и кой как е успял
- Публикувана: 10 септ. 2013, 12:23 ч.
- Последно мнение: 7 ян. 2014, 07:19 ч.
# 240
11 септ. 2013, 15:53 ч.
Виж целия пост
Аз съм северняче. Една съученичка на майка ми се задомила около Хасково в началото на демокрацията. Родителите й дали крупна сума, която потънала нейде из джобовете на свекърите, така и не разбрах за какво са дадени, но е от рода на "по вили и могили". Жената е оправна, а мъжът й е доста голям мухльо. Тя още си бие главата как е могла да остави друг да се разпорежда с тези пари, когато е можело да захванат някакво дребно производство с тях, ама на - османски манталитет в българско село.
# 241
11 септ. 2013, 15:54 ч.
Югозападния край. После от няколко човека чух почти една и съща история
с имотните снахи и дедото. И че едва ли не се очаква семейството на момичето
да допринесе директно с пари. Между другото знам за един случай за женен за
много грозна, но пък много богата.
Убедена бях , че за там става въпрос.
Моята съквартирантка в университета беше от там, ако знаеш колко такива истории съм чувала.
Само да ти кажа, че при тях това не е само спрямо снахите, жените им на 99% си избират мъж по същите критерии.
Поне по нейните думи, пък може и средата й да била такава.
Виж целия пост
Югозападния край. После от няколко човека чух почти една и съща история
с имотните снахи и дедото. И че едва ли не се очаква семейството на момичето
да допринесе директно с пари. Между другото знам за един случай за женен за
много грозна, но пък много богата.
Моята съквартирантка в университета беше от там, ако знаеш колко такива истории съм чувала.
Само да ти кажа, че при тях това не е само спрямо снахите, жените им на 99% си избират мъж по същите критерии.
Поне по нейните думи, пък може и средата й да била такава.
# 242
11 септ. 2013, 15:55 ч.
И ние живеем в апартамент, купен от нашите (още преди да е ясно, че точно "ние" ще живеем в него 
). Инвестираха в жилище, за да не похарчат готови пари.
Трябва да ми е гадно от това ли
или да се изнеса на квартира, че да го броя за постижение 
Надявам се да можем по подобен начин да помогнем и на нашите деца след време
Напротив, трябва да си благодарен. Но в една предишна тема, една съфорумка, явно от малък град, писа, че един апартамент се изплаща за един живот. Мисълта ми е по-скоро, че много хора се имат "сами се оправяме", но както и да го гледаме жилището си е най-голямото финансово бреме. Доста семейства се разпадат точно поради този проблем. Да не говорим, че в момента има много хора, които дори не могат да кандидатстват за ИК, поради липса на достатъчно доходи или документи за тях.
Някак си ни беше втълпено от родителите, че това си е наша грижа и ясно ни дадоха да разберем, че няма да получим нищо от тях. В годините и през ум не ми е минавало да разчитам на някой.
Виж целия пост
Учудвам се, че доста хора са с наследствени апартаменти или купени от родителите. Мислех, че ИК преобладават сред младите
). Инвестираха в жилище, за да не похарчат готови пари. Трябва да ми е гадно от това ли
или да се изнеса на квартира, че да го броя за постижение Надявам се да можем по подобен начин да помогнем и на нашите деца след време
Напротив, трябва да си благодарен. Но в една предишна тема, една съфорумка, явно от малък град, писа, че един апартамент се изплаща за един живот. Мисълта ми е по-скоро, че много хора се имат "сами се оправяме", но както и да го гледаме жилището си е най-голямото финансово бреме. Доста семейства се разпадат точно поради този проблем. Да не говорим, че в момента има много хора, които дори не могат да кандидатстват за ИК, поради липса на достатъчно доходи или документи за тях.
Някак си ни беше втълпено от родителите, че това си е наша грижа и ясно ни дадоха да разберем, че няма да получим нищо от тях. В годините и през ум не ми е минавало да разчитам на някой.
# 243
11 септ. 2013, 15:57 ч.
То и тука си имаме критерии за мъжа:) лошо няма. Но да
чакаш от жената ми се вижда грозно.
Иначе в Благоевград другата категория са млади женички с дърти
тролове, разлика 20 години. Ама семейства- не просто гаджета,
заплодени млади кобилки.
Иначе всички ми казваха, че "ще стигна далеч", но точно на 30-я си
рожден ден бях на 300 метра по права линия от мястото, където физически
съм се пръкнала на бял свят.
Между другото за мен беше ОК да живея под наем, не се чувствах
неуспяла, но ми се натякваше "вие един апартамент не може да купите"
при наистина невероятни цени.
Виж целия пост
чакаш от жената ми се вижда грозно.
Иначе в Благоевград другата категория са млади женички с дърти
тролове, разлика 20 години. Ама семейства- не просто гаджета,
заплодени млади кобилки.
Иначе всички ми казваха, че "ще стигна далеч", но точно на 30-я си
рожден ден бях на 300 метра по права линия от мястото, където физически
съм се пръкнала на бял свят.
Между другото за мен беше ОК да живея под наем, не се чувствах
неуспяла, но ми се натякваше "вие един апартамент не може да купите"
при наистина невероятни цени.
# 244
11 септ. 2013, 16:08 ч.
И на мен са ми натяквали как нормална стабилна работа (да се чете "държавна") не мога да си намеря - хора, дето са изкарали като чиновници от 85та.
Виж целия пост
# 245
11 септ. 2013, 16:14 ч.
Понеже аз писах в другата тема (за сватбите), че сами сме си я платили, та да се включа и в тази. Ние сме женени преди 2000 година. Тогава много се работеше на черно (не че сега не е така, но който си спомня годините, ще ме разбере). За една година след завършване на университет успяхме да спестим достатъчно за сватба. Аз това не го броя за успех, тогава си беше чисто бачкане, на нискоквалифицирана работа, но за добри пари. Сега не бих се навила - не че някой ми предлага. Вече си свикнахме с добрите професии (отговарящи на образовнието ни), със спокойствието и свободното време. Пък и имаме всичко необходимо - деца, коли и апартамент. Е не всичко се случи точно преди 30-те ни години, но не надхвърли и 35-те.
Виж целия пост
# 246
11 септ. 2013, 16:15 ч.
Аз познавам лично две семейства с ипотечен кредит.
Всички останали или живеят при някой родител, няколко има дето родителите им са им купили апартамента, те май са най-много, няколко на квартира.
Предполагам, че и те "сами" се оправят?
Ама моля ти се, разбира се, че сами, как иначе
В темата за сватбата, когато споменах, че с приятеля ми живеем в къщата на неговите родители, макар и като отделно домакинство, сума ти хора ми наскачаха как в живота сме получили всичко на готово, как само някой ни дундурка, как само се чудим от чии родители да изцоцаме пари и т.н.
А то какво се оказва - че много малко хора са си купили наистина сами жилищата - на повечето са им наследствени, купени/подарени от родители, или родителите им са им дали пари, за да си го купят.
Да не споменавам колко често чета из различни теми на колко много хора родителите им помагат финансово. И става дума за големи хора със собствени семейства.
Тук из форума всеки се пъне, че е по-по-най, всеки с престижна работа с космическа заплата, всеки с жилище, купено със собствени средства, всеки със скъпа кола и всички сам сами се справят, никой от никъде една стотинка не им е дал. Но защо ли реалността е съвсем различна? Пада супервеликото надлъгване.
Ако някой вярва на всичко, което се пише тук, депресията му е гарантирана.
П.П. В темата за сватбата ми направи впечатление потребителка, която твърдеше, че на 25 години има 3 висши образования и 6 години трудов стаж
Виж целия пост
Учудвам се, че доста хора са с наследствени апартаменти или купени от родителите. Мислех, че ИК преобладават сред младите
Аз познавам лично две семейства с ипотечен кредит.
Всички останали или живеят при някой родител, няколко има дето родителите им са им купили апартамента, те май са най-много, няколко на квартира.
Предполагам, че и те "сами" се оправят?
В темата за сватбата, когато споменах, че с приятеля ми живеем в къщата на неговите родители, макар и като отделно домакинство, сума ти хора ми наскачаха как в живота сме получили всичко на готово, как само някой ни дундурка, как само се чудим от чии родители да изцоцаме пари и т.н.
А то какво се оказва - че много малко хора са си купили наистина сами жилищата - на повечето са им наследствени, купени/подарени от родители, или родителите им са им дали пари, за да си го купят.
Да не споменавам колко често чета из различни теми на колко много хора родителите им помагат финансово. И става дума за големи хора със собствени семейства.
Тук из форума всеки се пъне, че е по-по-най, всеки с престижна работа с космическа заплата, всеки с жилище, купено със собствени средства, всеки със скъпа кола и всички сам сами се справят, никой от никъде една стотинка не им е дал. Но защо ли реалността е съвсем различна? Пада супервеликото надлъгване.
Ако някой вярва на всичко, което се пише тук, депресията му е гарантирана.
П.П. В темата за сватбата ми направи впечатление потребителка, която твърдеше, че на 25 години има 3 висши образования и 6 години трудов стаж
# 247
11 септ. 2013, 16:23 ч.
Е, в годините на бума наистина успях да направя така, че да сме двама с
добри доходи и макар без ИК и нова кола, да сме независими. И да си платим
сами сватбата. Трябваше много да се боря, за да не сме "отделно домакинство
в наследствена къща".
И между другото семейството на мъжа ни имаше много хитър ход- продаден
наследствен имот, ама си държи парите. И според мъжа ми аз трябваше метани
да правя, защото те били искали да ни дадат пари и да помогнат за апартамент.
То и аз така мога да "спонсорирам" с обещани пари.
Така и не ги видях. Даже те от мен взеха. Бе изобщо, една голяма част
от постиженията ми до 30-те са в банковите сметки на онази югозападна фамилия.
Виж целия пост
добри доходи и макар без ИК и нова кола, да сме независими. И да си платим
сами сватбата. Трябваше много да се боря, за да не сме "отделно домакинство
в наследствена къща".
И между другото семейството на мъжа ни имаше много хитър ход- продаден
наследствен имот, ама си държи парите. И според мъжа ми аз трябваше метани
да правя, защото те били искали да ни дадат пари и да помогнат за апартамент.
То и аз така мога да "спонсорирам" с обещани пари.
Така и не ги видях. Даже те от мен взеха. Бе изобщо, една голяма част
от постиженията ми до 30-те са в банковите сметки на онази югозападна фамилия.
# 248
11 септ. 2013, 16:25 ч.
П.П. В темата за сватбата ми направи впечатление потребителка, която твърдеше, че на 25 години има 3 висши образования и 6 години трудов стаж
Дори и не само финансово да помагат, пак е помощ. На някои много голяма част от храната им идва от село/по - малък град/къщата на мама. Ама и това не се смята за помощ. Не че е лошо. Напротив. Но нещата трябва да се разграничават
Виж целия пост
П.П. В темата за сватбата ми направи впечатление потребителка, която твърдеше, че на 25 години има 3 висши образования и 6 години трудов стаж
Дори и не само финансово да помагат, пак е помощ. На някои много голяма част от храната им идва от село/по - малък град/къщата на мама. Ама и това не се смята за помощ. Не че е лошо. Напротив. Но нещата трябва да се разграничават
# 249
11 септ. 2013, 16:25 ч.
Тук из форума всеки се пъне, че е по-по-най, всеки с престижна работа с космическа заплата, всеки с жилище, купено със собствени средства, всеки със скъпа кола и всички сам сами се справят, никой от никъде една стотинка не им е дал. Но защо ли реалността е съвсем различна? Пада супервеликото надлъгване.
Ако някой вярва на всичко, което се пише тук, депресията му е гарантирана.
Това ми е повече от ясно, че е така
И като напиша, че в реалния живот не стоят така нещата, ми скачат с тезата "къде живееш, такава ти е средата". Ай...моля ти се. Къде живея, живея в България, в голям град
Всеки може да погледне и извън личната си приятелска, и обкръжаващо го среда, и да си свери часовника.
Дори и не само финансово да помагат, пак е помощ. На някои много голяма част от храната да ми идва от село/по - малък град/къщата на мама. Ама и това не се смята за помощ. Не че е лошо. Напротив. Но нещата трябва да се разграничават
Анджък, че то едната храна си е сериозен разход.
Виж целия пост
Тук из форума всеки се пъне, че е по-по-най, всеки с престижна работа с космическа заплата, всеки с жилище, купено със собствени средства, всеки със скъпа кола и всички сам сами се справят, никой от никъде една стотинка не им е дал. Но защо ли реалността е съвсем различна? Пада супервеликото надлъгване.
Ако някой вярва на всичко, което се пише тук, депресията му е гарантирана.
Това ми е повече от ясно, че е така
И като напиша, че в реалния живот не стоят така нещата, ми скачат с тезата "къде живееш, такава ти е средата". Ай...моля ти се. Къде живея, живея в България, в голям град
Всеки може да погледне и извън личната си приятелска, и обкръжаващо го среда, и да си свери часовника.
Дори и не само финансово да помагат, пак е помощ. На някои много голяма част от храната да ми идва от село/по - малък град/къщата на мама. Ама и това не се смята за помощ. Не че е лошо. Напротив. Но нещата трябва да се разграничават
Анджък, че то едната храна си е сериозен разход.
# 250
11 септ. 2013, 16:28 ч.
Аз съм на 26, мъжа ми на 28. Чувствам се преуспяла- добър собствен бизнес, омъжена, с второ дете на път. Всичко си купуваме и плащаме сами. Към момента живеем с баба ми в нейното жилище, което продаваме за да купим голям четиристаен. Остаталът ще доплатим ние
Виж целия пост
# 252
11 септ. 2013, 16:36 ч.
С акъл и малко късмет да нацелиш нишата
Виж целия пост
Как се стартира бизнес толкова рано.С кредит ли?
С акъл и малко късмет да нацелиш нишата
# 253
11 септ. 2013, 16:38 ч.
Да се запознаем. Ние изплащаме, нямахме готови пари или наследствени имоти за продан.
Виж целия пост
Около мен повечето, които имат собствени жилища са наследствени или купени от родителите.
Имам познати и с ипотечни кредити, които обаче са финансирали голяма част от покупката на жилище с лични средства. Тези лични средства са им ги дали или родителите, или са продали нещо наследствено (апартамент в по-малък град например). Или пък дават под наем наследствен апартамент и с наема погасяват задълженията в банката.
Другите, които нямат такава финансова помощ от родителите, живеят на квартира или с родителите си.
Такива, които абсолютно сами са си купили апартамент или абсолютно сами изплащат ИК не познавам.
Имам познати и с ипотечни кредити, които обаче са финансирали голяма част от покупката на жилище с лични средства. Тези лични средства са им ги дали или родителите, или са продали нещо наследствено (апартамент в по-малък град например). Или пък дават под наем наследствен апартамент и с наема погасяват задълженията в банката.
Другите, които нямат такава финансова помощ от родителите, живеят на квартира или с родителите си.
Такива, които абсолютно сами са си купили апартамент или абсолютно сами изплащат ИК не познавам.
Да се запознаем
. Ние изплащаме, нямахме готови пари или наследствени имоти за продан.
# 254
11 септ. 2013, 16:39 ч.
Purko бре-естествено че с акъл, ти да не си мислеше, че бизнеса с пари се почва? Лузър, с лузър...
Виж целия пост
Препоръчани теми