Младите до 30 години и кой как е успял

Който както го чувства. Аз чувствам, че това никак не ми е достатъчно. Не е всичко за мен, искам да постигна повече, дори много повече (добре че мечтите са безплатни  ). Друг може да е блажен, доволен и предоволен и с по-малко. 

Da  имаш Ок  
а виж да възпиташ е друго  

Да възпиташ подобаващо децата си на днешно време , за мен лично си е постижение

Не е  достатъчно  Куин...Но  не  е  и  маловажно.  Гледаш   по  един  начин ,  когато  си  на  30  за  успехите  и  когато  си  на  50...Ако  плановете  ти  са  били  първо да  създадеш  семейство  и  после  да  градиш  кариера,  няма  нищо  лошо  да  приемаш  като  успех,  че  си  имаш  съпруг  и  2  деца.  Лошото  е,  ако  това  е  тавана  на  това,   което  желаеш  и  след  раждането  се превърнеш   в  тетка,  стояща  пред  телевизора,  която  е  постигала   всичко.   И това  пак  е  малко  крайно,  защото  хората  са различни,  Не   можем  да  ги  съдим,  защото  не  искат  да  бъдат  нещо   друго  от  това  което  са.  Трябва  да  сме  малко  по   толерантни  и  да не  съдим   толкова  лесно

Който съди друг си е негов проблем. Аз никой не съдя, излагам гледната си точка.  Индивидуалното си виждане само и единствено за своя собствен живот. Другите да живеят, както намерят добре и както се чувстват щастливи. 

Мисля че ТИ си тази която я бъркат другите. Не се ли изказа точно ТИ колко било грозно изказването и това при условие, че жената говори конкретно единствено за себе си и теб не закача?
Пъчи си се с каквото искаш. Ако разбира се не те е срам да се хвалиш с подобни "достижения", можеш да се хвалиш ако ще и с котките си... Само не обяснявай на друг колко било грозно да иска повече от деца и котки в живота си!

Най-сетне някой да го каже 

А пък каквото личностно израстване носи възпитанието на едно дете, нищо друго не може да ти донесе.

За мен пък кариерата е нищо. Придавка там някаква си, дори далеч от същността на моята личност.

Не съм сигурна, че човек, за който кариерата е нищо може правилно да възпита децата си.
Той изначално няма правилна ценностна система и нищо не е постигнал  в живота. Какъв пример може да бъде?

По принцип си права. Говоря от позицията на човек с кариера, т.е. постигнала това онова.
Ако я нямах, сигурно щеше да ми е голям успех да я постигна.

И все пак, от висотата на изминалите годинки, оценям стремежа към нея като  не особено интересен.

Направо не ми се иска да чета и коментирам. Доброто семейство и децата са много важни в днешно време. Те са огледалото на един мъж и една жена. Може да имаш супер работа, супер образование,голяма къща, вила и няколко коли, но когато си сам... Едва ли ще бъдеш щастлив. Аз поне не бих била щастлива

По повод забележката на Лизет за жените без кариера по горе.

Та, как казваш са оцелели поколения деца на жени-домакини. Тези от 50-те примерно?

ТИ си тази, само ТИ, която казва, че това е нищо. Другите казаха, че това е нещо нормално, в реда на нещата, инстинкт и така нататък. Да не говорим, че раждането на дете е лично твое и евентуално на родата и съпруга ти удовлетворение, а нещо, което остава след теб, може да помогне на човечеството или да радва човечеството, а не само твоята фамилия. Ето в това е разликата. И детето, и Нобеловата награда са за лично удовлетворение, но при Нобеловата награда е имало полза и за други хора, не само за твоето майчинско чувство. Стига си сяла тука конфликти!

Станали са клошари...то е ясно. Ако майката няма кариера - край, децата са обречени на бедност и мизерия, на духовна нищета.
Много ми харесва темата, наистина, толкова  мнения интересни , супер.И аз мисля така.

Така като гледам, далеч сте от нобеловите награди, та се концентрирайте върху отроците си.

  че накрая, като се обърне човек назад, може да види как е пропилял хиляди ценни моменти в гонене на Михаля...

Имам приятелка от детските години, която вече е на 38 години и не прави нищо друго, освен да преследва мечтите си... Издаде две посредствени стихосбирки, има стотина верни почитатели, и хиляди безпаметни нощи в ложетата на знайни и незнайни поети... Мирише на цигари, дави омерзението си от лошия, лош свят в алкохол, и всеки момент ще напише и издаде произведението, което ще обърне живота на планетата...  Много е тъжно.  

* * *

Апропо, за мен лично, много беше важен моментът, когато "да оставя нещо след себе си" се трансформира в "да направя нещо за другите". Ангажирането със социални каузи и  обществени действия според мен е много добър показател за личностно израстване. Особено когато има видими резултати и доволни хора.

На Природата й трябва даден вид да се самовъзпроизвежда, не й пука за детето на конкретния индивид. Само на родителите им пука за техните деца. Някои хора са полезни на обществото с дейности, различни от детераждането и детеправенето. То, принципно, полезните дейности за обществото са различни от това. Малко ще са тези деца, които ще станат известни личности...
Нормално е хората да се стремят към нещо, различно от създаване на дете. При повечето хора детето идва без проблеми и те не се концентрират толкова върху него.
Има хора, които никога не са имали и не са искали деца и тези хора са по-полезни и по-преуспели от доста пишещите тук с деца.
Безсмислено е да се дърлим дали детето е успех или не е. Ако искате да изкарате детето си успех, пишете пак след 20 години, когато то е голямо и самостоятелно.

Въй, въй. Прояетох изказванията на някои хора.
Не знам от къде мислите, че ако имате дете пак няма в края на живота си да сте сам като куче.
За края на живота на даден човек трябва да мисли единствено той самия. Ако може, трябва да направи така нещата, че да уреди децата му да са самостоятелни и той самия да има достатъчно средства, не само парични, за да не е в тежест на децата и да е сигурен, че няма да е като куче.
В този форум се шири идеята, че ако някой не е родил, то той едва ли не нищо не е направил и е 2-ра ръка човек. Да ви кажа - повечето списващи тук могат единствено и само да се похвалят с това, че са родили. Но при някои даже не е за хвалене.

Аз не съм успяла, но съм намерила това, което ме прави щастлива и го върша с кеф. Имам дете, обичам го много и то ми е най-важното нещо на света. /пу-пу, да е живо и здраво детето ми./
Но щом детето ми е най-важното нещо, аз трябва да му дам възможно най-добрите неща, на които съм способна. Това автоматично значи, че трябва да се старая да съм успяла по някакъв начин. Най-малкото във финансова гледна точка. За сега работата, която работя ме прави щастлива и я върша с кеф. Ако ви кажа какво работя, едва ли ще видите "щастливото" в работата ми, но вътрешно се чувствам добре и удовлетворена.

Малко хора успяват наистина. Останалите се фукат с деца, имоти или някакво хоби.