Не знам как стана толкова бързо...но мисля че получих нещо като фобия от шофиране...
Имам книжка от 4 месеца, и досега карах редовно, всеки ден или през ден. Нормално и аз като новите шофъор(к)и правих грешки в началото, но постепенно свикнах. Някъде след вторият месец започнах да карам доста добре, плавно сменях скорости, свикнах да ползвам полусъединител и т.н.
Просто си шофирах из града, дори да не ми се налагаше да ходя някъде, радвах се колко добре карам...до преди десетина дни.
Няма да разказвам на дълго и широко как се случи, или да се оправдавам, но така стана че отнех предимство. За щастие другият шофъор не караше като луд и реагира бързо, натисна спирачка и не се ударихме. Оказа се разбран човек, и се разминах само с едно "внимавай бе, момиче."
Почуствах се страшно неудобно, изчервих се, започнах да треперя. Едва закарах колата до вкъщи, направо ми се плачеше, не преставах да мисля за това каква голяма грешка направих и как за нищо не ставам. Такава съм си, много чувствителна и самокритична.
Не посмях да се кача на колата цели 5 дни, докато не ми се наложи да я ползвам във вторник следобед. Само като знаех че трябва да карам колата ми стана някакво напрегнато, запалих я и...не можах да тръгна, угаснах още в началото. Ok, на всеки може да се случи...обаче минута по-късно се разтресох ужасно като минах на втора скорост. Шок и ужас, чувствах се някак неконфортно в колата, ужасявах се от мисълта да спра на някой баир за да не угасна, беше ме страх да карам бързо, движех се като костенурка с 20-30 km/h. Дори започнах да давам грешен мигач, колата ми гаснеше и какво ли още не. Все едно за пръв път карах кола, ужасно зле. Започнах да избързвам или да реагирам бавно и какво ли не. Пробвах да карам и следващите дни, ужасно, направо не знам какво ми стана, но карам супер зле. Може да звучи наистина странно и абсурдно, но все едно всичките ми шофъорски умения и навици се изтриха от съзнанието ми...
Наистина не знам какво да правя, дали е от стреса или нещо друго...Ще си почина няколко дни и ще пробвам пак, супер гадно ми е, така добре карах, а сега съм пълен инвалид...