Какво да направя?

Няма място за паника и подобни,исках да видя какво мислят и други хора,дълго време все търсех вината в мен,и все се извинявах аз за неща за които нямам никаква вина,само и само мир да има,но в един момент ,когато започнах да си правя равносметка,осъзнах,че започва да става по зле от колко да се подобряват нещата,та това ме провокира и да потърся съвет(като тук е мястото да благодаря на всички които си казаха мнението.Благодаря!).Когато остане в неделя с нас,то той спи до към 9-10 докато го оставя,по принцип го будя в 10,става закуска има-закусва,понякога излизаме за час,два понякога просто се излежава,местейки се от диван на диван,говори по скайп 1-2 часа,и то станало 2-3 часа и решава да му дръпне и един следобен сън,като се наспи пак яде,пак полежи,поразрови се из интернет и то станало време пак да спи

А ти как мислиш ? Дали не иска да има няколко свободни часа само за себе си ?

   А ти как мислиш - тя дали не иска да има няколко часа за себе си? Да види хора, да излезе от къщи... или поне някой да и се усмихне и да и каже "как си днес?" да си цунка и да си поиграе с децата... И това е всеки ден, системно, а не изключение значи си му е стил на живот.
   Тя сама си го е казала - ако само някой ще и оставя пари на масата и издръжката чудесно върши тая работа, а любовта, вниманието и радостта или ги има или ги няма и трябва да ги намериш.

Ти си избрала да си  отглеждаш съпруг, вместо да съжителстваш с партньор и питаш нас какво да правиш? Ами вместо да дзяеш просто го възпитавай как се прави закуска, да простира пране, да пазарува... Ти си многодетна майка, само дето късно го съзнаваш!

Една проста аритметика: 6 дни по 14 часа прави 84 часа 
Нормалната работна седмица е 40.
При това гореспоменатите 84 очевидно се изкарват на крак.
Не знам. Много е.
Хубаво е човек да има повече деца, но не е лошо да се съобразява с реалността.
Защото аз лично не бих си правила илюзии, че човек с подобно работно време ще има сили да помага у дома.
Аз самата не бих имала. 

Именно. В тази връзка- в единствения почивен ден да му оставя децата и да "си намеря хоби" ми се струва не особено зряла идея 
През пост се споменава как жената не била прислужница- вярно е, не е. Но в тази ситуация дори не може да се говори за разпределяне на задълженията, защото те са си разпределени- тя се грижи за домакинството, той работи, при това доста повече от обичайното.
Единствения проблем, в моите очи, е това, че той не иска да бъде с нея в свободното си време, затова го отдавам на психическа умора или на перманентно мрънкане от нейна страна 

В крайна сметка има един единствен изход - да изкарате в тази ситуация още година или колкото трябва, за да тръгнат децата на детска градина; авторката си намира работа, а мъжът ѝ нова такава с нормално работно време.
За да бъдат пак семейство.
В настоящия сценарий няма подобна вероятност.

Не може ли децата на ясла или детска. Или бавачка почасово. Аз не бих издъжала сама с деца в къщи непрекъснато. Ако не с мъжа ми поне някаква външна комуникация с хора ми е нужна. Отделно имам нужда оставам сама със себе си.
Но и мъжът ти го разбирам. Но съвет  тук не може да ти помогне. Трябва ти още един чифт ръце да помагат с децата - това е накратко.

Мога да разбера и двете страни  
Човекът работи страшно много.Аз първо не бих работила толкова(освен ако не умирам от глад, самотна майка на 2, 3, 4 деца), второ-ако работя, в неделя въобще нямаше да ставам, а щях да спя целия ден.
Представям си как се чувства, какво си мисли. Искал е семейство, деца...а сега се е превърнал в роб на парите, на издръжката. Сигурно иска да има време ей така-да си поцикли, да си мисли, да не говори. Особено ако усеща и обвинение от страна на авторката. Колкото и да си обича децата, ако е затормозен, надали ще има желание да подскача с тях.
От друга страна и жената има право да иска време с половинката си. Да почине от задълженията, от децата, да има малко романтика.
Няма ли как да започне да търси друга работа, нещо с по-малко часове, повече почивни дни. Разбирам, че парите са нужни, но има всякакви работи, с всякакви заплати. Децата на ясла догодина.Ако и жената работи, мъжът ще може да си позволи по-лека работа.
Жената не е прислужница, но и мъжът душа носи и не е роб. Той също трябва да спи, да се разхожда, да си цикли в една точка, да си поцъка на компютъра, да изгледа някое тъпо предаване по телевизията.
Аз работя на график 2/2 или 3/2. Случва ми се да работя и много поредни дни(примерно 10, 14)...и съм на работа от 10 до 8. Когато съм в тези серии се прибирам и лягам да спя. Не ме интересува чистене, секс, хранене. Просто не мога, като зомбирана съм . А си представям горкия човек как е. Моят мъж дава нощни смени и дневни.Но работата му е на компютър и може и от вкъщи да работи.  
Вярно-нощна е, от 8 до 8 примерно...но си е вкъщи. Човек може цял ден да търка банята, да бърше сополи, да му ревунчат дечурлига, да готви, да извежда кучето-но си е вкъщи. И може да поседне, да полегне, да си каже"Другата седмица ще мия банята", да се разхожда с най-удобните си дрехи и в студа да е гушнал децата до радиатора.
А 6 дни по 14 часа навън, някъде си...тези неща са невъзможни.

Пет години подред мъжът ми излизаше в 7 и се прибираше в 21,30. Почивните му дни бяха Коледа, Нова година и Великден. Не коледните, новогодишни и великденски празници, а първия ден от тези събития. През лятната отпуска пак работеше... Децата бяха малки, не колкото твоите(на авторката), но не е по-лесно с три момчета с три години разлика, като вторите са близнаци. По това време не само, че се справях с всичко у дома сама, но и на работа на смени - дневна и нощна ходех. Беше истинска лудница!  Наистина, мъжът ми използваше мъничкото време в събота и неделя, когато работеше от 9 до 18, а не от 7 до 21, да е с нас, но едва на петата година вече изпуших! Той също беше на ръба на нервна криза, защото няма човешко същество, което да издържи 24 години на работа на две, а понякога и на три места без прекъсване!
Обаче... не мрънкай! В мъничките моменти, когато мъжът ти има време да е с вас, му създай уют и му дай обич, за да иска още повече да е с вас, а не да бяга за риба. Не мога друг съвет да ти дам.
До ден днешен мъжът ми е на работа на две места, но за щастие сега е малко по-малко зает професионално, макар все да има нещо друго за вършене... защото е нечовешко просто. Опитай се да разбереш това. Аз наистина не знам как той издържа физически. За психически нямам опасения, защото е най емоционално стабилния човек, когото познавам, но малко хора са с такава здрава психика.

Не знам защо станахме толкова зли жените, наистина... Човекът работи нискоквалифициран труд, за да изхранва жена и две деца. Едва ли взима повече от 600-700 лв, но за сметка на това точно тези, които подреждат щандовете са буквално момчета за всичко, юркат ги, навикват ги, товарят и разтоварват, плюс това и цялото гъмжило от клиенти в магазина...  Ако няма никаква квалификация и никакво образование, и тези 14 часа на ден се единственото, с което може да храни семейството си, как точно да напусне и да си търси друга работа, която освен средства, да осигурява и достатъчно свободно време за благоверната му съпруга?

Не всички са умни, образовани, инициативни и предприемчиви. Не всички работят по 6 часа на бюро, за да се приберат у дома свежи и усмихнати за да пускат пералня, да простират и да сменят памперси. Всъщност, само за един подобен форумски съпруг се сещам, но май и там се спука розовия балон, защото преди съфорумката във всяка тема повтаряше по 15 пъти "мъжа ми, мъжа ми, мъжа ми", пък сега е само "аз, аз, аз"...

И още - този мъж авторката не го е получила с партийно поръчение. Сама го е избрала, омъжила се е за него, родила му е две деца. ДВЕ (!!!) деца. Прилича ми на типичното мислене, че "още едно дете ще заздрави връзката", "някои мъже се усещат, че са бащи чак с второто дете", и т.н. наивности.  

Подкрепям и всяка дума от RED, особено това:


Ако е възможно, де. Защото ако и авторката е с ниска квалификация и трябва да работи по много за нищо, като са и двамата преуморени съвсем ще я втасат  

Човекът е в Англия, т. че със сигурност взима повече от 700 лв., но аз се чудя възможно ли е изобщо такова работно време и как издържа на такова натоварване.

Не е луд този който яде баницата, а този който му я дава... или казано с други думи ситуацията е такава, защото ти си го допуснала! Очевидно изначално, след като очевидно си пренебрегвала своите желания с цел да ходиш за риба... за да сте заедно! Ми да ходи за риба бе, ама с децата!  
Иначе като те чета, ще ти кажа, че в възможна и съвсем друга ситуация!
До 1 годинка синът ни беше гледал от мен и съпругът ми, като той поемаше нощните, а аз дневните смени! Той го хранеше, забавляваше, приспиваше и всички екстри! Зимата основно той го разхождаше! Когато забременях само съпругът ми готвеше и чистеше! Е аз работих до последният ден, върнах се на работа веднага, след първата годинка... и сега работя от 8 сутринта до когато дойде, но се прибирам около 18:00-19:00 за да се порадвам на малкия до 21:30 и като го сложа да спи да уча за едни специализации, дето и аз се чудя за какво са ми, но пусто... все да съм заета! Ако аз сготвя, мъжа ми разчиства масата, ако той сготви аз отсервирам... така, че както си го направиш! Принципно след 14:30-15:00 мъжът ми гледа детето! Да не останете с грешни впечатления, работи и то много изтощителна работа, отговорен е за живота на много хора, а вечер работи по други проекти, че иначе няма как да стане...

А, това не съм го видяла изобщо, че са в чужбина. Не че там този труд е по-квалифициран и по-добре платен... Всъщност при това положение пък съвсем не може да си позволи да остане без работа...

Авторке, послушай Бижу, тя е мъдра жена:


 

И недей, ама в никакъв случай недей да мериш с аршина на "идеалните" съфорумки и да се сравняваш с тях. Всяко семейство си има трудности и тежки периоди, понякога точно тези, които най-силно се възмущават, че не биха търпяли подобно отношение, прекарват вечерите си сами с чаша алкохол пред компютъра...

Подкрепям напълно. Много мразя да цитирам цитат в цитата, но този път не се стърпях.  
Към авторката. Нещата са такива, каквито са и няма никакъв смисъл да се задават въпроси от рода на "Какво да направя?". Гледаш си децата и не му пилиш като се върне. Трудно е, защото има дисбаланс в енергията. Единият цял ден се изчерпва, другият стои сам и трупа, но не като да не си знаела предварително как ще е. Учете език, прибавете някаква квалификация и като поотраснат децата ще се оправят нещата.