Есенна КАНАДскА малко преди зимата ;-)

Точно това е и моето мнение. Колкото до "не"-то, т.е. избягването му, също мисля, че е добър подход за по-малки деца, до към 5 години максимум. При по-големите, които могат да те разберат наистина, да видят логиката, тоест да схванат обяснението защо дадено нещо не е позволено, ми се струва подценяващо и липса на уважение към личността им да ги залъгваме и будалкаме с опити да им отклоним вниманието към нещо друго. Аз лично нямам скрупули да казвам Не на синът ми, със съответното обяснение и съответно да  отвличам вниманието на дъщеря ми вместо да се обяснявам надълго и широко. И определено не осъждам майката от примера на Шемета. 

Е, то е по-добре да се лежи и спортува.   
Шемет аз като мисля и никак не ми се спортува, обаче като не мисля, а го правя е друга работа. Т.е. казвам си следващите 30 мин. (или повече) правя това и почвам без да мисля, и то времето си минава.
Нещо като ставането сутрин: или ставаш веднага, или се излежаваш и не ставаш ..

3 деца и спорт - с клизми, лавиране и организация, която на мен често куца.
Но на Кака Дора първите 2 са по-големички от моите първи 2 и си мисля, че е по-лесно.

Децата ми са отглеждани на английски по стечение на обстоятелствата. Български не разбират и не говорят. Използвам "no", от както съм започнала да ги възпитавам. Разбира се, не постоянно, но има ситуации, където се налага да се използва. Децата имат нужда да знаят докъде се простират границите им. Иначе границите се размиват.

Имам големи вече деца (на прага на пубертета е едната). Ще мога да говоря по-убедително след още няколко години, но засега съм доволна от поведението на децата ми. Знаят си мястото, знаят си границите (не че не се опитват да ги прекрачат, но това е друга тема), имат самочувствие. Според всеобщото мнение са добре възпитани деца, които се отнасят с уважение към другите. Въобще, гордея се с тях. Виждам около себе си примери на позитивно възпитание. Не винаги резултатите са положителни.

Лесно е - у нас съм и като имат нужда идват да ми говорят. Яденето се прави, в печката до мен, Зара сипва на малките да ядат - всичко е въпрос на организация и на желание

sophiemmaspencer Разбира се че това само може да те радва и да се гордееш с децата си и постигнатото.

Но непослушните и палави деца по принцип не са само в семейства с родители неполагащи усилия за възпитанието им. Много родители постоянно търсят начина и често този начин е в споделения от мен подход който наистина касае по-малка възраст. Аз го ползвам професионално този подход. Задължително е и всъщност дава резултати при деца с проблеми а пък дава криле при всички останали.  

Моето дете също е отлично възпитано и сме преполовили първте седем. Не мога да имам гаранции как ще се развият нещата оттук нататък но мога само да се надявам че възпитавам добър човек. Аз бях подобно дете и харесвам себе си като възрастен.

Ако не знаех за подхода и правех обратното с Не-то може и отново същото дете да имах. Понякога си е просто до дете а не до подход - това го разбирам напълно и спор няма. Но контекстът в който писах беше конкретен.

А и момичетата са различни от момчетата! Клише но факт!

Камбанка много родители обаче казват Не и на малки и на големи деца и на пораснали деца и никакво обяснение или алтернатива не дават. А когато давам алтернативи аз също давам обяснения и то многословни. И очаквам детето да ми покаже в разговора ни че е разбрало защо определено нещо не може макар да не казвам НЕ. Слагам граници и то безкомпромисни.

Примерно Мишел е яла сладко за деня колкото ми се струва за Ок и повече не искам да дам. Тя идва с един бонбон и пита може ли да го яде. Аз казвам Може. Той е за теб но си го запази за утре защото днес вече яде а знаеш че на ден само по един може. Знае за вредите и т.н. Знае си правилата както казах но е дете и пробва до къде ще съм последователна и пита а и понякога аз самата й казвам че днес примерно може да яде повече сладко защото сме на РД. Обяснявам и поставям граници - само лингвистично внимавам (то всъщност не ми се налага и да внимавам а си ми е начин на изказване)


 

Мерси на Шемет и Новембър Рейн за много красивите картички, изпълнени с много красиви пожелания.

 

За дисциплината - вярвайте ми, много зависи и от характера на детето, не само усилията на родителите. Що не ми се паднаха и на мен от тия кротките дечица, дето само от поглед разбират 

Малко да ви се намеся в професионалния разговор - на мен и брат ми, родителите ни не са ни отказвали, ако не е било наложително или просто са нямали възможност. Никога не сме питали може ли още един бонбон, ако е имало е можело. Друг е въпроса че понякога нямаше. Може би времената са били различни, не сме били толкова презадоволени ... знам ли. И мога да кажа че границите които родителите ни са поставяли винаги са били по-широки. Винаги са ни говорели по-глобално. Мисля че това много ни помогна на един по-късен етап... просто мои размишления.

Тиририлей няма много такива деца  повечето които разбират от поглед се обръщат и си правят каквото искат ...

И аз само искам да мина по допирателната на спора и да кажа, че наистина много зависи от темперамента на детето. Имам само 2, но са толкова различни! И го знам от малко след като се роди сина ми, някъде на края на първата седмица хвърлих книгите, защото ми беше ясно, че за него не работят. Към края на 2-рата му година намерих книга и подход, който покриваше много от проблемите ни. Четях и ревах. Всичко е подход. И няма универсални. Моите двете като са гледани в една къща и еднакво защо са толкова различни и в поведение, и в мотивация.

Пиша всичко това просто, за да кажа, че няма нужда от спорове и борба на системи. Но винаги е интересно да се чуе кое работи за някой. Винаги може да се взамат идеи и да се опитат нови подходи.

 Много интересно!
И аз съм на мнения, че е до индивида. Както Виктор съм го огледала по Д-р Спок, така Леана ми обърна света с краката нагоре (както и нервната ми система). За мен лично идеалната среда е най-доброто. Пък и всеки прожектира по един или друг начин моделът, който е получил от своите родители.
Едно време моята пра-баба казваше " бий дупе, да не биеш дупище" Това може и буквално, и преносно да се подразбира
Еми да ви кажа честно пришки са ми излезли на устата от говорене и либерализъм, а резултат "0". В някакъв момент имам чувството, че ми се молят да ги напердаша    Съвсем отделен е въпроса, че и това не върши работа. Определено Леана ми запали в окултно огнище всички мои теории и ми метна прахта в лицето 

denzul, при нас беше обратното - сина ми ми преобърна представите и после със щерката видях, че има и такива деца, много по-близко до онова дето пише по книгите

Много обичам подписа на една мама на 4 деца от форума - че преди децата е имала много теории за гледане на деца, сега има 4 деца и нито една теория. Усмихва ме винаги

При нас Тари е ХАРАКТЕР! Малкия също е мъжкаран и изявава характер, но е доста по-разбран и спокоен. Тестостерона си казва думата  Разчитам на Лейличка да прилича на майка си и да е спокойна и разбрана душа. Като си спомня, като малка с часове съм редила пъзели, играла със сервиз или там нещо си, не съм се пречкала на нашите. ММ е бил луда глава, ама по тяхно време са били навън по улиците и си е правил магариите навън. Катерили са се по покриви, прескачали жп релси.... да ти се изправи косата  ама майка му спокойна щото не знае за това. Сега живота е по-различен, стреса върху родителите много по-голям от едно време. Трябват ми широки, зелени пространства да ги пусна да се налудуват, да си изкарат бясчето от системата, но за съжаление нямаме такива на разположение.

Ха-ха-ха ... аз достигнах до дъното на моята чанта с теории. 

2:21 тъкмо се върнах от парти и ви чета. Аз рядко се включвам по темите с деца, защото моите 2 са от разбито семейство и това си оказва влияние. Те нямат никакъв контакт с баща им и аз играя едновременно и лошия и добрия, и наказващия и разрешаващия, и купуващия и отказващия. Доста е трудно на моменти...

theHellgirl и на нас нищо не ни е отказвано но винаго сме питали Може ли. Не помня да сме нямали. Имали сме каквото и останалите в онези времена разбира се. И на нас са ни говорели глобално и сме растели в едни по-широки граници  но винаги си знаехме мястото и си спазвахме границите.


Две неща винаги ще помня от детството. Едното е че когато бях вече на вече осъзната възраст - 8-9г. (за мен моята майка знаеше всичките отговори на света) тя винаги отказваше да ми отговаря на въпросите преди да съм потърсила отговора сама. Искаше да види че аз се ровя и търся отговора из книгите. Насочваше ме къде да погледна. Това е единственото нещо което ми е отказвала.

Второто е че вероятно много съм я ядосала или тя си е била ядосана от друго - не помня друго освен че не ми беше разрешено да гледам последния епизод на Картонения куфар (филм който много ме беше впечатлил и който едва ли щях и до днес да помня ако не беше наказанието ми тогава). Един единствен път съм наказвана и не помня нищо друго освен огромната обида и разочарование което изпитах - от майка си и от себе си. Всичко е простено и отработено но фактът че го помня и до днес е показателен.

Та освен че не казвам Не и давам по-широки граници на детето си аз и не наказвам. Поощрявам добрите постъпки. Внимавам също да не хваля незначителни неща и да не превърна нещо дребно и така или иначе задължение на детето в нещо изключително. Не искам да изпращам грешни сигнали. Като примерно - Браво ти си изми ръцете преди хранене. Ами то това си е задължително и рутинно действие а не е нещо изключително. Но ако детето не прави чак толкова изключителни неща или на родителя не му се струват изключителни е важно да намираме все пак за какво да го похвалим.


Милена можеш ли с няолко думи да опишеш за кой подход говориш.
И аз смятам че няма универсални. То затова и има толкова много а и всеки си избира на кого да вярва и симпатизира във връзка със собствените си възгледи и мироглед в които самият той е възпитаван.

Аз примерно винаги съм спяла в леглото на родители баба и дядо. До към 5-6 година имам ясни спомени за това. Мисля че се преместих в детска стая която делях с брат си и в собствено легло в първи клас. Преди това сме живели в гарсониера до шестата ми година и нямаше просто място за отделно легло за мен и за брат ми.

Четях тукашни подходи как да отделя детето в собствено легло и стая и опитах 2 пъти. И се отказах. Рев и бебешко дране не можеше да изтърпи сърцето ми а и никак не можехме да се наспиваме нито аз нито детето а и мъжа ми с 7-8 будения и ставания да я утеша и кърмя. Нощното хранене 2 пъти на нощ продължи до година и половина. Не сработи за нас отделянето на детето в собствена стая но това не означава че този подход не е добър за други семейства с различни деца.

И детето е още при нас със залепено за моята страна на спалнята легло а си има собствена стая която за момента е плей рум. Приспивам я аз с приказка песен и 7-8 минутки гушнати без да говорим и е заспала. Тоест 20 мин ми отнема вечер. Безценни 20 минути. Знам че това няма да продължи вечно и ми става тъжно. Това се научих да не го споделям с канадци защото се оказва че за тях е доста трудно за разбиране.

Съжалявам ако разговорът се чувства като спор.    В никакъв случай не съм имала подобни намерения. Дори писах по-горе в коментар към sophiemmaspencer. Искаше ми се да споделя какво знам в какво вярвам и какво следвам а и просто имам свободни минутки тези дни та затова се включвам толкова често. Няма да продължи дълго де!